Литературен клуб

  • 53 623
  • 546
  •   1
Отговори
# 105
  • София
  • Мнения: 4 935
тони, тук се сещам и за онази реплика на майката, "че само в америка правят така", използвана по различни поводи. всъщност, това е и цялото й отношение към живота в чужбина.

гогол и соня се радват да се приберат след осеммесечното гостуване в индия, защото най-после могат да правят така, както "правят само в америка", но америка за тях си е у дома - там, където могат да бъдат себе си. същото се случва и с родителите им, но когато пристигат в индия - говорят и се държат по друг начин, не като в америка.

някъде по време на полета ролите се разменят и докато едните си налагат ограниченията на премереното поведение, другите се наслаждават на свободата, която им предстои....

# 106
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Не мисля, че американците водят децата си по гробища с учебна цел........както каза Анда, гробището беше старинно........А Гогол хареса имената на мъртъвците, защото бяха странни като неговото......затова, толкова насериозно прие задачата и запази листата........точно, защото до тогава се е чувствал много различен и изведнъж намери нещо общо

# 107
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
На мен ми е странно това, че не взе вещите на баща си, ами ги изхвърли.........това описва много добре дистанцирания им начин на живот, тук също ми се доплака.......взе кредитните карти и документи, а изхвърли оризоварката........не бих могла да изхвърля току- така нещо, което е ползвал баща ми, преди да умре.........този епизод за мен е много показателен за манталитета, начина на живот, дистанцията между хората и отношението им към вещите..........

# 108
  • Мнения: 5 878
да, и мен ме потресе... но пък много близко ми беше описанието на поста, който му се струваше единственото смислено нещо след това.
Не е дистанция, нещо друго в отношението към смъртта е - след като изгаряш човека, няма логика да пазиш вещи.

# 109
  • Мнения: 3 373
....точно, защото до тогава се е чувствал много различен и изведнъж намери нещо общо

Напротив, мисля че до този момент, макар и да е осъзнавал кое е онова, което го различава от останалите, той просто не се е чувствал различен...

А до смъртта на баща му не съм стигнала...

# 110
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
да, и мен ме потресе... но пък много близко ми беше описанието на поста, който му се струваше единственото смислено нещо след това.
Не е дистанция, нещо друго в отношението към смъртта е - след като изгаряш човека, няма логика да пазиш вещи.

Аз реших, че това е американското отношение, не индийското.......така си мисля, все още......А с Тони пак не съм съгласна......много хубаво, че си пишем тези неща, не съм предполагала, че някой може така различно да приема толкова ясни и не подлежащи на съмнение за мен епизоди

Последна редакция: пн, 16 окт 2006, 14:25 от secretgarden

# 111
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
И още нещо да споделя......че книгата е от тези, които трябваше да почувствам, като някакъв опит, преживяване.......близка ми е ....не е книга за ума, а за сърцето........но след като прочета и изстрадам , имам чувството, че няма да помня дълго......догодина няма да помня, че съм я чела

# 112
  • София
  • Мнения: 4 935
аз май по-добре да не чета тук, поне докато не довърша книгата, защото не искам да разбирам предварително какво предстои.

# 113
  • Мнения: 5 878
мисля, че не е американското. Все пак "дядовия стенен часовник" е известна институция.
А и има нещо друго - това не бяха типични за баща му вещи, а инцидентни, вещите от квартирата, не от дома. На него му беше тъпо, че баща му е умрял далеч от дома си, далеч от себе си в известен смисъл. Не бяха значими вещи.

# 114
  • Мнения: 3 373
А с Тони пак не съм съгласна......много хубаво, че си пишем тези неща, не съм предполагала, че някой може толкова различно да приема толкова ясни и не подлежащи на съмнение за мен епизоди

Едно от нещата, които най-много ми харесаха в идеята за литературния клуб, бе именно това - че ще мога да погледна на книгите от друг ъгъл. А и като че ли в подобно начинание няма меродавно мнение - всеки е прав Mr. Green

# 115
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
да, все едно наистина отхвърля тази част от живота на баща си......

# 116
  • Мнения: 1 258
Книгата ми хареса много.
Според мен тя носи силно завладяваща хармония в самотата,на която всеки човек по някакъв начин е обречен още с раждането си.На моменти болезнено близка и обсебваща, на моменти неразбрано драматична.Книгата ми беше от онези истории,за които си сигурен какво ще се случи от самото начало или поне предвкусваш края,но не можеш да откъснеш очи от думите,които описват един живот бавно,но предначертано,без изразни емоции,без описателни изречения.Точно така,както този живот преминава.Чувството на обреченост не ме напуска и сега,когато вече я прочетох.
Такива емоции ми донесе.

# 117
  • Мнения: 3 373
аз май по-добре да не чета тук, поне докато не довърша книгата, защото не искам да разбирам предварително какво предстои.

Аз затова само поглеждам отгоре-отгоре и видя ли, че се обсъжда част от книгата, до която не съм стигнала - въобще не чета. После ще се върна назад...

# 118
  • В светлината на слънцето
  • Мнения: 8 159

Относно любовните истории на Буковски - мога да помогна с книжка, ако някой има огромно желание да чете. Аз лично харесвам Буковски, нищо че понякога е дори вулгарен.

Лулумба, какво значи "да помогна с книжка"? Ако имаш повечко, можеш да ми продадеш една на по-нормална от посочената от Ерика цена.



Чоколина, за съжаление имам само един екземпляр. Мога да помогна  в смисъл, че ако на някой му се чете точно сега и не може да я открие, съм на разположение. Ти обаче си ми малко далечко. Но ако имам път към Бургас, няма да те забравя. А ако пътуваш насам, се обади.  Grinning

# 119
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
да, и мен ме потресе... но пък много близко ми беше описанието на поста, който му се струваше единственото смислено нещо след това.
Не е дистанция, нещо друго в отношението към смъртта е - след като изгаряш човека, няма логика да пазиш вещи.

Сега ти разбирам поста за поста  Wink........да ...и аз така се почувствах....... току- що завърших книгата.......готова съм да коментирам........давайте  Sunglasses

Общи условия

Активация на акаунт