Публикувана: 13 май 2021, 17:12 ч.
Последно мнение: 4 юни 2021, 08:36 ч.

Имам ли право? Суицид.

8 930
187
1

# 15 13 май 2021, 20:41 ч.

Мнения: 12 473

Разбирам всяко решение и не осъждам.
Твърдо вярвам, че душата сама избира кога и как да си тръгне.
Видях как взе решение майка ми - като излезе от кома и разбра какво й/ни предстои (да изкара старините си като зеленчук), изчака точно 5 дни, сестра ми да си свърши почивката в чужбина у в мига, в който тя се качи на самолета, мама издъхна.
Дори и това планира тя..

# 16 13 май 2021, 22:50 ч.

Мнения: 10 416

Абе, млади хора, стига сте се занимавали с глупости.

# 17 13 май 2021, 23:07 ч.

София
Мнения: 35 227

Право на егоизъм всеки има. Право на свръх егоизъм също, но никой не е длъжен да ти го купува, а обикновено така става.
Имам приятели, чиято майка се самоуби пред тях - не са окей нещата.

Биохимията в мозъка е нещо много странно. Нарушените връзки и възприятия трябва да се осъзнават овреме и да се пристъпи към адекватна помощ. Пък ако не става - не става.

Аз съм за при термални или вегетативно болни.

# 18 13 май 2021, 23:12 ч.

Мнения: 1 625

Изключително тежък морално и психически въпрос.
Била съм на крачка - решението взето, осъзнато и едно пълно спокойствие, че това е край. По шега на съдбата майка ми се прибра по-рано от работа (а всъщност точно навреме). Точно две години по-късно в душата ми се зароди чувството колко всъщност егоистично е такова решение. Липсва ми това пълно спокойствие, честно казано, но не бих причинила на близките си болката и самообвиненията. Защото каквото и да си говорим, в душата на близките винаги гори въпросът "Ами ако бях направил/казал...".
Има случаи, в които смъртта е неизбежна, грозна и болезнена. Не е честно да дадем тази милост на домашните си любимци, а на близките си - не. От друга страна аз съм взимала решение за домашен любимец. Все още се питам дали, ако бях изчакала...

# 19 13 май 2021, 23:53 ч.

bulgaria
Мнения: 310

Цитат на: Scaniа в чт, 13 май 2021, 17:17

Бих го разбрала само за тежко болни в термален стадий.

Терминален е думата.
По темата: Подкрепям това мнение.

# 20 14 май 2021, 11:10 ч.

Мнения: 1 035

За всеки проблем има решение. Може да е клише, но времето лекува всичко наистина. Трябва да си егоист за да се самоубиеш (мое мнение), колкото и да си "проклет" и отчаян от живота все ще има някой, който те обича, който ще страда. Нямаш право да му притчиняваш това. (отново мое мнение).

# 21 14 май 2021, 12:10 ч.

Мнения: 2 646

Самоубийството е егоистично решение на егоистични хора. Два пъти в нашето семейство сме преживявали това и е отвратително! Срам, неудобни въпроси, подмятания, вина - всичко това остава емоционален багаж за близките на самоубилия се. Само си представете - той си решава проблема, а семейството, родителите му, децата??? Ако си сам, ако нямаш отговорност и дълг родителски или синовен, каквото щеш прави. Но да имаш партньор, деца, живи родители, които могат да ти помогнат, и да ги ощетиш по подобен егоистичен начин.... съжалявам,но не го оправдавам. Защото умрелия си е умрял, а болката и всичко останало остава за живите. А то е по различно, отколкото ако човек почине от болест, инцидент или друга естествена смърт.
Говоря от абсолютно личен опит, не дрънкам просто така. За съжаление съм минала два пъти през това. Единият беше с баща ми, а другият много близък роднина.

# 22 14 май 2021, 12:13 ч.

Мнения: 2 244

Аз наистина не го разбирах.. Да си толкова крайно отчаян, за да посегнеш на живота си. Чичо ми го направи, когато бях на 13 години. Най-бурните ми тийн години. Бях му бясна, ядосана и наистина не разбирах защо го направи. Години наред не го разбирах. Докато не сънувах сън с него и това как ми се извинява, все едно беше до мен и всичко ми се изясни. Явно съм имала нужда от време, за да го осъзная. Не го виня, че така е направил. Някои казват, че така най-лесно бягаш от проблемите. Но трябва и да си много смел да го направиш и да не мислиш за последствията и че вече няма да те има.

# 23 14 май 2021, 12:45 ч.

София
Мнения: 19 322

Човек по принцип обича живота и драпа да остане жив. Щом е достигнал дотам, че този инстинкт го няма, очаквате да вегетира ( не физически, но душевно) само заради останалите?
За мен само децата му биха могли да го упрекнат.

# 24 14 май 2021, 12:54 ч.

Мнения: 10 416

Аз съм човек, който вярва в прераждането и пътя на душата. В този смисъл съм сигурна, че изпитанията се дават, за да ги преодолееш. И също съм сигурна, че ако побегнеш от преодоляването им със самоубийство, след това ще ги получиш пак, в много по-тежка форма. Така че, за мен самоубийството не е изход, а бягство от предначертаният ти път.

# 25 14 май 2021, 13:07 ч.

София
Мнения: 19 322

Особено за болести с летален изход - как се предполага да ги преодолееш? Да се мъчиш, докато околните свикнат със ситуацията?

# 26 14 май 2021, 13:09 ч.

София
Мнения: 28 782

Егоизмът на околните.

# 27 14 май 2021, 13:16 ч.

Мнения: 10 416

За болестите съм съгласна, независимо, че много рядко съм чувала някой да се самоубие заради това. И въобще не приемам да се говори за егоизъм на околните - това може да го каже само някой, който не е бил около тежко болен. Въобще темата за тежко болните е щекотлива - винаги са обвинавани околните - дали мъчат човека да остане жив заради тях, или пък с нетърпение го чакат да си отиде - пак от егоистични подбуди.

# 28 14 май 2021, 13:18 ч.

София
Мнения: 28 782

Всъщност точно тежко болен имах предвид и егоизма на хората около него.

# 29 14 май 2021, 13:21 ч.

Мнения: 10 416

Какво разбираш под егоизма на хората около него? Честно казано не те разбирам.

Препоръчани теми

Фауната около нас

С какво ви дразнят хората?

Какво пробуди вярата ви в Бог?

Криминални досиета

Причина:

Причина: