маи няма разрешение 
ако свеки и свекъра са на 10-облак и не искат да слязат колкото и да пееш и да говориш те не разбират-различни хора са-нямаме общи теми, нямаме общи интереси-как да се разбираш с тях. Мъжът ми винаги е бил на моя страна-няма значение-такъв тип хора са че живеят в техния собствен свят и не искат да си отворят очите. Да, Иса, е казала свободата си има цена.... Но всичко зависи от ситуациата-те без нас не могат да изкарат и един месец-100% са зависими от нас и бъдещето не могат да си представят ..абе да не влизам в подробности, но понякога като ги слушам какви глупости говорят и се чудя заслужава ли си тормоза
Аз не мога да намеря разрешение-само чакам удобен случаи да си им го кажа в очите и после нека плуват в собствените си его-води.... ж краина сметка са едни възрастни хора които не осъзнават цхе ние сме тези които се грижат за тях и въобще не става въпрос за пренареждане на шкафчета, даване на съвети които ми е все едно.. Става въпрос че след кратко време все повече ще имат нужда от нас и никой няма да ги погледне, и ние снахите ще се погрижим за тях, нали? Особено тези които имат само един син, нали? Не се чуствам щастлива изобщо със ситуацията, понякога едвам издържам, но ако не си постелим от сега-после през носа ще ни излезе а и деца имаме,,, абе с една дума на мястото няма поставяне така че те да се съгласят че са поставени на място
ако свеки и свекъра са на 10-облак и не искат да слязат колкото и да пееш и да говориш те не разбират-различни хора са-нямаме общи теми, нямаме общи интереси-как да се разбираш с тях. Мъжът ми винаги е бил на моя страна-няма значение-такъв тип хора са че живеят в техния собствен свят и не искат да си отворят очите. Да, Иса, е казала свободата си има цена.... Но всичко зависи от ситуациата-те без нас не могат да изкарат и един месец-100% са зависими от нас и бъдещето не могат да си представят ..абе да не влизам в подробности, но понякога като ги слушам какви глупости говорят и се чудя заслужава ли си тормоза
Аз не мога да намеря разрешение-само чакам удобен случаи да си им го кажа в очите и после нека плуват в собствените си его-води.... ж краина сметка са едни възрастни хора които не осъзнават цхе ние сме тези които се грижат за тях и въобще не става въпрос за пренареждане на шкафчета, даване на съвети които ми е все едно.. Става въпрос че след кратко време все повече ще имат нужда от нас и никой няма да ги погледне, и ние снахите ще се погрижим за тях, нали? Особено тези които имат само един син, нали? Не се чуствам щастлива изобщо със ситуацията, понякога едвам издържам, но ако не си постелим от сега-после през носа ще ни излезе а и деца имаме,,, абе с една дума на мястото няма поставяне така че те да се съгласят че са поставени на място