UEFA EURO 2020 (11.06 - 11.07.2021) - тема за коментари

Мегасблъсъкът между Испания и Италия е сред най-големите мачове не само в Европа, но и в целия свят. Това дерби е наричано „Средиземноморската класика“, "Латинското дерби" или "Фирменото дерби" заради големите клубни успехи на двете страни. Този двубой противопоставя две от най-пламенните и темпераментни страни в света. Те, също така, са и сред най-успешните страни на европейски и световни първенства, като имат общо 9 триумфа в двете надпревари.

Двете страни са кръстосвали шпаги общо 37 пъти в своята история. Балансът между двата отбора до този момент е: 13 победи за Испания, 11 успеха за Италия и 13 равенства. Той е показателен за изравнените сили между „Ла Фурия Роха“ и „Скуадра Адзура“.

Италианците постигат своя най-голям успех преди близо век – на Олимпийските игри през 1928 г. Преди началото на Световните първенства, именно футболният турнир на олимпийските игри е най голямата футболна сцена. Тогава двата отбора се изправят един срещу друг на четвъртфинал в турнира, но мачът завършва наравно 1:1. В преиграването обаче „адзурите“ унижават Испания със 7:1

Втората тяхна голяма среща е още на второто световно в Италия през 1934 г. Те се изправят един срещу друг
отново на четвъртфинал, който след продължения също завършва наравно 1:1. Лиус Ригейро (Испания) и Джовани Ферари (Италия) са точни за двата отбора. На следващия ден има преиграване, което е спечелено от домакините на турнира с 1:0 благодарение на гол на легендата Джузепе Меаца. Впоследствие Италия печели и Световната Титла.

След това има голяма пауза от близо половин век в големите сблъсъците между двата отбора и те се срещат само в квалификацииони слбъсъци или контроли, но на големи първенства все се разминават. Главно заради по слабото представяне през този период на Испания на големи първенства, в сравнение с клубните успехи на Реал М и Барселона, но тези успехи на клубно ниво Испания така и не успява да реализира и на национално ниво, и рядко стига до заключителните етапи на големи първенства през по голямата част на 20 век, за разлика от Италия.

Следващата голяма среща между двата отбора е чак на Евопейското в Италия през 1980 г. където двата отбора са в една от двете групи и се срещат още в 1-ият кръг на Стадио Сан Сиро. Двата отбора правят едно гросмайсторско реми 0-0, в стремежа си да запазят шансове за спечелване на групата в компанията на Англия и Белгия, защото в тогаващният регламент победителите в групите се класират директно за финала а подгласните играят последният в историята малък финал на Европейско. Сметките им обаче излизат криви и групата е спечелена от Белгия, които се класират за финала, но го губят срещу Германия, Италия се задоволят с второто място и загуба в малкият финал след дузпи от Чехия, а Испания не излиза от групата заедно с Англия.

Двата отбора се срещат и в групите на Евро 88. В състава на „фуриите“ са хора като Митчел и Емилио Бутрагеньо, докато Италия е водена от „головите близнаци“ – Роберто Манчини и Джанлука Виали, които днес са на резервната скамейка на Италия на Евро 2020. Именно с гол на Виали „адзурите“ побеждават и така излизат от групата си, докато Испания отпада. В последстие Италия е спряна в елиминациите от Русия.

Следващият голям сблъсък между тимовете е на емблематичното за България Световно първенство през 1994 г. Италия стига до полуфинал с България спечелен със съдийска помощ от адзурите, като съдийското им подпиране по пътя към финала започва още преди мача със Стоичков и компания. Преди това, като тяхна жертва отново пада Испания. Четвъртфиналният мач е спечелен с 1:2 от хората на Ариго Саки с активната помощ на съдията който порязва силно Испания и е основната причина за отпадането им. Головете за Италия вкарват Роберто и Дино Баджо, докато за Испания точен е Хосе Каминеро. Този мач е най скандалният в историята на латинското дерби. Очевидно нарушение за дузпа и директен червен картон на Мауро Тасоти, който брутално удря с лакът в главата сегашният селекционер на Ла Фурия Роха Луис Енрике, чупи му носа и го окървява зловещо, е подминато от съдията. По-късно обаче ФИФА решава да накаже Тасоти за цели 8 мача, тъй като лицето и фланелката на Луис Енрике са целите в кръв. Тази скандална сцена с неотсъдената дузпа, спестеният червен картон на Тасоти и окървавеният Енрике, от загубата на Испания с 1:2 от Италия на Мондиал 1994, е момент, който никой испанец, гледал мача, няма да забрави. Енрике ще се изправи срещу Италия за първи път, откакто Тасоти го нокаутира с лакът в лицето чупейки му носа. Енрике след като се съвзема от удара побеснява виждайки че съдията подминава чиста дузпа и директен червен картон, иска обяснение от съдията сочейки кръвта, но съдията е непреклонен, нарушение и дузпа няма. Треньорът Хавиер Клементе изразява мнение след мача, че реферът е подпирал Италия отчетливо през целият мач, и е бил твърде уплашен, за да свири дузпа за Испания пред мнозинството италиански привърженици по трибуните. (В САЩ където сокъра както те наричат европейският футбол не е е много популярен, и има притеснение, че ще има мачове на полупразни стадиони, има огромен италиански контигент, който пълни стадионите на мачовете на Скуадрата на Мондиал 94, и това е сочено като основна причина за подпирането на Италия да стигне далеч на световното от съдиите по време на Мондиал 94, включително и на полуфинала срещу България, когато не са отсъдени две дузпи за българските лъвове).

Полуфиналът на Евро 2020 ще се проведе почти 27 години от онзи прочут инцидент, който стана на 9 юли 1994г, на стадион „Фоксбъро“. Енрике никога повече не се е сблъсквал с Италия по време на своята активна състезателна кариера или като треньор. Досега.

„Луис Енрике искаше да убие съдията и Тасоти“, обяснява след мача лекаря на Испания пред медиите, отразявайки гнева на астуриеца за огромната несправедливост в мача.

Години по-късно двамата мъже, участвали в инцидента, изчистиха всичко помежду си. Когато Луис Енрике беше треньор на Рома, а Тасоти асистент в Милан, те сърдечно се ръкуваха преди мач от Серия А, като италианецът също така се извини за постъпката си на Мондиал 94.

Новият век е времето, когато Испания и Италия правят най-титаничните битки в средиземноморската класика, и „Ла Фурия Роха“ си връща за последните няколко победи на италианците в края на миналия век и съдийското порязване през 1994 г. На Евро 2008 те се срещат на същата фаза, на която ще се срещнат и днес полуфинал, който завършва без голове в редовното време и продълженията. При дузпите обаче Испания печели и се класира на финала, където побеждава Германия с гол на Фернандо Торес и така започва световната доминация на Испания във футбола продължила 5 години, до 2013 г. в които Ла Фурия Роха е непобедима, и е законодател във футбола със стила на игра тики-така, с който трумфират след това и със Световната Титла през 2010 г. и стават първият отбор в историята и единствен до днес защитил Европейската корона, триумфирайки и на Евро 2012. Когато отново на пътя им застава Италия, но тя е прегазена от непобедимата по онова време Испания.

На Евро 2012 двата тима се срещат цели два пъти един срещу друг. Това се случва на първия техен мач в груповата фаза който е помежду им, и след това и в последния им мач на финала на Евро 2012. В група „C“, където са още Хърватско и Ейре, фаворитите и най добри отбори на това Европейско завършват помежду си наравно 1:1. Тогава само в рамките на 3 минути (между 61-ата и 64-ата) двата тима си разменят по едно попадение чрез Антонио Ди Натале и Сеск Фабрегас и впоследствие се срещат на финала, където трябва да решат неразрешения си спор от 1-ият кръг на Евро 2012.

На финала на 1-и юли обаче Италия няма отговор на играта на „Ла Фурия Роха“ и Испания премазва Италия с 4:0. постигайки най голямата си победа в латинското дерби, в най важното издание на тази класика. Единственият мач помежду им, който е финал на голямо първенство. Иберийците които доминират в целият мач благодарение на своята тики така вещо дирижарана от двигателите на отбора Шави и Иниеста, на която никой в света по онова време не може да противодейства, повеждат в резултата още в 14-ата минута, благодарение на Давид Силва, който засича центриране на фалшивата деветка Фабрегас. 5 минути преди края на полувремето Жорди Алба, който и в момента е в състава на Испания за предстоящият сблъсък с Италия, удвоява и прави задачата на хората на Чезаре Прандели непосилна. През втората част резервите Торес (84’) и Хуан Мата (88’) правят резултата разгромен. По този начин Испания влизат в историята, ставайки първият и единствен отбор съумявал да защити европейската корона, докато феновете на Италия по трибуните и играчите на терена, леят сълзи от тежката загуба.

„Скуадра Адзура“ получава възможност за реванш само година по-късно. На Купата на конфедерациите през 2013 г. двата отбора се срещат на полуфинал, където по подобие на 2008-а година не си отбелязват гол за 120 минути игра. Дузпите обаче са спиращи дъха за феновете. След 14 изпълнени дузпи Испания печели със 7:6 след пропуск на Леонардо Бонучи, който също ще бъде част от предстоящият сблъсък. След това обаче Испания е смачкана на финала от Бразилия с 3:0, които слагат край на ерата тики така, и на световната доминация на непобедимата Испания между 2008 и 2013 г., а Италия печели малкият финал след 2:2 в редовното време и продълженията срещу Уругвай и победа с 3:2 при дузпите.

На последното Европейско през 2016, е поредното издание на средиземноморската класика. Това се случва на осминафинал, в който Италия си връща поне частично на съперника си за неуспехите си в латинското дерби през 21 век, след голове на Джорджо Киелини, който и днес ще води защитата на Италия срещу стария им враг и Грациано Пеле. Сегашният резервен вратар на Испания Давид де Хеа, прави няколко ключови спасявания, но колегите му в атаката на тима не успяват да разпечатат вратата на Джанлуиджи Буфон, който е извънземен в този мач, и спасява редица стопроцентови положения за гол, на по добрите в този мач испанци, и собственоръчно ги изхвърля от Евро 2016. Важната победа над старият враг и доскорошен непобедим хегемон във световният футбол, вдъхва оптимизъм сред тифозите, че Италия ще вдигне титлата. На следващото стъпало обаче Италия се препъва в Германия и отпада по любопитен начин след едни от най странните дузпи, в които от
първите 10 изпълнения срещу Нойер и Буфон, успешни са едва 4, и двамата вратари са блестящи и трудно преодолими при дузпите, а един от героите при гръмкото сваляне на Испания от европейският трон, Грациано Пеле, се превръща в грешник. Преди изпълнието си на своята дузпа Пеле опитва да се надиграва психически с Нойер, като в последните секунди преди изпълнението му прави знаци че ще изпълни Паненка (ще копне топката в центъра на вратата), опитвайки се да заблуди Нойер, да остане в центъра на вратата за да не отрази удара му. Нойер обаче не се хваща на номера му, и се хвърля в десният ъгъл в който и Пеле насочва топката, която обаче минава…... покрай вратата, и Италия отпада не успявайки да капитализира най важният си успех в средиземноморската класика през 21 век, в по сериозен трумф на Евро 2016. След мача феновете се питат дали Пеле, ако наистина беше изпълнил Паненка както се опитваше да заблуди Нойер, Италия нямаше да стигне по далеч на Евро 2016.

Последната среща между старите врагове е в квалификациите за Световното през 2018 г. Мачът в Торино завършва 1:1, но този в Мадрид е категорично спечелен от домакините с 3:0. По този начин „аздурите“ остават на второ място в групата си и трябва да играят в европейските баражи за класиране на Мондиал 2018. В решителните мачове обаче не успяват да се справят с ултрадефанзивният футбол на Швеция в двата мача, и са елиминирани след 0:0 и 0:1, и така записват една от най-печалните глави във футболната си история, тъй като не се класират на Световно първенство за пръв път от 54 години.

След този крах начело на Италия застава Роберто Манчини, който вдъхна нов живот на отбора с многото млади момчета, които наложи в състава. Затова сега Италия е в серия от 31 поредни мача без загуба – серия, започнала още през 2018 г., и вече докосват Европейската титла, само на две крачки разстояние са от нея. Но на пътя им отново е застанал старият им враг, донесъл им много болка през 21 век. Тимът на Луис Енрике започна по италиански първенството, с пестелива игра и две равенства в първите си 2 мача. В следващите си 3 срещи по пътя към полуфиналите обаче „Ла Фурия Роха“ изглежда плашеща, отбелязвайки 11 гола, и демонстрирайки здрави нерви и страхотен вратар при дузпите срещу Швейцария. За да стигне до полуфинал срещу страхотната
през цялото първенство Италия, които достигнаха пика на представянето си в най важните моменти в елиминациите, елиминирайки един от основните фаворити, звездният тим на Белгия, и сега изглеждат готови да елиминират и старият си враг.

Двата отбора се изправят в битка на живот и смърт, победата от която ще ги изведе на финал за Европейската Титла. Арената на сблъсъка им също е повече от подходяща – „Уембли“ в Лондон. Двата отбора ще излязат един срещу друг там във вторник (6 юли) от 22:00 часа в мач, който през годините е давал всичко на феновете – голове, битка, емоции и зрелище.