За изказването на съболезнования

  • 47 308
  • 27
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 2 040
И аз се чувствам много неловко, когато се налага да изкажа съболезнования .. някак си искам да намеря точните думи, а знам че няма такива ... каквото и да се каже, не потуша болката ...  Peace

# 16
  • Мнения: 91
Аз се чувствам много тъпо в такива случай и все не знам какво да кажа. Каквото и да кажеш нито ще върнеш нещата, нито ще утешиш човека!
Наскоро на една позната майка и почина. Видяхме се след повече от месец. Предпочетох нищо да не казвам, отколкото да я разстроя отново!

# 17
  • София
  • Мнения: 2 958
Аз изказвам съболезнования.

Каквото и да кажеш, важното е да идва от сърцето ти. Мисля си, че когато е истинско докосва сърцето на този, към когото е отправено.
........

Съгласна съм.

Последна редакция: вт, 10 окт 2006, 16:02 от SophieM

# 18
  • Мнения: 7 837
До човек е и до моментно настроение...
Аз не исках да 4увам окуражителни или утешителни думи. Не исках да чувам нищо...

Затова и ми е много трудно в такива моменти да говоря. Също използвам клишираното "съжалявам"...

# 19
  • София / Пловдив
  • Мнения: 8 119
.............използвам клишираното "съжалявам"...

  И аз така... друго не мога да измисля. .Винаги губя "ума и дума" в такива моменти.

# 20
  • Мнения: 5 468
В такъв момент, колкото и да е неловко за отсрещния, човека претърпял загуба на близък, има нужда да чуе, че някой му съчувства и че не е останал сам... Дори клишираното "моите съболезнования", звучи по-добре, от мълчанието и отбягването на темата.
Тълкува се, все едно отсрещния не е заинтересуван от състоянието на страдащия, въпреки че той знае, че не е така...
Когато почина майка ми, ми беше много тъпо, когато на другия ден ми се обади приятелка с мъжа си и ме изведоха на кафе. Симулираха странна веселост и говореха за ланския сняг. В тези дни аз предпочитах да говоря само за нея, нищо друго не ме интересуваше и не бях идеалната компания. Дори се обиждах, когато не се споменаваше за нея. Минало-свършено... така го тълкувах... с горчивина.

# 21
  • Мнения: 1 134
Вчера погребах моя близка...
Има две неща, които мога да кажа в такъв момент, но за мен те са пълни с много съдържание: "Съжалявам!" и "Бог да я прости!"
Останалото е излишно. Това да сме заедно в скръбта е важното, утехата няма да дойде с думите, а с времето и с вярата...

# 22
  • София
  • Мнения: 3 328
Не мога да не изкажа съболезнования - за мен те са част от модела на поведение, както и поднасянето на поздравления по хубави поводи. Така съм възпитана, така и постъпвам - независимо от това колко неудобно и неловко се чувствам. Знам, че трябва да го направя и го правя.

# 23
I az se chuvstvam nelovko ot izkazvane na saboleznovania,a i ne si padam po mnogoto prikazki za utechavane.Mislia si che v podobni sluchai e po-dobre da se zamalchi,otkolkoto da kazvach niakakvi zaucheni klicheta.Vseki izraziava tagata si po razlichen nachin- s malchanie,s dumi....

# 24
  • София
  • Мнения: 978
И аз съм като повечето от Вас, най-вече губя дар слово когато осъзная колко голяма е трагедията...........

# 25
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Ооооооооооох, изказвам, прегръщам и говоря с оптимизъм за бъдещето...
Но само аз си знам, какво ми е на мен да душата!

# 26
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 340
Освен "Съжалявам" нищичко повече не мога да кажа... Не намирам смисъл...

# 27
  • Мнения: 1 581
Съжалаявам казвам и аз.
За близките си - които и аз погребвам, заедно с други близки, винаги искам да говорим, да си разказваме, сякаш да си отпечатам дълбоко дълбоко в съзнанието спомена, завинаги.

Общи условия

Активация на акаунт