Може сто тиймбилдинга да направят и да има купон и ядене и пиене до сутринта, но накрая всеки напуска, когато получи по-добро предложение, както и работодателят съкращава персонал, ако не му излизат сметките, ако ще да има най-прекрасните и кадърни работници. Все пак работата е работа, хората ходят на работа, за да работят, не е любовна връзка. Не е нужно да възприемаш другия като враг, дори не ми минава през ума такова нещо. Колегите могат много добре да се разбират помежду си и да си помагат. Но това е работа, пък дори екипът да е най-сплотеният на света - не е семейство, не е хоби по интереси, не е приятелска компания.
За тях работата е и семейство. Голям процент от работещите са с над 20+ години стаж. Знаят всичко един за друг и са първите, които помагат.
Когато някой напуска работа, работодателят не се сърди, а гледа на това като израстване. Текучеството е типично за новодошлите и не се гледа с добро око на това.
Когато започнат съкращения си има различни пакети и ясни правила. Когато отмине кризата се връщат/ наемат предишни служители на фирмата.
Честно да ти кажа много са добри и стават по-битер и от нас. Интересно е наблюдението върху ръководството на чисто български големи компании - как управлява, какви социални придобивки дава на служителите си, поощрява ли интригите и доносничеството /това последното съм го "играла" преди години/..... В общи линии нещата опират до пари - чувстваш ли се доволен от заплащането, значи всичко е ОК. Което за мен не е достатъчен фактор, но за много е.
