Как да разбера? Някой би ли разбрал? Да отиде да изчука някаква от чата, защото жена му е родила преди 15 дена и не може да прави секс? Вие бихте ли разбрали такова нещо?
Ужасно е! С каквато и дума да се нарече, ще е слабо. Но е минало!
- Публикувана: 8 окт. 2006, 02:00 ч.
- Последно мнение: 16 ноем. 2006, 10:34 ч.
Мина една година, а все още боли
Ужасно е! С каквато и дума да се нарече, ще е слабо. Но е минало!
Затвори тази страница от живота си. Няма да ти е тъжно и болно цял живот! Станалото-станало - не можеш да го промениш. Мисли си други, хубави неща, които са ти се случили с този човек, а не това. Напълно вероятно е той да го е изключил от съзнанието си и за него действително да не е означавало нищо. Моментна слабост, невъзможност да контролира желанията си, а тя се е оказала до него. Просто забрави и не си вгорчавай живота. На практика не се е случило нищо толкова важно. Той е с тебе, нали, а не с онази. Така че, бъдете щастливи заедно! 
Мен не би ме боляло. Като прочетох причината за изневярата ще си намеря любовник и 'ич няма да ме е еня за моя мъж. Ще седя да му рева?!?!!! Не заслужава и една моя сълза. Ще се забавлявам на свой ред. Ай сиктир! Нямам нужда от такива! 
Да не е само той! Плача само, за който заслужава! 
Да не е само той! Плача само, за който заслужава! 
Как да разбера? Някой би ли разбрал? Да отиде да изчука някаква от чата, защото жена му е родила преди 15 дена и не може да прави секс? Вие бихте ли разбрали такова нещо?
Точно това не бих разбрала
. Айде да сме женени 10г. и да кръшне, но след раждането 
Да -БОЛИ, да-няма да забравиш тази обида, но нужно ли е? Радвай се на човека до себе си и изживей всички красиви мигове, които ти предлага!
Вече са ти писали, че да простиш и да забравиш не е едно и също. Въпросът е дали наистина си му простила. В твоя случай означава въпреки цялата болка и спомена, да се опиташ да продължиж напред, да му имаш доверие и да градите заедно плановете за бъдещето си. А така ли е? От втория ти постинг става ясно, че той наистина е осъзнал грешката си (греха си). Ами той е само човек и не са му чужди никакви човешки слабости. Въпросът е дали наистина се старае да се поправи - и ако виждаш, че е така, заложи на това, а не на миналото. Болката замени с вяра и надежда, ще видиш, че се живее по-лесно. И не се упреквай, че си сантиментална или малодушна - хората са различни. Всеки изживява по различен начин.
Според мен е добре, че му споделяш за това, как се чувстваш в момента, че си говорите за това, а не ти да плачеш по ъглите и да живееш в постоянни подозрения.
Моли са да можеш да му простиш истински.
Според мен е добре, че му споделяш за това, как се чувстваш в момента, че си говорите за това, а не ти да плачеш по ъглите и да живееш в постоянни подозрения.
Моли са да можеш да му простиш истински.
Измина една година от изневярата му. А все още боли. Мислех, че болката ще отмине, а тя си е същата. Простих. Защото го обичам. Обеща да не се случва повече. И не се е случило до сега. Но мен ме боли. Сърцето ми е свито и боли. Всъщност не съм простила. Приех го донякъде, но не съм простила. Да простиш означава да забравиш, а аз не мога да забравя. По дяволите, цяла година го мисля и все едно е било вчера. Ще го забравя ли някога? Искам да го забравя, не искам да ме боли. Не искам да го помня, просто искам да се изтрие от главата ми като с гумичка и никога повече да не се сещам за него. Надявам се да го забравя и да простя. Дали някога ще се случи?
Вие сте заедно и това би следвало да е най-важното за теб /поне от това, което прочетох/ Според мен ти отдавна си му простила, само че не мога да рзбера защо се измъчваш, всичко е минало-заминало. Ако държиш на него затваряш страницата и продължавате напред, това е.
Обаче аз съм силно потересена от причината, поради която го е направил, колкото и да обичам някого такова нещо не бих могла да разбера , нито да простя.
Обаче аз съм силно потересена от причината, поради която го е направил, колкото и да обичам някого такова нещо не бих могла да разбера , нито да простя.
Снощи се разплаках и му казах почти всичко това. И той се разплака заедно с мен. Каза ми "защо се измъчваш и защо ми припомняш, та аз дори не я помня каква беше, просто за момента бях полудял и това е, времемнна лудост, моля те, бубче, не се измъчвай, никога вече няма да го направя, нали го знаеш".
Лени, може би мелодраматизирам, може би си права, но аз просто съм си такава. Наближавам 40 вече, но все още съм твърде чувствителна, малодушна и сантиментална. Съжалявам, не искам да съм такава, предпочитам да съм твърда и да не ми пука от нищо, но преживявам всичко.
Благодаря ви на всички
Лени, може би мелодраматизирам, може би си права, но аз просто съм си такава. Наближавам 40 вече, но все още съм твърде чувствителна, малодушна и сантиментална. Съжалявам, не искам да съм такава, предпочитам да съм твърда и да не ми пука от нищо, но преживявам всичко.
Благодаря ви на всички
Егати гадното...А като прочетох това "Бубче", се поставих и на твоя място....Настръхнах... Не искам да ми изневеряват. Сигурно е гадно и много боли
Нещата в живота винаги са твърде сложни, но колелото се върти ...
Днес ще простиш ти, утре той - всичко е компромис!
Но пък ако си щастлива с него, ако се обичате, в името на семейната Ви хармония и общото Ви дете, няма нужда да се връщаш назад! Няма нужда да му припомняш! Няма нужда да нараняваш себе си
Дано намериш начин да простиш! Дано намериш начин да бъдеш щастлива!
Днес ще простиш ти, утре той - всичко е компромис!
Но пък ако си щастлива с него, ако се обичате, в името на семейната Ви хармония и общото Ви дете, няма нужда да се връщаш назад! Няма нужда да му припомняш! Няма нужда да нараняваш себе си
Дано намериш начин да простиш! Дано намериш начин да бъдеш щастлива!
Как да разбера? Някой би ли разбрал? Да отиде да изчука някаква от чата, защото жена му е родила преди 15 дена и не може да прави секс? Вие бихте ли разбрали такова нещо?
Имам една приятелка на която мъжът и изневери преди 3 години. Естествено рев, сополи, извинения, прошки ,обещания и останаха заедно. Тя естесвено не можа да забрави. Но и не спря да говори за това. И преди два месеца той отново изневери, отново със същата. И след разправиите каза : "Ти си виновна, не знаеш ли? Три години само ми напомня за нея и не ми даде да я забравя. Ако не ми беше говорила щеше да отмине, а ти не го позволи, постоянно ми я връщаше и връщаше отново в главата! " Аз се позачудих дали няма известно право. Така че дори и да помниш, дори и да е тежко, дори и да те боли щом си решила да си с него не му напомняй, за да не стане същото. Още повече, че той ти е казал, че я е забравил. Не бъди ти тази, която ще му припомня за нея.
Сигурно боли, и то с възможно най-парещата болка. Но вярно е и това, че времето лекува. Стискам палци! 
А относно прошката бих искала да цитирам една книжка, която според мен е много ценна. Лично на мен тя много ми помогна да "се върна към живота", дано да е от полза и за теб
:
"Да простите на някого е твърдо доказателство за Вашето намерение да живеете сега, докато сте живи, и да сте мъртви, когато сте мъртви.
...Искам да сте наясно за две неща: какво означава "да простите" и кой е този, на когото прощавате. Да простите на някого означава да се откажете завинаги от всяка претенция за отмъщение. Това е. Точка. Стоп. Да простите означава да се откажете не от омъщението, а само от претенцията за него. И схванете думата "завинаги". Тя свидетелства за безусловността на прошката.
...Ако смятате, че сте простили на някого заради него самия, значи не знаете какво е прощаване и вероятно досега никога не сте прощавали. Вие сте този, за когото го правите. На другите няма нужда да се прощава. Те са направили, каквото са направили и това е - като се изключат последствията, с които те трябва да живеят. Когато простите на някого, последствията не се разтварят във въздуха. Последствията са си последствия. Вие правите тази "прошка" за себе си, за да се освободите от ненавистта си и да можете да напреднете в живота.
...Как ще разберете дали сте простили на някого? Е, просто ще го знаете. Едно нещо ще се случи със сигурност: отношението Ви с другия ще стане много по-ясно. Ако не стане, значи не сте простили.
...Трябва да знаете, че имате избор: Вие не сте длъжни да прощавате някому. Можете да държите на омразата и старите си сметки докато умрете и ги отнесете в гроба. Няма да сте неправи - хората непрекъснато вземат такива решения. Да се мъкнат стари сметки до гроба е въпрос на стил. За някои би означавало липса на вкус да простят на някого. Значи действително не е грешно да се обвинява и ненавижда - и има последствия. Бъдете сигурни, че ясно виждате последствията, после избирайте. И не казвам решавайте. Казвам избирайте. Не на базата на списък от "основания", според които Вие "би трябвало...". С основания не може да се избира - това се казва "решаване". Когато избирате нещо, Вие изхождате от яснотата, че сте отговорни за действията си. Вие сте отговорни и не е зле това да Вие е ясно. Вие не можете да простите на някого, ако сте "длъжни".
На пръв прочит звучи странно и грубовато. А е така единствено защото това е грубата неподправена истина. Много се надявам тези редове да могат да променят ако не живота ти, то поне начина, по който гледаш на прошката. Успех!
А относно прошката бих искала да цитирам една книжка, която според мен е много ценна. Лично на мен тя много ми помогна да "се върна към живота", дано да е от полза и за теб
:"Да простите на някого е твърдо доказателство за Вашето намерение да живеете сега, докато сте живи, и да сте мъртви, когато сте мъртви.
...Искам да сте наясно за две неща: какво означава "да простите" и кой е този, на когото прощавате. Да простите на някого означава да се откажете завинаги от всяка претенция за отмъщение. Това е. Точка. Стоп. Да простите означава да се откажете не от омъщението, а само от претенцията за него. И схванете думата "завинаги". Тя свидетелства за безусловността на прошката.
...Ако смятате, че сте простили на някого заради него самия, значи не знаете какво е прощаване и вероятно досега никога не сте прощавали. Вие сте този, за когото го правите. На другите няма нужда да се прощава. Те са направили, каквото са направили и това е - като се изключат последствията, с които те трябва да живеят. Когато простите на някого, последствията не се разтварят във въздуха. Последствията са си последствия. Вие правите тази "прошка" за себе си, за да се освободите от ненавистта си и да можете да напреднете в живота.
...Как ще разберете дали сте простили на някого? Е, просто ще го знаете. Едно нещо ще се случи със сигурност: отношението Ви с другия ще стане много по-ясно. Ако не стане, значи не сте простили.
...Трябва да знаете, че имате избор: Вие не сте длъжни да прощавате някому. Можете да държите на омразата и старите си сметки докато умрете и ги отнесете в гроба. Няма да сте неправи - хората непрекъснато вземат такива решения. Да се мъкнат стари сметки до гроба е въпрос на стил. За някои би означавало липса на вкус да простят на някого. Значи действително не е грешно да се обвинява и ненавижда - и има последствия. Бъдете сигурни, че ясно виждате последствията, после избирайте. И не казвам решавайте. Казвам избирайте. Не на базата на списък от "основания", според които Вие "би трябвало...". С основания не може да се избира - това се казва "решаване". Когато избирате нещо, Вие изхождате от яснотата, че сте отговорни за действията си. Вие сте отговорни и не е зле това да Вие е ясно. Вие не можете да простите на някого, ако сте "длъжни".
На пръв прочит звучи странно и грубовато. А е така единствено защото това е грубата неподправена истина. Много се надявам тези редове да могат да променят ако не живота ти, то поне начина, по който гледаш на прошката. Успех!