Автор: Радост Николова
Джендърните (половите) стереотипи във възпитанието на децата
Когато възпитават момчета, родителите им налагат качества като сила, смелост, упоритост, активност. А при общуването с дъщерите си се отнасят съвсем по друг начин - наблягат на нежните и ласкави думи. Тоест, преобладават социалните стереотипи и представи за това какви черти трябва да притежават момчетата и момичетата.
Психологически експеримент
Група психолози провеждат следния експеримент - предлагат на група майки да се занимават с шестмесечно момченце, а на втора група - с шестмесечно момиченце. Наблюденията показват, че жените предлагат на всяко от бебетата да си играе с играчки, съответстващи на неговия пол, общували по различен начин с тях, както и демонстрирали различни стереотипи на поведение, характерни за общуването с конкретния пол. Най-интересното в тази ситуация е, че в експеримента е използвано едно и също бебе, което в едната група е представено като момче, а в другата - като момиче.
Този експеримент показва, че при възпитанието на момчетата и момичетата най-силно влияние оказват разпространените в обществото социални стереотипи.
Джендърните стереотипи
Опростени, схематични, емоционално украсени и устойчиви образи на мъжете и жените (в случая на момчетата и момичетата) - това са така наречените джендърни (полови) стереотипи. Това са исторически наложили се представи за това как трябва да се държат представителите на единия или другия пол. Като например очакванията, че момченцата трябва да играят на война, с автомобилчета, да ритат топка, а момиченцата да возят куклите си в бебешки колички и да помагат на майките си при приготвянето на храната.
Джендърните стереотипи се формират в традиционната патриархална култура, където ролите на мъжете и жените са строго определени. Общуването с родителите, техният пример, както и взаимодействието с връстниците позволяват на детето да усвои съответната полова роля.
В още по-ранни времена, когато хората са живеели в племена, тази традиционна система на възпитание е още по-добре илюстрирана. Мъжкият модел на поведение (ловуване, защита на племето) се запечатват в съзнанието на момчето още от най-ранно детство. За да се сформират правилните стереотипи на поведение, се създава и отработва през вековете определена схема на възпитание.
Възрастови стереотипи
Първите две години от живота си момченцето прекарва с майка си, а после основната възпитателна роля поема бащата или дядото. От най-ранна възраст детето се учи да борави с нож, лък и други оръжия - отначало под формата на играчки, а после и на истински инструменти за възрастни. Ако на три години то се учи да хвърля ласо, на пет - да стреля с лък, на шест вече може да цепи дърва. Рамо до рамо с баща си и по-големите си братя то учи всичко необходимо и усвоява модела на поведение на мъжкия пол.
Половите стереотипи позволяват да се съхрани стабилността на обществото, приемствеността на поколенията, опазването на традициите и културата на племето. Но освен влиянието на съществуващите социални стереотипи, които оказват влияние върху формирането на мъжки черти у момчетата, не може да се отрече и фактът, че момчетата и момичетата се развиват по различен начин и в един момент започват да се забелязват характерните за всеки от половете стереотипи на поведение.
Още когато детето навърши 6 - 7 години, започват да се забелязват разликите в строежа на тялото му: развитието на мускулатурата и костната система, характерните движения, разпределението на подкожната мастна тъкан. За момичетата е по-характерна типична плавност и мекота на движенията, докато при момчетата се откроява тяхната стремителност и рязкост. Физиологичните различия и разликите в нивото на физическо развитие са очевидни.
По-трудно ли е да се възпитават момчета?
Всъщност различията, засягащи психиката и характера, не са толкова очевидни, макар че са достатъчно митологизирани именно заради описаните дотук полови стереотипи. Традиционно се счита, че момчетата са по-малко емоционални, по-склонни към активни и подвижни игри, по-малко капризни, но затова пък по-заядливи, по-склонни към прояви на агресия на физическо ниво (докато момичетата обикновено проявяват вербална агресия - обиждат, уязвяват, дразнят). Обикновено момчетата по-късно проговарят и по-често имат проблеми с развитието на речта. Момчетата обожават да се съревновават, а това помага при решаването на много от възпитателните проблеми.
Някои родители считат, че да имат момчета е по-трудно: те са по-упорити, по-малко склонни на компромиси, постоянно играят на шумни игри, падат, скачат, винаги са готови да счупят нещо и изобщо не се разстройват от това. Според някои психолози такива стереотипи на поведение са присъщи на момчетата и обясняват това с тяхното високото ниво на физическа активност и по-ниската способност за приемане и съпричастност.
Но ако се вгледаме в познатите си момчета и момичета, ще се убедим, че типично мъжкото или женско поведение е характерно само за единици от тях. За формирането на модела на поведение на детето влияят и социалните стереотипи, и личните наклонности, и особеностите на нервната система, и кръга на общуване на детето и родителите му, и, естествено, най-вече самите родители и близки, тяхното поведение. Всичко това оказва влияние върху личността на детето и позволява някои черти да се развият или игнорират.
Хармонията на мъжкото и женското начало
Във възпитанието на децата съществуват два основни подхода. Традиционният - подчертаване на половата принадлежност с помощта на играчките, цветовете на дрехите, приказките, филмите, обръщенията и стила на общуване. Той се илюстрира най-добре с вида на играчките - на момчетата се купуват оръжия, а на момичетата - сервизчета за кукли; преобладаващите сини цветове в дрехите за момчета; изрази като: "Момчетата не плачат"; множеството приказки и книги, в които водещата роля се възлага на... момчетата.
Психолозите са забелязали, че родителите, които са склонни да поощряват у децата си поведение и игри, съответстващи на техния пол, се отнасят враждебно-критично към отклоненията от "нормите". Според тях именно така се формират правилните полови стереотипи у децата и се възпитават истинските мъже.
Към хармоничното съчетаване на мъжките и женските черти на характера се стремят последователите на втория подход във възпитанието на децата. Те не считат предлаганите от обществото стереотипи за поведение на мъжете за идеални и се стремят да възпитават децата си в съответствие със своите представи. Този тип родители не намират никаква патология в това, че момчетата понякога играят на кукли, а момичетата - с колички или строители, напротив, те считат, че това е етап, който може да се окаже полезен за формирането на определени черти: грижливост за момчето и любопитство и развитие на логическото мислене за момичето. Считат, че не е задължително момчетата да воюват помежду си, но пък не би било лошо да се научат да съпреживяват и да съчувстват на другите, да помагат вкъщи, да се грижат за по-малките.
Тази позиция има своето право на съществуване, особено в наши дни, когато ролите на мъжа и жената са се смесили, когато е изчезнала нуждата мъжът да ловува и воюва, а жените все по-често заемат лидерски позиции в бизнеса и обществото.
Джендърните стереотипи не са природна даденост, а се създават от обществото. Когато обществото се променя, променят се и те, макар и много по-бавно. Днес типичното момче се различава от това, което е било преди 200 години. И тези промени ще продължат и в бъдеще. А дали те ще бъдат положителни и какви точно ще бъдат мъжете, с които ще общуват порасналите ни дъщери, времето ще покаже.
Image: Gualberto107 / FreeDigitalPhotos.net
Джендърните (половите) стереотипи във възпитанието на децата
Когато възпитават момчета, родителите им налагат качества като сила, смелост, упоритост, активност. А при общуването с дъщерите си се отнасят съвсем по друг начин - наблягат на нежните и ласкави думи. Тоест, преобладават социалните стереотипи и представи за това какви черти трябва да притежават момчетата и момичетата.
Психологически експеримент
Група психолози провеждат следния експеримент - предлагат на група майки да се занимават с шестмесечно момченце, а на втора група - с шестмесечно момиченце. Наблюденията показват, че жените предлагат на всяко от бебетата да си играе с играчки, съответстващи на неговия пол, общували по различен начин с тях, както и демонстрирали различни стереотипи на поведение, характерни за общуването с конкретния пол. Най-интересното в тази ситуация е, че в експеримента е използвано едно и също бебе, което в едната група е представено като момче, а в другата - като момиче.
Този експеримент показва, че при възпитанието на момчетата и момичетата най-силно влияние оказват разпространените в обществото социални стереотипи.
Джендърните стереотипи
Опростени, схематични, емоционално украсени и устойчиви образи на мъжете и жените (в случая на момчетата и момичетата) - това са така наречените джендърни (полови) стереотипи. Това са исторически наложили се представи за това как трябва да се държат представителите на единия или другия пол. Като например очакванията, че момченцата трябва да играят на война, с автомобилчета, да ритат топка, а момиченцата да возят куклите си в бебешки колички и да помагат на майките си при приготвянето на храната.
Джендърните стереотипи се формират в традиционната патриархална култура, където ролите на мъжете и жените са строго определени. Общуването с родителите, техният пример, както и взаимодействието с връстниците позволяват на детето да усвои съответната полова роля.
В още по-ранни времена, когато хората са живеели в племена, тази традиционна система на възпитание е още по-добре илюстрирана. Мъжкият модел на поведение (ловуване, защита на племето) се запечатват в съзнанието на момчето още от най-ранно детство. За да се сформират правилните стереотипи на поведение, се създава и отработва през вековете определена схема на възпитание.
Възрастови стереотипи
Първите две години от живота си момченцето прекарва с майка си, а после основната възпитателна роля поема бащата или дядото. От най-ранна възраст детето се учи да борави с нож, лък и други оръжия - отначало под формата на играчки, а после и на истински инструменти за възрастни. Ако на три години то се учи да хвърля ласо, на пет - да стреля с лък, на шест вече може да цепи дърва. Рамо до рамо с баща си и по-големите си братя то учи всичко необходимо и усвоява модела на поведение на мъжкия пол.
Половите стереотипи позволяват да се съхрани стабилността на обществото, приемствеността на поколенията, опазването на традициите и културата на племето. Но освен влиянието на съществуващите социални стереотипи, които оказват влияние върху формирането на мъжки черти у момчетата, не може да се отрече и фактът, че момчетата и момичетата се развиват по различен начин и в един момент започват да се забелязват характерните за всеки от половете стереотипи на поведение.
Още когато детето навърши 6 - 7 години, започват да се забелязват разликите в строежа на тялото му: развитието на мускулатурата и костната система, характерните движения, разпределението на подкожната мастна тъкан. За момичетата е по-характерна типична плавност и мекота на движенията, докато при момчетата се откроява тяхната стремителност и рязкост. Физиологичните различия и разликите в нивото на физическо развитие са очевидни.
По-трудно ли е да се възпитават момчета?
Всъщност различията, засягащи психиката и характера, не са толкова очевидни, макар че са достатъчно митологизирани именно заради описаните дотук полови стереотипи. Традиционно се счита, че момчетата са по-малко емоционални, по-склонни към активни и подвижни игри, по-малко капризни, но затова пък по-заядливи, по-склонни към прояви на агресия на физическо ниво (докато момичетата обикновено проявяват вербална агресия - обиждат, уязвяват, дразнят). Обикновено момчетата по-късно проговарят и по-често имат проблеми с развитието на речта. Момчетата обожават да се съревновават, а това помага при решаването на много от възпитателните проблеми.
Някои родители считат, че да имат момчета е по-трудно: те са по-упорити, по-малко склонни на компромиси, постоянно играят на шумни игри, падат, скачат, винаги са готови да счупят нещо и изобщо не се разстройват от това. Според някои психолози такива стереотипи на поведение са присъщи на момчетата и обясняват това с тяхното високото ниво на физическа активност и по-ниската способност за приемане и съпричастност.
Но ако се вгледаме в познатите си момчета и момичета, ще се убедим, че типично мъжкото или женско поведение е характерно само за единици от тях. За формирането на модела на поведение на детето влияят и социалните стереотипи, и личните наклонности, и особеностите на нервната система, и кръга на общуване на детето и родителите му, и, естествено, най-вече самите родители и близки, тяхното поведение. Всичко това оказва влияние върху личността на детето и позволява някои черти да се развият или игнорират.
Хармонията на мъжкото и женското начало
Във възпитанието на децата съществуват два основни подхода. Традиционният - подчертаване на половата принадлежност с помощта на играчките, цветовете на дрехите, приказките, филмите, обръщенията и стила на общуване. Той се илюстрира най-добре с вида на играчките - на момчетата се купуват оръжия, а на момичетата - сервизчета за кукли; преобладаващите сини цветове в дрехите за момчета; изрази като: "Момчетата не плачат"; множеството приказки и книги, в които водещата роля се възлага на... момчетата.
Психолозите са забелязали, че родителите, които са склонни да поощряват у децата си поведение и игри, съответстващи на техния пол, се отнасят враждебно-критично към отклоненията от "нормите". Според тях именно така се формират правилните полови стереотипи у децата и се възпитават истинските мъже.
Към хармоничното съчетаване на мъжките и женските черти на характера се стремят последователите на втория подход във възпитанието на децата. Те не считат предлаганите от обществото стереотипи за поведение на мъжете за идеални и се стремят да възпитават децата си в съответствие със своите представи. Този тип родители не намират никаква патология в това, че момчетата понякога играят на кукли, а момичетата - с колички или строители, напротив, те считат, че това е етап, който може да се окаже полезен за формирането на определени черти: грижливост за момчето и любопитство и развитие на логическото мислене за момичето. Считат, че не е задължително момчетата да воюват помежду си, но пък не би било лошо да се научат да съпреживяват и да съчувстват на другите, да помагат вкъщи, да се грижат за по-малките.
Тази позиция има своето право на съществуване, особено в наши дни, когато ролите на мъжа и жената са се смесили, когато е изчезнала нуждата мъжът да ловува и воюва, а жените все по-често заемат лидерски позиции в бизнеса и обществото.
Джендърните стереотипи не са природна даденост, а се създават от обществото. Когато обществото се променя, променят се и те, макар и много по-бавно. Днес типичното момче се различава от това, което е било преди 200 години. И тези промени ще продължат и в бъдеще. А дали те ще бъдат положителни и какви точно ще бъдат мъжете, с които ще общуват порасналите ни дъщери, времето ще покаже.
Image: Gualberto107 / FreeDigitalPhotos.net