Безграничната любов и нейните минуси
Любовта движи света. Без тази чудодейна сила едва ли нещо би било възможно в нашия живот. Тя идва, за да очертае пътя ни и да го освети със своята доброта. Но понякога се получава така, че любовта ни носи не само радост, но и огорчения, и проблеми.
Кои родители не обичат децата си? Сигурно само най-безчувствените и равнодушните или тези, които изобщо не обичат никого и нищо в живота си. Но не се ли замисляте, че понякога излишъкът от родителска любов е по-вреден от нейния недостиг? Това явление се нарича хиперопека.
Естествено, трудно е да се достигне до абсолютно равновесие, но си струва да видим какво ще се получи, ако не контролираме това най-светло и красиво чувство на света - любовта.
Възпитанието е действително сложен процес. Родителите често се стараят да предпазят децата си от проблеми и грижи. Не са редки случаите, когато майката или бащата буквално насилствено отстраняват детето в порива му да помогне. "Защо си взела това? Остави го! То е много тежко, не е за теб. Ние с баща ти ще го пренесем сами!"
И това "ние с баща ти" може да се повтаря всеки ден по няколко пъти. Лека-полека детето свиква към подобни изявления и престава да предлага помощта си. А това е опасно, защото то израства с мисълта, че не трябва да прави нищо - мама и татко ще го направят вместо него. Самите вие скоро ще забележите, колко ви дразни и огорчава това, че детето ви прехвърля тежката работа на вас. И няма кого да обвините за това, освен самите себе си. В това се състоят минусите на хиперопеката. Родителите трябва да оставят място за самостоятелност във възпитанието на децата си.
Дете, което от детството е свикнало, че сложната работа вместо него ще направи мама, че по трудните въпроси ще му помогне татко, че никъде не може да отиде само, то рано или късно ще свикне с това положение и ще се примири с него. Ще прехвърли на плещите ви всички важни неща и ще се отдаде на собствените си удоволствия. А това във възпитанието е недопустимо.
Нали рано или късно на детето ще му се наложи да поеме по пътя на възрастните, да учи в университет, да започне работа. Ако се окаже, че то не е готово за това, че изпитва силен стрес - това е хиперопека и нейните последици.
Родителската любов не трябва да достига до този момент, когато става непоносима и твърде настойчива. Как ще се чувства детето, ако заради вашите опити да го защитите от всичко сложно и неприятно, така и не опознае живота и не може да прави нищо само?
Такива случаи има много. Възрастни хора, на пръв поглед самостоятелни и обезпечени, внезапно започват да се безпокоят, когато трябва да вземат важни решения и бягат за съвет при родителите си - това също е синдром на хиперопеката. През дългите години на детството си такъв човек е свикнал винаги и за всичко да се оглежда за майка си и да се крие под крилото и. Но времето лети, животът си върви, а мама и татко остаряват. За съжаление, хората не са вечни и на детето ще му се наложи да остане само или с човека, който ще си избере за спътник в живота. Но комплексите и проблемите, породени от хиперопеката, ще останат същите. Вече порасналото дете ще остане разстроено и дезориентирано, без да знае към кого да се обърне и кого да помоли за изпълнение на трудните задачи.
Изходът е един и той трябва да се предвиди от самото начало. Ако не искате да се окажете жестоки към детето си, не го учете да се съветва и да разчита за всичко на вас. Нека и то да направи грешки, но това ще бъдат неговите собствени грешки, чрез които ще се научи да живее и да общува с хората.
Всъщност, нека не смесваме различни неща: ако детето ви иска просто да си поговори с вас на някаква тема, в никакъв случай не му отказвайте. Поговорете и даже обсъдете някои проблеми, но нека това да не бъде натиск от ваша страна. Дайте му по-скоро приятелски съвет и нека самото ви общуване - като между приятели и равни - да бъде такова до самата ви старост.