Литературен клуб

  • 53 617
  • 546
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: 3 373

току- що завърших книгата.......готова съм да коментирам........давайте  Sunglasses

 smile3501
Засрами ме Flushed
Аз продължавам да се мотая... Ами така е - като обичам да чета на спокойствие, а такова имам само вечер, като заспат малчовците...

# 121
  • Мнения: 235

Добавям към списъка най-новия, който аз съм чела, от тази година, брилянтен е. (на английски е обаче Wink

http://www.newyorker.com/printables/fiction/060508fi_fiction

Прочетох го. Прекрасен е.

# 122
  • Мнения: 3 491

и да, децата откриват "своите" имена, защото те принадлежат на този свят, в който хората се раждат и живеят със съзнанието откъде са дошли и накъде отиват. гогол не открива името си - той хем е част от този свят, хем не принадлежи на него; хем се е родил и ще умре като другите, хем не е съвсем сигурен какво точно предстои. никой с неговото име не е погребан там, но един ден и това ще бъде неизбежно - той го приема, но майка му е ужасЕна от тази мисъл...

Може би нещо подобно е и моят прочит. В американския контекст хиндуистката традиция на изгаряне и тялото и разпиляването му означава, че от тебе не остава нищо, равносилно е на пълно унищожение. Това подчертава самотата и изолацията на Гогол. Дори урна с праха и името не остава. Осъзнаването на тази изолация продължава и в последния разказ на Дхумпа Лахири, към който пуснах линк. Там индийското момче директно казва "бих искал и ние да имаме гробове."

Последна редакция: пн, 16 окт 2006, 17:45 от блажка

# 123
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650

току- що завърших книгата.......готова съм да коментирам........давайте  Sunglasses

 smile3501
Засрами ме Flushed
Аз продължавам да се мотая... Ами така е - като обичам да чета на спокойствие, а такова имам само вечер, като заспат малчовците...

Имам много време.......между другото се върнах и препрочетох епизода с имената........имаш право до някъде........там Гогол започва да осъзнава, че е различен....нещо, което винаги е чувствал......а имената запазва точно , защото ги чувства близки........и странни, като "Гогол"

# 124
  • Мнения: 3 491
Не е дистанция, нещо друго в отношението към смъртта е - след като изгаряш човека, няма логика да пазиш вещи.
И аз мисля така, освен това ми се струва въпрос не само на културно-религиозно, а и на лично отношение. Човек пази вещи на предци, с които усеща емоционална и родствена връзка. При Никхил тази връзка е загубена, или по-точно - сведена до Гогол и "шинела", до осъзнатата изолация. Не помня добре дали томчето на Гогол беше сред принадлежностите на бащата, но то като че ли се оказва най-оцеляващото нещо.

# 125
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
 
Човек пази вещи на предци, с които усеща емоционална и родствена връзка. При Никхил тази връзка е загубена, или по-точно - сведена до Гогол и "шинела", до осъзнатата изолация.


Той изобщо не търси връзка.........Защо мислите е така?.....Каква е причината да иска да отрича всичко, което го прави различен и индиец ? Защо се срамува от родителите си.....

# 126
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
ще ми се и моя живот да е на книга, за да мога да се връщам и препрочитам някои моменти...... да си ги преосмислям.....но трябва да е написан от безпристрастна ръка

# 127
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
"Името" си я купувам от сума ти време. И като не я намеря, си купувам нещо друго. Така че, все още я нямам, но със сигурност някой ден ще се сдобия и с нея. По откъсите съдя, че ще ми хареса.
В момента чета "Баудолино" на Умберто Еко и горещо я препоръчвам на тези, които имат време за четене, защото тя отнема време.
Другата, която чета по градинките, е "За писането" на Стивън Кинг. Автобиографична, дори да не сте почитатели на Стивън Кинг, си заслужава да я прочетете. Защото той има какво да каже за писането.
И аз обичам много У.Уортън.  Hug
Много съм разочарована от "Малинче" на Лаура Ескивел.
Кристин Димитрова е прекрасна поетеса, но за проза препоръчвам Здравка Евтимова. Алек Попов (твърде суетен и втренчен в пъпа си) и Деян Енев (видимо му доставя удоволствие да се рови в житейската помия) не са добри.
Здравка Евтимова според мен пише най-добрата проза. Тя има сърце.

# 128
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=288&LangID=1
Здравка Евтимова.

# 129
  • Мнения: 3 491

Кристин Димитрова е прекрасна поетеса, но за проза препоръчвам Здравка Евтимова. Алек Попов (твърде суетен и втренчен в пъпа си) и Деян Енев (видимо му доставя удоволствие да се рови в житейската помия) не са добри.
Здравка Евтимова според мен пише най-добрата проза. Тя има сърце.
Алек Попов (нали той?) имаше едни писаници за българското посолство в Лондон, които бяха забавни, но нещо се отплеснах и не ги дочетох. "Митология на прехода" обаче не я дочетох нарочно - много превзета и екстравагантна за моя класически вкус.  Rolling Eyes
А Здравка Евтимова ще опитам да я чета пак някой ден, падам си по автори, които умеят да се дистанцират и иронизират, четох малко преди време, но ми се стори, че тя се взема много насериозно.  newsm78 Или не съм чела достатъчно?

# 130
  • Мнения: 5 878
Не е дистанция, нещо друго в отношението към смъртта е - след като изгаряш човека, няма логика да пазиш вещи.
И аз мисля така, освен това ми се струва въпрос не само на културно-религиозно, а и на лично отношение. Човек пази вещи на предци, с които усеща емоционална и родствена връзка. При Никхил тази връзка е загубена, или по-точно - сведена до Гогол и "шинела", до осъзнатата изолация. Не помня добре дали томчето на Гогол беше сред принадлежностите на бащата, но то като че ли се оказва най-оцеляващото нещо.
не, беше на втория етаж у дома му, в бившата му детска стая. А и не са изхвърлили вещите на бащата от къщата, само от квартирата.

# 131
  • Мнения: 3 373
Другата, която чета по градинките, е "За писането" на Стивън Кинг. Автобиографична, дори да не сте почитатели на Стивън Кинг, си заслужава да я прочетете. Защото той има какво да каже за писането.

Много съм разочарована от "Малинче" на Лаура Ескивел.

Малко по-подробно, моля Grinning
"Малинче" я позагледах в една книжарница, но така и не се реших да я купя.
А въпреки, че напоследък не съм чела нищо от Стивън Кинг - вълната ужаси, която си спомням от младежките ми години, не ми е по сърце напоследък, с удоволствие бих прочела за процеса за писане и въобще за всичко, свързано с творенето.
Пу, в някой друг живот си пожелавам да съм писател. Blush

Колкото повече напредвам с "Името", толкова по-антипатичен ми става Гогол, и толкова по-симпатични родителите му. Чувствам ги някак близки и мили. Май наближавам смъртта на баща му...

# 132
  • Мнения: 3 491
Колкото повече напредвам с "Името", толкова по-антипатичен ми става Гогол, и толкова по-симпатични родителите му. Чувствам ги някак близки и мили.
При мене беше обратният процес. Mr. Green

# 133
  • Мнения: 801
с удоволствие бих прочела за процеса за писане и въобще за всичко, свързано с творенето.
Пу, в някой друг живот си пожелавам да съм писател. Blush
/quote]
 в тази връзка 2001г. четох на  Дубравка Угрешич "Четенето забранено".... Peace, доста отдавна я четох,но мисля,че засягаше именно темата за процеса на писане......
а Кристин Димитрова пише и не лоши разкази също,освен прекрасната си поезия

# 134
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
За Блажка: Вярно е, че Здравка Евтимова не е автор, който се дистанцира (и аз тъкмо това харесвам у нея), много често е прекалено страшна и сериозна, но под това прозира нежност и хумор. Харесва ми, че тя живее с героите си.
За "Малинче". Иска ми се да хвърля вината върху калпав преводач, но не съм чела романа в оригинал. Заради тежката фраза и многобройните повторения (не на място) мога само да подозирам, че някой не си е свършил работата. Но кой е виновен за това, че романа няма форма, че изглежда като разкъсана дреха, съшита наново надве-натри, с добавени от къде ли не парченца.
Защо така, Лаура, защо! 

Общи условия

Активация на акаунт