Аз си го държа нощния памперс, защото малкото спи между нас на спалнята. Абсурд да го оставя да ни опикава, да се събуждаме, да го преобличам през нощта, да сменям чаршафи, протектори... става дълга и широка и няма да можем да спи нормално. Ще си чакам да спре да се напишва или да се събужда.
- Публикувана: 4 юни 2021, 18:44 ч.
- Последно мнение: 17 апр. 2024, 18:21 ч.
ЮНЧЕТО вече говори и с мама и тате спори - Тема 12
Вземете си един протектор постелка, да спи върху него.
Иначе и ние тази нощ с температура
но беше 38° и засега нищо не съм й давала.
Иначе и ние тази нощ с температура
но беше 38° и засега нищо не съм й давала.Надявам се, да сте добре.
Памперса махнахме на две, нощния още зимата, има 3-4 напикавания от тогава нощни,но е с протектор и няма проблем.
Баланс кара за трето лято, има и колело с педали, но все още предпочита баланса, въпреки, че и другото го кара без проблем и без помощни.
За вдин месец за втори път сме с темп...здраве да е .ще мине...
Аз такова приключение имах...Бяхме на морето, оставих децата и си хванах рейса в събота за софия, пе трябва да съм в офиса две седмици...да, ама не. Майка ми звъни (още не бях стигнала до София), че малкия е с 38.5. вечерта имах среща с класа..бяхме в някакъв ресторант, ядох малко, почти не пих...прибирам се и като запопна едно повръщане ужас...с какво толкова се натрових не знам. На другия ден хайде автобуса на обратно и на тоя климатик ми се разказа играта просто...
Поне децата вече са по-добре и не са нон стоп с темп.
Баланс кара за трето лято, има и колело с педали, но все още предпочита баланса, въпреки, че и другото го кара без проблем и без помощни.
За вдин месец за втори път сме с темп...здраве да е .ще мине...
Аз такова приключение имах...Бяхме на морето, оставих децата и си хванах рейса в събота за софия, пе трябва да съм в офиса две седмици...да, ама не. Майка ми звъни (още не бях стигнала до София), че малкия е с 38.5. вечерта имах среща с класа..бяхме в някакъв ресторант, ядох малко, почти не пих...прибирам се и като запопна едно повръщане ужас...с какво толкова се натрових не знам. На другия ден хайде автобуса на обратно и на тоя климатик ми се разказа играта просто...
Поне децата вече са по-добре и не са нон стоп с темп.
Аз покрай съседчета, които ходят на ясла станах хипохиндричка.... Моя не боледува толкова, но последните няколко пъти не знам какво кара, но на мен ми го предава и аз съм парцал със седмици после. Приеха го на градина, но изпитвам ужас от боледуването което ни чака като тръгне.
Сега се чудя дали да купувам баланс колело. Като излизаме другите деца имат такива, но не проявява особен интерес като че ли. А и около нас няма къде да кара колело, улиците са много разбити, тротоарите ги няма, площадки за игра почти няма.
Памперса махнахме на 1г10м, като си спомням, че първо започна да се буди сух, а след това започна да си казва и през деня когато му се пишка. Сега преди няколко седмици махнахме и бибката, която ползваше за сън, за моя огромна аизненада без драма, без рев, без нищо - падна в тоалетната докато пишкаше, беше разочарован, но отидохме до пепко и купихме една голяма акула, която си беше харесал предния ден, да му бъде приятелче и да се гушкат нощем и това беше. Толкова се развълнува за акулача, че изобщо не стана въпрос за бибката повече. И така... нищо бебешко не ни остана
Сега се чудя дали да купувам баланс колело. Като излизаме другите деца имат такива, но не проявява особен интерес като че ли. А и около нас няма къде да кара колело, улиците са много разбити, тротоарите ги няма, площадки за игра почти няма.
Памперса махнахме на 1г10м, като си спомням, че първо започна да се буди сух, а след това започна да си казва и през деня когато му се пишка. Сега преди няколко седмици махнахме и бибката, която ползваше за сън, за моя огромна аизненада без драма, без рев, без нищо - падна в тоалетната докато пишкаше, беше разочарован, но отидохме до пепко и купихме една голяма акула, която си беше харесал предния ден, да му бъде приятелче и да се гушкат нощем и това беше. Толкова се развълнува за акулача, че изобщо не стана въпрос за бибката повече. И така... нищо бебешко не ни остана
Аз покрай съседчета, които ходят на ясла станах хипохиндричка.... Моя не боледува толкова, но последните няколко пъти не знам какво кара, но на мен ми го предава и аз съм парцал със седмици после. Приеха го на градина, но изпитвам ужас от боледуването което ни чака като тръгне.
Димитрова, не знам целия ви казус какъв е, обаче възможно ли е да има някаква алергия? От нея да е толкова нисък имунитета и постоянно да боледува детето?
Имуностимулантите са нож с две остриета. Понякога правят имунната система свръхчувствителна. Съответно при най- малкия досег с вирус, реагира бурно и съответно пак с разболяване.
Много е тежко да гледаш постоянно детето си болно. Дано да приключите скоро с тези постоянни боледувания.
При нас има съмнение за алергия, на есен ще търся алерголог и да пускаме изследвания.
Много е тежко да гледаш постоянно детето си болно. Дано да приключите скоро с тези постоянни боледувания.
При нас има съмнение за алергия, на есен ще търся алерголог и да пускаме изследвания.
И при нас е непрестанното боледуване и всеки път от яслата като доенсе вкъщи и аз се разболявам. Общо взето за по седмица в месеца сме ок и после 3 седмици болни. Вече година и нещо от както е почнала ясла и няма подобрение. Изследванията са ок, даже и аз бях на профилактични - всичко е в норми, но боледуванията не спират. Като си е вкъщи няма такива проблеми, но там отиде ли се почва. Даже седмица да издържи е рядкост.
И при нас е непрестанното боледуване и всеки път от яслата като доенсе вкъщи и аз се разболявам. Общо взето за по седмица в месеца сме ок и после 3 седмици болни. Вече година и нещо от както е почнала ясла и няма подобрение. Изследванията са ок, даже и аз бях на профилактични - всичко е в норми, но боледуванията не спират. Като си е вкъщи няма такива проблеми, но там отиде ли се почва. Даже седмица да издържи е рядкост.
Ами изграждат си имунната система, така ще е предполагам. В началото много се впечатлявах като беше мн малка аха да има сополче или нещо друго и тичах при лекарката и за нула време се напълнихме със всевъзможни капки и глупости. Сега да ви кажа нищо не й давам, да чукна на дърво бързо им минава. Тези всевъзможни сиропчета и капки освен че са купища пари с какво им помагат не е ясно. Единствено инхалатора се оказа наистина мн добро попадение, но пък не мога да я убедя да се докосне до него, на мен обаче ми помага ако имам хрема или кашлица 
Днес отидох и записах малкия на градина, че вчера излязоха класиранията за Варна. Сърцето ми се къса, как ще го пусна, той не ходи на ясла, защото нали му се роди сестричка и го оставих вкъщи. Дано да се отрака малко там, че сега е ... някое дете го удари, той седииии, гледаааа пък вземе, че ревне след малко не от болка, а все едно обиден и ядосан. Те го блъскат, той идва при мен и нищо не прави. А с батко си вкъщи постоянно се бият... не че искам да се бие, ама поне да не изпада в такъв ступор в критични ситуации... ох и батко му беше такъв! Ама той поне имаше опит с яслата. Сега на малкия ще му дойде шоково и средата, и болестите, тепърва започва въртележката за бацилите при нас 
И моят син не е ходил на ясла и тепърва ще тръгва на градина на есен.
Спокойно, всички свикват в един или друг момент. Да, неминуемо ще има период на адаптация и ревове, както и често боледуване, но всички деца минават през това и, повярвай ми, персонала в градините е свикнал на какво ли не това като работила в много детски градини, го казвам. Няма несвикнало дете. Ще се оправи, ще изгради характер. Няма избор. Живота е борба така или иначе.
Спокойно, всички свикват в един или друг момент. Да, неминуемо ще има период на адаптация и ревове, както и често боледуване, но всички деца минават през това и, повярвай ми, персонала в градините е свикнал на какво ли не
това като работила в много детски градини, го казвам. Няма несвикнало дете. Ще се оправи, ще изгради характер. Няма избор. Живота е борба така или иначе.
Моето юнско момиче беше със супер тежка адаптация в яслата, отне и около 4 месеца, за да могат да кажат лелите,че вече е спокойна и се заиграва дори. Предстои ми раждане с термин началото на септември и поради ред причини отлагахме правенено на детска стая, вече е готова, но тя не иска да спи там. Някакви съвети? Заспива с приказка попринцип като аз съм с нея в стаята, сама може би само в яслата заспива. При нас спи, но в нейно легло. Никога не е спала на нашето. Леко се притесних, не исках да я натискам, но като се появи бебчето да не се чувства принудена и изолирана... Всякакви идеи приемам.