Първият път трябваше на едно кръстовище да направя ляв завой, аз бях забила поглед в отсрещната страна и виждайки, че няма коли отсреща, които да ме накарат да спра, бързах да си направя завоя. Не съм превишавала скоростта разбира се, но зяпайки отсреща пропуснах да погледна светофара,който светеше вече червено и просто усетих как ми набиха спирачката.
Вторият път отново на светофар, само че трябваше направо да си продължа по Т- образно кръстовище, гледах светофара, от зелено мина на жълто и после червено, но спрях по-рязко и съответно леко навлезнах в кръстовището. Отдясно си виждах светофара дори. Но отново ме скъсаха, защото трябвало да мина без да спирам, иначе ако имало камион зад мен щял да се забие в колата ми. За мен е абсурдно да ме скъсат за това, но коя съм аз да давам наклон на изпитващия. Първият път бях спечена, притеснението ми дойде в повече, на това отдавам недоглеждането, бързах да приключим, но втория път всичко ми беше точно, направих едно перфектно успоредно паркиране по средата на изпита, дори самият изпитващ накрая ми каза, че всичко е минало идеално, само това спиране не било адекватно.
Чакам си дата за третия изпит. Дано е на късмет.