Истанбул [тема 54]

Здравейте отново! Нашето второ истанбулско приключение завърши вчера и днес вече сядам да драсна малко впечатления за нашите 4 дни с деца в Истанбул
Тръгнахме в сряда рано-рано от вкъщи. Минахме границата страшно бързо, може би най-бързото минаване, което сме имали. Пред нас имаше по кола-две и на двете граници. Бяхме със сертификати - аз за ваксинация, ММ за преболедували. Видяха сертификатите, видяха и децата на задната седалка - на 4г и на 11г и ни пуснаха напред, не са искали тест за голямото дете. Минахме през пътя D100 /почти успореден на магистралата и без такси/, GPS-а даде удължаване с около 50 мин. спрямо магистралата, а първоначалната ни цел беше аквариума SeaLife,  който знаехме, че отваря врати в 12, така, че преценихме, че няма за къде да бързаме и предпочетохме за разнообразие да минем по Д100. Пътят минава през няколко по-големи града, но почти навсякъде е околовръст, така, че нямаше досадно мотане по светофари.
Към 10ч. вече бяхме в началото на Истанбул, трафикът беше меко казано ужасен. ММ беше спокоен и с лекота се вписа, още повече, че имаме вече 1 път школовка пак в същия трафик. Отляво, отдясно - не можеш да им хванеш спатиите от къде ще те изпреварят... На мен ми стана доста неприятно и напрегнато, та дружно решихме, че е най-разумно първо да се занесем до хотела, да си оставим колата там и след това с градски транспорт да отидем до аквариума. Бях резервирала Grand Peninsula Hotel, който се намира в старата част, на няколко минути от Синята джамия, май кварталът е Кумкапъ, или поне беше доста близо до него. Около час ни отне придвижването от началото на Истанбул до хотела. На място се оказа, че "нашият" хотел не работи, но пък 4 хотела, които са близо един до друг, се държат от една фамилия хора, така, че пак около същата локация ни настаниха - в х-л Ханедан. Дадоха ни фамилна стая (една спалня + две единични легла), а закуската ни казаха, че ще е в съседния хотел - Лигос, понеже в нашия нямало много гости и закуска все още не се сервира. За сумата от 258 лв за 4 нощувки получихме много добро обслужване. Стаята беше чиста и приветлива, достатъчно широка. Почистваше се всеки ден, кърпи чисти също се зареждаха всеки ден. Имаше много хубава тераса, вечер се качвахме да се полюбуваме на гледката към азиатския бряг.
И така - пристигнахме и оставихме колата. Паркирането там е безплатно, има вкл. паркомясто на улицата пред хотела. Настанихме се и променихме плана за деня - вместо към Аквариума, отидохме до площад Султанахмед /буквално на 3-4 минути от хотела/ и заредихме картите Истанбулкарт, които имахме от предния път. Оттам се отправихме през уличките към Сиркеджи, където небето така се беше намръщило, всеки момент щеше да се изсипе дъжда... Шмугнахме се в Бургер Кинг за сандвич, че бяхме огладнели сериозно, а целта ни бяха балък-екмеците на лодките. Но дребната категорично реши, че такова не иска, затова - стандартно - Бъргър Кинг В момента, в който влязохме, започна да вали и  в последствие си стана направо порой, та отложихме балъкекмеците за друг ден и направо си обядвахме там всички.
Изчакахме да се извали и напред към Еминьоню, където щяхме да хванем корабчето за Кадъкьой и да търсим Пеещите фонтани /Watergarden/.    И тук се вкарахме в голямо приключение, което завърши с лют семеен скандал, въпреки, че никой от нас нямаше персонална вина, но ние сме си такива - можем и за най-голямата глупост да произведем чутовна разправия, че и най-истинските италианци да ни завидят
И така, вече всички бяхме изрядни и с бодра стъпка закрачихме към азиатския бряг. На децата много им хареса возенето с корабчето и за следващите дни доста често се качвахме. Тук е и моментът да кажа, че обектите, които посетихме, бяха основно съобразени на тях да са им интересни и  да им е приятно. В дворец и музей не влезнахме, с изкл. на музеят Мадам Тюсо, за който закупих комбинирани билети с аквариума.
Пристигнахме в Кадъкьой и се насочихме към автобусите пред пристанището. 8А беше автобусът, който ни трябваше, за да ни отведе до Пеещите фонтани. Пътувахме ок. 45-50 минути, спирката, на която трябва да се слезе, е Atasehir Beledyesi.  Те са в сградата до спирката, май е сградата на тамошната община или нещо такова. Мястото се казва WaterGarden - има магазини, заведения за хранене, сладкарнички, а по средата - въпросните фонтани, които през определено време "пеят" - пуска се музика и те в такт с нея си сменят водните фигури, има и светлини, а по някое време бълват и огън. много ни харесаха, музиката беше много приятна /известни поп-парчета/, на всички много ни допадна. Още на влизане голямата ни дъщеря фиксира един Zip-line и реши да се пусне - не е много дълга линията, но все пак си е забава за децата. Цената беше 100 лири за спускане.
Седнахме на една от сладкарниците - пихме чай и хапнахме разни сладости. Доста се помотахме там, хванахме няколко пеещи представления – много са ефектни, аз хем не се впечатлявам от подобни, но мнооого ни хареса на всички. От там - по обратния път към Кадъкьой. Видяхме доста добре, макар и отдалеч, новата ТВ кула – внушителна сграда, много красива. А пък вечер е особено впечатляваща – има безброй светлини, които се сменят и правят различни фигури. Този великолепен танц на светлината се вижда от всякъде, ние му се насладихме и от терасата на хотела ни.
Слязохме на спирка близо до Бика:
От там се спуснахме надолу към фериботния терминал, взехме корабчето до Каракьой. Там вечеряхме и се прибрахме с трамвая към хотела. С това първият ни ден завърши.

2-ри ден. Отправихме се за закуска в съседния х-л /Лигос/. Личеше си, че е доста по-пипнат този хотел – много добре изглеждаше още отвън, а и вътре се оказа много приятно. Закуската се сервира на панорамната тераса, от която се разкриваше чудесна гледка към морето и азиатския бряг. Е, не липсваха и типичните за някои места неугледни сгради отпред, но като цяло си беше живописна панорамата.

След като закусихме се отправихме към трамвайната спирка на Султанахмед. Слязохме на спирка близо до Аксарай, откъдето взехме метро М1 до МОЛ Форум, където се помещаваше Аквариума. Той отваряше в 12ч и имахме малко време за шматкане по магазините в МОЛ-а. Доста е голям и  има много магазини, но не това беше целта ни за деня. Аквариумът много ни хареса, били сме в подобен в Дъблин, пак  от веригата SeaLife, но този определено печели – доста по-добре е направен. Основно ни впечатли тунелът, естествено, но и останалата част беше хубава.
Последваха обяд и кафе  в МОЛ-а, след което се отправихме към Сапфир Обядвахме в заведение от веригата PIDEM, пидета са им много вкусни, а и кюнефето става. В Одрин редовно сядаме там. След това пихме кафе, а децата – сладолед в Kahve Dunyasi.  Хванахме М1 до Йеникапъ, а от там метрото /май е зелената линия/ до 4.Levent ,  където е Сапфир. Въпреки, че сме гледали веднъж филмчето, сега пак влязохме с децата – сега повече ми хареса, миналия път ми беше доста страшно. Билетът за терасата + филмчето беше 60-70лири/човек. Децата се изкефиха много. Позяпахме и от терасите, сладоледът не беше пропуснат и там , и хайде на обратно – слязохме на Таксим, откъдето по булеварда се спуснахме към Галата и надолу към Каракьой. От там –Т1 до Чемберлиташ, където трябваше да намерим небезизвестния във форума Ортаклар. Тук е моментът да благодаря на всички за цялата информация и преживявания, които се споделят в темата! Три поредни дни вечеряхме там, моите хора не искаха другаде да търсим. Вкусно, бързо и на добра цена. Пробвахме няколко неща и всичко се хареса. Като единствен минус поставям на липсата поне на биричка, но пълно щастие няма Децата поискаха сладолед за десерт – точно на спирката Чемберлиташ има чудесна сладоледаджийница – Galata Icecream. Много видове, да се чудиш какво да избереш. Препоръчвам мястото!
От там, изморени и с пълни до пръсване стомахчета  - по малките сокачета и право в хотела. Душ и по леглата. Заспивахме за нула време, героите бяха изморени.


Следва

Вече 4 години отсядаме само в Пенинсула или Ханедан. Последно февруари 2020 пак бяхме там. И пак за там ни се провали резервацията за април 2020.
Май 2 пъти се е случвало да имаме резервация за единия, а да ни настанят в другия, но това няма никакво значение. Дори когато с приятели сме били настанени разделени, на закуска сме се събирали, т.е. сме закусвали в отсрещния хотел, въпреки че и при нас е имало закуска. Това е друг плюс на общото управление.
Локацията на хотелите е ТОП, а условията и цената - напълно приемливи. Досега винаги сме паркирали отпред, но всеки път е под въпрос до момента на пристигането ни, тъй като реално местата са 2 и те не могат да гарантират, че ще са свободни. Ако преди нас имат настанени гости с автомобили, може да е проблем. Добре че повечето са със самолети. Един път първата вечер колата бяше някъде в съседство, може би пред Лигос, там е била и колата на dobrudjanka (старите съфорумци я помнят, макар да не пише вече), когато сме отсядали заедно в хотела. Като цяло се стараят да подсигурят нуждите на гостите. Доволни сме.

Четох с внимание и написаното за аквариума, защото вече е време и нашето момче, а и ние, да отидем до този във Флоря. Ние сме ходили само във Форум, и то преди много години. После все отлагахме, а от 4 години вече съзнателно изчакваме да е достатъчно голям синът ни да натрупа впечатления и спомени.

Представих си ви в галимацията с картите и кодовете. Ние също щяхме да сме скарани до пред развод при такава ситуация. Не знам при вас, но при нас виновната, естествено, щях да съм аз. Както обикновено... Специално в Истанбул няма как да е друго, защото с организацията и планирането винаги се занимавам само и единствено аз. Не че го признава...

Водните градини и за нас са цел... отново. Ходихме веднъж преди 2 години със споменатата по-горе съфорумка, но улучихме изключително ветровит ден и "представления" нямаше. Та, ще се ходи пак, живот и здраве. Ще си отбележа транспорта, който сте ползвали, защото ние ходихме с маршрутка, а не ми се иска като че ли да използваме точно този вид превоз сега.

За Ортаклар и при нас е същото. Знам, че някои се дразнят, че хвалим мястото. Знам, че има и по-добри места. Обаче така сме свикнали и ни е толкова удобно и познато... и ни пасва да се стоварим откъдето и да е до сп. Чемберлиташ с Т1 и да се спуснем надолу... и така хубаво после се търкулваме още по-надолу към хотела, че нямам никакво желание да търсим друго място за вечеря. Откак познаваме мястото (вече 10 години, всъщност... тук е моментът да благодаря мислено на Андж... струва ми се, че тя ни просвети за този ресторант) поне 90% от вечЕрите ни са там.
Обаче смениха персонала и при последните ни посещения усещанията ни не са като преди. Старите момчета ни помнеха и дори година да не сме ходили, ни посрещаха като у дома. Обслужването беше мило и приветливо. Последните поне две години имат нов салонен управител (или там какъвто е), който не е така симпатичен и няма същото отношение, а подопечните му също не са така готини като предишните. Ама това си е мое лично усещане, което няма как да имате, ако не сте ходили толкова дълго, колкото ходим ние. И въпреки него не променям мястото.