Нормално ли е да не иска да живеем самостоятелно?

Не разбрах каква отговорност пък толкова ще поемат родителите. Авторката работи. Излиза в майчинство година-две и си гледа детето вкъщи, участва в домакинството с пари и поддръжка.
Няма никакъв смисъл да се изнася, след като ще седи вкъщи по време на майчинството. Убедена съм, че бебето въобще няма да разбере, че първите му месеци са минали в дома на баба и дядо, та да си вади самичко поуки някакви.

Не питаш мен, но може ли аз да отговоря?
Изключително се ядосвам в тази тема и съм остра, въпреки, че искренно съчувствам на момичето. Да си бременна и докарана до никъде е ужасно. Да си сама и зависима в подобно уязвимо положение не пожелавам на никого.  Обаче пустия инат и липса на обмисляне на следващия житейски ход и някакви екзалтирани и егоистични действия без мисъл за родители и нероденото дете не мога да одобря.  

Бебето е планирано - каза си го авторката в прав текст. Как точно са го планирали това бебе? Освен решението да не се пазят какво са обсъдили/решили? Това са хора окола 30-ка и им е време за бебе и да планират и носят отговорност - не са дечица. Не е като да е станало случайно бебето и всичко да се е сурнало по нанадолнището.

Разбрахме, че имат разминавания във виждането къде да живеят. Добре! А други проблеми имат ли като двойка? Пасват ли си, разбират ли се, обичат ли се? Нормално ли е това разминаване /наречете ме крайна и наивна оптимистка, но приемам за временно/ да довете до края на семейство с неродено дете? За мен не е нормално!

Ако аз бях авторката - и аз щях да отида при мама. Признавам! В такъв момент - търсиш сигурност и стабилно рамо.
Ако обаче бях майката на авторката щях да я посъветвам в следващите месеци да поживее сама на квартира. Оставайки при нейните родители, а той при техните шанса младите да се вразумят и да си отстъпят от инатите е равен на НУЛА. Много бих се тревожила, много безсъни нощи бих имала, много бих търчала, но след като дъщеря ми иска да са отделно и за това са се разделили, а не за нещо друго, бих се опитала да съградя ситуация, в която нещата да се оправят.

Продължавам да смятам, че тук в тази история едно младо семейство се разпадна от ИНАТИ и за това ще плащат невинни хора като бебе, родители и т.н. и много ми се иска авторката да го осъзнае и да обмисля по-добре и живота си и действията си.

Кое е най-добро за бебето според теб?

О да, да. Ако щеше да си го гледаш, до сега да си наела квартира. Ти без да си бременна не си излязла самостоятелно да живееш, а сега когато си бременна, направо си те представих, как излизаш сама на квартира и се оправяш сама с хормоналния дисбаланс, отеклите крака, болки в таза и кръста и всички съпровождащи една бременност "красоти" и "приятни" състояния, а после си представих как си гледаш сама детето, особено втората година с 360лв. на месец + евентуално още 160лв. от бащата и то ако ти ги даде и ако не ти е отнел родителските права. Кой ще ти плаща масрафите - дали няма да е мама и тати, ама няма смисъл и май затова си те прибират в детската, че на квартира ще им излезеш по-скъпо.

Аз не те и карам да си ме представяш... А пък и не си ми в акъла да знаеш какво ще и какво няма да направя... Отстрани е лесно да се говори... И да се сипят злобни коментари.... И не ме мисли, дали ще се оправя или не... Просто не разбирам как така лесно сипете тия злобни неща... Станало е квото е станало... Дали ще се оправя или не.. Мисля че знам по добре от вас

Леле, мале.

Родителските права мнооого трудно ще й ги отнеме, граничи с невъзможното. Голямо плашене пада. И за какво? Да се върне обратно при свеката? Какъв е зорът?

А до тук какво направи, освен че се обеби в детската на гаджето? Как предвиждаш следващите 5г. от живота си?

Ако той й отнеме родителските права, това значи, че тя няма да е в майчинство и с под 400 лв втората година.

Да се изнесе тя на квартира, че онзи да последва личния пример и да дойде? Той тъкмо за това си мисли и чака, да знаете!

Ами имам уважение към себе си.. И не седя на място, на което не ме уважават и ме обиждат... Малко ли е? Или понеже съм забременяла трябва специално да седя там, да търпя да ме обиждат...
Не си виждам живота след 5 години, защото не съм Ванга... Каквото и да ми се случи, ще е по-добре от сегашното ми положение

Е, знаеш че в момента няма почти никакъв избор. Какво да предвиви? Мисли си, че ще си стъпи на краката и ще се отдели и живота и ще бъде като преди + бебе. Ами няма да е, но ние го знаем защото вече сме минали по пътя, който и предстои. Трябва да си използва добре картите. Да се замисли какво иска и как да го постигне, но вече приоритета и не е собствените и желани и емоции, а като майка да мисли за детето, да се замисли техните как ще се промени живота им с бебе в къщата и недоумявам как някой въобще предполага, че живота им няма да се промени.


Това с родителските права и отнемането са глупости.

Ти друг вариант да се съберат преко инати виждаш ли?

Заключвай темата. Някой хора няма къде да си избиват комплексите. Нямаш нужда от повече форумни съвети. Ти си смела млада жена и ще се справиш с всички трудности. Рецепта за "правилен" живот няма. Още веднъж ти пожелавам успех и само нагоре!

Ако си решила да задържиш бебето, дали с партньора или без него, браво за куража и смелостта. Малко жени правят такъв избор
Пожелавам ти лека бременност, едно сладко и здраво бебе, а бащата има надежда и да се осъзнае.

Аки като сте минали говорете за себе си.. Не си мислете че на всеки един човек се случва едно и също нещо

Афродита да не е свекървата   Хубаво само я нападаш нея, а на мъжът й къде му е отговорността, мисълта за  доброто на детето? Къде е диалога, компромиса, обдъждането и взимане на решение? Пък и е много грозно да се държат с нея лошо и после да я обвиняват. Свекървата ако беше загрижена щеше да се държи деликатно и дистанцирано, а не да напада. Коя е тя, че да държи сметка на жената на синът й?! Мъжът  й ако беше загрижен също нямаше да допусне лошо отношение към нея.

Не за да я последва той, нали бил казал, че не иска. Да излее да е самостоятелна, а не да висва в бебето на брата на родителите си.
Брей, пък година и половина седя и забременя планувано там - защо, така и не каза? Не си виждаш живота, защото чакаш родилски тела (твои и на гаджето) да го оправи.