- Публикувана: 12 окт. 2006, 12:47 ч.
- Последно мнение: 21 ноем. 2006, 09:23 ч.
Kak ви предложиха брак?
Аз му предложих 
malka mishchica, направо се разплаках, много романтично и вълнуващо!
На мен може и да ми се смеете
, ама аз получих няколко такива предложения от моя любим още няколко месеца след като станахме гаджета (преди около 6 години). Едно от тях почти официално, без пръстен де, но с коленичене в парка и с този въпрос 
. Тогава уговорката беше да се оженим след 3 години, но вече минаха 2 пъти по толкова. Винаги сме си говорили, че ще се оженим, правим си всякакви планове заедно, купихме си и жилище тази година, говорим си вече и за това кога да имаме деца, но.... още не сме се оженили. Така, че аз тайно си мечтая за още едно романтично предложение, ама с пръстен този път 
На мен може и да ми се смеете
, ама аз получих няколко такива предложения от моя любим още няколко месеца след като станахме гаджета (преди около 6 години). Едно от тях почти официално, без пръстен де, но с коленичене в парка и с този въпрос . Тогава уговорката беше да се оженим след 3 години, но вече минаха 2 пъти по толкова. Винаги сме си говорили, че ще се оженим, правим си всякакви планове заедно, купихме си и жилище тази година, говорим си вече и за това кога да имаме деца, но.... още не сме се оженили. Така, че аз тайно си мечтая за още едно романтично предложение, ама с пръстен този път
а дано, gingerina.
абе аз да си призная, такова чудо като изпълнението в париж трудно ще преживея. по-ми биндисва ситуацията с киселото зеле
лиготии хич не обичам. да не се обидиш сега, malka mishchica в париж ние си скъсахме подметките от обиколки, ядохме традиционни желирани бонбони, слушахме вечерня в една църква и стъпихме на центъра на света 
беше супер!
абе аз да си призная, такова чудо като изпълнението в париж трудно ще преживея. по-ми биндисва ситуацията с киселото зеле
лиготии хич не обичам. да не се обидиш сега, malka mishchica в париж ние си скъсахме подметките от обиколки, ядохме традиционни желирани бонбони, слушахме вечерня в една църква и стъпихме на центъра на света беше супер! 
Станахме трима
Станахме трима
Тогава живеехме във Варна и в една сряда вечер ми предложи да отидем да хапнем в Балчик. Съгласих се естествено и когато стигнахме се паразходихме преди вечерята и седнахме в един ресторант на крайбрежната алея с музика на живо, луната се отразява в морето, корабчета навякъде и така си хапнахме в приятна и романтична обстановка. През цялата вечер нищо не заподозрях. Когато накрая ми каза, че е приготвил нещо за десерт веднага си помислих за "Кит кат", защото бях във фаза точно на този десерт. Бръкна в чантичката си на кръста и аз си викам, аха вади Кит-ката, ама не.....извади една роза, която в началото не можах да разбера, че е изкуствена. Подаде ми я и зачака. Аз все още нищо не подозираща я приех и посегнах да я помириша и чак тогава се светнах, че е изкуствена. Погледна я и видях, че самата розичка е разделена на две като кутийка. Тогава сърцето ми заби лудо и ръцете ми затрепераха. Отворих я и от там грейна страхотен пръстен с камък. Тогава той ме погледна в очите и ме попита дали искам да се омъжа за него. Приех! Хората наоколо бяха забелязали случващото се и се подсмихваха доволно, доволно. Ами, това е! После се обадихме на родителите си да съобщим хубавата вест. 
Бръкна в чантичката си на кръста и аз си викам, аха вади Кит-ката, ама не.....извади една роза, която в началото не можах да разбера, че е изкуствена. Подаде ми я и зачака. Аз все още нищо не подозираща я приех и посегнах да я помириша и чак тогава се светнах, че е изкуствена. Погледна я и видях, че самата розичка е разделена на две като кутийка. Тогава сърцето ми заби лудо и ръцете ми затрепераха. Отворих я и от там грейна страхотен пръстен с камък. Тогава той ме погледна в очите и ме попита дали искам да се омъжа за него. Приех! Хората наоколо бяха забелязали случващото се и се подсмихваха доволно, доволно. Ами, това е! После се обадихме на родителите си да съобщим хубавата вест.
Бяхме на екскурзия на Карибите.Качихме се на едно корабче,което обикаля острова.Беше топла карибска нощ,свиреше музика.По едно време той ме замъкна на втория етаж и изведнъж отнякъде извади една червена кадифена кутия.Аз я гледах и не реагирах.Той ме попита-Знаеш ли какво е това? Аз поклатих глава.Отвори кутийката ,там имаше пръстен.Аз пак стоях като препарирана.Попита ме-Искаш ли да ти го сложа.Казах -Да .Беше като по филмите,много романтично....Оженихме се 5 години след това.Все не оставаше време... 
Аз не вярвам в брака и смятах,че мога да родя бебето ни и без подписи.Той се съгласи.Обаче не издържах на ревовете на майка ми"какво ще кажат колежките ми".Не стига,че по цял ден повръщах,ами като изляза от банята,тя пак реве 
А свекървата ме обработва по телефона"какво име щяло да има горкото дете"(каква трагедия,ако е моето вместо бащино 
).Накрая капитулирах,отидох в ритуалното,избрах първата дата,която ми попадна,взех една наследствена златна пара (за пръстен по поръчка)и съобщих на щастливия младоженец,че го взимам.Той каза"Ми добре".Направихме две различни халки-моята гравирана,неговата гладка,защото не бяхме на едно мнение за модела..Така и не успяхме да си напишем имената и датата,ама няма и смисъл,защото аз моята не я нося-демодира се,а неговата се изкриви,докато работеше,та си купих впоследствие обеци за нея.Да не смятате,че майка ми спря да сълзи?Нищо подобно-"защо нямало гайди и тъпани,какво щели да кажат съседите".Това е нещото,което и двете най-много мразим(нищо лично,ако някой уважава традициите...моля да ме извини),но какво й стана-не знам 
.Чашата преля,казах,че се отказвам от сватбата и тя отстъпи(с рев).Вече сме от мнооого години заедно,децата ни са тинейнджъри.Но ако мога да върна времето назад,пак бих"взела"същия мъж и само него.А сватбата...тя няма значение
А свекървата ме обработва по телефона"какво име щяло да има горкото дете"(каква трагедия,ако е моето вместо бащино ).Накрая капитулирах,отидох в ритуалното,избрах първата дата,която ми попадна,взех една наследствена златна пара (за пръстен по поръчка)и съобщих на щастливия младоженец,че го взимам.Той каза"Ми добре".Направихме две различни халки-моята гравирана,неговата гладка,защото не бяхме на едно мнение за модела..Така и не успяхме да си напишем имената и датата,ама няма и смисъл,защото аз моята не я нося-демодира се,а неговата се изкриви,докато работеше,та си купих впоследствие обеци за нея.Да не смятате,че майка ми спря да сълзи?Нищо подобно-"защо нямало гайди и тъпани,какво щели да кажат съседите".Това е нещото,което и двете най-много мразим(нищо лично,ако някой уважава традициите...моля да ме извини),но какво й стана-не знам .Чашата преля,казах,че се отказвам от сватбата и тя отстъпи(с рев).Вече сме от мнооого години заедно,децата ни са тинейнджъри.Но ако мога да върна времето назад,пак бих"взела"същия мъж и само него.А сватбата...тя няма значение
Бяхме в Пакистан.През цялото време се шегуваше с мен и аз все му казвах че когато попита по подобаваш начин в подходящо време и както си му е реда с пръстен ще приема.Една вечер бяхме в Изламабад -на върха на един хълм -красота с панорама от целия град ,звездии и т.н .И той ми казва -Подобаващои ли е времето?аз му казвам ДА .Каза ми -извини ме за няколко мин и хукна някъде.Връща се след 40 мин с пръстен/имах компания -не бях сама все пак -пада на колене и пита.Аз приех разбира се.В последствие разбрах че той е обикалял наоколо да пита хората наоколо да му услужат с пръстен за 10 мин но като не е намерил се качва в колата и шофира бясно до Изламабад за да купи пръстен.Ми това е историята.Все още плануваме сватбата .Така че скоро ще докладвам и в други /сватбени и бебешки теми /:)
-пада на колене и пита.Аз приех разбира се.В последствие разбрах че той е обикалял наоколо да пита хората наоколо да му услужат с пръстен за 10 мин но като не е намерил се качва в колата и шофира бясно до Изламабад за да купи пръстен.Ми това е историята.Все още плануваме сватбата .Така че скоро ще докладвам и в други /сватбени и бебешки теми /:)