Публикувана: 7 окт. 2006, 21:14 ч.
Последно мнение: 11 окт. 2006, 18:45 ч.

Ядосвам се на детето - после се побърквам от угризения.

2 956
28
1

Гост

# 15 9 окт. 2006, 08:38 ч.

Мнения: 5 577

И аз май сега като чета не си разбирам много. Един вид, че ако не съм строга ще ми се качи на главата и ще свикне така. В резултат ще ме побърка накрая - аз няма да се чувствам добре психически и ще има последствия. Crazy

Нещо такова, ама писмено не мога да се изразя. ooooh!

# 16 9 окт. 2006, 09:01 ч.

Мнения: 15 219

Цитат на: Tesalia в сб, 07 окт 2006, 21:14

Нервите ми не издържат и й се развиквам, а понякога дори я пляскам по дупето, когато много киселее и капризничи.Всичко става за секунди, а после изпитвам жестоки угризения.Дни наред не ми дава мира, че съм постъпила така с нея.

Едва ли има майка, на която да не се е случило. След като премине "вълната" започнах да мисля как е можело да постъпя по друг начин, без да викам, без да пляскам. Така с времето и много опити и търпение нещата се наместват. Не е лесно, пак ми се случва да искам да изкреща, но знам, че ефекта ще е временен. Седем години си повтарям, че съм майка и трябва да се науча да бъда такава.

# 17 9 окт. 2006, 09:05 ч.

Мнения: 953

има една поговорка:"Бий дупенце ,да не биеш дупище".това е верно.много зависи и от характера на детето.моето беше голям инат.и доста шамарки отнесъл,но сега е на 15год. и трябва да ви кажа че е много добро дете.помага ми много в дом.работа,плаща сметките,защото аз съм на работа и немога да ходя аз да ги плащам.учи се добре. пререкания не се стига.е търпи забележки понякога,но нормално като се има в предвид че е в пубертета.пък и нали децата не трябва да се учат от малки да се налагат.това се коригира от ранна възраст.

# 18 9 окт. 2006, 12:49 ч.

Мнения: 1 403

И аз понякога крещя и шляпам и после съжалявам Cry

Това с броенето не съм го пробвала, ще пробвам дали ще има ефект при мен. Но наистина понякога трябва да изкрещиш и да шляпнеш 4е да разберат, 4е така не може. Ина4е просто ни се ка4ват на главите Naughty

# 19 9 окт. 2006, 13:40 ч.

под жаркото слънце
Мнения: 2 565

Дупето на дъщеря ми е бито веднъж годишно. Като истерясва - взимала съм я под мишница и правейки се на глуха, я носех в другата стая докато се успокои и намери друго занимание.

# 20 9 окт. 2006, 13:42 ч.

Резерват "Северозапад"
Мнения: 2 366

Преди година и аз бях така - крещях, даже от време на време поплясквах по дупе, ръчички ooooh!

...сега ми е съвесткно като се сетя....така, докато не почнах работа. Обяснението беше просто при мен - побърквах се вкъщи - почти 2 години едно и също Confused

...
Сега, не знам как стана, съм много по-спокойна, нищо, че на работа ми е напрегнато. Когато дъщеря ми направи нещо може и да се развикам, но определено не е както преди.

# 21 9 окт. 2006, 14:13 ч.

Мнения: 583

и ние го почнахме този период с тръшканията и се хващам, че на моменти ми иде да я набия. засега успявам да се сдържа, но за сметка на това крещя като луда. не знам дали е по-добре, но определено се освобождавам от нерви, но сигурно товаря нея и съседите ooooh!

# 22 10 окт. 2006, 12:09 ч.

Мнения: 1 744

И аз всеки път си казвам, че не трябва така да викам и крещя, но имам чувството , че тя нарочно ме докарва до лудост. Всяка сутрин едно и също- не иска на детска, през деня,когато си е вкъщи пак - не иска да спи, не иска да яде, вечер - не иска да си ляга, иска да спи при мен - пък бебетата спят при мен. Да не говорим , че с таткото не можем две минути да останем насаме.
Ето сутринта се разревах от нерви, накрая я оставих вкъщи, наказана в другата стая. Още ми е нервно, а тя си взе играчките в стаята и си пее. Почвам да се замислям за психолог, но нямам нито време , нито излишни пари за това.
А съм толкова спокоен човек. Всички ми го казват. Не знам откъде у мен такава нервност и ярост. ooooh!

# 23 10 окт. 2006, 12:17 ч.

Мнения: 4 806

о, за подобни неща, доколкото се познавам, се бях подгтовила, още преди да забременея.
Избухвам много рязко и жестоко.
Право да си кажа, случвало ми се е, да реагирам остро и срещу дъщеря ми. Няколко пъти. Угризенията после няма да споменавам, но как успявам да овладея ситуациите:
- припомням си, как мъчат угризенията после;
- създавам си навик в тези критични ситуации да се усмихвам;
- казвам си, че има перални и това им работата и пак усмивка (в неделя тя се въргаля по земята след дъжд, а тати гледаше с опулени очи, как спокойно я оставям на земята, че даже и я подкрепям, да не се удари, като се тръшка);
- припомням си, че аз не бих искала и мен да ме навикват, удрят, тормозят... ако бях на нейно място, много би ми станало горчиво... мама трябва да обича, ама без да глези.
- просто трябва да разбираме периодите в израстването на детето - често й казвам, когато почне да скимти за нещо или да се тръшка, че разбирам, че не и е кеф това или онова, но сега точно не може...
такива неща, общо взето простички...

# 24 10 окт. 2006, 12:43 ч.

Мнения: 3 740

Опитай се да оставиш в достъпната за детето зона само неща, които може да пипа, такива, които да не са опасни за него и да не ти е жал, ако ги унищожи. Така ще имате по-голяма свобода: то да играе, ти - да си спокойна, че няма да стане нищо лошо. Оттам и стресът ще се намали.
Опитай да сведеш правилата за държание до няколко прости изисквания - не наранявай себе си, не наранявай друг и т.н. Изясни си кое смяташ за най-важно и го въведи като правило, което се спазва без изключения. За всичко останало, ако си готова да избухнеш, първо си задай въпроса:"Това нарушава ли някое правило?" и ако случаят не е такъв, просто подмини случката. Не се ядосвай за изцапани дрехи, разлята храна, похабени мебели... Просто включвай детето в поправянето на щетите.
И си повтаряй, че много скоро детето ти ще порасне. И толкова ще ти се иска да е отново малко и да прави детски глупости...

# 25 10 окт. 2006, 18:37 ч.

Мнения: 269

Ох, и аз така! Confused

Откакто се е родил Константин /вече е почти на 2 месеца/ само крещя по каката /на 3 години/. Реагирам много първосигнално на всяко нейно провинение, дори когато е маловажно. Чувствам се зле след това, естествено, но на нея дали й става по-добре от това, че мама е гузна и е сбъркала? Sick

Аз не я бия, но вместо това крещя като изтървана отнякъде Embarassed

... Не мога да се потрайвам вече! И аз се чудя откъде след като съм я овикала едно хубаво Rage

после тя има сили да дойде и да ми каже: "А, пък аз те обичам, мамо!" cry

Ако не мен така някой ми се нахвърля за щяло и нещяло няма да искам да го погледна нежели в любов да му се обяснявам #Cussing out

.
Ужасно е! Предполагам, че е някаква следродилна депресия, защото никога не съм се държала така с нея, което още повече я учудва и затормозява. Тя е свикнала да й говорят като на голям човек и винаги е била много разбрано и уравновесено дете. Знам, че ако продължавам така ще й осакатя психиката и се старая да си контролирам нервните изблици, но не винаги успявам.
Ще следя темата с интерес, дано някой разкрие разковничето, защото броенето до десет не помага особено, поне не и на мен! Sad