Проблеми със съпруга ми

О, не къде отиде тази тема. Аз мравка не мога да убия, а вие ми говорите за хора. Това не знам какъв човек трябва да си, ама и да посегнеш на собствените си деца. Та нали аз съм се мъчела да ги раждам, с нетърпение съм чакала да ги гушна, а сега да направя това??? Децата не ми пречат,  дори искам да си ги взема. Те разчитат на мама и ако стане нещо търсят мама, не търсят друг. Бих направила всичко за тях, но да посегна на децата, защото не се разбирам с баща им. Първо не го разбирам, второ не бих го направила, никога!
 Исках само да кажа, че не знаете
в какво положение се намират хората и ако може да дадете адекватен съвет, без да се заяждате и да разводняваме темата, да го напишете. Иначе прочетете и подминете, не е трудно, има и други постове, в които може да отговорите.
Благодаря за коментарите на всички!
Повечето от тях бяха сходни с моето мнение, но имаше и такива, които не бяха. Но пък те също ми помогнаха. 🙂

Потърси си работа като счетоводител, която да правиш предимно от къщи. Събери пари и тогава мисли за изнасяне. В София с градините и яслите е кошмар. Евтина квартира е свързана с компромис за мястото.

Здравейте tn_3881,

    имам две далечни познати с подобни на Вашата съдби. Едната беше шивачка със средно образование, доста невзрачна, омъжи се на 20 г. за мъж на 52 г. и му роди дете. Свекървата - една ужасна бабичка, която само натякваше на младата жена, че за нищо не става, че това не може, онова не знае, все едно пък тя всичко знае и може. Съпругът се прибираше от работа, изкарваше там някакви пари, беше и някакъв майстор на не помня какво и си докарваше допълнителни доходи и се мислеше за голямата работа. Нехаеше за младата си жена и за тормоза, който й оказваше майка му, а ако тя възроптаеше срещу майка му - отнасяше по някой шамар. Та тази необразована и смачкана от живота жена, търпя около 7 години, събра смелост и се свърза с някаква нейна братовчедка от пловдивско село, онази я приюти заедно с детенцето й за няколко месеца, намери й работа в някакъв цех, после жената си купи селска къща във въпросното село, записа детето си в близък град на училище и така им "скри шапката" на простите си мъж и свекърва. Сега детето й е студентка в Пловдивския университет. Другата ми позната - на 50 г. сега, дълго търпя ревността и побоищата на съпруга си, накрая във Фейсбук преди две години се запозна с някакъв човек-вдовец от Ямбол и сега живее при него заедно със сина си и неговото дете.
        Та случаи на изход има много! Съберете смелост! Споделете с близки, приятелки, братовчедки, организации, както са ви посъветвали и другите, и бягайте от тези заедно с децата си. Не е задължително да е в столицата - тук е ужас за пари за квартири, за ясли, за градини. Насочете се към някое по-малко населено място. Струва ми се, че ще Ви е по-лесно там.

Оф, явно положението въобще не е зле и трябва само да повторим мнението, което си има и авторката, и което май никой не разбра какво е. Всеки случай съветите да си намери работа изглежда не са от адекватните. Айде холан. За Анимус поне адекватни ли са включванията, или и това няма да благоволиш да споделиш?

Вдигни глава и се дръж като една горда майка и жена! Колкото той е част от това семейство , толкова си и ти! Нека и той гледа децата! Ти не си жена -гледачка. Отговаряй на репликите както са ти поставени. С какъвто тон ти говорят, с такъв отговаряй и ти. Стига си прекланяла глава. С това си поведение ставаш робиня. Подчшнена. Ако искаш да промениш положението, това е според мен , което трябва да направиш. Докажи , че си умна, докажи ,че си силна. Не им се давай. Успех !

Трудно е да се дадат съвети, след като самата ситуация е неясна. Тн, ти спомена, че не са ни известни факти, които са отвъд физическото и психическо насилие. Разбирам, че не искаш да ги споделиш, но се чудя все пак за какво може да се отнасят - явно не са насилие. И при това положение как да дадем адекватни съвети?
Дали правилно разбирам, че ти вече си получила достатъчно коментари, макар че не си разкрила някакви неща от общата картина, тоест, че няма нужда да коментираме?

И къде точно в поста ми пише, че това да си намеря работа и да забравя за семейния бизнес, защото няма как да се докажеш на тези хора, не е от адекватните? Това че през повечето време, не сме на едно и също мнение, не означава, че трябва да изключвам този съвет. Но от заядливи коментари, наистина не е необходимо! Коментари от сорта "къде си спала досега, защо си направила втора грешка, да родиш второ дете" - са напълно излишни. Не смятам, че моите деца са грешка! Те са най-хубавия подарък в живота ми! И никога не съм си помислила, че са грешка!!! А като изключим тези отговори, другите са напълно адекватни!

Е, да, децата не са грешка, но с две не можеш да си тръгнеш на практика.
Аз съм самотна майка на едно, имам помощта на родители и се справям. С две обаче без баща не бих могла да се справя сама, въпреки наличието на добра работа и собствено жилище.
Иначе много бих искала второ, ама като няма как да се справя сама, или ще се случи, ако имам човек плътно до мен, или няма да се случи въобще.
Това е извод на човек, който е пробвал какво е да си сам родител.

Имам две познати, не им се получиха нещата, отглеждат си децата, по един брой, сами, но с помощ от баби и дядовци, иначе няма как да се ходи на работа, и да се гледа болно дете...

Аз няма да те питам къде си спала, няма и да кажа, че второто дете е грешка. Ще кажа, че е било изключително голяма глупост да допуснеш, че един кретен ще се промени като му се роди второ дете. На първото не се промени, нали? Дето се вика - ако един път ме излъжеш, срам за тебе, ако втори път ме излъжеш - срам за мен. Та и ти така. Първата лъжа си я преглътнала, но това, че си преглътнала и втората е само твоя вина. Дано да няма и трета.

А децата не са грешки, те са радост. Обаче тази радост си има цена и то доста висока. С годините става още по-висока. Това е трябвало да го имаш предвид. И аз го казвам като гледаща едно дете сама, но с наличие на собствено жилище, доходи и помощ от баба и дядо в голям областен град. И пак не е лесно.

Аз съм с три деца да голямата ми е на 17г и във време на пандемия,когато затваряха училища и детски градини тя ми беше страшна опора.В София съм със чиста заплата 1000лв работно време 6 часа с път 8 часа....водя малките на ясла и училище и после си ги взимам плащам наем и заем смея да кажа,че се справяме защото съм така 1 година и няма нещо от което да сме се лишили.Тази година обмисляме една почивка с децата за няколко дни на морето,но ако не се случи няма да е поради липса на финанси а защото мен ме е хванало шубето да пътувам сама с децата...😂Бащата на малката не помага и не пречи не съм го съдила още,но и това ще стане имам си причини да отлагам все още...дали лични или чисто практични не мога да преценя и аз.Да към заплатата имам и помощ за големите тъй като е починал баща им.За яслата на малката миналата година се класира на N-то класиране с 13 точки 2 от които за дете в многодетно семейство.За тази година по новите плавила щеше да се класира още на първо класиране тъй като баща и е от София и по критериите нямаше да имаме проблем събира 15 точки.Но беше важно това да стане миналата година и съм благодарна,че стана,както казах той не пречи,но нямаше да има този ефект,който се получи а и цяла година щяхме много да се изтормозим.Аз нямам подкрепа от родители и близки нито в София нито в друг град.Дойдох тук с мисълта той да поеме своята част от грижите за детето не с пари и издръжка а с време и грижи.Не стана така както исках,но не съжалявам,че съм тук знам,че му дадох шанса да бъде пълноправен родител а той го отхвърли.Няма какво повече да направя справяме се с децата е се чувствам добре и спокойна до,колкото може разбира се положението не е отлично,но е добро.

Това е моят опит с нещата признавам да се случи така има доза късмет или всъщност огромен късмет.И най вече подкрепата на дъщеря ми в трудните за всички ни моменти.Разчитаме най вече една на друга,което ни прави силни до колкото може разбира се за да се справяме със ситуацита.В момента е 10 клас учи здраво за матурите и това което иска да учи е софтуерно инжинерство.

Добре де, грешка, не грешка, децата са факт, както и положението. Въпросът е да направи нещо сега, в точно тази ситуация.
Счетоводители се търсят, може да започне да оправя документи на малки фирми. Без пари и подкрепа с малки деца е много сложно. Ситуацията и е гадна, но не на живот и смърт.
Родителите и са живи и може поне да поговори с тях. Не се знае дали няма да я подкрепят.

Как ще е лесно, то и от двама родители трудно се гледат деца... Най-малкото, в този конкретен случай крайни и импулсивни решения за промяна няма да са полезни за никого.

...че кой е казал такова нещо? и конкретно аз кога съм го казала?
Хората тука те изкараха пребита на умирачка едва ли не, а според мен си просто глезла, която тия дни е имала малко по-шумен скандал с провайдъра. Затова и конкретиката на 'тормоза' се избягва.
Който иска, намира начин. Назад те питаха какви са ти плановете за излизане от ситуацията, и тази конкретика я прескочи. То не е ли ох и ах бедната, значи е заяждане.

Никога няма да разбера хора като теб, които изпитват удоволствие да мачкат други хора, изпаднали в трудна ситуация!  Да наричаш глезла една млада жена, израснала при баба и дядо и неглижирана от родителите, успяла да се образова, отглеждаща две дечица, попаднала на тъпанари.... По-добре ли се чувстваш, Narcissa?