И ние имахме същия проблем,въпреки,че сина ми по принцип трудно допуска до себе си някой.Тежкия период с тръшкането продължи около месец.Но и досега ако го заведа например в Патиланци или някъде другаде се вкопчва в мен и реве.Успех!
- Публикувана: 12 окт. 2006, 20:19 ч.
- Последно мнение: 13 окт. 2006, 13:58 ч.
Моля ви споделете,така ли се стресираха децата ви в яслата
и моето дете преживя много драматично началото с яслата.освен ревът сутрин и през деня стана много нервна,тъжна,загуби апетит и не искаше да си играе.но тове продължи 2 месеца.после си ходеше с удоволствие , а сега за градината направо си умира от кеф да ходи.всеки ден се връща с 3-4 награди ,за това колко е послушна и колко песнички и стихотворения е научила.........
така ,че имай търпение,повечето деца свикват след първия месец.
така ,че имай търпение,повечето деца свикват след първия месец.
Ники беше същият!!! В яслата - добричък, послушен. Щом го взема - започва някакъв кошмар 
Ревове, тръшкане по улиците, вкъщи, за щяло и не щяло, бой, ти си лоша мама 
Такава депресия ме беше налегнала, че ми идеше да се обеся 
После се адаптира детенцето и извън яслата също стана като преди - пак си е много буен, но весел, контактен, пее ми песнички, ходи с желание
При нас отне няколко седмици цялата работа, без да броя целия юни месец, когато си седя вкъщи болен. Не тъгувай, ще мине
Ревове, тръшкане по улиците, вкъщи, за щяло и не щяло, бой, ти си лоша мама Такава депресия ме беше налегнала, че ми идеше да се обеся После се адаптира детенцето и извън яслата също стана като преди - пак си е много буен, но весел, контактен, пее ми песнички, ходи с желание
При нас отне няколко седмици цялата работа, без да броя целия юни месец, когато си седя вкъщи болен. Не тъгувай, ще мине
Току що пуснах нова тема във форума за насилието в детска градина. Не искам да те плаша, но очевидно това все още е практика лелките да ти бият детето. Много се разтроих от разкритието, което направи моята колежка днес като си завела за 5 ден детето на ясла. Видала през прозорчето как лелката га набила, защото плаче. Нашите деца не са като нас и не понасят насилието и грубостите. И подяволите вече не е като едно време да се търпят такива неща, вече има медии и институции, които могат да вземат мерки.
Нейния син плачел неутешимо цяла седмица, а в къщи се даржал агресивно и необичайно, удрял и повтарял "бий, бий". Сега е ясно защо.
Нейния син плачел неутешимо цяла седмица, а в къщи се даржал агресивно и необичайно, удрял и повтарял "бий, бий". Сега е ясно защо.
Моето дете тръгна на 1г.6м. на ясла и майките с които се познавах ми завиждаха как така не плаче.От съвсем малка е свикнала да бъде сред много хора,оставяли сме я и при бабите в провинцията без нас и мисля,че това изигра положително роля да се справи с яслата.На втория ден я оставиха да спи на обяд.Ако не сте имали възможност и нужда да се разделяте от време на време той е свикнал много с вас и затова е по-трудно,но ще се справи само не се отказвай.Много рядко ни се случваше в началото като наближим да мрънка,че не иска,но си ходи- не се дърпа и не плаче.Зависи много какви са госпожите и мисля,че това ти е основния проблем .При нас единият екип бяха невероятни ,но другия -ужасни селянки външно и по държание.Разбрах го и от самото дете,въпреки,че като ги погледнеш им личи.Абсолютно всяка сутрин ме питаше-"Мамо сега,кой е на работа?" и като разбереше,че са неприятните малко ставаше по-неспокойна.Мога много неща да разкажа за тези госпожи,които ще ви шокират,но ще стане много дълго,а и са доста неприлични,затова ще ги спестя.Изключвайки отрицателните емоции и боледуването,като цяло съм много доволна от промяната в нея и съм твърдо за яслите.
Отговарям без да съм изчел всичко:
Донякъде ДА
Няколко дена след като Никола тръгна на ясла бяхме на детско парти в детски център. Никола не пожела да се отдели от нас, играеше си само в двора, въпреки че Александра си играеше в залата. Реакцията на аниматорката беше: май скоро сте тръгнали на детска.
Мисля, че някои деца (с Александра не беше така, и тя мина през същата ясла и градина) по-трудно приемат раздялата. За себе си съм убеден, че Никола не е малтретиран в яслата и не това е причината за страховете му (а те явно не са малко, виж тук). Не реве по пътя, сам си отваря вратите ... реве само докато го събличам, прегръща ме и ме целува ... сякаш се моли да не го оставям и ... да дойда да го взема ... май най-вече го е страх, че няма да го вземем
Донякъде ДА
Няколко дена след като Никола тръгна на ясла бяхме на детско парти в детски център. Никола не пожела да се отдели от нас, играеше си само в двора, въпреки че Александра си играеше в залата. Реакцията на аниматорката беше: май скоро сте тръгнали на детска.
Мисля, че някои деца (с Александра не беше така, и тя мина през същата ясла и градина) по-трудно приемат раздялата. За себе си съм убеден, че Никола не е малтретиран в яслата и не това е причината за страховете му (а те явно не са малко, виж тук). Не реве по пътя, сам си отваря вратите ... реве само докато го събличам, прегръща ме и ме целува ... сякаш се моли да не го оставям и ... да дойда да го взема ... май най-вече го е страх, че няма да го вземем
Моят дечко не плаче.Но ще ти кажа какво ни каза заведущ яслата първият ден,когато заведохме децата си.Яслата е ново място за всяко дете,място със свои правила и дисциплина.Едни деца свикват бързо,други не.Детето има нужда да бъде с родителите си и се нуждае от тяхната любов,ласки,особено при смяна на обстановката.Сега повече от всякога то се нуждае от това да му показваш,колко много го обичаш,че държиш на него,да го целуваш и прегръщаш.Възможно е да се събуди плачейки посред нощ,да има нужда да е постоянно с теб/дори в тоалетната/,да капризничи.Това е нормално.Адаптацията продължава 4 месеца.УСПЕХ!