Няма истинско приятелство за мен. Можеш винаги и единствено да разчиташ само на семейството си!
- Публикувана: 11 окт. 2006, 10:51 ч.
- Последно мнение: 13 окт. 2006, 09:44 ч.
Истинското приятелство -има ли го?
Аз имам приятелка израснахме заедно.Сега и двете имаме деца мом4енца 
и те са си набори като нас.Постоянно се търсат.Понякога седим и ги гледаме как играят и си казваме 4е ако запазат приятелството си ще станат като братя
А предателство има ли питане.Винаги когато някой ми поиска помощ и имам възможност му я давам
.Пак моя приятелка от 10г.която и станах и кръсница ме предаде по най- долния на4ин.Никога освен барманка не беше работила друго.Остана сама с детето и аз и намерих работа в един офис на мой познат който и служебна кола,безплатен мобилен телефон и даде и хубава заплата за да си гледа добре детето и да си го кара на градина.От тогава не ме е потърсила.Няколко пъти и звънях но не си вдига телефона.Ох олекна ми като ви го казах 
и те са си набори като нас.Постоянно се търсат.Понякога седим и ги гледаме как играят и си казваме 4е ако запазат приятелството си ще станат като братя А предателство има ли питане.Винаги когато някой ми поиска помощ и имам възможност му я давам
.Пак моя приятелка от 10г.която и станах и кръсница ме предаде по най- долния на4ин.Никога освен барманка не беше работила друго.Остана сама с детето и аз и намерих работа в един офис на мой познат който и служебна кола,безплатен мобилен телефон и даде и хубава заплата за да си гледа добре детето и да си го кара на градина.От тогава не ме е потърсила.Няколко пъти и звънях но не си вдига телефона.Ох олекна ми като ви го казах 
Мисля ,че има истинско приятелство ,но мисля че човек всъщност го разбира тогава когато приятелството е устояло на много перипети и трудни пътеки. Подписвам се под това.
Имам/имах 2 приятелки, които ми бяха много близки и приемах като много истински. Но... само едната се оказа такава - винаги е домен в трудни ситуации, с нея мога да сподела всичко, без да се притеснявам от мнението й и т.н., и т.н. За нея мога да кажа само хубави неща. Ние, де факто, сме с много различен начин на живот и с различни вкусове, но тя ми е повече от сестра. Много ще стане дълго да обяснявам подробно, но тя беше с мен по болниците, когато изгубихме първото ни детенце, тя идваше всеки ден вкъщи, докато бях бременна и след раждането, тя ме успокояваше, когато татко беше много зле, тя ми отвори очите за бившето ми гадже и мн.др. За нея самата аз бих направила всичко.
Другата, вече дори не мога да я нарека нещо повече от позната. Разочаровах се от нейни думи, действия и т.н. Видях в чист вид какво означава злоба, завист, горделивост, клюкарстване...
Т.е. за мен еднозначен отговор няма. Вероятно е "ДА", но зависи от самите хора, от характера им и най-вече от субективната преценка на това какво точно означава "приятел" и доколко държиш на отсрещния човек.
Имам прекрасни приятели от много години, които са всеотдайни и в пеенето и в плаченето. Независимо дали сме се видели вчера или преди месеци, връзката не прекъсва и близостта не намалява. Старая се да им отвърна със същата всеотдайност.
А най-добрите ми приятели са мъж ми и мама.
А най-добрите ми приятели са мъж ми и мама.
Май нямам такъв приятел, на когото мога да кажа абсолютно всичко... Запазих много приятелства от ученическите години, но вече не са така истински, не знам защо.... Истината е, че ми липсва ужасно човек, с когото да мога да си споделям всичко. Сигурно причината е в мен, станах подозрителна и това ми пречи да изливам душата си... 
Имам две такива приятелки.Съученички са ми,живеехме на пансион и бяхме винаги заедно.Помагали са ми много,както и аз на тях.Дълго е,няма да ви отегчавам,но си имахме едно стихотворение:
"Дори и когато се караме
и сърдити стоим,
ние пак ще си бъдем приятелки,
ние пак ще дружим."
От тогава минаха 10г.,но се виждаме поне веднъж в годината.А сме на много голямо разстояние една от друга.През останалото време ми стига да знам,че са някъде ...там.. и са добре.
"Дори и когато се караме
и сърдити стоим,
ние пак ще си бъдем приятелки,
ние пак ще дружим."
От тогава минаха 10г.,но се виждаме поне веднъж в годината.А сме на много голямо разстояние една от друга.През останалото време ми стига да знам,че са някъде ...там.. и са добре.
Смятах, че има, но вече не съм убедена. Имах няколко приятелки от ученическите и студентските години. Част от тах се отдръпнаха, когато разбраха, че вече нямам какво да им дам. Други - когато материалното им положение се промени рязко и май престанах да отговарям на стандартите им
Лиспват ми, защото много държах на тях, но май се поотказах да ги търся вече.
Не мислех, че приятелството е зависимо от пари и материални придобивки, но уви..
Лиспват ми, защото много държах на тях, но май се поотказах да ги търся вече.
Не мислех, че приятелството е зависимо от пари и материални придобивки, но уви..
