Всяко дете има нужда от майка.
И липсата на майка никой не може да компенсира.Винаги си личи.
И липсата на майка никой не може да компенсира.Винаги си личи.
- Публикувана: 9 юни 2021, 22:02 ч.
- Последно мнение: 16 юни 2021, 19:36 ч.
Защо се разпада българското семейство?
Казваше ми, как цялата рода и семейните приятели са се опитвали да компенсират липсата, затрупвайки я и внимание и подаръци, но уви.
Баба ми и дядо ми, които ме отгледаха са останали сираци като деца. Майката на дядо е починала като е бил ман11г, брат му на 6г, а най-малкият брат на 1г и е лазел около ковчега. Баба остава сирак на 2г, не помни майка си и не знае как точно изглежда, защото снимките са останали в домовете им като бягали от война. Никой не им е напомнял за загубата, а и тогава не е било рядкост. Дядо се държеше, но след смъртта на майка си започва да излиза от пътя и е изключен от всички гимназии в страната на 15г. Изучва го близнака на покойната му майка, който заради допълнителните разходи не може да се ожени и като се жени на 45г остава без деца. Баба е тормозена от абсолютно всички следващи жени на баща си, включая оставяна с изкълчена ръка навън. И двамата са ми казвали, че по-тежко от смърт на майката не им се е случвало, а са преживяли войни, арести, живот в гората, загуба на домове и покъщина, местене, живот в бежански лагери. След 1945г са имали приличен, добър към охолен живот. На баба очите се насълзяваха всеки път като се сети, че не знае как изглежда майка и. Умря си с тази болка, а отгледа здраво дете, внуче, видя правнуци.
Мащехата на дядо ги е гледала добре с братята му, но са ми казвали, че не е майка им и не може да намали болката. Майка ми разказа, че преди да умре дядо казал, че вижда ясно родната си майка и тя вече е част от съществуването му.
В природата всеки бозайник има нужда от майка за да оцелее и затова тя е важна личност за едно дете. Не, че бащата е маловажен, но липсата на майка е много тежка за преживяване. Доказано е, че когато сираците са гледани от бащиното семейство имат по-висока смъртност, отколкото когато са гледани от майчиното.
Осиновените деца често убиват осиновителите, а рядко (май никога) родната майка, дори и да ги е малтретирала и изоставила.
Мащехата на дядо ги е гледала добре с братята му, но са ми казвали, че не е майка им и не може да намали болката. Майка ми разказа, че преди да умре дядо казал, че вижда ясно родната си майка и тя вече е част от съществуването му.
В природата всеки бозайник има нужда от майка за да оцелее и затова тя е важна личност за едно дете. Не, че бащата е маловажен, но липсата на майка е много тежка за преживяване. Доказано е, че когато сираците са гледани от бащиното семейство имат по-висока смъртност, отколкото когато са гледани от майчиното.
Осиновените деца често убиват осиновителите, а рядко (май никога) родната майка, дори и да ги е малтретирала и изоставила.
В ранна възраст, може би до към 8-10 год. нуждата от майка е критична. Децата раснали в детски домове по-късно имат много и най-различни психологични проблеми, именно заради липсата на майка. Дори и осиновени във възраст около годинка-две също, една жена ми беше споделяла, че заради осиновеното си дете (на около 2 год. възраст) е записала да учи психология, въпреки че има по-голямо собствено дете. Това са инстинкти, детската психика е много чувствителна и се отразяват неща дори и да няма съзнателни спомени от онези периоди.
Моят пра дядо е бил убит в началото на псв, с 8 деца, най-малкото от които на под годинка. Пра баба ми успява да ги отгледа, губи едното (тогава детската смъртност е била голяма и без войни и с двама родители), някои от тях да ги изучи в чужбина, да поддържа цялото им стопанство до степен след 25 години да бъдат обявени за враг на народа като кулаци и т.н. Така че е въпроса не е еднозначен.
По същото време от семейството на дядо ми са останали две деца от осем. Останалите са измрели от глад, защото баща им е бил пленник и не е имало кой да оре нивите. Може би затова няма разкази за ролята на бащата по онова време - няма много оцелели, които да разказват.
Моят пра дядо е бил убит в началото на псв, с 8 деца, най-малкото от които на под годинка. Пра баба ми успява да ги отгледа, губи едното (тогава детската смъртност е била голяма и без войни и с двама родители), някои от тях да ги изучи в чужбина, да поддържа цялото им стопанство до степен след 25 години да бъдат обявени за враг на народа като кулаци и т.н. Така че е въпроса не е еднозначен.
Скрит текст:
Баба ми и дядо ми, които ме отгледаха са останали сираци като деца. Майката на дядо е починала като е бил ман11г, брат му на 6г, а най-малкият брат на 1г и е лазел около ковчега. Баба остава сирак на 2г, не помни майка си и не знае как точно изглежда, защото снимките са останали в домовете им като бягали от война. Никой не им е напомнял за загубата, а и тогава не е било рядкост. Дядо се държеше, но след смъртта на майка си започва да излиза от пътя и е изключен от всички гимназии в страната на 15г. Изучва го близнака на покойната му майка, който заради допълнителните разходи не може да се ожени и като се жени на 45г остава без деца. Баба е тормозена от абсолютно всички следващи жени на баща си, включая оставяна с изкълчена ръка навън. И двамата са ми казвали, че по-тежко от смърт на майката не им се е случвало, а са преживяли войни, арести, живот в гората, загуба на домове и покъщина, местене, живот в бежански лагери. След 1945г са имали приличен, добър към охолен живот. На баба очите се насълзяваха всеки път като се сети, че не знае как изглежда майка и. Умря си с тази болка, а отгледа здраво дете, внуче, видя правнуци.
Мащехата на дядо ги е гледала добре с братята му, но са ми казвали, че не е майка им и не може да намали болката. Майка ми разказа, че преди да умре дядо казал, че вижда ясно родната си майка и тя вече е част от съществуването му.
В природата всеки бозайник има нужда от майка за да оцелее и затова тя е важна личност за едно дете. Не, че бащата е маловажен, но липсата на майка е много тежка за преживяване. Доказано е, че когато сираците са гледани от бащиното семейство имат по-висока смъртност, отколкото когато са гледани от майчиното.
Мащехата на дядо ги е гледала добре с братята му, но са ми казвали, че не е майка им и не може да намали болката. Майка ми разказа, че преди да умре дядо казал, че вижда ясно родната си майка и тя вече е част от съществуването му.
В природата всеки бозайник има нужда от майка за да оцелее и затова тя е важна личност за едно дете. Не, че бащата е маловажен, но липсата на майка е много тежка за преживяване. Доказано е, че когато сираците са гледани от бащиното семейство имат по-висока смъртност, отколкото когато са гледани от майчиното.
Осиновените деца често убиват осиновителите, а рядко (май никога) родната майка, дори и да ги е малтретирала и изоставила.
Верно ли?! Мисля, че прекаляваш с черногледството...
Скрит текст:
Баба ми и дядо ми, които ме отгледаха са останали сираци като деца. Майката на дядо е починала като е бил ман11г, брат му на 6г, а най-малкият брат на 1г и е лазел около ковчега. Баба остава сирак на 2г, не помни майка си и не знае как точно изглежда, защото снимките са останали в домовете им като бягали от война. Никой не им е напомнял за загубата, а и тогава не е било рядкост. Дядо се държеше, но след смъртта на майка си започва да излиза от пътя и е изключен от всички гимназии в страната на 15г. Изучва го близнака на покойната му майка, който заради допълнителните разходи не може да се ожени и като се жени на 45г остава без деца. Баба е тормозена от абсолютно всички следващи жени на баща си, включая оставяна с изкълчена ръка навън. И двамата са ми казвали, че по-тежко от смърт на майката не им се е случвало, а са преживяли войни, арести, живот в гората, загуба на домове и покъщина, местене, живот в бежански лагери. След 1945г са имали приличен, добър към охолен живот. На баба очите се насълзяваха всеки път като се сети, че не знае как изглежда майка и. Умря си с тази болка, а отгледа здраво дете, внуче, видя правнуци.
Мащехата на дядо ги е гледала добре с братята му, но са ми казвали, че не е майка им и не може да намали болката. Майка ми разказа, че преди да умре дядо казал, че вижда ясно родната си майка и тя вече е част от съществуването му.
В природата всеки бозайник има нужда от майка за да оцелее и затова тя е важна личност за едно дете. Не, че бащата е маловажен, но липсата на майка е много тежка за преживяване. Доказано е, че когато сираците са гледани от бащиното семейство имат по-висока смъртност, отколкото когато са гледани от майчиното.
Мащехата на дядо ги е гледала добре с братята му, но са ми казвали, че не е майка им и не може да намали болката. Майка ми разказа, че преди да умре дядо казал, че вижда ясно родната си майка и тя вече е част от съществуването му.
В природата всеки бозайник има нужда от майка за да оцелее и затова тя е важна личност за едно дете. Не, че бащата е маловажен, но липсата на майка е много тежка за преживяване. Доказано е, че когато сираците са гледани от бащиното семейство имат по-висока смъртност, отколкото когато са гледани от майчиното.
Осиновените деца често убиват осиновителите, а рядко (май никога) родната майка, дори и да ги е малтретирала и изоставила.
Верно ли?! Мисля, че прекаляваш с черногледството...
Моят пра дядо е бил убит в началото на псв, с 8 деца, най-малкото от които на под годинка. Пра баба ми успява да ги отгледа, губи едното (тогава детската смъртност е била голяма и без войни и с двама родители), някои от тях да ги изучи в чужбина, да поддържа цялото им стопанство до степен след 25 години да бъдат обявени за враг на народа като кулаци и т.н. Така че е въпроса не е еднозначен.
Имала е късмет да е от малкото по-заможни семейства. Болшинството не са били такива.
В ранна възраст, може би до към 8-10 год. нуждата от майка е критична.
Според изследванията - до 3-годишна. След това, или ако не живее във виско-развита и социална държава, ролята на бащата е със същото значение.
Зае*и изследванията, аз това виждам с очите си.
Чуждата трева е винаги по-зелена.
Скрит текст:
Осиновените деца често убиват осиновителите, а рядко (май никога) родната майка, дори и да ги е малтретирала и изоставила.
Верно ли?! Мисля, че прекаляваш с черногледството...
Скрит текст:
Баба ми и дядо ми, които ме отгледаха са останали сираци като деца. Майката на дядо е починала като е бил ман11г, брат му на 6г, а най-малкият брат на 1г и е лазел около ковчега. Баба остава сирак на 2г, не помни майка си и не знае как точно изглежда, защото снимките са останали в домовете им като бягали от война. Никой не им е напомнял за загубата, а и тогава не е било рядкост. Дядо се държеше, но след смъртта на майка си започва да излиза от пътя и е изключен от всички гимназии в страната на 15г. Изучва го близнака на покойната му майка, който заради допълнителните разходи не може да се ожени и като се жени на 45г остава без деца. Баба е тормозена от абсолютно всички следващи жени на баща си, включая оставяна с изкълчена ръка навън. И двамата са ми казвали, че по-тежко от смърт на майката не им се е случвало, а са преживяли войни, арести, живот в гората, загуба на домове и покъщина, местене, живот в бежански лагери. След 1945г са имали приличен, добър към охолен живот. На баба очите се насълзяваха всеки път като се сети, че не знае как изглежда майка и. Умря си с тази болка, а отгледа здраво дете, внуче, видя правнуци.
Мащехата на дядо ги е гледала добре с братята му, но са ми казвали, че не е майка им и не може да намали болката. Майка ми разказа, че преди да умре дядо казал, че вижда ясно родната си майка и тя вече е част от съществуването му.
В природата всеки бозайник има нужда от майка за да оцелее и затова тя е важна личност за едно дете. Не, че бащата е маловажен, но липсата на майка е много тежка за преживяване. Доказано е, че когато сираците са гледани от бащиното семейство имат по-висока смъртност, отколкото когато са гледани от майчиното.
Мащехата на дядо ги е гледала добре с братята му, но са ми казвали, че не е майка им и не може да намали болката. Майка ми разказа, че преди да умре дядо казал, че вижда ясно родната си майка и тя вече е част от съществуването му.
В природата всеки бозайник има нужда от майка за да оцелее и затова тя е важна личност за едно дете. Не, че бащата е маловажен, но липсата на майка е много тежка за преживяване. Доказано е, че когато сираците са гледани от бащиното семейство имат по-висока смъртност, отколкото когато са гледани от майчиното.
Осиновените деца често убиват осиновителите, а рядко (май никога) родната майка, дори и да ги е малтретирала и изоставила.
Верно ли?! Мисля, че прекаляваш с черногледството...
Верно 🥳.
"Adoptees are 15 times more likely to kill one or both of their adoptive parents than biological children" - осиновените са 15 пъти по-склонни да убият осиновител, отколкото биологичните деца родител.
https://drtracylcarlis.com/adopted-children-syndrome/
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/31463985/
https://www.persee.fr/doc/clini_0373-6261_1994_num_38_1_1672
Майката си е майка и присъствието в ранното детство е по-важно от присъствието на баща, баба, дядо, леля итн.
Чудя се как и защо ви оставят да пишете подобни глупости, без извинение. И без това излязохте много от темата...
Или може би просто приличат по характер на изоставилите ги родители?
Родителите им често имат и други деца, които не изоставят. Имат и други, които са изоставени, но не са осиновени. Ако зависеше от ген, би трябвало да е същото и при биологичните им, не изоставени или изоставени, но не осиновени братя и сестри.