Остави ме в момент на нужда

Виждам продължавате да се вихрите в темата. Пак ще напиша- наковала се е здраво, за годините си нищо нередно не е направила. Дори и това не е нещо кой знае какво като си знам аз как съм я карал на нейните години и малко след това.
Второ- мисли си, че има връзка, реално няма такава. Един два малки жеста и е готова. Това също съм го виждал, при това доста то близо. За съжаление има момичета и жени, които сами се вкарват в такава връзка. Колкото повече ги тъпчат, толкова повече сами се натискат. Борят се, отвоюват си го, още един шанс, още веднъж и така с години. За момичето, за което пиша не завършиха добре нещата, такава връзка я поддържа зорлем с години, накрая беше тотална разруха за нея. Като знам колко искаше да има семейство и деца тогава, сега още не го е постигнала, а е в средата на 30-те си години. Но няма какво да се направи, не можеш да отвориш очите на някой, който не иска да си ги отвори.

Не. И на въпрос за конфликти няма да отговори учебникарски, че е зайче, а не акула.

Важно е до къде ще се докараш, какво сте заизмервали милилитри. Всеки държи различно.   Какво близване, какви 5лв, такива киментари наистина почти те насилват да се оправдаваш едва ли не, че не падаш под масата от 3 малки. Който колкото може, важен е крайният резултат.
Ако падах от 2, щях да пия едно, ако падам от бутилка и половина, ще пия една. Просто е и няма връзка с това кой колко пие.

Накрая Татти ще ни сипе на всички.
Cheers.

Амин!

Да, права си, но не сме ние тези, които ще ги разделяме. Тя е на 20 години. Вероятно това не е връзката на живота и и на живота им. Той е на 24. Ще сменят доста гаджета Ще се напиват, ще се карат, ще си прощават...
И той не е изградил характер, и той не знае как се реагира, когато остава вкъщи, защото не му се ходи никъде, уморен, а после:  "пияна съм, ела ме вземи". Или може би не е толкова простото  "ела ме вземи", а звънкане, затваряне,  глупости, дразнене, обвинения, редувани с "обичаш ли ме, обичам те".... Не знаем какъв е бил разговорът, дали се е състоял и дали не е повтаряне на едно и също. Дрън и затваряне, писане по вайбър, пак затваряне...
Ако гаджето ми се напие в някакъв нощен клуб и почне да ми звъни, да го събирам, вероятно и аз ще проявя липса на човечност. Но бюти сънят ми би бил разбит при всички положения. Ако сме стара, ошлайфана във времето двойка, на следващия ден ще имаме разговор, ако сме от вчера заедно и го гледам как обича да си попийва и да прави глупости, ще приключим и без разговор и искане на обяснения колко е пил, защо е пил, дали въобще е пил, дали не се е бил...

Че си отишла сама и сама си се напила - вярно е. Но аз бих помогнала кажи-речи на всеки в подобна (НЕ перманентна) ситуация, както и на теб друг човек ти е помогнал, а какво остава за интимния партньор? Независимо от колко време сме заедно. И какво означава, че не си му приоритет и т. н.? В издънка си. Несъмнено. Но кой ли е безгрешен? А личното ми мнение за "връзката" ви е, че не си струва. Какво да правиш - ти си решаваш. Успех!

40 страници се нищят две дървета, а то е цяла букова гора.

Подробности не знаем, може да има много поставящи я и в по- неблагоприятно положение, но - мъж да отхвърли молба за помощ, от жена в неадекватно състояние, при това - неговата жена, винаги ще е грозно и немъжкарско.
В миналите векове, в този и до края на света.
Мога да разбера всички трезвенци, колкото и да ми е чуждо това, за които тя се е изложила нечовешки, но никога не мога да разбера мнение от типа - ма много ясно, че ще я зареже, тази пък, какво си въобрази и на какво се надява?
Различен светоглед.

Само не разбрах защо праснахте 40+ страници за два дни по такава тема?

Щото сюжета е до болка познат на всички, били сме или от едната или от другата страна

Аз съм помагала в подобни ситуации. Не ми е било приятно да се занимавам с пияни хора, но съм помагала. Извозвала съм ги. Даже и благодарности не съм получавала, защото не помнят. Първото, което писах в темата беше, че онзи ден откарах колата на наш пиян познат, а него го закараха с друга кола. Той държеше сам да си се прибере. Трудно, но не му позволихме. Но самото дърпане и разправия с пияни приятели, ми е неприято и гледам да го избягвам, което също си е човешко качество.
Но ако съм си вкъщи и в 12.00 някое гадже почне да ми звъни пияно, а те си позволяват такива неща - прещраква им нещо в мозъците и започват да дрънкат телефоните - мисля, че не бих. И на другия ден "интимният ми партньор" няма да ми е вече интимен партньор.
Съвсем друго е, ако това някаква доказана връзка и знаем кой колко пие, кога пие, често ли пие, еднократно ли... Това е съвсем друг случай.

На всеки се случва да изпадне в неразумна ситуация, особено на младини, не знам защо се коментира как може авторката да се напива, ами случват се такива неща. Големият въпрос е дали "гаджето" е постъпило добре, ако въобще е такова,авторката трябва да е сигурна, че наистина имат връзка и да види дали в действителност може да му се довери. Ето има един случай, в друг момент ако по друг повод я отреже вече трябва да реши. Бях зарязала мое бивше гадже, защото когато бях с грип той не прояви загриженост, а и живеехме заедно. Казах, че не ми е добре, отговорът му беше - оправяй се. Разбира се имаше други подобни изяви, с израз "е нали ти сама можеш" и приключих. В крайна сметка аз повече се грижех за него отколкото той за мен.

Човекът е очертал границите. Тя уж ги е приела.. Но само на уж.. Реално - претенции, изисквания, манипулации. С памук, разбираш ли, да му се извади душицата...
Твърди, че обичайно не постъпва така, но неговата реакция да изключи звука на телефона си показва точно обратното..
Доколко е интелигентна авторката, аз няма да коментирам, но изброявайки така убедено качествата му и така борбено защитавайки го, показва че е наясно с изгодата да го задържи в живота си. Мотиви му се казва на това. А такива тя има доста стабилно подплатени. А вие си го наричайте както си искате, това изобщо не я трогва..

"Във въпросния момент имах нужда от него" - това говори толкова много за тази уж връзка.. Жена, на която не й се дава търсеното внимание, отчаяно провокираща мъжа като се поставя дори в безпомощно състояние, разчитайки на жалостива проява на човечност..  "Съжали ме, моля, съжали ме..."

Не знам за него, но аз наистина те съжалявам, авторке.

Здравейте отново! По-рано нямах възможност да пиша в темата.

Относно развитието: В момента съм в родния си град. Прибрах се заради посещение на лекар, но вероятно ще остана поне до средата на месеца. Обстановката в София ме потиска и разсейва от учението, а наближава сесия.
На този етап все още не съм предприела нищо като разговор по темата. Не съм сигурна, че е удачно да го обсъдим по чат. На живо няма да ми е никак лесно, наясно съм, но виртуалната комуникация ще ме затрудни още повече – сами се уверихте колко са ми разпилени мислите, когато ги излагам в писмен вид. В момента съм се дистанцирала, отговарям рядко и лаконично. Не знам дали си дава сметка, че случилото се продължава да ме терзае, или го отдава на наближаващите изпити и по-високата ми натовареност. В момента си събирам мислите, за да реша какво бих му казала, когато се видим. „Незряло беше да се напия, инфантилно беше да те притеснявам с телефонни обаждания, но имах нужда от присъствието и помощта ти. Не се отзова, това ме нарани. В момента се чувствам огорчена“ в тази посока се въртят мислите ми (водя си вътрешен диалог). Това за „не си ми изключителен приоритет“ не го бях коментирала по-рано с Вас, но едно изказване ми направи впечатление. Изгуби се някъде измежду страниците, така че няма да успея да го цитирам дословно. Най-общо казано гласеше: има разлика да си всичко за един човек и да си на първо място в живота му. Да си приоритет не означава непременно първото.
Аз тълкувах „приоритет“ като „правя всичко по такъв начин, че да се съобразя с теб и да ти е добре и на теб“, което няма как да изисквам. С риск да се повторя – не бих изисквала да се откаже от среща с приятели, за да се види с мен. Или да загърби отговорност, за да ми угоди. Но в случая съм се тласнала към другата крайност, в която нямам сили да имам претенции за нищо, защото (както стана ясно на прочелите първата тема) явно все още се боря със страх от изоставяне. Безхарактерност.
Просто… на думи е много лесно „аз ще се заявя като личност, имам си достойнство и уважение“, но когато настъпи реален момент, в който трябва да покажа характер, просто отстъпвам. Примиренческо, пораженческо мислене.

П.П. „Да комуникирам проблема“ съм го използвала, защото във въпросния момент не ми е хрумнало „да обсъдим проблема“. Не знам защо някои хора се хванаха за този израз. Не във всяка ситуация прибягвам до висок регистър на речта. А това за „акула“, „мече“ и т.н. беше част от учебната програма по Психология и логика за 9. клас. Анализирам някои аспекти на поведението си, но това не означава, че мога да ги коригирам. Освен това грамотността няма пряка връзка със зрялостта и емоционалната интелигентност. Начинът ми на писане до известна степен е „професионално изкривяване“ поради специалността, която следвам в университета. Правя това уточнение, защото често се спекулира с истинността на темата. Разбирам мнителността предвид присъствието на тролове, фалшиви акаунти и т.н., но съм искрена с Вас, защото наистина исках да прочета различни гледни точки на хора с повече опит, познания, друг мироглед и т.н. За начина, по който съм се почувствала, не съм споделила на страничен човек, затова писах тук. Благодаря на всички, които се включват.

Впечатляващо добре си си подредила мислите сега. Много ли си влюбена в него и кое е това нещо, което те спира да му кажеш всичко това, което сподели с нас? Страх от това, че ще ти каже - не мога да покрия очакванията ти, избирай?