Лоши отношения с роднини

  • 24 055
  • 523
  •   1
Отговори
# 315
  • София
  • Мнения: 62 595
Къде го търсиш това твое място? С кого, с поредния... Имаш претенции към изборите на дъщеря си какъв си била избрала.

Аз не бих отрязала финансово детето си, независимо на колко години е.

# 316
  • София
  • Мнения: 15 881
Разбира се, Равенче. Трябва да намериш своята рецепта. Направила си някакви избори, те са довели до някакви последствия. Също като дъщеря ти. Четейки те, имам усещането за някакъв вътрешен... rush. Не си се кротнала въобще ми се струва, и тук визирам чисто емоционално по въпроса с дъщеря ти от случилите се покрай него събития в живота ти.

В темата се дават много разнопосочни мнения, но истината е, че нито те, нито ти могат със сигурност да знаят как стоят нещата и кой по-крив от другия. Само времето ще покаже.

На твое място бих си направила една хубава равносметка. После бих отделила внимателно трите линии - мъж, дъщеря, личен живот. И бих си изградила напълно самостоятелни подходи за всеки от тях. Отстрани ми се струва, че най-добрите ти ходове са следните - С мъжа си поговори, намерете общата земя, дори да е повече негова, отколкото твоя. Придържай се към това, не му бъди съучастник, но и в никакъв случай контра. С дъщеря си се помири, вътрешно поне, остави я да направи своите грешки и да си вземе нейните поуки. Похлупакът трябва да се махне и имунната система да се събуди, няма друг вариант. За себе си, помисли какво искаш ти, какво харесваш ти. Не за да правиш напук на някого, не за да натриеш нечий нос, не за да демострираш. Ако пак е същото, отлично. Важното е да го правиш за себе си.

Но това съм аз, разбира се. Само ти можеш да откриеш правилния за теб подход.

# 317
  • Мнения: 2 936
Знам какво искам аз, знам. Ама е вярно, че съм припряна. Не за да се доказвам (нямам нужда да го правя), ами просто ми е такъв генът. Затова и ми трябва спокоен и уравновесен мъж (но не на всяка цена), който да е способен да отстоява позиция обаче. Такъв дето иска всичко или нищо на момента не ми е по вкуса.
С бившия нямам какво да деля. Поисках да изляза от омагьосаният кръг, защото не ми се отразяваше добре на здравето и нервите. И не съжалявам. Имам понякога носталгични залитания, но ми минава бързо. Аз съм боец по природа и съм силно интровертна. Когато съм сама това ме зарежда с енергия.
А за дъщеря ми времето ще покаже. Засега нищо не мога да направя по въпроса, но не съм я и отрязала на 100%, въпреки че мои близки са на противното мнение.

# 318
  • София
  • Мнения: 62 595
Ти сама написа, че си я изгонила, нещо беше и, че ти е все едно или не ти липсва (точно не мога да се сетя). Ако това не е отрязване, здраве му кажи!

# 319
  • Мнения: 2 936
Ти сама написа, че си я изгонила, нещо беше и, че ти е все едно или не ти липсва (точно не мога да се сетя). Ако това не е отрязване, здраве му кажи!
Разбира се, че е отрязване. Идва един момент, когато децата (които не са вече деца) трябва да се пуснат от полата на мама. Мама е още млада и активна, и и се живее. Ако почакат едни хубави 30-тина години и аз не съм всичко изхарчила дотогава, може и да им оставя нещо.
Ако ли не, си плюят на ръцете (без да чакат Неволята да дойде) и си оправят сами живота.

# 320
  • София
  • Мнения: 62 595
Сериозно ли го мислиш това, което написа или по пуберски говориш напук? Накрая ще излезе, че дъщеря ти е по-зряла от теб. Тя поне е на 23, а ти на 50 ревнуваш и се конкурираш с нея. Тя ще отрезвее, ама за теб не е много сигурно.

На всичко отгоре преиначаваш думите си. Ти написа, че си я изгонила заради зетя. Не за да се пусне от полата на мама. Всички деца се пускат от полата на мама, но в същот овреме те й липсват. И тя не ги гони на улицата заради гаджето.

Последна редакция: ср, 02 юни 2021, 20:49 от Andariel

# 321
  • Мнения: 3 358
Абе, не си първа младост...

# 322
  • Мнения: 2 936
О, не се конкурирам. И да искам не мога, пък и не ми е това целта. Опитвам се да си живея живота по най-добрия за мен начин. Заслужила съм го. Това не включва носене на гръб на търтеи и хрантутници. И при противните условия не ми липсва ни най-малко!
Абе, не си първа младост...
Какво от това? Възрастта само в Булгаристан е порок, ама аз за щастие не живея там. Няма и да живея за в бъдеще. Simple Smile

# 323
  • София
  • Мнения: 62 595
Това е дъщеря ти, Равена! Детето ти! В момента имаш късмет, че момичето е достатъчно умно и че баща й не ги е оставил без пари.

# 324
  • София
  • Мнения: 15 881
В крайна сметка, дъщеря й е пълнолетна и не може цял живот да зависи от нейните. Свободата идва с тежести.

# 325
  • Мнения: 2 936
Това е дъщеря ти, Равена! Детето ти! В момента имаш късмет, че момичето е достатъчно умно и че баща й не ги е оставил без пари.
Ще ги остави...в момента, в който ми намери заместница. Wink

# 326
  • Мнения: 102
А ти на това ли се надяваш?

# 327
  • Мнения: 859
Каква е логиката той да не остави дъщерята дори с цената на това да се разведе с майка й, но като се появи нова жена да го направи?

# 328
  • Мнения: 413
Помните ли сцената от Опасен чар с Тодор Колев, в която нашият герой отиде при Невена Коканова и тогава вуйчо й им отиде на гости и го хвана натясно с въпросите - кой си ти, какво работиш, имаш ли спестявания, какви са ти намеренията, кога ще е сватбата? Един млад мъж, изправен пред родителите на гаджето си, особено ако живее с парите на бащата на гаджето, много бързо започва да се замисля дали му се остава в това положение и дали ще се жени или няма да се жени. Притискат го малко и му гледат реакцията - щом искаш дъщеря ми, значи трябва да поемеш отговорност като мъж.

Да допълня - това родителите да искат обяснение за намеренията на мъжа/момчето, с което живее дъщеря им не е пъхане на носа там, където не им е работа. Това е естествена загриженост за настоящето и бъдещето на вече порасналото им дете. Същото важи и за обратния вариант - синът има гадже, с която живеят и в един момент трябва да се изяснят нещата - ще живеят ли, ще правят ли нещо или какво?


Много е сбъркана представата ни за "семейство" в любимата ни България. До не отдавна, поколението на моите родители се е смятало, че мъжът като глава на семеството и претендиращ да в силен пол и за уважение, трябва да издържа жена си. Женени или не - партньорката, с която е избрал да бъде.
Законите в Република България също така смятат. Мислили, недомислили, бляли, пили, пяли - когато един мъж заплоди жена и тя има дете от него, той е ДЛЪЖЕН да поеме издръжката на детето.
Та смятало се е, че мъжкото дете, синът, се грижи за снахата, тя отива да живее в неговият дом и той трябва да осигури такъв, след като е тръгнал да си го вее, че е мъж. А ако детето е от женски пол - момиче, трябва да й се намери годеник и все пак да не се изхвърли на улицата и да се хване с кой да е. Все пак е дете това.

Това момиче едва ли има опита, който майката има. А когато си влюбен си пълен идиот, дори да ти казват очевидни неща, ти защитаваш човека си и се застъпваш за него. Още повече, ако й е първият, работата е ясна.

В случая може да стане само едно - тя сама да осъзнае дали той е паразит или не, и да вземе решение за себе си. На години е достатъчно зряла за подобно нещо. Ако пък сбърка - ще се поучи от грешката си, ще си изпати и няма повече да се събира с неподходящи мъже.

# 329
  • София
  • Мнения: 62 595
Лъвица, свободата си е свобода, пълнолетието си е пълнолетие, но детето си е дете. Грехота е да изгониш детето си и да му обърнеш гръб. На теб ли да припомням колко случаи има, в които така изгонени дъщери заради неподходящо гадже и "да си гледа отговорностите" накрая водят само до проблеми? Учила си ги тези неща. Тогава родителите и да си чукат главите е вече късно. Затова никой родител не трябва да обръща гръб на детето си само защото не одобрява изборите му. Моралната страна няма да я коментирам, тя се подразбира за мен.

Последна редакция: ср, 02 юни 2021, 21:32 от Andariel

Общи условия

Активация на акаунт