За никого не е тайна, че днес все повече деца растат, без да хванат книга в ръце...
Техният литературен опит се ограничава с комиксите, някое и друго случайно списание, а впоследствие - с вялите опити да усвоят училищната програма чрез съкратено резюме.
Как да се борим с това положение и нужно ли е изобщо да се борим с него? Това е въпросът, който често си задават родителите. Да се опитаме да разберем.
Коя е причината, че днес децата четат по-малко, отколкото техните връстници преди 15-20 години? Може да се предположи, че отговорност за това положение носят няколко причини, в това число изменението на характеристиките на информационния поток, общото ускорение на темпото на живота, подмяната на обществените ценности и промяната на отношението към книгата въобще. Да започнем с последното - наблюдавайки разноцветните корици с полуголи момичета и космически чудовища (а именно такива книги виждат първо децата ни по книжните пазари), на никой нормален човек не му минава през ума да произнесе някаква напълно банална за предходните поколения фраза от типа: "Всичко хубаво в мен дължа на книгите" или "Обичайте книгите, те са източник на знание", или даже "Книгата е нещо свято". Не всеки достига до високите библиотечни зали и прашните томове, а книжни сергии е виждало всяко дете от всяка възраст.
Все по-голямо количество информация, особено тази, която е актуална за юношите и масовата култура като цяло, днес идва чрез аудио и видеопродукциите, телевизора, компютъра и Интернет. Такава е обективната реалност и по този въпрос нищо не може да се направи.
Общият темп на живота, а може би дори и някои аспекти на мисленето водят до това, че детето отрано свиква към определено количество информация и събития за единица екранно или книжно време. Това количество, съдейки по съвременните анимационни филми и видеоклиповете, е много голямо. Повечето възрастни просто не са способни да проследят тези безкрайни пльосвания, гонения, втрисания и падания, на които с неуморно постоянство са подложени съвременните анимационни герои. А децата го правят с лекота. Привикнали към такава "плътност на информацията", те трудно четат, например, английските или руски романи от 19 в., в които скоростта на събитията и развитието на образите рязко се отличават от последния клип на Линкин Парк или съвременните продукции на Уолт Дисни. За да го направят, все пак, са нужни специални прийоми, за които ще стане въпрос по-долу.
И накрая, днес детето, което прекарва голяма част от времето си в четене на художествена или научно-популярна литература, често се възприема от останалите деца като почти комичен персонаж. Даже и това да не е така, то у връстниците му възникват (често обосновани) съмнения в приспособимостта му, т.е. младежкото обществено мнение отблъсква "умниците" от компаниите на "своите" момчета и момичета.
Да обобщим. Децата малко четат и това изглежда нормално. Но да предположим, че имаме достатъчно културно, четящо семейство, което праведно и леко снобистки потръпва от съвременното господство на масовата култура и което иска на всяка цена да накара децата си да четат книги.
Какво да правят тези родители? На първо време, определете какво бихте желали да видите в ръцете на своите деца. Съвременно криминално-любовно-фантастично четиво? Тук няма нужда особено да се напрягате. Достатъчно е от най-ранно детство да купувате на детето комикси за приключенията на Костенурките Нинджа или похожденията на куклата Барби. После купете от последното литературно изложение няколко книги по любимите сериали на детето, прочетете и обсъждайте в семейството "Звездни войни" (Star Wars) или "Изгубени" (Lost). Рано или късно детето също ще се присъедини към вас. Ако все пак не се присъедини, не се разстройвайте, така или иначе не губи много. А и не всичко е свършено.
Но ако ви се иска детето ви да донесе от книжния пазар Гогол, Пушкин, Молиер или Стендал, ще ви се наложи да се потрудите. Като начало ще трябва да забравите за комиксите и списанията със стикери. Четете на глас на малкото дете детската класика, привиквайте го към странния и за възрастните език на народните приказки (пробвайте африканските, самите вие ще останете впечатлени), запознайте го с незабравимите от нашето детство истории на Астрид Линдгрен, Джани Родари, Ангел Каралийчев, Елин Пелин...
Към петата-шестата година на детето плавно преминете към историческите повести за деца, разказите за животни и сантименталните повести. Даже когато детето се научи да чете само, не се отказвайте да му четете на глас, защото интересните книжки още не са по силите му. Може да четете поред, може да си устройвате семейно четене. Но към осмата му година проявете хитрост. Когато, четейки, стигнете до най-интересния и драматичен момент, сетете се, че имате неотложна работа, а книгата оставете да лежи на ъгъла на масата... Едва ли експериментът ще успее на първата, даже на петата книжка. Но все някога ще настъпи моментът, в който детето ще се отегчи да чака благоволението ви и ще продължи да чете само. Вашата задача от този момент нататък е внимателно и настойчиво да му предлагате интересни книги. Пазете се от пътя на директните препоръки. Книгите трябва ненатрапчиво да се появяват в дома ви. Те могат да бъдат донесени от библиотеката и просто "да пропълзят" от шкафа. Като начало те могат да бъдат от същия жанр, към който принадлежи "първата" книга на детето. Историческа повест за първобитните хора? Моля, заповядай! Ето ти още една. "Вълшебникът от Оз"? Ето го и продължението. И така нататък. Постепенно разширявайте палитрата от жанрове. Ако вашето дете от най-ранна възраст е свикнало да възприема неадаптирания, високохудожествен текст, то неговите възможности в трети-четвърти клас ще нараснат много повече. Тогава няма да ви се стори странно, че деветгодишни деца четат с удоволствие "Властелинът на пръстените", Жул Верн или "Джонатан Ливингстън Чайката". И запомнете: за дете, което се е научило да чете в гореописания смисъл, никакви анимации и компютърни игри няма да са пречка. То вече умее да възприема системата от образи върху печатния лист на истинската книга и другите системи на образи няма да засенчат, а само ще допълнят неговия свят.
Понякога, израствайки, такива деца престават да четат книгите, които харесват техните родители и преминават към съвременната литература. В това няма нищо страшно. Вие сте направили, каквото сте могли и вашите деца ще се върнат към Чехов, Шекспир и Сервантес на следващия етап от възрастово си развитие.
По книгата "Да разберем детето", Екатерина Мурашова
Image: AKARAKINGDOMS / FreeDigitalPhotos.net