Лоши отношения с роднини

  • 24 118
  • 523
  •   1
Отговори
# 105
  • София
  • Мнения: 15 882
Родителите винаги липсват, и човек винаги съжалява, че не е направил достатъчно. Това няма да го промени, дори да се зашие за тях.

Не се поощрява отчуждаване и безразличие. Не е мода. Родителите не са богове. Идеализирането им не е здравословно. Да, те са част от теб. Винаги ще носиш техните гени. Но не всяка част от теб е добра, не всяка е здравословна. Безкритичното й приемане и отъждестваване не е по-добро от безкритичното отхвърляне и демонизиране.

Човек трябва да може да прецени трезво и да разглежда себе си като отделен елемент. Да знае къде са нормалните граници, къде е нормалното отношение. И да не позволява вината и страхът да го водят. Един ден ще съжаляваш, ще ти се върне, ще видиш ти, какво причиняваш с поведението си, как смееш да правиш това, не те ли е срам - любими реплики на емоционални насилници.

# 106
  • Мнения: 4 782
Какъв пъзел има да се нарежда? Не съм сигурна, че разбирам какво точно имаш предвид. Не мисля, че в прекъсването на контакти се правиш, че човекът не съществува. Просто спираш да се мъчиш и да си създаваш още травми.

# 107
  • София
  • Мнения: 62 595
лъвица, сори, ама в тази тема твоите постове са точно такива - поощряват отчуждението на и без това вече отчуждени хора като обясняваш как трябвало дъщеря да отреже майка си. Родителите едва ли ще се променят на стари години, освен ако по някакво чудо не ги осени, но порасналите деца са с акъла си и способни да променят нещата за себе си. Както писах, дори по най-егоистични причини да го направят. Игнорирането само отлага, смита под килима, но не разрешава въпроса. Вярно, че насила хубост не става.

Писах в темата единствено заради това, че с всяка следваща страница започва едно дружно самонавиване и навиване при част от участниците колко лоши са роднините на другите пишещи в темата. Подпяването "да, лоши са, лоша е, отрязвай, не си заслужава да се занимаваш, трябва да се съхраниш..." е нездраво.

# 108
  • Мнения: 156
Поставянето на граници не се прави с цел да наказваш и отмъщаваш, а да съхраниш себе си. Ако отношенията с такива хора се оправяха с разговори и отношение, нещата нямаше изобщо да стигнат до такова ниво.

Това, че някой ще си отиде, за съжаление е много често използвана тактика за вменяване на вина и държане в емоционален капан.
Подкрепям!
Заради избора ми на партньор, родителите ми се опитаха да ми вменят вина и да се опитват да ме манипулират с високо кръвно, потенциални заболявания и т.н
Стигна се до брутални заплахи и раздаване на ултиматуми.
Казват, че родителите мислят най-доброто за децата си, но когато децата са големи и независими се приемат само искани съвети и мнение.
Всеки човек склонен да стигне до крайности, емоционален тероризъм и вменяване на вина за да си навие на ината и да контролира нечии живот - трябва да бъде спрян!

# 109
  • София
  • Мнения: 15 882
лъвица, сори, ама в тази тема твоите постове са точно такива - поощряват отчуждението на и без това вече отчуждени хора като обясняваш как трябвало дъщеря да отреже майка си. Родителите едва ли ще се променят на стари години, освен ако по някакво чудо не ги осени, но порасналите деца са с акъла си и способни да променят нещата за себе си. Както писах, дори по най-егоистични причини да го направят. Игнорирането само отлага, смита под килима, но не разрешава въпроса. Вярно, че насила хубост не става.

Писах в темата единствено заради това, че с всяка следваща страница започва едно дружно самонавиване и навиване при част от участниците колко лоши са роднините на другите пишещи в темата. Подпяването "да, лоши са, лоша е, отрязвай, не си заслужава да се занимаваш, трябва да се съхраниш..." е нездраво.

За мен твоите постове се опитват да навиват хора да стоят в среда с насилие и психически тормоз чрез вменяване на вина, манипулации и емоционална принуда.

# 110
  • София
  • Мнения: 62 595
Грешиш, никого не навивам да стои в среда на насилие и тормоз. Те така или иначе вече са се отделили от тази среда. Но гадното усещане им е останало и продължават да го изпитват, дори когато игнорират родителитите си. Предполага се, че един възрастен, зрял човек е способен да постигне някакво помирение с възрастните си родители, най-малкото за да може да живее после и в мир със себе си. Иначе си остава непорасналото дете, което още е в емоционален плен, ако ще да е на друга планета мигрирал. Не казвам да забрави лошото и да се прави, че няма нищо, а да постави нещата така, че да не се крие. Игнорирането подклажда негативното у другата страна (в случая подклажда негативното у родителите) и те не стават по-нормални хора, а ги озлобява. А това озлобяване пак се връща върху порасналото дете. Всеки може за Х години живот да намери поне три добри думи за родителите си, да им ги каже и да им ги покаже, пък да видим какво ще стане. Така или иначе вече ги е отрязал, какво по-лошо ще стане? Но поне ще му е чиста съвестта на това пораснало дете.

# 111
  • София
  • Мнения: 15 882
Грешиш, никого не навивам да стои в среда на насилие и тормоз. Те така или иначе вече са се отделили от тази среда. Но гадното усещане им е останало и продължават да го изпитват, дори когато игнорират родителитите си. Предполага се, че един възрастен, зрял човек е способен да постигне някакво помирение с възрастните си родители, най-малкото за да може да живее после и в мир със себе си. Иначе си остава непорасналото дете, което още е в емоционален плен, ако ще да е на друга планета мигрирал. Не казвам да забрави лошото и да се прави, че няма нищо, а да постави нещата така, че да не се крие. Игнорирането подклажда негативното у другата страна (в случая подклажда негативното у родителите) и те не стават по-нормални хора, а ги озлобява. А това озлобяване пак се връща върху порасналото дете. Всеки може за Х години живот да намери поне три добри думи за родителите си, да им ги каже и да им ги покаже, пък да видим какво ще стане. Така или иначе вече ги е отрязал, какво по-лошо ще стане? Но поне ще му е чиста съвестта на това пораснало дете.

Разбира се, това някакси важи за децата, но не и за родители им?

Отделянето трябва да стане на емоционално ниво, не само на физическо. Второто помага и отстранява непосредствения натиск. Не е задължение на ничие дете постоянно да овладява емоционално родителите си. Ако те не могат да го направят сами, като порастнали хора, зрялото и разумно решение е дистанциране. Родителите трябва да отговарят за поведението си и да поемат последствията, ако не могат да се въведат в норма. Нечие озлобление не може да е мотив да стоиш при него. Все едно да кажеш на някой - дръж си езика зад зъбите, да не го ядосваш. Може даже и да спре да те удря, ако се държиш правилно.

Плашене с озлобление, насаждане на вина (ти трябва да си способен), наместване на съвестта (ахаа, имаш ли съвест ти), всичко това са *манипулации*

# 112
  • Мнения: 14 723
Тежка е темата и всеки се справя, както може. Едва ли начинът, по който един се справя, е на 100% подходящ за съвсем друг човек, в друга ситуация, макар със същия резултат - в лоши отношения с роднини.

# 113
  • Мнения: 2 678
Никой никого не навива и не сочим с пръст конкретни индивиди. Всеки си има глава на раменете, но случки и гледни точки има много. Не може и само да се вменява вина и да се осъжда недостатъчно полагане на усилия.

# 114
  • Мнения: 17 941
Те така или иначе вече са се отделили от тази среда. Но гадното усещане им е останало и продължават да го изпитват
Гадното усещане се е събудило на съвсем асоциативно ниво при заглавието на темата. Както и при мен с идиотската случка с леля ми - напълно я бях забравила, докато не прочетох темата.

# 115
  • София
  • Мнения: 62 595
Лъвица, всеки от нас разполага със себе си и своите възможности като индивид. Родителите са отделни индивиди и това "а защо не важи за тях" е посочване с пръстче на другарчето "а той е по-лош от мен". Ние отговаряме за своите мисли и за своите постъпки, а не за тези на родителите. А кой знае, може и да им повлияе положително или поне да не задълбочава конфликта.

Да, имам съвест и никого не плаша. Всеки нормален човек има съвест, само психопатите нямат или хората, които по някакви причини са на ниво скотове. За мен е загадка защо така интерпретираш нещата, които пиша. Аз пиша едно, а ти си мислиш съвсем други неща. Не знам как изобщо стигаш до такива интерпретативни съчинения.

# 116
  • Мнения: 156
Т.е. според теб колкото и отвратително се държи родителят с теб ти трябва да му търпиш изблиците, само защото ти е родител? А, твоята психика и какво остава от нея след съприкосновението с такъв човек няма ли значение? Предполагам ти имаш предвид някакви нормални различия, но ние говорим за по-крайни случаи, в които е невъзможно да поддържаш контакти с такъв човек без да се съсипеш.
Според мен, ако нямаш допирни точки с родител и ако той те тормози, елементарното чувство за самосъхранение изисква да се отдръпнеш от него.
Има лошо хора, даже зли хора. Всеки от тях може да стане родител, лесно е. Това, че са дали живот, не им дава право да тъпчат човека, когото са създали.
В повечето случаи не е така, има обикновени битови неразбирателства, но има изключения, когато детето трябва да защити себе си, стига да може. Някои не могат.
Има и обсебващи родители. Дори има едно предаване по TLC за майки, които са   обсебили дъщерите си и контролират всяко тяхно действие.
Трудно е да запазиш добри взаимоотношения и да има баланс с такива хора.
Дадох пример с моите родители. Заинатили се, че партньорът ми не е ок за мен и стигнаха до немислими крайносту, за които ще бъде необходимо ужасно много време и усилия да забравя.
Не казвам, че не ме обичат, но понякога любовта придобива извратени параметри и започва да граничи с психично разстройство, мания за контрол и т.н
Много е тънка границата.

# 117
  • Мнения: 4 782
Аз съм се помирила с родителите си, но това пак не значи, че искам да общувам с тях. Чувствам се повече в мир сега, отколкото преди когато всячески се опитвах да си "оправим" отношенията. Въобразявах си, че баща ми ще се промени, само ако го търся по-често, само ако съм по-добра, любезна... и ми тежеше и тежеше. Като спрях да му вдигам телефона сякаш полетях. Почувствах се свободна. Не мисля, че ще изпитвам чувство за вина към него, защото не съм виновна за нищо.

# 118
  • София
  • Мнения: 15 882
Анди, както ти казваш, всеки отговаря за себе си. Включително родителите. Ако не могат, си има професионалисти, които да им съдействат. Децата не са длъжни да имат ресурсите, експертизата, силите или каквото й да е да ги овладяват. Те могат единствено да са им ресурс, в една контролирана среда и при наличие на желание и от двете страни.

(това за съвестта не беше въпрос, особено пък към теб)

# 119
  • Мнения: 265
Аз не разбирам тая схема с "задължителното общуване",защото някой ти е родител,брат или сестра.Всеки има право на свободен избор с кого да общува и да защитава личното си пространство,от хора,които му вредят.Да,прекрасно е да помагаш на близките си хора,когато имат нужда от теб,да ги обичаш и да сте в добри отношения,но когато това липсва не виждам защо трябва упорито да се фиксираш,че "трябва",защото сте семейство.

Общи условия

Активация на акаунт