Литературен клуб

  • 53 623
  • 546
  •   1
Отговори
# 135
  • Мнения: 1 629

Другата, която чета по градинките, е "За писането" на Стивън Кинг. Автобиографична, дори да не сте почитатели на Стивън Кинг, си заслужава да я прочетете. Защото той има какво да каже за писането.


Подкрепям. Практическите съвети за процеса на писане са предадени на достъпен език и с чувство за хумор. Много полезна книга и без да имаш амбиции за писателстване Grinning

ПП Дафодиле, купи ли си я, най-насетне?

# 136
  • Мнения: 5 878
За Блажка: Вярно е, че Здравка Евтимова не е автор, който се дистанцира (и аз тъкмо това харесвам у нея), много често е прекалено страшна и сериозна, но под това прозира нежност и хумор. Харесва ми, че тя живее с героите си.
За "Малинче". Иска ми се да хвърля вината върху калпав преводач, но не съм чела романа в оригинал. Заради тежката фраза и многобройните повторения (не на място) мога само да подозирам, че някой не си е свършил работата. Но кой е виновен за това, че романа няма форма, че изглежда като разкъсана дреха, съшита наново надве-натри, с добавени от къде ли не парченца.
Защо така, Лаура, защо! 
Я дай насам тази книга, мож пък да ми вдъхне самочувствие, както като видя някой да пее по-фалшиво от мен.
Малко спам - събота, приказка, библиотека? Литклуб за децата?

# 137
  • Мнения: 235
Колкото повече напредвам с "Името", толкова по-антипатичен ми става Гогол, и толкова по-симпатични родителите му. Чувствам ги някак близки и мили. Май наближавам смъртта на баща му...

При мен е точно обратното - тези толкова резистентни на новата среда хора, които не могат да се интегрират, ме отблъскват. Става ми мъчно, че детето им осъзнава от още съвсем малко неща, които те дори и не подозират, че съществуват.   cry

# 138
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
http://sofia.dir.bg/2006/10/17/news804569.html

# 139
  • Мнения: 3 373
Колкото повече напредвам с "Името", толкова по-антипатичен ми става Гогол, и толкова по-симпатични родителите му. Чувствам ги някак близки и мили.
При мене беше обратният процес. Mr. Green



При мен е точно обратното - тези толкова резистентни на новата среда хора, които не могат да се интегрират, ме отблъскват. Става ми мъчно, че детето им осъзнава от още съвсем малко неща, които те дори и не подозират, че съществуват.   cry

Виждам, че и Блажка, и Мика живеят извън България... Аз пък съм си тук, а и никъде не ми се ходи.
Дали различното ни възприятие произтича от местоживеенето ни?... Определено има нещо общо.
Но все пак в защита на Гогол да кажа, че след смъртта на баща му започна да ми става леко по-симпатичен, но въпреки това продължавам да не вниквам в образа му. Не мога да погледна на света през неговите очи...
И каква беше тази радикална промяна след смъртта на баща му? Изведнъж сякаш се появи друг човек, който няма нищо общо с предишния... Не ми харесва как е изграден образа му - и това е... Но пък до края на книгата има още страници - не е късно изведнъж да ми стане симпатичен.

# 140
  • Мнения: 1 546
Другата, която чета по градинките, е "За писането" на Стивън Кинг. Автобиографична, дори да не сте почитатели на Стивън Кинг, си заслужава да я прочетете. Защото той има какво да каже за писането.

Много съм разочарована от "Малинче" на Лаура Ескивел.

Малко по-подробно, моля Grinning
"Малинче" я позагледах в една книжарница, но така и не се реших да я купя.
А въпреки, че напоследък не съм чела нищо от Стивън Кинг - вълната ужаси, която си спомням от младежките ми години, не ми е по сърце напоследък, с удоволствие бих прочела за процеса за писане и въобще за всичко, свързано с творенето.
Пу, в някой друг живот си пожелавам да съм писател. Blush

Колкото повече напредвам с "Името", толкова по-антипатичен ми става Гогол, и толкова по-симпатични родителите му. Чувствам ги някак близки и мили. Май наближавам смъртта на баща му...

Като млада тийнеЖърка прочетох "Дългата разходка"на Стивън Кинг и бях толкова впечатлена и заинтригувана, че ставах посред нощ да чета, излапах я за 2 дни. Купих си я неотдавна и....ами какво да ви кажа...вече влачещи се черва по пътя и разтекли се мозаци някак си не ме грабват...Ще видя обаче тази "За писането"...

# 141
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
{Тони} За мен образа е  логично построен, много последователен и точно съвпада с моя  начин за възприемане на света......все едно чета за себе си вътре......

# 142
  • Мнения: 3 373
secretgarden, ти не разбра ли, че с теб четем различни книги Joy
  bouquet

# 143
  • Мнения: 235
Дали различното ни възприятие произтича от местоживеенето ни?...

{Тони}, съгласна съм, че се дължи до голяма степен на това, че ние се сблъскваме наистина с тези  проблеми.  Но това го обясних в един от предишните ми постигни. Както мисля, че е направила и блажка.
На мен пък ми е интересно друго -  в какво по-точно, според теб, се изразява непоследователността на характера му? И какво точно не ти харесва в образа му? Защо ти се струва нереалистичен?

# 144
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650

На мен пък ми е интересно друго -  в какво по-точно, според теб, се изразява непоследователността на характера му? И какво точно не ти харесва в образа му? Защо ти се струва нереалистичен?

A?  Mr. Green

# 145
  • Мнения: 3 373
На мен пък ми е интересно друго -  в какво по-точно, според теб, се изразява непоследователността на характера му? И какво точно не ти харесва в образа му? Защо ти се струва нереалистичен?


Преди смъртта на баща си той е направил всичко възможно да се откъсне от корените си, от семейството си, не поддържа почти никаква връзка с близките си, на моменти изпитва срам от произхода и от родителите си... Отрича всичко "индийско", което те носят в себе си... Което всъщност е и част от него.
За мен това да си отворен към всичко ново, неизживяно и различно не означава да отречеш напълно старото, да опиташ да го забравиш, а да стъпиш на него и да израстнеш от неговите основи. И именно оттук мисля, че произтичат всички проблеми на Гогол - от това, че той се опитва не просто да изгради живота си върху "индийското" в себе си, а да се "създаде" наново, да се отрече от това, което са родителите му и което всъщност е той...

След смъртта на баща си  изживява един вид катарзис, остава до майка си и сестра си, променя се до степен, че тази промяна да стане причина за раздяла с приятелката му...
И тази промяна идва някак изневиделица... Поне на мен ми се стори така...
Трудно ми е да го обясня. Но наистина образът на Гогол ми се струва някак повърхностно развит. Неговите чувства сякаш никога не са обект на вниманието на Лахири. Той прави нещо, вижда нещо, но какво чувства... Защо постъпва по определен начин...

Какво не ми харесва в него... Не ми харесва отчуждеността му... Не ми харесва жестокостта, която проявява в отношението си към собствените си родители...

Много объркано стана май... За неразбралите - аз чета друга книга Twisted Evil

# 146
  • Мнения: 899
{Тони}, аз те разбрах прекрасно, защото за мен нещата стоят по същия начин и така възприемах образа му  Simple Smile

Да се похваля, взех си "Франки Фърбо" на Уортън и съм безкрааааййййно щастлива! Довечера я почвам, чак нямам търпение.
После ще се разпиша и за нея.

# 147
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
На мен пък ми е интересно друго -  в какво по-точно, според теб, се изразява непоследователността на характера му? И какво точно не ти харесва в образа му? Защо ти се струва нереалистичен?


Преди смъртта на баща си той е направил всичко възможно да се откъсне от корените си, от семейството си, не поддържа почти никаква връзка с близките си, на моменти изпитва срам от произхода и от родителите си... Отрича всичко "индийско", което те носят в себе си... Което всъщност е и част от него.
За мен това да си отворен към всичко ново, неизживяно и различно не означава да отречеш напълно старото, да опиташ да го забравиш, а да стъпиш на него и да израстнеш от неговите основи. И именно оттук мисля, че произтичат всички проблеми на Гогол - от това, че той се опитва не просто да изгради живота си върху "индийското" в себе си, а да се "създаде" наново, да се отрече от това, което са родителите му и което всъщност е той...





Защото е пубертет и мрази различието си......иска да е като другите, не го интересува кой е писателя Гогол и др. глупости от семейната му история, празници и т.н........като всеки от нас


Цитат
След смъртта на баща си  изживява един вид катарзис, остава до майка си и сестра си, променя се до степен, че тази промяна да стане причина за раздяла с приятелката му...
И тази промяна идва някак изневиделица... Поне на мен ми се стори така...
Трудно ми е да го обясня. Но наистина образът на Гогол ми се струва някак повърхностно развит. Неговите чувства сякаш никога не са обект на вниманието на Лахири. Той прави нещо, вижда нещо, но какво чувства... Защо постъпва по определен начин...

Защото изведнъж разбира, че е абсолютно сам на тази земя...няма други близки, освен майка си и сестра си........няма други роднини........започва да разбира поведението на родителите си, страховете им.........

....това накратко.......

# 148
  • Countryside
  • Мнения: 12 194
Мога да препоръчам "Речник на собствените имена" на Амели Нотомб. Много ми хареса и даже мисля да прочета и другите и книги. Crazy

Ето анонса към книгата:
За да премахне всички пречки пред необикновената съдба, която очаква Плектруда, майка й убива посредствения й баща малко преди да я роди, а след това слага край и на собствения си живот. Отгледана по твърде ексцентричен начин от любящата си леля, красивата девойка с необикновено име израства с убеждението, че ще стане принцеса от вълшебна приказка. Безкрайно слаба ученичка и даровита балерина, тя преминава през омайния свят на детството и най-вече през ада на юношеството, за да срещне голямата любов, а най-накрая и… авторката на своята история.
 И за самата авторка:
Белгийската писателка Амели Нотомб е родена през 1967 г. в Япония. Още с публикуването на първия си роман през 1992 г. тя се превръща в една от най-популярните съвременни френскоезични авторки. Българският читател вече познава своеобразната атмосфера на художествения й свят от "Изумление и трепет", "Козметика на врага" и "Хигиена на убиеца", издадени от ИК "Колибри". С "Речник на собствените имена" той отново има възможност да се потопи в една пленителна история, разказана с въображение, изящество и лекота.

Съжалявам че не мога да сложа картинка, нали съм нова още #Crazy

# 149
  • Мнения: 1 937
Амели Нотомб, ДА!
Ето повод да се включа в темата най-сетне!

Макар че Василиса със "За писането", ме подсети за нещо аналогично, но кинематографско - "Логиката на образите" на Вим Вендерс.

Общи условия

Активация на акаунт