Добро утро момичета
Хубав и успешен ден!
Свикнахме всеки ден да научаваме по нещо ново, дано и днес да е така.
- Публикувана: 28 май 2021, 21:28 ч.
- Последно мнение: 8 юли 2021, 08:11 ч.
Енгин Акюрек. Нови и стари проекти – Тема 412
Цитат
„Дъщерята на посланика“ или "Един живот, две любови"
Aз все още съм главно на вълна ДП. По стечение на обстоятелствата посветих на този сериал много време и емоции, въпреки че, сравнен с другите проекти на Енгин, ДП намирам за по-слаб. Не говоря, естествено, за актьорското изпълнение на Енгин, което беше нов връх в творческата му кариера, но като сценарий, режисура, значимост на повдигнатите проблеми, психологически портрети и развитие на героите Фатмагюл, КПА, АБО бяха "великани" в сравнение с ДП (според мен поне). Интереса ми в ДП привлече и задържа главно силата на любовта. Не помня кой и къде първо направи тази аналогия със заглавието на хубавия игрален филм с Енгин и Бергюзар Корел „Една любов, два живота“, но за мен „Един живот, две любови“ е попадение в десятката - израз, който най-точно и кратко обобщава съдържанието и смисъла на всичките 52 епизода на ДП. Първоначалният замисъл на авторите определено не е бил такъв, знаем. Идеята им беше да ни разказват историята за легендарната любов между идващата от друг свят дъщеря на посланика и бедния син на арендатора, която преминава през много драматични и трагични събития, разминаване, неразбиране, упорство и инат, но с развитието на двамата главни герои и по предсказанието на циганката от Черна Гора сигурно трябваше да завърши със събирането и взаимното допълване на Наре и Санджар. По стечение на много и различни обстоятелства не се получи.
Естествено, не съм съгласна с тези, които не искаха продължението и смятаха, че историята трябва да завърши там, в нищото и да ни остави без никаква смислена поука. Не съм съгласна и с тези, които твърдят, че любовта на Наре и Санджар е била по-скоро детско увлечение, не са се познавали добре, не са били един за друг, и четвърто, и пето.... За ЪПсурТа "любовна двойка Наре-Гедиз" даже нямам какво да споменавам - няма как да има такава двойка при положение, че предполагаемата участничка в такава двойка първо, изгаряше от любов към най-добрия му приятел, второ, беше толкова безпомощна в човешките взаимоотношения и опитът й беше толкова ограничен, че месеци наред през ума й не мина дори за стотна от секундата мисълта, че мъжът срещу нея очаква и търси нещо повече от приятелство.
Любовта между Наре и Санджар си беше съвсем истинска, силна, разтърсваща, изгаряща любов. Тази любов ни вълнуваше, защото живееше в сърцата на двамата влюбени 10 и повече години и ги караше да жертват живота си един за друг. Да, тя беше легенда, разказвана и възпявана от хората.
Не съм съгласна и, че за Санджар не е било редно и възможно „така бързо да забрави Наре и да се влюби в друга“. Малко бързо във времето (заради нуждите на сценария и планирания брой серии и дата на завършване) – да, но иначе съвсем възможно събитие, доста логично с оглед на факта, че Санджар беше тотално опустошен психически, а появата на Мави беше подарък от съдбата. Съвсем необходимо събитие, за да се получи един наистина смислен и завършен сериал. Сериал, който ни показа, че човек може да получи втори шанс в живота и да бъде щастлив, ако си е взел поука от уроците, които животът веднъж му е дал. Сериал, коронясан с друг, втори вариант на голяма и силна любов, в която имаше всичко, което липсваше в първата – доверие, вяра, разбиране, взаимна помощ, координирани действия и разчитане един на друг. Любов, в която има НИЕ, а не "аз и ти".
Именно така ДП се превърна в история за живота на Санджар Ефеоглу и неговата легендарна, но трагична любов с Наре, последвана от реалната, земна, красива и всепобеждаваща любов с Мави.
Двама приятели в живота, да видим във филма, пак ще са приятели, но челите романа, пишат, че в края му остават като получили шамар... Интересно.
Burkina, благодаря за хубавия пост. Аз съм на по-друо мнение за сценария. Прекрасен замисъл, но освен напускането на някои актьори, което се е знаело доста преди същинското такова, все си мисля, че отклонението от замисъла на ортилерките е повлияно имено от самите напускащи.
Скрит текст:
Не помня кой и къде първо направи тази аналогия със заглавието на хубавия игрален филм с Енгин и Бергюзар Корел „Една любов, два живота“, но за мен „Един живот, две любови“ е попадение в десятката - израз, който най-точно и кратко обощава съдържанието и смисъла на всичките 52 епизода на ДП. Първоначалният замисъл на авторите определено не е бил такъв, знаем. Идеята им беше да ни разказват историята за легендарната любов между идващата от друг свят дъщеря на посланика и бедния син на арендатора, която преминава през много драматични и трагични събития, разминаване, неразбиране, упорство и инат, но с развитието на двамата главни герои и по предсказанието на циганката от Черна Гора сигурно трябваше да завърши със събирането и взаимното допълване на Наре и Санджар. По стечение на много и различни обстоятелства не се получи.
Естествено, не съм съгласна с тези, които не искаха продължението и смятаха, че историята трябва да завърши там, в нищото и да ни остави без никаква смислена поука. Не съм съгласна и с тези, които твърдят, че любовта на Наре и Санджар е била по-скоро детско увлечение, не са се познавали добре, не са били един за друг, и четвърто, и пето.... За ЪПсурТа "любовна двойка Наре-Гедиз" даже нямам какво да споменавам - няма как да има такава двойка при положение, че предполагаемата участничка в такава двойка първо, изгаряше от любов към най-добрия му приятел, второ, беше толкова безпомощна в човешките взаимоотношения и опитът й беше толкова ограничен, че месеци наред през ума й не мина дори за стотна от секундата мисълта, че мъжът срещу нея очаква и търси нещо повече от приятелство.
Любовта между Наре и Санджар си беше съвсем истинска, силна, разтърсваща, изгаряща любов. Тази любов ни вълнуваше, защото живееше в сърцата на двамата влюбени 10 и повече години и ги караше да жертват живота си един за друг. Да, тя беше легенда, разказвана и възпявана от хората.
Не съм съгласна и, че за Санджар не е било редно и възможно „така бързо да забрави Наре и да се влюби в друга“. Малко бързо във времето (заради нуждите на сценария и планирания брой серии и дата на завършване) – да, но иначе съвсем възможно събитие, доста логично с оглед на факта, че Санджар беше тотално опустошен психически, а появата на Мави беше подарък от съдбата. Съвсем необходимо събитие, за да се получи един наистина смислен и завършен сериал. Сериал, който ни показа, че човек може да получи втори шанс в живота и да бъде щастлив, ако си е взел поука от уроците, които животът веднъж му е дал. Сериал, коронясан с друг, втори вариант на голяма и силна любов, в която имаше всичко, което липсваше в първата – доверие, вяра, разбиране, взаимна помощ, координирани действия и разчитане един на друг. Любов, в която има НИЕ, а не "аз и ти".
Именно така ДП се превърна в история за живота на Санджар Ефеоглу и неговата легендарна, но трагична любов с Наре, последвана от реалната, земна, красива и всепобеждаваща любов с Мави.„Дъщерята на посланика“ или "Един живот, две любови"
Aз все още съм главно на вълна ДП. По стечение на обстоятелствата посветих на този сериал много време и емоции, въпреки че, сравнен с другите проекти на Енгин, ДП намирам за по-слаб. Не говоря, естествено, за актьорското изпълнение на Енгин, което беше нов връх в творческата му кариера, но като сценарий, режисура, значимост на повдигнатите проблеми, психологически портрети и развитие на героите Фатмагюл, КПА, АБО бяха "великани" в сравнение с ДП (според мен поне). Интересът ми в ДП привлече и задържа главно силата на любовта. Не помня кой и къде първо направи тази аналогия със заглавието на хубавия игрален филм с Енгин и Бергюзар Корел „Една любов, два живота“, но за мен „Един живот, две любови“ е попадение в десятката - израз, който най-точно и кратко обощава съдържанието и смисъла на всичките 52 епизода на ДП. Първоначалният замисъл на авторите определено не е бил такъв, знаем. Идеята им беше да ни разказват историята за легендарната любов между идващата от друг свят дъщеря на посланика и бедния син на арендатора, която преминава през много драматични и трагични събития, разминаване, неразбиране, упорство и инат, но с развитието на двамата главни герои и по предсказанието на циганката от Черна Гора сигурно трябваше да завърши със събирането и взаимното допълване на Наре и Санджар. По стечение на много и различни обстоятелства не се получи.
Естествено, не съм съгласна с тези, които не искаха продължението и смятаха, че историята трябва да завърши там, в нищото и да ни остави без никаква смислена поука. Не съм съгласна и с тези, които твърдят, че любовта на Наре и Санджар е била по-скоро детско увлечение, не са се познавали добре, не са били един за друг, и четвърто, и пето.... За ЪПсурТа "любовна двойка Наре-Гедиз" даже нямам какво да споменавам - няма как да има такава двойка при положение, че предполагаемата участничка в такава двойка първо, изгаряше от любов към най-добрия му приятел, второ, беше толкова безпомощна в човешките взаимоотношения и опитът й беше толкова ограничен, че месеци наред през ума й не мина дори за стотна от секундата мисълта, че мъжът срещу нея очаква и търси нещо повече от приятелство.
Любовта между Наре и Санджар си беше съвсем истинска, силна, разтърсваща, изгаряща любов. Тази любов ни вълнуваше, защото живееше в сърцата на двамата влюбени 10 и повече години и ги караше да жертват живота си един за друг. Да, тя беше легенда, разказвана и възпявана от хората.
Не съм съгласна и, че за Санджар не е било редно и възможно „така бързо да забрави Наре и да се влюби в друга“. Малко бързо във времето (заради нуждите на сценария и планирания брой серии и дата на завършване) – да, но иначе съвсем възможно събитие, доста логично с оглед на факта, че Санджар беше тотално опустошен психически, а появата на Мави беше подарък от съдбата. Съвсем необходимо събитие, за да се получи един наистина смислен и завършен сериал. Сериал, който ни показа, че човек може да получи втори шанс в живота и да бъде щастлив, ако си е взел поука от уроците, които животът веднъж му е дал. Сериал, коронясан с друг, втори вариант на голяма и силна любов, в която имаше всичко, което липсваше в първата – доверие, вяра, разбиране, взаимна помощ, координирани действия и разчитане един на друг. Любов, в която има НИЕ, а не "аз и ти".
Благодаря за този коментар.
Много ми хареса.
А последното, че " Именно така ДП се превърна в история за живота на Санджар Ефеоглу и неговата легендарна, но трагична любов с Наре, последвана от реалната, земна, красива и всепобеждаваща любов с Мави" ми е супер, защото аз гледах точно историята на Санджар, представена от Енгин по един невероятен начин.
Удовлетворена съм от края, защото видях надеждата и любовта, видях и сигурността на семейството за Мелек.
Интересуваше ме Санджар, интересуваше ме Мелек, заинтригува ме и Мави - щастлива съм за тях.
Съжалявам, но имах очаквания за Наре, за някаква промяна и израстване в характера ѝ, обаче такова не видях и малко е да се каже, че съм разочарована от образа ѝ.
Зрителите виждат, хубаво е да се учиш от добрите, но чак пък така... дали не е прекалено копирането.
Днес, нищо ново. Колажи бол.
Нещо интересно от туитър, усмихна ме. Източник: https://twitter.com/ipekkvrk/status/1400160557567778818
Майка ми видя Енгин Акюрек в реклама. Иска ми се да имам такъв зет. Скъпа моя майко, когато погледнеш бившите ми любими, ще разбереш, че подобен възход би бил невъзможен. Обичам грозни, по-добре го приеми.
https://www.instagram.com/p/CPqeeAEni1L/
Сами е сложил две снимки преди малко в профила си, нали е четвъртък и е написал: Някога в Бодрум.
Енгин е лайкнал снимките и е отговорил на английски: No Country For Old Men/Няма държава за възрастни/стари мъже
Явно закачка, която те си знаят...
Ето я закачката - филм с участието на Хавиер Бардем.
Испански актьор - Енгин беше писал за него, харесва го. Съпруг е на Пенелопе Крус.
Хавиер и Сами с еднакви прически и то явно Сами го имитира в сцена от филма или Енгин го е оприличил на него...
