Да поговорим за типовете поведение при бащите, с уговорката, че са абсолютизирани и в чиста форма почти не съществуват в реалния живот. По-често се срещат смесени модели.
Странящ
При такъв тип поведение таткото показва готовност да се грижи за детето, но най-вече що се отнася до игрите и разходките. Занимания като смяна на пелени или хранене бащата счита за отговорност на майката.
Крайно проявление – оставя всички грижи за детето на майката.
Творец
В повечето случаи това е баща, който не е готов за появата на детето и започва да се включва във възпитанието му чак като порасне.
За съжаление – твърде късно, тогава детето вече е решило, че баща му не проявява интерес към него и нишката, която ги свързва, е скъсана. Затова често се наблюдава недоверие у детето към бащата и отсъствие на привързаност. Такива бащи не са способни да възпитават дъщери, защото не знаят как да общуват с тях.
Ревнивец
Бащите ревнивци съперничат с децата си за вниманието на жената. Ако майката отделя твърде много внимание на детето, бащата приема това с неприязън. В такива случаи често възникват конфликти, а майката се намира между чука и наковалнята – сърцето я тегли към детето, но и не иска да загуби мъжа си. Затова само тя може да реши този проблем като обръща внимание на двамата поравно.
Началник или Ръководител
Или авторитарният тип баща. Той често потиска всяка инициатива на детето, не му позволява да направи своя избор в каквато и да е ситуация. Но опитите да го предпази от грешки по този начин имат обратен ефект – децата стават неспособни да направят каквото и да е без помощта на родителите.
Пазачът на гнездото
Това е най-идеалният вариант за баща. Такива бащи мечтаят за деца, правят ги цел на живота си и активно участват в тяхното възпитание и развитие.
Отличен пример за сина, но за дъщерята може да изиграе лоша шега – привикнала на такъв модел в семейството, тя цял живот ще търси подобен мъж, който, както показва практиката, трудно може да се намери.
Наставник
Такива бащи винаги са готови да дадат обяснение, да обсъдят проблема, да посъветват. Това е един от най-оптималните варианти за взаимоотношения и предполага непосредствено участие в живота на детето.
Има ли разлика между любовта на майката и тази на бащата?
Бащината любов се отличава от майчината. Любовта между детето и майката е безусловна, тя ги свързва от раждането за цял живот.
При любовта на бащата към детето ситуацията е обратната – тя е придобита любов.
Бащата не носи в себе си детето, не се "сраства" с него чрез всяка клетка. Любовта му се формира в първите години след раждането. Често ще чуете мнение, че бащината любов трябва да се заслужи. В това има известна доза истина. Ако майката приема детето такова, каквото е, то бащата помага на сина или дъщерята да развиват природните си способности, поощрява ги за постиженията им, помага им постоянно да се усъвършенстват. Може дори да се каже, че любовта на бащата е своеобразна награда за успехите на детето.
Затова не може да се говори за преимущество във възпитанието на майката или бащата. Най-важни за нормалното развитие на детето са любовта на родителите, чувството за безопасност и убеждението, че каквото и да се случи, те ще го подкрепят.
Положителната самооценка – сериозен фактор, който оказва влияние върху личността на всеки човек. За децата определещо значение има отношението на родителите към него, а не това на връстници и приятели. Самодостатъчните деца, израснали в семейство с отговорен баща, винаги могат да решат своите проблеми във взаимоотношенията с другите хора, докато децата, които са чували само упреци и забележки, с възрастта стават неуверени в себе си и се боят от негативната оценка на околните. Такова светоусещане може да доведе до дълбоки депресии и детето да загуби голяма част от живота си в борба с тях, вместо да се развива и усъвършенства.
И така, влиянието на бащата формира личността на детето през първите 15 – 20 години от живота му. В това време то се нуждае от него като сериозен събеседник, с когото може да обсъди личните си проблеми. Задачата на бащите е да се постараят да разберат децата си.
Никой не ни е учил как да бъдем родители. Ние гледаме от своите родители и решаваме какъв тип родители ще бъдем. Не забравяйте, че нашите деца гледат нас. А от видяното зависи как ще се развие животът им.