Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Родени през месец април 2021

  • 20 952
  • 811
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 399
Това със заспиването на гърда е нормално, то и аз ще заспя като съм си лапнала на най- хубавото нещо и мама ме е гушнала на топло 😆 пробвай си спокойно да я храниш само от гърда.
Моето акула бебе суче суче и се отплесва, я в рев, я заспива и си гледа и поне в случаите на рев пускам наскоро открития правилен за него бял шум, успокоява се и продължава да суче.

# 16
  • Мнения: 297
Sluncеto, и аз бях първите 3 седмици като тебе. После толкова ми писна от тая помпа, че се престраших и започнах само от гърда. Давах толкова пъти, колкото поиска като ако мине 3 часа и половина я будя. Започна да повръща(оказа се, че май преяжда) и сега по препоръка на лекар сме на режим - 5, 8, 11, 14, 17 , 20, 23. Каза да кърмя не повече от 20 минути, но тя понякога си хапва и по 30 мин. Ето полезна тема тук в Бг Мама, където може да питаш и се зпознаеш :https://www.bg-mamma.com/?topic=1312421

# 17
  • Мнения: 216
И аз постоянно се притеснявам дали яде и качва достатъчно. Не успях да изчакам консултация и си купих кантар. Изглежда че е качила 1.460 за 45 дни от изписването. После гледах таблиците за наддаване и персентил и излиза между персентил 15 и 25, което малко ме притеснява. Вашите бебчета колко са качили и за какъв период?

    # 18
    • Мнения: 15
    Здравейте! Има ли други мами, които тежко са изкарали/карат периода на следродилна тъга? Ще се радвам да обменим опит и техники за справяне с това емоционално състояние. Едва от 2-3 дена се чувствам отново човек. След раждането изпаднах в много мрачно настроение, по цял ден плачех и бях разочарована, че нищо не върви спрямо моя предварителен план. От начина на раждане, до кърменето и гледането сами вкъщи без чужда помощ (мъжът ми е извън страната поне още месец) - нищо не беше, каквото очаквах и това ме срина. Да съм вързана за помпата 85% от времето (малкият така и не засука), да агонизирам от запушени млечни канали и да не мога да си гушна детето от болка ме доведе до решението да си спра кърмата. Сега хормоните ми са доста по-балансирани и вече съм напълно способна сама да си гледам бебчето.

    # 19
    • Мнения: 903
    Вие се притеснявате дали качват достатъчно, аз се притеснявам дали не качва прекалено много 😃. За месец беше качила 1400гр., после още 730гр. за следващите 15 дни. Май и втория месец вървим като първия. Режим още не мога да ѝ създам..

    # 20
    • Мнения: 399
    Бел и аз с моето акула бебе съм така- почти 2 кила за месец и 5 дни. От 2 дни се опитвам да спра кърменето на поискване и започвам хранене на 2,5-3 часа, къде се получава , къде не, но трябва да продължавам.
    Mosca.marina- големия ми син е качвал по 650-700 гр за месец, което е било ок. Гледах онзи ден в картона. Нашата педиатърка и сега ми каза, че е ок да качват по 150 гр на седмица, тоест твоето бебе си е екстра Simple Smile
    InaTs съжалявам, не мога да ти вляза в обувките напълно, но донякъде мисля, че те разбирам, по спомен от голямото ми дете- родено не както исках, по- рано, с физически проблем и макар да имаше кой да ми помага бях много тъжна и стресирана докато се справя психически с новата ситуация, в която вече живеех. Има нещо според мен,което повечето жени вкл и аз бях изключила- че съм човек и за да имаме щастливи и доволни бебета и деца, ние трябва да сме такива, дори това да означава да поставяме себе си на първо място понякога.

    # 21
    • Мнения: 86
    Inats_13,  аз също имах следродилна тъга, около 2 седмици след раждането. Таткото не спи при нас, че освен работа има и довършителни работи по къщата и така 2 месеца ще сме. Всеки ден си плачех, докато свикна с бебето и новата ситуация. Не спях, подскачах от леглото при всеки писък. Просто си иска поне 3-4 седмици за адаптация и влизане в ритъм.

    Ползвам едно приложение "Baby tracking" (зелена иконка с бяла количка). Там мнгоо лесно засичам храненето и всичко за бвбето. Има варианти за избор /лява/дясна гърда, формула или кърма и въвеждаш милилитри. Има опции за засичане на сън, брой памперси, статистика. На мен ми помага да си правя анализи, че не помня иначе. Бебето много плачеше в един момент, а ти било гласно, не ми е достигала кърмата. Сега дохранвам от време на време като гледам колко е спала и колко време е яла последно в приложението.

    Много стриктно следя признаците на умора и на колко време спи и така приспивам бебето без почти никакъв плач. От втори месец запознахме игри, хубаво я изморявам /но следя за преумора/ и заспива. В този сайт има игри за бебета по месеци. То и аз се изморявам от тях, но има ефект.

    https://www.detetoigrae.com/категория/общуване-и-възпитание/

    Следя и времето на будуване и сън, спрямо възрастта. Има таблица в интернет.

    # 22
    • ...
    • Мнения: 513
    Много полезна информация Петя!

    # 23
    • Мнения: 216
    И аз бях така поне 3 седмици. Отначало си беше постоянен рев, целодневно. Обществото трябва да спре да идеализира следродилна период. Няма нищо общо с това което гледаме по телевизията. Всичко е ново и трудно, чувствах се лоша майка, че нямам кърма, че детето е гладно, че е мръсно у дома, че съм дебела, че имам стрии, тн тн. Ако добавим и по проблемното раждане, болката и страхът от нея, хормоните, смесицата на емоции си става пълна чорба.
    На мен много ми помогна излизането навън, разведрява доста. Също и споделянето на глас на цялата ми драма и страхове след раждането.
    Като майка за първи път, осъзнавам че майчинство е постоянна саможертва, още от бременността, раждането и всекидневието с всички грижи. Но само като получа една бебешка усмивка, съм готова да будувам цял живот. Ние сме жени и сме силни, природата ни е направила такива! Но разбира се винаги е ок да поискаме помощ от семейството, приятелите или от психолог, не сме супергерои и това е съвсем в реда на нещата!
    Прикачвам ви една картинка която наскоро видях в Инстаграм и се припознах (spiritysol).

     

    Здравейте! Има ли други мами, които тежко са изкарали/карат периода на следродилна тъга? Ще се радвам да обменим опит и техники за справяне с това емоционално състояние. Едва от 2-3 дена се чувствам отново човек. След раждането изпаднах в много мрачно настроение, по цял ден плачех и бях разочарована, че нищо не върви спрямо моя предварителен план. От начина на раждане, до кърменето и гледането сами вкъщи без чужда помощ (мъжът ми е извън страната поне още месец) - нищо не беше, каквото очаквах и това ме срина. Да съм вързана за помпата 85% от времето (малкият така и не засука), да агонизирам от запушени млечни канали и да не мога да си гушна детето от болка ме доведе до решението да си спра кърмата. Сега хормоните ми са доста по-балансирани и вече съм напълно способна сама да си гледам бебчето.

    # 24
    • Мнения: 15
    Mosca.marina абсолютно съм съгласна, че обществените нагласи ни въвеждат във зверско заблуждение за бременността и майчинството като цяло. Противно на  тиражираното мнение, че това е най-щастливият период в живота на една жена, при мен беше точно обратното.
    Дълго чакано и много желано дете, но трудна бременност и живот в постоянен страх дали ще избутаме финала. Всеки ден беше шепа хапчета и инжекции и така до края. Спешно секцио за капак. Кърма в изобилие и тесни канали, които нямат отпушване. Физическа агония и емоционално изтощение от самообвинения и тревоги. Съмнения дали мога да се справя сама всяка съзнателна секунда. А сега и чувство за вина, че не давам кърма, че не съм се опитала достатъчно дълго и упорито да реша проблема с кърменето, а съзнателно избрах да е на АМ.
    Щеше да е хубаво да се говори повече какво ни чака след раждането и да се спре пропагандата, че всичко е в розов облак. Ще ми се обществото, близки и роднини да не са така осъдителни за решенията на младите майки. Никога не съм си представяла, че точно аз ще изпадна в такава дупка. Считам се за силен човек на фона на всичко преживяно до сега. Хормоналният дисбаланс обаче ми разказа играта. И ми се иска да имаше повече хора, които да ми кажат, че това е нормално и всичко е наред, че е само период и трябва да се погрижа първо за себе си, за да има детето здрава майка, която да му е от полза, а не да потъвам в срам в чувстото си за безполезност.

    # 25
    • Мнения: 115
    Най после да прочета нещо което ми е до болка познато.. Сякаш аз съм го писала.
    Обичам си детето с цялото си същество, обаче нищо не е розово както го описват. Да, най-важното е да ми е здраво и всеки ден благодаря на Бог за това, но аз психически не се чувствам съвсем така. Таткото ни е на смени, ту си е вкъщи, ту не, аз се страхувам да оставя бебето само за да се нахраня, изкъпя илиботида в тоалетна.
    Успях да се цедя около 20 дни и спрях, за което вътрешно се обвинявам, въпреки че почти нямах кърма и постоянно бях с помпата. Сигурно ако бях по настоятелна щяха да се случат нещата...голяма вина изпитвам за това.
    Плача почти всеки ден.. Понякога мъжът ми прави едни изказвания от които се чувствам като лоша майка, знам че той не го прави с тази цел, но...много съм го обличала, много съм го носела на ръце...
    Та...розовият свят за който всички говорят ми е малко сив сега. Надявам се всичко това да се дължи на хормоните и скоро нещата да си дойдат на място.
    Поздрави, момичета. Поклон пред всяка една от нас.
    🌺

    # 26
    • Мнения: 86
    Разбирам ви напълно момичета, аз бях даже в по-голяма дупка с първото дете, защото се прибави и сериозен разрив с моите родители - мисля че още не съм го преодоляла. Като допълнение и мъжа ми направи психически проблем.
    Сега пък имам угризения и се проблем с голямото дете (3.5г) - не мога да му обръщам внимание както преди, то си иска по заобиколен начин (правейки бели) и всяка вечер са едни драми, нерви, рев, викове... Сега за капак май пак се разболява...
    Единственото което мога да кажа е че установих че реално на никой не му пука за мен и в какво състояние съм, дори собствените ми родители. Отговорността да съм жива здрава и горе долу с акъла си си е изцяло моя, и само аз мога да си се погрижа. Иначе няма да има кой да ми гледа децата, така че позачеркнах много неща и хора, които си мислех че са важни, но се оказа че не са.

    # 27
    • ...
    • Мнения: 513
    С първото дете се чувствах по подобен начин, но сега знам че аз също съм важна и трябва да се чувствам добре и не позволявам да ми се месят със съвети и напътствия. Кърменето е голяма агония за някои, при други става естествено. Има доста деца, отгледани на АМ, които са си с доста добра имунна система и не се разболяват повече от кърмените такива. Оставете хорските очаквания и гледайте бебето, но и себе си. Мога да препоръчам също и прием на магнезии, за тези които усещат безпокойство (или шуслерова сол номер 7)

    # 28
    • Мнения: 216
    Най важното е че даваме любов и грижи на децата си! Това е което те ще знаят и помнят от детството си. А не дали са били кърмени или на АМ, дали са били облечени много или малко.
    Ако някоя има нужда да сподели, може да ми пише по всяко време за подкрепа 🥰 Смятам, че виждайки че не сме сами и не само ние се чувстваме така, ни помага много да преодолеем тези трудни моменти.

    # 29
    • Мнения: 60
    Аз също бях в тази ситуация, но при мен болката бе огромна от това, че 67 дни чаках детето си. Не я бях докосвала до изписването, обвинявах се че не мога да я кърмя да и дам всичко оново, от което има нужда едно новородено, а именно топлината и близостта с майката. Изживях го доста тежко и още се чудя как се съхраних психически. Стискаме зъби и всичко минава, щом децата са с нас и са здрави. ❤️

    Общи условия

    Активация на акаунт