Как се очакват и посрещат бебета в чужбина?

Аз пък мисля,4е си е до 4овека и нагласата а не е въпрос на географско положение както са писали някои от моми4етата по_горе. И с първата бременност и сега в на4алото не казахме на никой освен на наШите и 4ак след третия месец се похвалихме на приятели и колеги. Вси4ко това от суеверие и заЩото през първия триместър риска от аборт е най_голям.
Аз ли4но съм доста дискретен 4овек и не оби4ам да бия барабана на ляво и на дясно. Когато запо4на да ми ли4и хората сами ме питаха и аз потвърдих. Не съм носила 4ервени конци,нито сини мъниста против уруки. Запо4нах да купувам разни неЩа за бебата мисля към 6тия месец,когато ве4е знаех ,4е Ще е моми4е.
Тук обикновено като се роди беб4ето се слага синя или розова панделка с кокарда на вратата на жилиЩето с името и датата на раждане на детенце и понякога балони. В болницата се носят цветя и плЮШени игра4ки. Друго интересно за момента не се сеЩам,но ако ми дойде на ум Ще допълвам.

това с картичките звучи много хубаво!!!

аз също мисля, че 'тежки' суеверия са отпаднали  или отпадат с времето.
вече имам поръчка за панделка за врата от бъдеща бг-мамма

Лени, какво да ти кажа.. Била съм бременна и раждах в България.Тука не съм още , червен конец не съм носила, но ме натиснаха така да се каже роднини , че не се купувало нищо докато не се роди бебето.И от двете страни.Аз се опитах да се възпротивя , но безрезултатно.
И резултата на закъсня. Единствено легло имахме. Добре че беше една моя приятелка , която имаше детски магазин по това време и се бяхме разбрали да ми отдели най-нужните неща за първите дни.
Всички толкова се бяха шашнали покрай събитието (все едно че те раждат , и все едно че на тях се пече..) , че не знаеха къде се намират. Дадох списък на майка ми и мъжа ми. Майка ми каза че под такова напрежение никога не е била.. ,едиственото което беше купила е една олекотена завивка с възглавница и чаршаф, който естествено че беше неизпран и неизгладен.Седеше си в опаковката. Мъжа ми беше купил всичко и след цял ден обикаляне се подхлъзнал и паднал пред блока, едвам се отърва само с навехнат крак.Беше доста снежна и студена зима.
Да е жива и здрава мойта приятелка , която беше изпрала и изгладила всичко (вкл. и чаршафи, и 2-3 комплекта детски дрешки)
Та дотам води прекаленото вглеждане в разни традиции, суеверия и други подобни.Създават проблеми на родилките.Защото ти вместо да си стоиш безгрижно първите дни и да се радваш на бебето и възстановяваш , трабва да хукнеш по  магазини.

На въпроса ти, аз бях казала, на най близките, а и ми личеше.Разликата между тука и там е че тук не съм видяла някой да пипа бебето , да го Целува, да го размята.В България може би заради това хората повече се влияят на поверия и суеверия.Овен това като излежнеш навън и срешнеш няколко циганки и всяка една от тях ти обяснява нещо за бебето, и те гони да ти говори някакви неща ..сигурно и ти не би споделяля толкова.Тук всичко е много премерено.та може в това да е разликата.Но че хората са странно суеверни в Бг , това също е факт.Хайде стига толкова , че стана много дълго.

А бе, Лени, ти да не ни подготвяш отдалеч за приятни новини? 

В Испания една бременност е голяма радост и не се крие,казва се веднага.Подаряват се подаръци преди и след раждането.Всички се изсипват в болницата да те видят,пипат и целуват бебето,приемат го като малко човече,а не порцеланова кукла.Купуват всичко предварително и съвсем не накрая на бременността.За нас българитре казват,че сме много суеверни и се удивляват на всичките ми привички и обичаи,свързани със суеверия.Аз не казах до 3м,че съм бременна на нашите-живеехме далеч и не исках да ги притеснявам.Но всички останали близки и познати знаеха.Преди да родя един приятел ме пита какво име сме избрали за бебето,след няколко дни се появи с ръчно изрисувана табела с надпис ДАНИЕЛ-много сладка.В деня на раждането всички близки приятели дойдоха с мен в болницата,а след като родих се изсипаха в стаята ми.Бременността и майчинството са нещо нормално и естествено в Испания.Мъжете почти винаги ходят на гинекологичен преглед с бременните си жени,присъстват на раждането.После бебето идва да го види цялата рода,не го пазят от света ,защото било новородено.Веднага се извежда навън,на разходки и сбирки.Не се притесняват толкова от дреболиите,покрай майчинството,както ние.

Да кажа и за Канада. Тук обикновенно се казва че си бременна кьм 12 седмица, когато вьзможността за спонтанен аборт статистически се намалява значително и така се избягват усложнения от всякакьв характер. Бремените жени се третират много добре и с голямо уважение и законите малко или много защитатват. Всички са много мили и любопитни, а  жените много обичат да споделят как е минала тяхната бременст. Единственото нещо което ми направи лошо впечетление е че в градския транспорт, хората много не остьпват седалка. Отдавам го на факта, че живея в много национално общество и хората имат различни нрави и етикет.
По отношение на медицинската система, грижата е невероятна, бремена жена се гледа под лупа и има всичко тези изследвания за дефекти и аномалии.  Дори много жени мислят че медицинската намеса е прекалена и предпочитат да имат така нареченото естествено раждане с акушерка ( вместо доктор) и без никакви обезболяващи лекарства.
Приготовлението за бебето започва от рано и всичко необходимо за пьрвите 1-3 месеца , е набавено преди бебето да се роди. Толкова пьти сьм виждала бремени жени с грейнали от щастие лица да избират дрешки и други предмети за бьдещите им дечица. Кьм края на 8 месец- начало на 9, жените имат  т.н байби шаур, кьдето жените се сьбират на гости и дават подарьци на бьдещата майка. Дори много бремени се регистрират в магазин за бебешки работи и имат лист с какви неща им трябват за бебето. Хората поканени на на това парти, отиват в магазина и по този лист копуват подараците . Тка че ако нямаш много неща напазарувани , бейби шаур е един сигорен начин да получиш всичко което ти трябва.
Сьпрузите са 100% включени в процеса. Придружават жена си на медицинските прегледи, видиузони. Има класове за раждане, бьдещи родители, кьрмене, които са посещавани и от двамата сьпрузи. Мьжа винаги присьства на раждането ( освен ако жена му не го иска и предочита майка си) и реже пьпната врьв.
Като цяло, бременоста е много щастливо време за жената. Хората за много мили. Има много малко място за суеверие и повече е подготовка за да си направят живота много по лесен, когато малкото човече се появи.

сакън, хвърлям сол зад рамо и връзвам червен конец на китка.
суеверна съм, няма да кажа поне до 8мия месец   

Тук за единственото суеверие, ча което съм чула, е да не се внася количката преди бебето в дома. Така ни каза бабата на мъжа ми. Иначе и аз нехайствах до като ме оставиха за задържане и през това време половинката беше докарал детското легло, сглобил, подготвил в случай, че станеше нещо по-рано.
Ааа да, носих и една червена мънистена гривничка. Това беше от към суеверия.
Иначе като се роди Мартин дойде куп народ на посещение в болницата, с цветя, балони и т.н. Тук например цветята, подарени на родилката се оставят в болницата. Иначе те затрупват с куп рекламки, подаръци и в нашия град на всяко новородено се дава парична сума /150Е /, като подарък за добре дошло.

Холандките са по-малко суеверни, но не винаги ще ти кажат всичко и веднага. Името се пази в тайна. Иначе още в началото с увлечение говорят за цветовете на детската стая и какво са купили или ще купят.

Като се роди бебето правят украси, като или е само надпис: роди ни се син / дъщеря или по -пищно. На юг правят невероятни украси. Аз съм за, защото всеки който минава се усмихва. А какво по-хубаво от появата на бебе съпроводено с много усмивки. Тази украса ме накара последно да се засмея.






След това се изпращат картичките, за които някой по-горе беше споменал и които изглеждат така:



След това ти изпращаш. Тук съм сложила една, която е ръчно направена, много популярно в Холандия.



Посещението след раждането е неизменна част, като картичките се окачват на стената, както и много често подарените дрешки.



И всички ядат това:

,

което е с анасон и аз хич не го обичам. Дори децата в училище  носят да черпят, когато им се роди братче или сестриче.

Въобще раждането на едно бебе е голям празник. Сега чакам с нетърпение на холандската ми приятелка да се роди бебето, та още веднъж да преживея всичко.

И аз така мисля. Ние българите сме изтъкани от суеверия. Само погледни колко теми има 'Мога ли да пазарувам когато съм бременна?' , 'Мога ли да излизам до 40 ден' , мога ли... Едни такива невероятни неща се питат хората, че да се чудиш откъде са им дошли в главите. А тия неща по вратите в Италия съм ги виждала и много се чудих първия път какво ли е.
А за при нас, май нищо особено не мога да кажа. Нищо което да ме е впечатлило особено. С изключение на това че колегите ми правят подаръците за бебето при излизането в майчинство. Което на мен ми се струва малко рано все пак. Аз самата си пазарувах от 4 месец и купувах всичко в неутрални цветове защото не знаех пола. Но пък чужди хора чак да ми правят подаръци предварително ми идва вповече.  Но автрийците си празнуват и рождените дни предварително, тъй че май бързането с подаръците им подхожда.

Лени ,хубаво е да чакаш бебе.Аз обаче съм недоволна от моят гинеколог тук,както и изобщо от медицинското обслужване като цяло.Пак ще проточа едни чаршафи,но както вече ти казах и аз не успявам да бъда кратка както и ти.В това отношение те бия.Разбрах че съм бременна в България и наистина много се зарадвах.след две години чакане,нормално.И аз бях малко фаталист и не исках много да се радвам,защото бях в първите седмици ,а ме чакаше път,вдигане на тежки куфари и т.н.Както вече знаем,често се случва бременноста да не се задържи в началото.Отидох в частната гинекологична клиника на един приятел на мама.Моя гинеколог установи бременноста,позрдави ме и ме успокои че нищо не е станало от това че съм пушила бая и съм пила доста(бяха се заредили едни празници и поводи един след друг и аз се бях отпуснала).Нямах никаква представа че съм бременна.
Прибирам се в родно Торино и веднага си намирам гинеколог,не кой да е ами завеждащ отделение в Челини,една от най-престижните в Торино.Отиваме на консултация и Фло само дето не умря,тоя цял час ни говори само за аботи,малформации,болести и т.н.Аз не се шашнах,защото по принцип съм си малко желязна в нервите,но страшно се вбесих заради Фло,милия беше ужасно изплашен и разочарован от началото.Тук,започнах всеки божи месец да давам кръв и урини до побъркване,да чакам на километрични опашки с болни хора за да се изследвам за някакви наистина абсурдни неща.След това дойде и тритеста,след това феталната морфология,при кояти миах и страшно неприятно изживяване.С две думи тука ми разкатаха фамилията.Разказаха ми играта.Тук бременните не са спокойни,напротив,вечно са в напрежение че нещо може да им се случи.Поне жените с които съм говорила по разни опашки за тестове са споделяли това с мен.С тази токсоплазмоза примерно направо е истерия тук.През цялата си бременност,отидех ли на лекар чувах единствено МАЛФОРМАЦИЯ;ВРОДЕНИ ДЕФЕКТИ НАСЛЕДСТВЕНИ БОЛЕСТИ.Луднах,ако щеш вярвай!!!
И всичко това при все че премълчах умишлено че в семейството на Фло има деца с увреждания.Ако бях споменала,когато гинеколога настояваше да разбере,тогава пък предтсави си къде щяха да ми бръкнат да вземат проби и доказателства.Сега един месец откакто не бях ходила на консултация,вервай ми ,родих се!!!
 

Относно суеверията,аз съм доста суеверна,не че нося нещо против уроки,но някак си вярвам че има такива неща.Случвало ми се е нещо такова,което не съм можела да си обясня по никакъв начин ,освен с урочасване.Моля ви не ми се смейте,сигурно звучи абсурдно.Не спазвам разни обичаи и други такива,дори освен червения конец за друго не съм чувала.Това със синёто мънисто ми е ново.
Ленко,при нас тук също се вярва в такива неща.В Пиемонте определено имат такъв обичай да не купуват или подаряват нищо поне до 7-ми месец.Хората тук са така,а останалите които идват от други региони имат навика да подаряват на бременните жени буйки,терличета с разни панделки,носело късмет.Има нещо много терапевтично в това да не купуваш нищо предварително,защото наистина ако вземе та се случи нещо неприятно какво се прави с купените неща,как се отразява на семейството да ги гледа...то е ясно че все пак е добре да имаш всичко подготвено ,а не да се озовеш с бебе в къща,която не е подготвена да посрещне дете,но аз съм за пазаруването след 6 месец...

здравия разум със сигурност е важен.
сигурно до 3-4 месец е
нормално да си по-дискретен,
в крайна сметка рисковете
не са за подценяване.

но мисля, че бременността е щастлив период по принцип,
в който би трябвало да си визуализират ( мечтаят ) красиви неща.

това, което обаче ми харесва е как се празнува живота.
и я споделят. в моя квартал има поне 10 панделки и всеки път се усмихвам
хубаво ми е, казваме си с моя мъж някакви думички, от видяното...

това исках да кажа, а иначе за страховете - те са и хормонални, както кейси каза.
и са част от цялата история.

Лени, така е, бремеността е щастлив период и трябва да бъде живян като такъв
Обаче здравият разум според мен е по-важен от безметежното щастие.

Amymommy разказва как всички са й натяквали за разни аборти и малформации, неприятно наистина но медалът винаги има две страни.
Когато забременях преди година, направо имах чувството, че съм единствената бременна на този свят и хвърчах някъде, и аз не знам къде. Стана без да е планувано и съответно без да съм се подготвяла предварително, без да съм чела материали какво и как. Гинекологът ми честити и така... Когато в трети месец загубих бебето, изживях страхотен шок. Помислете ме за тъпа и необразована, ама аз наистина понятие си нямах, че такива неща се случват ей така. Не разбирах какво и защо се случва! Трябваше да минат месеци, да изчета тонове материал по темата, за да разбера, че е "нормално".

Обаче суеверията нямат място в горенаписаното. Те пак са си бабини деветини

Аз не съм раждала тук, в ДЕ, но от приятели, които са раждали знам, че да родиш в Германия било "най-красивото нещо" - каквото и да значи това?? аз не го разбирам все още. Но мога да направя малки сравнения - от наблюденията тук и опита в БГ: Тук веднага след раждането бебето се извежда навън, всеки ден- докато в БГ до 40 ден - вие си знаете . Макар че аз не го спазвах толкова стриктно. Голям стрес бяха ваксините в БГ, докато тук изобщо родителите не са така наплашени...аз и сега като чуя ваксина и ми става лошо, чак и мъжа ми е подплашен от историите в БГ които се носят . Друго нещо - начина на гледане на деца тук на мен лично не ми допада много много - прекалено са оставени на самоотглеждане, постоянно са болни, сополиви, сополите за нищо ги нямат....даже някой път си казвам че аз съм прекалено педантична и се вглеждам много, за една хрема и се юрвам по доктори . За бременността не знам точно как е, но аз имам лоши спомени от БГ - правиха ми амниоцинтеза и 1 месец бях в шок! За щастие всичко накрая беше ОК, но нервите които похабих....После за купуването - аз нищо абсолютно нищо не си бях купила - това си беше мое решение, майка ми сън не я ловеше и само ми повтаряше да ходим за легло, за количка, за дрешки....и като родих за 2 дни тя с мъжа ми купиха абсолютно всичко, и стана една страхотна бебешка стаичка , oбаче това тук е невъзможно!!!! Тук с техните планираници за 100 години напред не виждам как ще стане тук един диван да искаш да си купиш трябва да чакаш поне 4 седмици, а за цяла детска стая не ми се мисли, сигурно години преди това трябва да поръчваш ....

Ами това е общо взето...от наблюденията ми..

Поздрави,
dezita