Защо се разпада българското семейство?

Не виждам как огнестрелно оръжие ще ме спаси от бомба в метрото.

Абе, я дайте да се върнем към семейството. Ако ще да е семейство котки, ама семейство да е!

Хубаво. Да питам тогава, след като съседските котки редовно идват да си маркират моя двор, аз котка ли да си взема, или куче?

Питон, ще реши проблема.

Не става с питон, ще спи 7 месеца, а котките не хибернират.

Не вземай хамстери, канарчета или рибки (да няма изядени любимци).
Или кажи на котките, че имаш Колт. Ако не се съобразят, няма какво да се направи.

Нямам, Лори, нямам колт.

Ааа... помислих, че жената взела колта при развода.

   Четох, четох...
   Ще си дам петте пари и аз. Може и дългичко да излезе.

   Семействата - не само българските -  се разпадат, когато членовете на едно семейство не гледат в една посока. Когато има разминавания. Един си е представял едно, но не е станало. Той/тя дори не си е направил труда да сподели какви представи за живота има. Очаква партньора му/й да владее телепатия. Да гадае.
   Хората не владеят телепатия. Всичко минава през словото, изговаря се.

   Добри семейства има, когато хората са на един акъл. Може и да имат разлики, но да са склонни да направят леки корекции. (Големи компромиси не - това е пагубно.) Имат общи ценности. И нямат разминавания в предопределените от тях самите "роли". Съгласни са.

   Няма никакво значение от какъв тип/вид е семейството - важното е двамата да са съгласни. Дали ще отглеждат децата заедно, дали единият ще остане у дома, каква кариера, професия ще имат - това е в рамките на семейството. Ако двамата партньори са наясно един с друг, мислят еднакво и са се разбрали помежду си - няма какво да ги събори.
( Впрочем, в тази тема виждам как често понятията семейство и брак се бъркат и смесват. Има семейства в брак и семейства без брак. Бракът е последният и най-маловажен фактор за добро, любящо,  задружно и сплотено семейство.)

   За традиционните и нетрадиционните семейства - ако оставим настрана внушенията от детските ни години, ако си позволим да поразсъждаваме със собствения си разум - с какво семейството от разнополови родители би превъзхождало еднополовото семейство? Ако детето има двама любящи родители, дали наистина би било важно за това дете разнополови или еднополови са родителите?
   Аз съм хетеросексуална. Позволено ми е да се се омъжа и да имам деца  . (И съм го направила.) Сексуалността ми е само една част от мен, от същността ми. Ако имах друг вид сексуалност, пак щях да съм аз. Но животът ми щеше да е различен.
   Случвало ми се да съм дискриминирана като жена. Но от човешки същества, не от закон. С хомо сапиенс мога да се справям, когато закона е на моя страна. Благодарна съм на многото жени преди мен, които са направили това възможно. За мен, за да мога аз да го приемам за даденост...
   Но не за всички е даденост.

   Гей семейства има. Но не могат да сключват брак, съответно и не могат да осиновяват, като семейство. Много неща не могат. При тях все още има законови ограничения. Не е нужно да има харесване. Нужно е да има равноправие, равнопоставеност. Законите да са еднакви за всички човешки същества.

   Преди два-три дни говорих с малката ми дъщеря по повод гей-прайда. (За мен това е циркаджийство и девалвация на тематиката, а темата трябва да влезе в народното събрание и законодателството да се промени.) Според 12-годишната ми щерка обаче, това няма как да стане, ако на  обществото не му прелее чашата - иначе все щяло да се отлага. Все си мислех, че в 21-ви век няма нужда да громим бастилии, но май е права...

   Моите деца са момичета. Отглеждаме ги заедно с баща им (който ми е и партньор и най- любимият ми човек на тази планета).  Дори сме и женени. Дори продължаваме да сме влюбени... След почти четвърт век съвместен живот... 
   Съвършено взаимозаменями сме, като родители, още от раждането им. Никой от двама ни няма по четири пръста на ръцете си. Никой от нас не се притеснява да отсъства от страната за две-три-четири седмици. Не остават децата необгрижени.
   Както и да го мисля, ако бяха момчета, не виждам в какво по-различно бих ги възпитавала. Еднакво щеше да ми е възпитанието, еднакви щяха да са ми изискванията, същият пример щях да се старая да им давам.
   Ами... Предупредих, че може да излезе дълго.
   

Освен дълго, прекалено полит-коректно е излязло също.

Клотилда,
Мисля, че си пропуснала следните аргументи против гей браковете:
- бракът не е само право, а и поемане на отговорност за общите деца. Една гей-двойка не може да има общи деца по определение. А отношението към свое и чуждо дете много често е различно и става повод за конфликти.
- поради физиологичните разлики между мъж и жена ролите им в семейството се различават. Ако не беше така еволюцията нямаше да си дава зора да върви към нещо толкова сложно като хетеросексуалното размножаване. Едно дете очевидно има нужда и от двете роли. И като пример за бъдещите му семейни отношения и заради това, което получава от двете страни: сигурност и безрезервна любов срещу насърчаване да се развива и взискателност.
- при хомосексуалистите педофилията, наркоманията и други девиантни поведения са десетократно по-разпространени. Статистически факт.
Замисли се и за още нещо: същите организации, които в захлас проповядват колко бракът е демоде, отживелица и ненужен се напъват за правата на хомосексуалните да сключват брак. Не намирисва ли нещо в Дания? Дали не става въпрос за атака върху семейния модел, който пречи за пропагандирането на ЛГБТ като идеология и за възхода на ЛГБТ като политическа сила? Интересно е също кой има сметка да налива такива средства в тази политическа борба и как очаква да получи възвръщаемост на инвестицията си.

Има хетеросексуални семейства, в които има чуждо дете, тоест от бивш партньор. Да ги забраним ли също?

Семейството започва да се разпада от момента, в който поне единият от двамата реши, че дава повече, отколкото получава или това, което получава не му хареса или не иска да дава повече.

Проблема НЕ става, че бил давал повече. Проблем става, когато започне да му се натяква, че не дава достатъчно, противно на фактите.
Когато съвкупността от това, с което всеки допринася за дадена връзка, е достатъчна за това такава връзка да работи, повечето хора, които в действителност дават повече, няма да имат нищо против това.
Естествено, не казвам, че няма изключения, но те са по-скоро такива - изключения.

Дали има или няма натякване е без значение. Важното е какво самият човек смята, а не какво е. В неговата глава. Според неговата ценностна система, която също претърпява някакви промени през годините.

Според мен едно средностатистическо семейство, без кой знае какви проблеми от типа на побои, изневери, алкохол и хазарт, може да се разпадне само, когато се появи трети човек.
Дотогава и двете страни са склонни да кротуват, заради сигурността и спокойствието, което имат, но един такъв външен стимул, който обещава нещо ново, различно и вълнуващо, може да доведе до разклащане на семейството.
Ако жената няма стимул или достатъчно силна причина, няма просто така да подаде документи за развод.
Викаш си - какво ми е ? Живея спокойно, децата ми се отглеждат от двама родители, всичко е наред, освен рутината и скуката, но тя неизбежно ще се появи и при всеки друг.