Детето пребивава по почти цял ден в това училище. Ще-неще се идентифицира в някаква степен, защото всяко училища полага целенасочени усилия за това да развие у възпитаниците си усещане за принадлежност към училището. Като при компаниите е - символи, ритуали, кодекс и т.н.
Не харесвам училища, които много наблягат на тези неща, предпочитам по-хлабава връзка с училището, гледам на него основно като на място за обучение, а не място за възпитаване на принадлежност към него. Детето утре ще отива в друго училище. Повече ме интересува животът извън училището, защото обикновено нещата извън училище са съвсем доброволни и според интересите и във всеки момент детето може да каже "не искам повече да ходя на рисуване" и толкова.
Не харесвам училища, които много наблягат на тези неща, предпочитам по-хлабава връзка с училището, гледам на него основно като на място за обучение, а не място за възпитаване на принадлежност към него. Детето утре ще отива в друго училище. Повече ме интересува животът извън училището, защото обикновено нещата извън училище са съвсем доброволни и според интересите и във всеки момент детето може да каже "не искам повече да ходя на рисуване" и толкова.
Фенси, доколкото си спомням, също е изразявала несъгласие с разни подобни практики за бели, зелени, пембени училища и куп тържества в учебно време в ПБ, зад които стои друго, но минават под идеята за сплотяване. За мен не е лошо да има такива неща, но с мярка. Не може децата вместо да ползват пълноценно времето да учат, затвърждават, надграждат и т.н. , да си прекарват половината време в репетиции за тържества и изяви с цел показност пред родителите и рекламни клипчета за бъдещи клиенти. Но това за мен не влиза така или иначе в дефиницията за дейности за изграждане на "принадлежност". 