Нормално ли е да не иска да живеем самостоятелно?

Превод на подчертаното, моля. Пет пъти го четох и не разбирам..

Според мен е 100 пъти по-добре да си е при нейните родители, отколкото при чужди хора "на гости". Да, ще минат няколко години докато се стабилизира финансово и се изнесе от родителите си, но поне ще си е вкъщи през това време, а не да се съобразява кога да пръдне, образно казано. Родителите й /ако са нормално семейство/ ще я подкрепят докато детето порасне малко, какво лошо има в това? Или да я натирят при муньо, защото нали "да е мислила преди да забременява". То ако на родителите си не можеш да разчиташ в труден момент, тогава на кого? Или да се свива и търпи, защото нали семейство да правели с маминия. Не мога да разбера, в други теми при такива обстоятелства все съвети за изнасяне се дават и всички са единодушни, сега изведнъж да стояла в отровна среда, бременна при това, акъл да му наливала, че хеле склони да се откъсне от полата на мама. Той ако искаше да се е изнесъл сам до сега. Много правилно постъпва даже авторката, според мен.

Аз за себе си бременна при родителите си не бих се върнала. Щях да направя аборт и да търся друг мъж. Върнеш ли се при родителите, това е страшна дупка, депресия, ще се чувстваш лузър. Но в тоя форум всеки си има гледна точка.

Нима родителите не са подкрепа, опора? Мъж можеш да намериш и с едно, и с две, че и с три деца.

Дренчи, не съм съвсем убедена в думите ти, но не искам да разпалвам форумни страсти.

Не всички. Не бих се върнала при родители да бременея и раждам за да ме подпират и крепят с дете. Не, че моите щяха да подскачат от радост.

При този избор, естествено, че е по-добре при свои.
Но тук не става дума за временна подкрепа до стъпване на краката, защото това е 28 годишен съзнателен човек. Тя не изпада в някакво умопомрачение, или тепърва да си стъпва на краката, защото се предполага, че досега не е стояла с пръст в устата, а е изучила, започнала работа, живяла е на семейни начала с мъж. И сега изведнъж, хоп, ситуация, че и няколко години да си стъпва. Не, тя трябва да си е стъпила, а родителите да са от помощ, не - тепърва отглеждащи капризна жена, която е изпаднала в недоразумителна ситуация, преди да се усети.
Друг е въпросът, ако си е мислела самонадеяно, че когато , /а не , ако,/ забраменее, този прекрасник до нея ще се промени. Хората не се променят чак толкова. Пък и природата е направила жените интуитивни за по- голямо оръжие. Все ми се струва, че използва забременяването си авторката като ултиматум, и то непремерен. Никой не и казва да се връща там, но аз се поставих на мястото на родителите и. Тя тях уважава ли ги . Пак си казвам, с този мъж трябва да се говори още, ако трябва , и със свекървата да се говори, за да се изнесе, и да си поеме отговорността. Детето е общо, как така ще го остави да си вее байраците. Аз бих се изнесла на квартира на нейно място, в близост до дома на техните, пък при нужда да отскача майка и. Може и мъжът да се усети, че това е единствено  правилното. Пък и го е споменавал, не му е ново. Това, да се тупнеш бременна на 28 години у мама, е доста незряло за мен.
Но- за мен. Явно в темата се приема за нормално. казвам си мнението, пък който иска, да погледне и от този ъгъл.

Аз за моето семейство щях да съм ужасен срам и провал, ако се върна бременна и сама и разчитам на тях емоционално и финансово. Камо ли пък да искам да излизам с мъже, да правя секс. Абе щях да съм на антидепресанти а пък за другите хора не знам как е.

Поради същата причина, много жени си седят. с мъж, с който не искат да са.

Tова че съм се върнала при нашите, не означава, че чакам те да ми гледат детето и така нататък... Никога тази мисъл не ми е била в главата... Никой не ме е карал да правя деца... Мое си е и сама, ако трябва ще го гледам... Абортът не е решение за мен, тъй като се е случило и не мисля че трябва да си убивам детето, щото бащата не е пораснал достатъчно... Варианти има всякакви, при разговор с него, в който му казвам че ще изляза на квартира и го питам дали ще дойде при мен.. Той отговаря, че нямало да се изнесе от тях, защото имал ангажименти там..
И не.. Няма да клекна да се върна в тях, и то наистина е от инат.. Защото предпочитам да не се връщам на място, на което обиждат мен и мойте родители...
А и при все че ми е лошо и не се чувствам добре, да отида на място на което ще ми е още по зле.. Ами не мерси... Съдете ме, но това е моето решение... Или ще излезем двамата на квартира.. Или ще се купува жилище...

Или третото - жената при нейната майка, мъжът  - при неговата.

Потребител, много жени са си отгледали децата сами с помощта на родителите си и са се справили отлично. Ако той не иска да се изнесе, ти няма какво да направиш освен да го приемеш и да продължиш напред. Аз ти пожелавам кротко дете с лесен характер

Ами по тази логика, и той ако иска да е с мене, ще дойде на квартира що пък все жените трябва да сме някакви роби... Аз отидох там, опитах... А той дори не иска да опита.. Ами съжалявам... Не го викам и нас, да живее при нашите.. А да излезем отделно от нашите, от техните и така...

И без него
ще се оправиш след като имаш подкрепа от родители.Недей вярва на всички от форума,че са толкова оправни сами и деца да гледат,и да работят и жилища да купуват и т.н. без помощ от родители.

Крис разбирам теб и всички Сиреноподобни, за които да получат подкрепа от родителите си е позор. Дъщерята, веднъж дадена е добре да не се връща, но - уви.