Бихте ли събирали чеиз като едно време

  • 4 520
  • 157
  •   1
Отговори
# 60
  • София
  • Мнения: 17 918
Христина много ме кефи. Hug
И моите разсъждения са в подобна насока. Едно време майка ми все ми повтаряше поговорката "не съм толкова богат, че да купувам евтини неща", после живях в чужбина и видях как доста богати семейства си имат старинни бюфети, разни красиви и скъпи сервизи, добри инструменти. Ползват си ги хората нищо, че вероятно взимат повече от всички в темата.
Сега, юргани и китеници наистина са отживелица, но да се хвърлят ценни неща и да се купуват евтините талашити и грозни износващи се лесно прибори, не го разбирам. Та аз съм "за" модерния чеиз.

Авторката, ако прави списък, бих предложила просто да се взимат неща, да се ползват семейно и един ден да ги прехвърли, когато децата й отлетят.
- сервизи
- качествени съдове (и аз като Хрисито не се възбуждам от идеята да си избирам тигани, ако имам още 100 неща на главата)
- комплекти ножове, хубавите са доста скъпи
- бижута може да се вземат няколко

При нас не са се прехвърляли бижута за съжаление, но бих ги носила с удоволствие, ако имаше такава традиция.

Последна редакция: ср, 12 май 2021, 20:28 от The Catcher in the Rye

# 61
  • София
  • Мнения: 29 053
Едно време е било друго. Нямало е от къде да се купи, а и е било въпрос на престиж момата да се омъжи с голям чеиз.
Скрит текст:
Чеизът пък е вървял с голям сандък, после в по модерни времена с гардероб. Баба ми е била със сандък, майка с гардероб Blush Аз и сестра ми също имаме чеиз, събиран от бабите ни. Юргани, одеяла, чаршафи, хавлиени кърпи и по един безумен китеник, чието търговско име е " царска корона". Родопски одеала също, за къде без тях Joy  Като заживях сама взех това, онова, но повечето неща са старомодни и така си стоят неизползвани.
За моите дъщери не бих събирала нищо. Когато се отделят да живеят сами бих им помогнала с пари да си купят неща от първа необходимост. Но да купувам предварително - не. То и място нямам.
Така е. Сега е досада.
Преследваха ме с едни бели чаршафи ("знаеш ли колко са качествени?"), които въобще не ми харесват, с едни родопски одеала, които тежат колкото мен, с едни кувертюри...

Мебелите влизат ли в графа "чеиз"? Защото имам един скрин, разни бижута от баби, прабаби и подобни, картини, но тях не ги броя към темата.

# 62
  • Мнения: 4 581
Не знам защо темата заби в такава посока, сякаш нещата се изключват едно друго.
Хората с няколко красиви сервиза, малко качествено йенско стъкло и хубави ножове не са останали необразовани и неграмотни. Това са 2 съвсем различни по стойност пера.

Всички ли ядете в чинии за левче Joy
Ами всъщност е въпрос на вкус, а и на лични разбирания. Баба ми е израсла в.буржоазно градско семейство. Запазени са много ценни неща, най-вече със сантиментална стойност отпреди 44-та.  За майка ми са реликви и просто стоят грижливо опаковани по тавани и шкафове. Не се ползват. Но да кажем това е семейна памет и аз също ще ги запазя. Само че, заради соц дефицита, баба ми беше купувала чаршафи, платове, посуда на килограм. Майка ми имаше също подобен уклон. Беше ужасно преживяване да я убеждавам, че ми се повръща от бял порцелан, бели чаршафи, родопски одеала и оригинални чипровски килими. Най-добре е децата сами да си избират нещата. Да не говорим, че на 20 г. не знам някой особено да се вълнува от кристални чаши, а пък, ако чеизът ще чака сватба към 30-те, децата вече трябва да са достатъчно самостоятелни с изградени предпочитания. Ако има финансови затруднения за плащане на квартира, ипотека, обзавеждане, едва ли по-луксозните чинии ще спасят положението.

# 63
  • София
  • Мнения: 17 918
Така е. Затова за мен поне изобщо не подлежи на коментар образованието или покривът над главата. Те нямат нищо общо с "чеиза". Слагам го в кавички, защото наистина това, което имам предвид (неостаряващи нито морално, нито стойностно неща) май не се води чеиз. Simple Smile

# 64
  • MI
  • Мнения: 11 868
Да, каква е връзката с образованието или жилището?!
Catcher, свекърва ми ми е показвала нейния чеиз, ами никога не бих го изхвърлила. Говорим за ръчно шити дантели на целия текстил, евала за усърдието и търпението което е имала. Не знам дали някога бих сложила такава покривка на леглото, но е 100 пъти по-красива и ценна от тази която ползваме в момента, така както определено не е от левчето или китайска. Със сигурност това, което някой ден остане за нас ще го запазя за дъщеря ми. Та зависи наистина от чеиза, не е дори до пари.

# 65
  • Мнения: 4 581
Така е. Затова за мен поне изобщо не подлежи на коментар образованието или покривът над главата. Те нямат нищо общо с "чеиза". Слагам го в кавички, защото наистина това, което имам предвид (неостаряващи нито морално, нито стойностно неща) май не се води чеиз. Simple Smile
Catcher,но постът на авторката е насочен именно към  неща, които да влязат в ежедневна употреба. И наистина това в повечето случаи е ненужно и само натоварва младите хора да ги вземат, за да не обидят родителите.

# 66
  • Бургас
  • Мнения: 3 614
Не, архаично ми е, меко казано. Ама ме подсетихте..."Има само две неща,които родителите трябва да оставят на децата си - корени и криле". Много харесвам тази мисъл на Гьоте.

# 67
  • Мнения: 15 254
Не искам да се заяждам, но едната ми баба се е омъжила на 16 в село, което вече го няма на картата, а майка ми - като студентка на 19 в Стара Загора. Аз съм мома на 34. Нали ставаше дума да е като при майките и бабите, не може само едното без другото.
Иначе какъв ли чеиз щях да имам на тия години...
Чеизът , в смисъла му на нещо, изработвано с години, в днешно време е напълно излишен. Много е романтична някак идеята, ама ми се чини, че въобще не разбирате какъв му е бил смисълът и колко е неуместен днес.
Ако нямате пари, просто си спестете усилието.

# 68
  • Мнения: 3 177
Ужас! Още работи, които трябва да съхранявам някъде за да ги дам бог знае кога на сина ми. От мама са ми останали купища най различни неща и хвърлях, хвърлях и пак натъпкано. Направо ми писна.
С ММ като се събрахме имаше 1 тенджера, 1 тиган и чинии, чаши и посуда. Напълно достатъчно са ни били.

# 69
  • Мнения: 263
Твърдо не. Рядко се налага такъв тип пълно обзавеждане. Всеки има индивидуален вкус и му доставя кеф и удоволствие да купува неща, които му харесват. Технологиите напредват всеки изминал ден, бельо, губери и т.н в някъв случай. Пълно безумие е за мен.

# 70
  • Мнения: 5 508
Бели чинии, кристални чаши, вилици и лъжици ...
Аз като знам МП как чупи поне по една чаша в месеца не искам да чувам за кристал, а бели чинии, още повече кръгли, не понасям, пък ако ще да са най-скъпите, модерни и ценни на света. Вилици и лъжици няма да помъкна от един град в друг, даже от един дом в друг няма да го направя, освен ако не съм я закъсала съвсем и да е крайно наложително.
Сериозно, никой няма нужда от трупането на подобни вещи вкъщи с години и местенето им от имот в имот ...

# 71
  • София
  • Мнения: 35 332
Ако ти е подарено от баба с любов и нея вече я няма, ще примъкваш и за счупена чиния пръст ще режеш.

# 72
  • село в ямболско
  • Мнения: 6 929
Чейз, не. Но бих им купила необходими неща. Когато дойдох да живея с мъжа ми нямаше нищо, стари боклуци, нямаше дори джазве, а кафе се вареше в една емайлирана паница. Стари дрехи, стари книги. Стари Ел. Уреди... Ние си купихме всичко. Ремонт иска, но това е друга тема.
 П. с. нямам деца

# 73
  • София
  • Мнения: 8 036
За мен удачен "чеиз" са ликвидни недвижими имоти с добра локация. Вариант 2: пари, инвестирани по удачен начин, така че да не губят стойност.
Събирането на непотребни вещи с десетилетия го намирам за налудничаво. Изключение правят вещи с антикварна стойност, сантиментална (в рамките на разумното) и ценни предмети на изкуството.

# 74
  • Мнения: X
Подкрепям мнението на Нарциса или там както се произнася. И да ви разсмея малко.
Отивам при майка ми и ѝ викам дай едно одеало.
- Няма одеала. (идеята е да си купя)
- Как да няма поне 3 родопски одеала има. (имам сантимент към тях)
- Ааа, те са за като се ожениш.

Общи условия

Активация на акаунт