Разбирам, че ти е гадно за липсата на интерес към внучето им. Изчакай съпруга ти да се върне и заедно говорете с тях. В крайна сметка решението как да кръстете детето е ВАШЕ общо, и е редно заедно да пробвате да поговорите със свекърите ти. Освен това, дори и мъжа ти да се скара с родителите си, то това няма да е заради вас с детето, както ти си го написала. Въобще за вашето общо решение не може да си виновна само ти, още по-малко пък детенцето.
- Публикувана: 9 окт. 2006, 18:21 ч.
- Последно мнение: 15 ноем. 2006, 10:53 ч.
Искам просто съвет!
Разбирам, че ти е гадно за липсата на интерес към внучето им. Изчакай съпруга ти да се върне и заедно говорете с тях. В крайна сметка решението как да кръстете детето е ВАШЕ общо, и е редно заедно да пробвате да поговорите със свекърите ти. Освен това, дори и мъжа ти да се скара с родителите си, то това няма да е заради вас с детето, както ти си го написала. Въобще за вашето общо решение не може да си виновна само ти, още по-малко пък детенцето.
ама напълно съм съгласна
Подобно поведение от страна на свекърите ти е меко казано странно, но вече се убедих, че за съжаление има и такива хора.
Не знам, доколко всичко е било наред преди, щом са способни на крайности в отношението си, но поне сега знаеш какви са.
И със сигурност в момента ти е много трудно, въпреки че няма защо. Но заради хормоните, или защото половинката ти я няма, или защото си добър човек и не искаш да нараняваш другите - дори и неволно.
Не забравяй обаче, че твоето семейство сега е мъжа ти и детето ти, и трябва да мислиш за вас тримата, а не за чуждото
снобско /извинявай за термина!/ мнение. Пък и за толкова време сълзите ти не свършиха ли - в крайна сметка ти нямаш проблем, а който има да си го решава! Иначе подкрепям мнението, че трябва да изясните нещата със свекъра ти, за да знаеш поне защо плачеш. А когато мъжа ти се върне и застане зад гърба ти, те ще трябва да преосмислят позицията си....
Не знам, доколко всичко е било наред преди, щом са способни на крайности в отношението си, но поне сега знаеш какви са.
И със сигурност в момента ти е много трудно, въпреки че няма защо. Но заради хормоните, или защото половинката ти я няма, или защото си добър човек и не искаш да нараняваш другите - дори и неволно.
Не забравяй обаче, че твоето семейство сега е мъжа ти и детето ти, и трябва да мислиш за вас тримата, а не за чуждото
снобско /извинявай за термина!/ мнение. Пък и за толкова време сълзите ти не свършиха ли - в крайна сметка ти нямаш проблем, а който има да си го решава! Иначе подкрепям мнението, че трябва да изясните нещата със свекъра ти, за да знаеш поне защо плачеш. А когато мъжа ти се върне и застане зад гърба ти, те ще трябва да преосмислят позицията си....
...трябва да се поговорите открито...
, в крайна сметка може и да е нещо друго... А може и нищо да не е... свят широк, хора разни... 
Не си мисли за развод , тормозиш се излишно.
При положение ,че името на детето сте го съгласували двамата със съпруга си не виждам за какво се притесняваш.
Името не прави човека.
А свекъра ти като иска да се сърди ,проблема си е негов.Ти няма за какво да се тормозиш.
При положение ,че името на детето сте го съгласували двамата със съпруга си не виждам за какво се притесняваш.
Името не прави човека.
А свекъра ти като иска да се сърди ,проблема си е негов.Ти няма за какво да се тормозиш.
TIAHNO VELICHESTVO SVEKAR I SVEKARVA.
я му вдигни на свекър ти телефона и попитай заради името ли се сърди и това ли е най-важното в семейните отношения!
и това че бебето не е с неговото име означава ли , че не му е внуче
направо/директно го попитай.
изобщо не се депресирай, какъв развод!
и това че бебето не е с неговото име означава ли , че не му е внуче
направо/директно го попитай.
изобщо не се депресирай, какъв развод!
....да не ти пука....гледай си бебчо и после и мъжлето като се завърне...остави го той да се оправя с родителите си 
.....все пак това име, което носи синът ти сте го избрали двамата....
Разни хора, разни идеали...Може би има хора, които живеят с надеждицата, че внуците им ще носят техните имена. Ми...не го разбирам това.Повече хора ли ги прави т'ва, по- уважавани, по- достойни, като орден ли го приемат или вид превъзходство...какво?! Та това е човек, различен човек, с различна идентичност, характер и т.н. Ние българите имаме странни традиции и обичаи, много от тях дори не знаем защо спазваме.Ама ей на кръщаваме си децата на някой обичан от нас човек в знак на признателност.Дали няма и други начини да покажем обичта и уважението си? 
изобщо не се тормози дали ти се сърдат свекарите, или - не. Не мисля, че който и да е адекватен, здраво мислещ човек може да се сърди за такова нещо. Ако трябва да има някой обиден в тоя случай- това си именно ТИ. Това, че детето не кръстено на тяхната велика рода не ги оправдава, че дори не се обаждат да те питат : "как сте?, имате ли нужда от нещо?"
Важното е, че с таткото сте на едно мнение. Горе главата
Важното е, че с таткото сте на едно мнение. Горе главата
Не изчетох всичко, но да си кажа. Аз не бих се тормозила толкова много за хора, които са те зарязали в последните 4 месеца с малко бебе, без бащата на детето да е тук! Това показва ужасна дребнавост и самовлюбеност!
Въобще не мисли за развод и подобни глупости! Работа на мъжът ти е да оправи тези отношения, след като се върне.
Въобще не мисли за развод и подобни глупости! Работа на мъжът ти е да оправи тези отношения, след като се върне.
изобщо не се притеснявай , гледай с мъжа ти да си добре , а тях ги остави . ще видиш че след време твоето дете ще е най- милото им внуче. аз го преживях - няколко сдни преди да родя и свекър ми разбра че искам да кръстя детето на майка ми и се скарахме много жестоко каза: аз чуждо дете в къщата си не ща . а чуждо - защото не е кръстено на него / ние с мъжа ми решихме да я кръстим на майка ми - дори тя ни моли да не я кръщаваме на нея - само и само да няма скандали / и така в момента на изписването неможех да се върна в къщи при свекъра и свекървата и си отидох у майкини - с две деца - едното бебе и с мъжа ми - който изцяло ме подкрепи. донесе ни багажа и ето вече 5 години живея тук, а майка ми на 3-4 месец отиде да живее при баща ми който живееше на село / гледаше баба ми/ и сега сме най- милите син ,снаха и внучки / но най- мила казват че е бубата че била последното внуче/ но аз мисля че е най- милото защото е нежеланото внуче 
и всичко заради името . сега си живеем страхотно с съпруга и децата ми така че и ти не губи кураж , всичко ще се оправи щом заедно с мъжа ти сте взели това решение . УСПЕХ !!!
и всичко заради името . сега си живеем страхотно с съпруга и децата ми така че и ти не губи кураж , всичко ще се оправи щом заедно с мъжа ти сте взели това решение . УСПЕХ !!! я му вдигни на свекър ти телефона и попитай заради името ли се сърди и това ли е най-важното в семейните отношения!
и това че бебето не е с неговото име означава ли , че не му е внуче
направо/директно го попитай.
изобщо не се депресирай, какъв развод!
и това че бебето не е с неговото име означава ли , че не му е внуче
направо/директно го попитай.
изобщо не се депресирай, какъв развод!
Поради подобни причини си кръстихме детето на баща му,за да няма сърдити баби и дядовци.
винаги съм се чудела как един човек може толкова да се афектира, че детето НЕ Е кръстено на негово име. голямо важно като не е. това го имахме и в нашето семейство като бях малка. аз съм кръстена на родата по линия на баща ми и баба ми от страната на майка ми и досега не го е преживяла. баща ми на времето много й се чудеше как може за едно име такива чудесии. сега обаче като наближава неговият ред да става дядо, отсега условия и изисквания как на него трябвало да се кръсти детето.
момичета, не се знае и ние какви ще станем, като наближи да бъдем баби. сега може би им се чудим на акъла как може такива драми заради едното име, ама хората се променят...
момичета, не се знае и ние какви ще станем, като наближи да бъдем баби. сега може би им се чудим на акъла как може такива драми заради едното име, ама хората се променят...