Има ли живот след смъртта...

Миличка, успокой се , това е просто сън, който ти е въздействал психически зле....
Аз също сънувам мама и сънищата ми са много тъжни и тягостни...почти винаги я сънувам как си тръгва от мен, аз знам, че ще умре, но не мога да й помогна , събуждам се с ридание, обляна в сълзи и не мога да се успокоя дълго време....толкова ми е тежко след всеки сън...
Запали една свещ на гроба й или отиди до църквата и там запали - ще се успокойш ти и може би ще се успокой духа й..

Дано не го приемеш като неуважение, но ще ти цитирам един виц.

Две бебета в корема на майка си си говорят.
- Ти как мислиш, дали има живот след раждането?
- Не знам, никой не се е върнал да каже.

На мен лично просто ми напомня, че ние всъщност няма как да знаем какво става с душата и съзнанието след смъртта, но не е невъзможно тя да е едно ново начало за всеки от нас.

Много тъжно е това.
Според мен обаче по-скоро говори за твоето отношение към нея,за твоите страхове.
Не вярвам в живота след смъртта-поне не в тоя му вид,в който го познаваме.

Миличка, както сама казваш няма кой да  ти отговори на този въпрос. Отиди, запали една свещичка на гроба и, поплачи си ако трябва и успокой духовете и нейния и своя.

 Сънищата са много странни, все си мился, че има тълкувание.Почина мой приятел , който ми беше като брат.В нощта през която се навършваше година от смъртта му го сънувах.Бяхме на огромна зелена поляна и много красиви полски цветя.Влади беше облечен с бели дрехи(почина на 17г), седяхме на пляната до ковчега му и си говорихме.Той изглеждаше много щастлив и ми разказваше колко е хубав живота му там.Предложи ми и аз да отида, но аз отказах.Тогава той каза, че ще вземе баща му.Тогава го попитах защо иска майка му да страда още повече.Като се събудих, усещането беше невероятно.Все едно наистина съм била там.Хем някак бях по-спокойна, хем изпитвах страхотно подтиснато чувство.Точно година след това пак в нощта на годишнината от смъртта му го сънувах пак по същият начин, на същата поляна.Тогава той ми каза да спрем да плачем за него, защото е добре и е на много по-хубаво място.
 Тук вече е най-странното.Защо две години под ред го сънувам в един и същи ден, на едно и също място.Защо ми казва тези неща?Някои ще ме помислят за луда, но за мен това има някакво пслание.Аз не си избирам сънищата, нито кой сън на коя дата да сънувам.

Благодаря на всички за успокоителните думи...Знам,че това е просто сън и може би няма никакво значение,но усещането през целия ден е много тягостно,сякаш наистина съм говорела с нея и сега знам,че не е добре.

Биляна,моята баба преди 3 години сънува датата в която ще почине дядо и ни разказа.Няколко дни след това,на 12.05 той наистина почина-на същата дата! 2 дена преди собствената си смърт,в съня си,баба отново е познала и за себе си и бяхме просто потресени.Не знам какво е това,но наистина те кара да се замислиш.
Преди доста години почина един много близък приятел на приятеля ми..Загина на датата,в която точно една година преди това е умрял и баща му.Бабата на момчето сънува сън,в който бащата вика сина си и той труъгва след него!Уплашена от преживяното,бабата звъни на работата на внука си да го предупреди да внимава,но и съобщават,че току-що е станала злополука в завода и внукът и е починал.  
Не знам дали това са просто съвпадения,но определено действат на психиката  

И двамата ми дядовци починаха на 9 месеца разлика. Дядо ми на баща ми таткото като почина малко след това майка ми го сънува как си говорят и той и е казал, че е искал да си поговори с някой преди да замине на дългия път, след това повече не го е сънувала. След това като почина на майка ми татко и ( дядо ми) баща ми го сънува пак в такава ситуация. Знам, че умрелите винаги правят връзка с близките си преди да си отидат. Батко ми също сънува дядо ми на баща ми татко му, те бяха скарани преди дядо да почине и така и не можеха да си поговорят до края, батко ми го е сънувал и се събуди със сълзи на очите и каза, че му е поискал прошка. Аз също съм ги сънувала но само за да си кажем сбогом. Другото което сънувах беше кученцето ми което почина на 30 декември мин. год. оперираха я по- спешност и не може да излезе от упойката а аз пътувах за Бургас с влака и не можах да я прегърна и целуна за сбогом. Това беше може би най- тежкия момент в живота ми, израснах с нея и не можах да си го простя докато не я сънувах и в съня си е прегърнах и целунах а тя ме близна и завъртя опашка и аз се събудих. От тогава не съм я сънувала и знам, че е на хубаво място.
 Та имах в предвид, че е напълно нормално да сънуваш близки които са починали скоро но ако ти е казала, че не и е хубаво там, имай в предвид, че може пак да я сънуваш е може да не е скоро но ще я сънуваш за да може да се сбогува с теб....

Аз съм много раздвоена по въпроса. Допускам еднакво възможни да са и двата варианта. От една страна- глупости, няма живот след смъртта. От друга обаче сънувам също починали хора. Съвсем наскоро сънувам много странен и страшен сън. Бяхме в някакво предверие аз, малкият ми син, майка ми и починалата ми баба- майка на майка ми. Беше много истинско, говорихме си,че трябва да излезем от там, но седяхме на една пейка и не мърдахме. Гледах ме как външните и вътрешните врати се отварят и хора излизаха от вътре, минаваха през предверието и излизаха на вън, на светло. Гледахме и как хиора влизат от вън, без да се задържат в предверието , а дирекно отиват вътре. И ние влязохме вътре, но от дясната страна на помещението, там имаше нещо катомагазини, витрини, разгледахме и отново излязохме в предверието. След това незнайно как, не помня аз и малкия ми син се озовахме вътре, отляво на помещението и нямахме достъп до вратата, тя не се отваряше отвътре. НЕ можехме да излезем. Беше много страшно. Само стисках детео за ръка да не се отдели от мен  . По цялото помеще ние имаше някакви запалени факли, много хора, щъкащи напред-назад и всъщото време се водеше някаква церемония- не разбрах каква, ние бяхме на втория етаж, а тя се водеше на първия. Но някой приказваше и правеше нещо. Много ми стана страшно. Не можаш да си обясня съня. Дали баба е дошла за мама? Или пък нещо с мен и сина ми трябва да се случи? Но къде изчезнаха баба и майка ми? Сънят беше преди месец, но още ми е много страшно !
Хем си мисля,че "отвъдното" ни праща сънищата. Хем разумно като погледна на нещата- те са плод на действието на мозъка, макар и без да го осъзнаваме, да не го управляваме. Но често каквото ме вълнува през деня, това съмувам през нощта, което показва, че мозъкът продължава да мисли. Странно е всичко определено.

Знам, че като сънуваш умрял близък човек, трябва да вземеш нещо и да почерпиш за мир на душата му ... така ми каза баба, защото като почина дядо и 1 месец почти всяка нощ сънувах, че говоря с него, но на сутринта не си спомнях неговите думи, само моите въпроси ... много странно ...
Иначе по въпроса - сигурно има, никой не знае и никой не се е върнал да каже ... Чувала съм историите за 2 жени, които са били дълго време в кома, ама дали, какво, защо, как ...  нямам ни най- малка представа ..
И според мен, понякога съня  не е просто сън, а показва нещо, иска да каже нещо .. ама какво, само някои го тълкуват ..

Аз когато сънувам починал близък, който иска нещио или се оплаква, майка ме е учила на другия ден, освен да запаля свещичка, да направя нещо тестяно или сладко, можеш да купиш някоя дрешка и да я подадеш на някой близък , за да и е топло. Да не би да е починала зимата, а вие да сте я облекли тънко, с тънки дрехи имам предвид. Знам, че са бабини деветини, но така знам от майка и баба. И щом и е тъмно, запали свещичка.

Спорен въпрос е това.

Мислех си, че ако приемем че умираме по няколко пъти докато сме живи имам предвид като вътрешно усещане, защо да не сме живи, след като си отидем от тук...

По принцип аз самата не вярвам че има живот след смъртта. Смятам, че човека е имал нужда да повярва, че остава и не изчезва в нищото. Ето защо е измислено това така си мисля.

Инак при сънища с починали добре е да раздадеш - така знам от баба ми.

 Джемма като каза мозък едно нещо ми мина през акъла. Доказано е, че човек използва много малка част от мозъка си а другата е незнайно с какво пълна. Та мисля, дали докато спим не ни се отключват спомени от преди, дали мозъка не си играе с нес  

 Irena80 и аз така съм чувала но не се черпи а се подава  

И аз често сънувам починалите ми баби и дядовци, но сънищата ме зареждат положително. С изключение на един, в който баба ми ме сграбчи за ръката и започна да ме дърпа. Аз се събудих ужасена.

Но мисля, че сънищата ни се случват само в нашия мозък и нямат връзка със света около нас. Не вярвам във възкресението или прераждането и си мисля, че май е по-добре да няма нищо след смъртта... Просто лошото около нас е повече от доброто и се плаша до къде може да стигне всичко това... Сигурна съм, че съвършенството и блаженството след смъртта са просто утопия- ще ни се...