Публикувана: 11 окт. 2006, 10:12 ч.
Последно мнение: 11 окт. 2006, 13:01 ч.

Искам да се порицая.

1 582
32
1

Отговори

# 15 11 окт. 2006, 11:11 ч.

Мнения: 2 108

Цитат на: dodo_dodo в ср, 11 окт 2006, 10:59

Цитат на: MamaZ в ср, 11 окт 2006, 10:54

.....................

Изобщо не е глупав примера, напротив! Браво на теб, бих била страшно щастлива и аз ако един ден моите деца постъпят по същия начин.
Искам да бъдат милосърдни и да питаят любов към всичко живо де що мърда. Смятам, че това ще им помогне да се превърнат по-лесно в добри хора един ден.

искам точно това за детето си и точно това, казвам на всички, понеже споменах,че срещам упреци понякога, че съм строга и не отстъпвам.... ами те ме питат "Има ли добри хора?" Явно обкръжението ми от майки е "малко нездраво". Разбирам,че съм в правилно посока и не трябва да се притеснявам! Хубава тема!

# 16 11 окт. 2006, 11:11 ч.

Мнения: 705

Цитат на: dodo_dodo в ср, 11 окт 2006, 10:41

Изнервеността, бързането, страха, че всеки моменти и другия ще ревне, когато зацепи какво го чака след броени минути. А и той ревне ли с мен е свършено просто, остава ми и аз да ревна с двамата и това е. Все пак това са две рогати деца, може би майките с овни знаят за какво говоря....
От тук идва нетърпението, което всъщност ме кара да се чувствам зле сега. Трябваше да положа повече усилия. Но как, като нервите са опънати до скъсване ?Има ли рецептна за търпение ? Моля, ако някой има да я казва - плащам !

Eй за тази част от терзанията ти така добре те разбирам, че просто нищо не мога да допълня!!! аз тази седмица вече съм на прага на силите си (защото са болни и съм в постоянно мислене на кого колко и кога трябва да дам!) и понякога ми идва да ревна и преди тях!!
все си казвам - ако реве, нека да е поне само единият, всякак ще се оправя с него, само да не става стерио! и само мисълта, че следва ситуация, която ще накара другия да викне, ме кара да се изнервя предварително. а изнервя ли се, те го чувстват и става по-лошо. да не говорим, че всичко това изцежда всичките ми сили, въображение и чувство за хумор да ги забавлявам, което по принцип е най-добрата рецепта за готина компания, ама не винаги имам хъс! това пък съответно ме кара да се чувствам скучна (ужасен епитет!!!) майка, което още повече ме подтиска и т.н т.н. Така колелото се завърта и се получава един омагьосан кръг! Понякога си казвам - какво пък, най-важното е че давам всичко от себе си, всичко друго само ще си дойде на мястото. Друг път умирам от срам, че съм викнала и се самообвинявам. Друг път съм просто скучна и тогава най- ме е яд на себе си!!!

ЕЕЕЕ, Додо, съжалявам май не ти помогнах! Единствената рецепта, която е небита е искреността, а ти определено я прилагаш. Така че за порицаване и дума не може да става!!! bouquet

# 17 11 окт. 2006, 11:19 ч.

Мнения: 479

Цитат на: dodo_dodo в ср, 11 окт 2006, 10:50

Цитат на: Ellypr в ср, 11 окт 2006, 10:43

Цитат

Но всеки има право сам да избира в какъв дух да възпитава детето си и да определя границите, нали така ?

Не съм съгласна с това. Все пак живеем в общество и то има някакви правила. Очаквам те да бъдат спазвани от хората, очаквам родителите да научат децата си да ги спазват.

Да и аз очаквам същото. Но всичко приключва с очакването. Можеш ли да наложиш, да изискваш от напълно непознати хора спазването на някакви норми, правилни за теб, но твърде вероятно безсмислени за човека отсреща, след като си позволява да ги пренебрегва ? Sad

Разбирам тъгата ти. И на мен ми се е случвало, когато бързаме да нямам достатъчно време да помисля и да предложа алтернатива в някакви подобни ситуации. Не се порицавай, случват се такива неща. Децата сутрин често са доста капризни и изнирвини от ставането, бързането, а и нашето собствено напрежение им се отразява.

По повод послдния ти пост - хората са различни, както вече беше написал някой, затова и отношението им към правилата и законите е различно. За мен е важно да науча детето си, че има правила, с които се съобразяваме ежедневно, ежеминутно и това е много важно. Опитвам се да го науча, че е най-важно да бъде отговорен за собствените си постъпки и дела, без да се влияе от околните. Многократно сме имали спорове за това защо на еди кой си му е разрешено нещо (да виси извън въртележщата, да речем; да яде зрънчо преди вечеря и др.), а не него не . Винаги обяснявам, че всеки носи отговорност за себе си, както и че всяка майка носи отговорност за своето дете. Ние не гледаме другите деца, а себе си. Затова избягвам да давам пример с други деца (ккато: "виж еди кой си е направил еди какво си, ти защо отказваш", или неща от сорта).

# 18 11 окт. 2006, 11:21 ч.

София
Мнения: 4 867

додо, продължавам с нещичко за ревността. не знам дали при вас ще проработи така, както при нас, но не мисля, че може да навреди.
така, знаем, че е важно родителят да отделя време на всяко от децата - да говори само с него, да прави наща само с него, но често това става повод за нова ревност. сигурно си го изпитала с нещо от сорта "знам, че обличаш ерик, но искам да играеш с мен сега - точно сега и само с мен". когато детето вижда, че има право на собствено време с родителя, съответно започва да си го изисква и да дъжи на изключване на другото дете....

ние караме двете деца да правят неща заедно като ги предизвикваме да си помагат. става дума за елементарни неща: по едно и също време да си мият зъбите (едната да приготви четките, другата да сипе вода в чашите), заедно да подреждат масата (едната слага вилиците, другите ножовете), заедно да разпределят прането... работата в екип сближава и без да се усетят децата започват и да играят заедно. неведнъж са се спречквали и като отида да раздам правосъдие се съюзяват срещу мен и аз се оказвам лошата, която им разваля играта....

започни с малки стъпки и не очаквай светкавична промяна. напр. нека довечера те си приготвят дрехите за утре - денис като по-голям да подреди панатлоните и якетата, а ерик - блузите и чорапите. нека си подават неща, да си разменят, да бъдат в едно помещение без твоето присъствие.

и... имай търпение и се усмихвай... скоро ще си готова да помислиш за сестричка Wink

Последна редакция: ср, 11 окт 2006, 12:14 от yanita

# 19 11 окт. 2006, 11:25 ч.

Мнения: 4 806

додо, не ти е била лека утринта. Мисля, че вече си си подарила поне една усмивка, затова иде ред да кажа и аз какво мисля.
Ами мисля, че правилно си постъпила. Моята щерка е на близо 2 години и също много обича да бере цветя. Не и разрешавам. Обяснявам, че други хора са се потрудили, за да има цветя, че после те умират и ... я карам да ми покаже как ги обича - т.е. да ги гали. Защото днешния ден ще мине, утре друг ще дойде... Все компромиси ли да правим? Ами всеки един такъв миг се запечатва в душата на детето. Да не говорим, че ако се мята мама - един ден едно, друг ден друго, лишаваме малкия човек от опората на родителя, който знае и показва, и дава пример. Ами ядосващо, да, обаче си е една инвестиция.

# 20 11 окт. 2006, 11:39 ч.

Мнения: 545

Цитат на: dodo_dodo в ср, 11 окт 2006, 10:12

Добре, кажете ми за цветенцата. Трябваше ли да му позволя да ги къса ? Само и само мир да е. Или е правилно, че проявих твърдост дори с цената на всичко описано ?
Вие как сте в това отношение ? Бихте ли допуснали публични вандалства, щото за мен това е точно това. Днес ще му позволя да къса цветчета, утре ще счупи прозорец, щото го иска / по неговите думи/...

Не, не бих му позволила, само и само мир да има! Та това означава погазване на принципите! И какво ще стане следващият път?!
Аз също се опитвам да намеря някаква алтернатива, ако не стане - да му отвлека вниманието, като го разсея с нещо друго. Опитвала съм и да го накарам сам да вземе решение, като му дам пример от рода: "Ако ти беше посадил тези цветя, беше се грижил за тях, за да цъфнат и всички да им се радват, как би се почувствал, ако дойде някой и започне да ги къса?" Ако в крайна сметка нищо не сработи - само твърдост и решителност от твоя страна при поставяне на забраната. Щял да ревне - да реве колкото си иска. Моят е опитвал с рев общо 2 или 3 пъти и като видя, че полза няма повече не е пробвал. Е, вярно че ти си с двама и от там дилемата ти е по-сложна... но възпитанието е сложен процес...

# 21 11 окт. 2006, 11:41 ч.

София
Мнения: 1 621

Според мен си постъпила правилно с цветята. Аз също не давам да се късат цветята сложени за красота. Използвам и същите доводи като теб, за да я убедя. Пък ако иска да реве - да реве. Естествено, че би било много по-лесно да се позволява всичко, за да има по-малко грижи човек с детето си, но ти си наложила някакви правила и трябва да се спазват. Всеки има право да възпитава децата си както си иска, важното е ти какво искаш от своите деца, но все пак има някакви общоприети правила. И на мен често ми се случава да не разрешавам нещо, а наоколо с други деца да не е така. Не се упреквай, не е било лесно сутринта.

# 22 11 окт. 2006, 11:42 ч.

Мнения: 1 134

И аз да добавя, относно самообвиненията...
Разкъсвам се от противоречия, понякога. Чувствам се най - лошият човек на света, защото също си мисля, че изисквам прекалено много и прекалено от рано, от дъщеря си...
Една реплика ми се беше забила в съзнанието и кънтеше непрекъснато там: "Пестете сълзите на децата си, след време те ще поливат гроба ви."
Парализираше ме страхът да не би да я лишавам от прекалено много неща, спазвайки принципите си, да не би да я наранявам, да й отнемам нормалните, детски волности.
Но, светът наоколо ме плаши все повече и повече. Както казва додо: днес - цвете, утре прозорец, вдругиден...
В крайна сметка реших, че е по - важно детето ми да пролива сълзи сега, отколкото след време да ги причинява на другиго. А, за моят гроб, ще му мисля.
Страданието облагородява хората и ги прави добри. Нищо друго не е в състояние. Мисля, че е по - добре единствените "страдания", които изпитат децата ни през целия си живот, да бъдат тези, които ние - майките - им ги причиняваме, обичайки ги с цялото си сърце и изстрадвайки ги много повече от тях!!! Иначе, едва ли ги чакат по - леки...

# 23 11 окт. 2006, 11:51 ч.

Мнения: 416

Ти си най-нормалната майка на света. С угризения, с опънати нерви и с допуснати грешки.

Мислиш ли, че е възможно винаги да реагираш с най-правилните решения, или пък че децата ти ще бъдат чак толкова травмирани, че да им се отрази? Ами няма такова нещо, така си преценила за цветенцата, така си направила. Чудо голямо. След три дни сигурно детето ти ще е забравило за случката, а пък ти ще продължаваш да си тормозиш главата с глупости.

Нормално е да викнеш, когато детето ти се тресе от лиготии на земята и се тръшка. Моето е по-малко от твоите, но е абсолютно овенче - не съм виждала толкова инатливо дете. Преди малко бяхме за първи път без количка навън и съжалих хиляда пъти - тръшкане по земята, последващо влачене, навря се във всички локви, посипа си главата с пясък, не знам какво ни чака занапред.

В хороскопите нали пише, че съдбата е рядко толкова жестока, че да даде две овенчета в едно семейство. Grinning

На нас ни се размина за малко, другото момче ще е вероятно Риби, но пак разликата им ще е малка.

Рецепта за опънати нерви? Ами ще отминат тези периоди... не се терзай толкова

# 24 11 окт. 2006, 12:04 ч.

Мнения: 3 740

додо, успокой се, постъпила си според вътрешното си убеждение, следователно - правилно. Учиш децата си на хубави неща, да, не е лесно, като гледат как постъпват хората около тях, но не би искала децата ти да станат като тези хора, нали? На каквото ги научиш сега, това ще ги ръководи по-нататък в живота. Само ще ти кажа, че моят 16-годишен син се прибира през ден с джобове, пълни с боклуци. Оказа се, че сред приятелите му има такива, които си хвърлят боклуците на улицата. Е, моят синковец ги прибира и изхвърля, където трябва. Понякога ги забравя, та ги донася вкъщи. Нищо, за мен по-важното е, че не търпи да се изхвърля боклук на улицата. Ако ти, аз, трети, пети, десети родител постигнем децата ни да имат такова отношение, ще живеем в по-хубав свят. Пък дано и тези, дето сега си хвърлят боклуците наляво и надясно, се позамислят, като виждат нещо друго.

# 25 11 окт. 2006, 12:08 ч.

Sofia
Мнения: 4 222

Цитат на: radmila в ср, 11 окт 2006, 11:00

За ревността, ще се справите. Отделяй по малко време на двамата поотделно, така ще видят че имат и лично време само с теб, което не се дели. Направи ъгълче само за големия (негово си пространство), където малкия не може да ходи. Таткото да ходи само с големия например на кино. Една приятелка има добри резултати с този подход.

С ревността винаги сме имали проблеми, споделяла съм и друг път. Положението, когато се роди малкия беше драматично. Мислех, че с времето ще го надживее, е да, но не напълно. Дени е много чувствително и ранимо дете и явно още много път ни предстои докато всичко си дойде на място.
Към момента ревността му рядко намира пряк израз спрямо брат му. По-скоро се проявява в лошотия по принцип, мрънкане, истерии без причина, постоянна глухота. Ако беше нещо директно насочено спрямо малкия, предполагам, че щеше да ми е по-лесно и да е свързано с по-малък разход на нерви. Но това мрънкане и тръшкане за нищо, как късат нерви не е истина просто !
А с баща им сме разделени. Сама ги отглеждам и има моменти, когато наистина ми е доста трудно, макар, че се старая да не показвам умора и напрежение, а да съм просто усмихната пред тях. Не винаги успявам обаче и това ми тежи. Sad

# 26 11 окт. 2006, 12:17 ч.

Sofia
Мнения: 4 222

Цитат на: stelt в ср, 11 окт 2006, 11:11

........аз тази седмица вече съм на прага на силите си (защото са болни и съм в постоянно мислене на кого колко и кога трябва да дам!) и понякога ми идва да ревна и преди тях!!

Миналата седмица и двамата бяха болни и в къщи. Заболяха ги ушенца. Мъка голяма, така, че напълно те разбирам. Беше много напрягащо, а от понеделник дребса тръгна за сефте на градина и е доста страшна картинката. Предполагам, че и зарад това аз съм по-изнервена към момента. Sad

# 27 11 окт. 2006, 12:20 ч.

София
Мнения: 4 867

Цитат

Сама ги отглеждам и има моменти, когато наистина ми е доста трудно, макар, че се старая да не показвам умора и напрежение, а да съм просто усмихната пред тях. Не винаги успявам обаче и това ми тежи.

не се опитвай да си винаги усмихната пред децата. дали пък няма да им е по-леко като разберат, че и мама също като тях понякога е уморена, тъжна, не иска да подрежда и да става рано, но въпреки това го прави и се показва силна и можеща... това може би ще ги насърчи също да полагат усилия.

кагота наистина ми е криво и съм готова да избухна, казвам на момичетата да ме оставят за малко сама. по същия начин, когато те са на ръба на тръшкането, с чиста съвест ги пращам да се успокоят някъде сами и те знаят, че тава не е наказание, а начин човек да контролира собствените си емоции.

додо, не бъди свръх-майка. бъди себе си.

# 28 11 окт. 2006, 12:23 ч.

Мнения: 6 315

Додо, не можеш да си вечно усмихната и спокойна, не си робот! Всеки има лоши дни, в които е тъжен и това е нормално и децата така или иначе усещат тъгата ни прикрита зад усмивката и виждат уморените ни очи. Аз колкото и да се старая на моменти се скапвам и имам чувството, че въздух не ми стига и показвам настроенията си пред детето, колкото и да не ми се иска.

За цветята си постъпила правилно и според мен, няма да повтарям нещата казани от другите.

Идеята на yanita за помощта от Денис много ми допада, нека се почувства батко и да бъде горд от това. Знам ли, опитай, може и да проработи.

# 29 11 окт. 2006, 12:29 ч.

Мнения: 5 468

И аз съм се сблъсквала с това късане на цветя... НАистина, всеки има право да възпитава детето си, както той намери за добре, но не са ли общи правилата за всички деца, както и за нас - родителите? Да късаш цветя от обществените градинки, не е разрешено, но един не къса, друг - къса.
Ето и аз, отивам в един парк с Гери, тя хуква към цветята. Кресвам по нея, да се върне и че не трябва да къса цветята. Тя, учудващо бързо се връща, без да е късала. Заиграва се нещо из пясъчниците... След малко идва друго дете, по-голямо от нея, което отива в цветята и започва да ги къса. Майка му не му прави забележка. Моето вижда това, хуква и то в цветята, започва да къса с другото дете... Аз, примряла от яд, че волята ми Mr. Green

е престъпена, кресвам че съм казала, че цветята не трябва да се късат и тя не трябва да подражава на всеки простак Blush

! Замъквам я за ръката и си тръгваме оттам.
И аз се срамувах, че не си сдържах нервите пред другата майка и косвено я нарекох простак. Разгневих се, защото аз се мъча да обяснявам на детето ми, че трябва да спазва някакви правила, а когато ме послуша, миг след това видя, че тези правила могат и да не се спазват.
Напълно те разбирам, как си се чувствала.

Препоръчани теми

Дете на 1 г. и половина обича да следи сянката си

Бързи въпроси и отговори деца -6

Предложения за закуска

Махане на памперс и биберон - 3

Причина:

Причина: