Мисля, че не ме обича вече

Да живееш с човек и да осъзнаеш, че не си  му приоритет, че не те обича вече  е най - голямото разочарование, поне за мен.  В такива отношения бавно, но сигурно умираш.,потъваш, и каквото и да направиш, осъзнаваш че нещата няма да се променят.  За мен по- добре раздяла.

Не мога да се сдържа да не коментирам. Аз и аз така чаках един да се промени 3 години, да осъзнае колко добре се държа с него, да почне да ме оценява, да поиска съвместно бъдеще..И той уж "ранен" от бивша връзка.
И той така - работата, парите, хобитата. Изкарваше н пъти повече от мен, а в началото ми правеше намеци как трябвало да си делим?! сметките и как не съм осъзнавала какво ми давал, а то именно дом (хахаха, живяхме в наследсвен негов апартамент)  ...Винаги всичко друго беше на преден план. Иначе много се "обичахме" или аз май него само... И само обещания за промяна видях за всичкото това време на цената на моите емоции и моето щастие. И аз така като теб се колебаех и отлагах - Първо "уж" заради квартирата, после уж заради пандемията и накрая съжалих, че чаках толкова време да отлагам неизбежното, а именно краят. Истината е, че тайничко се надявах нещата да се променят..
Не си мисли, че този човек ще се промени, защото той толкова е свикнал, че накрая и ти ще последваш моята съдба - а именно, като почнеш да отстояваш себе си ще станеш лоша и неразбираща този твой "мъж". Това са ЗАВЪРШЕНИ ЕГОИСТИ.
Дори като го оставих моя останах толкова черна, а той милия неразбран от мен лошата и изискваща жена.
Според мен той сега страда, защото на няколко пъти се опита да ме убеди да се върна, но уви, пак по неговите условия, без да иска той да прогледне защо се е стигнало дотук.
Та смятам, че и теб те чака същото.
П.С. Това за таксито е......
П.С. П.С. Даже имам пускана тема преди във форума и наскоро пак си я четох и си блъсках главата, защото и тогав знаех, че трябва да го направя ама не... той ще се промени

Винаги съм се чудела,  как изведнъж за един мъж ставаш, ревнивата, обсебващата, злата, пък с други нямало  такива проблеми? Откъде идва това разминаване,  вероятно от самия мъж и отношението му към теб.
Някои просто си просят да ги съсипеш.

А нямало, хахаха, почти на 40 без брак и деца, и бившата му и на нея и имало нещо... айде айде. Просто някой хора искат всички да се въртят около тях и само вземат, без да дават. Или както вече казах - завършени егоисти.
Неговият близък приятел и той същия - вечния ерген, и всичките му бивши са к*рви или не знам си какво... На крива ракета..

Няма смисъл, не ме разбра. Исках да кажа,че в други твои връзки не са те оприличавали на злата вещица. А има мъже, за които си обсебваща и досадна. Откъде идва тая разлика, като говорим за една и съща жена?
Как за един си такава, а за други слънце?
Според мен всичко идва от мъжа.

Аз и първоначално те разбрах и това се опитах да ти кажа - че докато нищо не исках и си затварях очите за някакви неща, не бях такава. Изведнъж като се показах като човек, който има собствено мнение и самоуважение, станах всичко изброено...
Аз не го приемам лично - те просто толкова предлагат, и която им се навие да ги търпи, тя ще е избранницата, (ако я устройва).

За това винаги казвам, че всяка жена трябва да си знае цената и най- вече да се отстоява.

Такава съм да. Страх от непознатото, новото. За деца не мисля да правя тази грешка със сигурност.

Да, само е важно да се взимат истински мерки, че прекъснатият акт не е контрацепция.

"Мисля, че не ме обича вече?"
Това "вече" от кога е?! Как се издържат 9 години в среда, която мачка достойнството и самоуважението ти?

Издържа се, когато мислиш, че не заслужаваш нещо по-добро и когато достойнството и себеуважението са сведени до абсолютната нула. Подсъзнанието е много важно, какви модели са ни набивани като дете и каква версия изграждаме за себе си.

Ами да, много хора го задават този въпрос “ как се издържа” , но когато не си минал през такава връзка винаги си мислиш, че не би търпял или че никога няма да допуснеш това. За съжаление в такава връзка ти не получаваш само пренебрежение и лошо отношение, нещата са както се казва игра на топло и студено. В един момент ти казват “ много те обичам” и тем подобни, в следващия са като лед.

Виж какво, "такавата връзка" я поддържаш ти. Ако излезеш от нея, няма да има връзка. Във връзка се правят компромиси, но ако са от двете страни. Ако само ти ги правиш а той те мачка, това е психологически тормоз.

За две седмици изчетох толкова много такива теми, че започнах да се чудя какво им е на българските жени. Толкова ли нямат самочувствие, самоуважение и гордост? Когато някой те потиска и те кара да се чувстваш зле, това не е здравословна връзка. Никой не казва, че човека няма дори едно добро качество, но след като не е за теб, няма какво да насилваш ситуацията и да стоиш там, където не ти е мястото. Толкова ли е невъзможно сложно за разбиране бе?
Ако си на 20, влюбена, без опит и с розови идеи за връзките, разбираемо е, ама толкова години да виждаш резултата от тая връзка, която те прави нещастна,  и да седиш... Ако ти не искаш да си помогнеш, никой не може.

За протокола, въпросът ми беше реторичен.

Да , разбрах