Или просто да намери човек, който отговаря на очакванията й? Очаквания всички имаме.
- Публикувана: 22 юни 2021, 23:34 ч.
- Последно мнение: 20 авг. 2021, 16:47 ч.
Проблеми в отношенията с мъжа, когото обичам
Абсолютно. Работата е, че не можеш да получиш нещп конкретно от всеки един мъж, от всяка една връзка. Хората са различни и този очевидно не е твоят.
Е добре, сърбала си му попарата, харесвал ти е по някакви си причини, търпяла си го. Ама готова ли си и занапред да търпиш да живееш с такъв опак човек? Той явно си е такъв, избухлив и емоционално нестабилен, не се сдържа в критични ситуации. А те критичните ситуации няма да се изпарят и да се ожените, дори напротив, повече ще има поводи за търкания и конфликти. С малко дете да се тръшка и капризничи от едната ти страна и съпругът да се тръшка и капризничи от другата, как си го представяш и ще издържиш ли такова ежедневие? То има мъже дето си струват да си затвориш очите и ушите от време на време, да пиеш една студена водка и да си продължиш деня, ти си знаеш този дали е такъв ценен.
Или просто да намери човек, който отговаря на очакванията й? Очаквания всички имаме.
Здравейте,
Въпреки че многократно съм говорила и с роднини и с приятели на тази тема, споделяла съм много, но тази болка вътре в мен не отминава.... реших да споделя и тук..
Преди две години започнах да излизам с един човек, бяхме се запознали доста преди това и някак с времето той беше много търпелив, затова просто реших да му дам шанс. Рядко се влюбвам, но когато се случи, наистин е адски силно. Аз съм на 25г. , той е на 37г. .... когато започнахме да излизаме се беше прибрал за кратко в България, иначе живееше в чужбина. Срещите ни същата година бяха доста малко, тъй като той си идваше и си тръгваше. Реално през повечето време си пишехме и се чувахме. След това настъпи един дълъг период от около половин година, в която не се беше прибирал. Той много държеше да отида при него, макар и само за почивка, тъй като не беше мислил да се установява отново тук. Аз тогава и не работех. Уча тежка специалност и имах адски много грижи покрай университета. Нямах и средствата да отида, макар и само за почивка. Реално просто го чаках да се прибере, той също нямаше търпение. Доста рано започнаха и кавгите между нас. Някак почнах да усещам че той е студен на моменти, имало е дни, в които не ме търси, не ми звъни, а гледам качва си някакви сторита. Когато търсех внимание, много често ставаше така че го натоварвам и постоянно ми го казваше, че не са ме възпитали добре, че трябва да се науча да се контролирам и т.н. След няколко дни му минаваше и ми пишеше... но не променяше държанието си към мен. Той чете супер много, знае супер много...много често и сме се карали за неща, за които аз имам една гледна точка, той друга и никога не е отстъпвал, винаги държи той да е прав... може би и разбираемо, все пак е и доста по-голям от мен и някак се примирих.
След като мина тази половин година, точно тогава отново бяхме скарани и не си бяхме писали от седмици, разбрах от една приятелка, благодарение на която се запозахме всъщност с него, че се е прибрал в България. С нея си е писал доста тогава... а за мен не се е сещал, въпреки че го чакам от толкова време и го чаках с нетърпение... в един хубав момент ми писа че си е дошъл, излязохме. Бяхме заедно около седмица, след което отново се скарахме... като в порочен кръг. Когато се скараме той много вика и доста избухва, дори се е държал грубо на моменти и ме е обиждал. Казвал ми е че трябва да си заслужа уважението.
След този период се разделихме за около два месеца.... аз го потърсих няколко пъти, тъй като може би и аз съм имала вина... може би на моменти съм драматизирала, но никога не е било с цел да го нараня, а защото усещах студенината му. Така и не пожела да излезем в този период и не ме е и търсил. Тогава прецених че си губя времето и че и аз заслужавам да съм щастлива.. беше ми много тежко, не спирах да мисля за него. Започнах да излизам с друго момче, дори повече с цел за да го забравя, но не исках и да наранявам въпросното момче, затова реших че искам да съм сама.
През този период започнах и работа по специалността.... усещах че имам доста повече отговорности и че трябва да съм силна. Тогава в един хубав момент въпросният пак ме потърси, естествено писа ми, той никога няма да се сети да ми звънне или каквото и да било. Каза ми че и той не може да ме забрави и че има голяма вина за случилото се.... с времето започнахме пак да излизаме, сякаш нищо не се беше случило до преди това. Той вече се беше върнал в България и каза че е намерил работа тук и съответно нещата ни потръгнаха и този път сякаш вече беше нормална връзка.
За съжаление обаче характерът не се променя... с течение на времето е избухвал много пъти от нищото, за нищо. Не ме е запознавал с приятелите му. След доста настояване ме запозна с техните, и аз го запознах с нашите, въпреки че той не изгаряше от желание и се държа супер студено вкъщи с нашите, цяла вечер си беше на телефона и не обели почти дума. Спомням си и един път, когато ме помоли да го закарам до летището да посрещне свой приятел, но мен не ме покани. Бях адски обидена и все си казвах, че може би си имат някакви приказки, и може би мисли че ще ми е скучно. Не качва снимки с мен, сякаш съм инкогнито за приятелите му и изобщо средата му. Аз пък много се дразнех от този факт, тъй като според мен е нормално като се гордееш с човека до теб и го обичаш, да искаш и да го показваш и да го запознаваш с приятелите си... както и да е, и с това се примирих. Когато не бяхме заедно обаче е имало периоди да искам да ми обърне повече внимание, да ми звънне, той никога не се сеща и съответно аз се дразнех и започвах на въпреки, при което той ме изкарваше ненормална, натоварваща, обсебваща и какво ли не.
Последният път чашата преля, когато след поредната му лоша проява, след която просто исках да излезем и да се сдобрим, да ме прегърне и да ми се извини, той направи точно обратното. Заряза ме в момент, в който ми е най-тежко, тъй като ми предстои дипломиране и работата.... започна да ми говори за развитие, как съм била искала да се развивам, че нямало да позволява някакви си роднини да идвали и да му лигавят децата всеки ден... в следващия момент просто се разхождахме в парка и аз както си говоря спокойно и се опитвам да комуникирам и да се разберем, той ми се извика пред всички да съм си гледала работата и просто ме заряза и хвана нанякъде. Аз си тръгнах към колата и след половин час ходене той ме настигна и ми се извини, каза ми да сме се разделили с добро.... не бях спала няколко нощи след това.... не мога да разбера как след толкова време, в което сме заедно и всичко беше започнало да потръгва, ме заряза в най-тежкия за мен момент. Опитвах се да стопля сърцето му, и пренебрехвах себе си доста пъти, много сме говорили и за бъдещето, той знаеше много добре че и аз искам да замина и да потърся работа в чужбина и да сме заедно. И за деца сме говорили, за семейство.
Реално това се случи сега преди три седмици... и аз все още съм много объркана, писахме си от тогава, обясни ми че много съм му липсвала и искал да съм добре и да не страдам, че чувствал огромна празнина в себе си... но как да му простя това унижение в парка и всичките пъти, в които твърди че го натоварвам. Сякаш всичко е нормално, когато сме в добри отношения, и двамата сме много щастливи, не знам, наистина ли аз преувеличавам на моменти, прекалено много го насилвам ли за някакви неща, не знам.... но и той е много груб, когато е ядосан и ме провокира. Всеки път той давал много, аз нищо не съм била давала. А реално не е така. И като е бил болен съм ходила по никое време да се грижа за него като малко дете, и той ме е съпортвал в много моменти, не отричам, но защо тогава позволава всичко това да се случва? Той ли е много студен, може би разликата в годините, не знам.... И той е твърдял че отдавна не му се е случвало да се привърже толкова към някого, на мен също, а всъщност какво се случва... непрекъснати кавги, обиди, аз плача, той вика... не мога да намеря изход. А определено го обикнах... и вече не знам какво да направя.
Ще се радвам и на някой друг съвет, на някоя различна гледна точка, за което съм изключително благодарна предварително и съжалявам ако съм изпаднала в подробности.
Въпреки че многократно съм говорила и с роднини и с приятели на тази тема, споделяла съм много, но тази болка вътре в мен не отминава.... реших да споделя и тук..
Преди две години започнах да излизам с един човек, бяхме се запознали доста преди това и някак с времето той беше много търпелив, затова просто реших да му дам шанс. Рядко се влюбвам, но когато се случи, наистин е адски силно. Аз съм на 25г. , той е на 37г. .... когато започнахме да излизаме се беше прибрал за кратко в България, иначе живееше в чужбина. Срещите ни същата година бяха доста малко, тъй като той си идваше и си тръгваше. Реално през повечето време си пишехме и се чувахме. След това настъпи един дълъг период от около половин година, в която не се беше прибирал. Той много държеше да отида при него, макар и само за почивка, тъй като не беше мислил да се установява отново тук. Аз тогава и не работех. Уча тежка специалност и имах адски много грижи покрай университета. Нямах и средствата да отида, макар и само за почивка. Реално просто го чаках да се прибере, той също нямаше търпение. Доста рано започнаха и кавгите между нас. Някак почнах да усещам че той е студен на моменти, имало е дни, в които не ме търси, не ми звъни, а гледам качва си някакви сторита. Когато търсех внимание, много често ставаше така че го натоварвам и постоянно ми го казваше, че не са ме възпитали добре, че трябва да се науча да се контролирам и т.н. След няколко дни му минаваше и ми пишеше... но не променяше държанието си към мен. Той чете супер много, знае супер много...много често и сме се карали за неща, за които аз имам една гледна точка, той друга и никога не е отстъпвал, винаги държи той да е прав... може би и разбираемо, все пак е и доста по-голям от мен и някак се примирих.
След като мина тази половин година, точно тогава отново бяхме скарани и не си бяхме писали от седмици, разбрах от една приятелка, благодарение на която се запозахме всъщност с него, че се е прибрал в България. С нея си е писал доста тогава... а за мен не се е сещал, въпреки че го чакам от толкова време и го чаках с нетърпение... в един хубав момент ми писа че си е дошъл, излязохме. Бяхме заедно около седмица, след което отново се скарахме... като в порочен кръг. Когато се скараме той много вика и доста избухва, дори се е държал грубо на моменти и ме е обиждал. Казвал ми е че трябва да си заслужа уважението.
След този период се разделихме за около два месеца.... аз го потърсих няколко пъти, тъй като може би и аз съм имала вина... може би на моменти съм драматизирала, но никога не е било с цел да го нараня, а защото усещах студенината му. Така и не пожела да излезем в този период и не ме е и търсил. Тогава прецених че си губя времето и че и аз заслужавам да съм щастлива.. беше ми много тежко, не спирах да мисля за него. Започнах да излизам с друго момче, дори повече с цел за да го забравя, но не исках и да наранявам въпросното момче, затова реших че искам да съм сама.
През този период започнах и работа по специалността.... усещах че имам доста повече отговорности и че трябва да съм силна. Тогава в един хубав момент въпросният пак ме потърси, естествено писа ми, той никога няма да се сети да ми звънне или каквото и да било. Каза ми че и той не може да ме забрави и че има голяма вина за случилото се.... с времето започнахме пак да излизаме, сякаш нищо не се беше случило до преди това. Той вече се беше върнал в България и каза че е намерил работа тук и съответно нещата ни потръгнаха и този път сякаш вече беше нормална връзка.
За съжаление обаче характерът не се променя... с течение на времето е избухвал много пъти от нищото, за нищо. Не ме е запознавал с приятелите му. След доста настояване ме запозна с техните, и аз го запознах с нашите, въпреки че той не изгаряше от желание и се държа супер студено вкъщи с нашите, цяла вечер си беше на телефона и не обели почти дума. Спомням си и един път, когато ме помоли да го закарам до летището да посрещне свой приятел, но мен не ме покани. Бях адски обидена и все си казвах, че може би си имат някакви приказки, и може би мисли че ще ми е скучно. Не качва снимки с мен, сякаш съм инкогнито за приятелите му и изобщо средата му. Аз пък много се дразнех от този факт, тъй като според мен е нормално като се гордееш с човека до теб и го обичаш, да искаш и да го показваш и да го запознаваш с приятелите си... както и да е, и с това се примирих. Когато не бяхме заедно обаче е имало периоди да искам да ми обърне повече внимание, да ми звънне, той никога не се сеща и съответно аз се дразнех и започвах на въпреки, при което той ме изкарваше ненормална, натоварваща, обсебваща и какво ли не.
Последният път чашата преля, когато след поредната му лоша проява, след която просто исках да излезем и да се сдобрим, да ме прегърне и да ми се извини, той направи точно обратното. Заряза ме в момент, в който ми е най-тежко, тъй като ми предстои дипломиране и работата.... започна да ми говори за развитие, как съм била искала да се развивам, че нямало да позволява някакви си роднини да идвали и да му лигавят децата всеки ден... в следващия момент просто се разхождахме в парка и аз както си говоря спокойно и се опитвам да комуникирам и да се разберем, той ми се извика пред всички да съм си гледала работата и просто ме заряза и хвана нанякъде. Аз си тръгнах към колата и след половин час ходене той ме настигна и ми се извини, каза ми да сме се разделили с добро.... не бях спала няколко нощи след това.... не мога да разбера как след толкова време, в което сме заедно и всичко беше започнало да потръгва, ме заряза в най-тежкия за мен момент. Опитвах се да стопля сърцето му, и пренебрехвах себе си доста пъти, много сме говорили и за бъдещето, той знаеше много добре че и аз искам да замина и да потърся работа в чужбина и да сме заедно. И за деца сме говорили, за семейство.
Реално това се случи сега преди три седмици... и аз все още съм много объркана, писахме си от тогава, обясни ми че много съм му липсвала и искал да съм добре и да не страдам, че чувствал огромна празнина в себе си... но как да му простя това унижение в парка и всичките пъти, в които твърди че го натоварвам. Сякаш всичко е нормално, когато сме в добри отношения, и двамата сме много щастливи, не знам, наистина ли аз преувеличавам на моменти, прекалено много го насилвам ли за някакви неща, не знам.... но и той е много груб, когато е ядосан и ме провокира. Всеки път той давал много, аз нищо не съм била давала. А реално не е така. И като е бил болен съм ходила по никое време да се грижа за него като малко дете, и той ме е съпортвал в много моменти, не отричам, но защо тогава позволава всичко това да се случва? Той ли е много студен, може би разликата в годините, не знам.... И той е твърдял че отдавна не му се е случвало да се привърже толкова към някого, на мен също, а всъщност какво се случва... непрекъснати кавги, обиди, аз плача, той вика... не мога да намеря изход. А определено го обикнах... и вече не знам какво да направя.
Ще се радвам и на някой друг съвет, на някоя различна гледна точка, за което съм изключително благодарна предварително и съжалявам ако съм изпаднала в подробности.
До средата четох, щото нямам нерви да чета поредната такава история. За това на 37 този хубавец е сам и се занимава с 25 годишна. Щото никоя сериозна и осъзнала се жена няма да го търпи. Ако имаш самооуважение малко, разкарай го. Ако не... много тежък живот те чака. А този ще си хване след нея вече някоя 18 годишна, щото вече и 25 годишните няма му търпят фасоните.
Нещата в любовта и въобще отношенията трябва да са двустранни. Колкото и да го обичаш и да искаш да си с него, очевидно, че той не го иска толкова.
Ако имаш самоуважение, прекрати тази връзка. Аз лично не бих могла да поддържам връзка в която не се чувствам желана и не съм уважавана.
Освен това, тази разлика в годините ... както по-горе са споменали е съмнителна.
Ще страдаш известно време, но ще мине. Повярвай ми, това не е голямата любов. Това е просто поредния токсичен човек. Такива могат да са партньори, приятели, колеги, дори и членове на семейството ти. Далеч от такива хора, ако искаш да си щастлива.
Ако имаш самоуважение, прекрати тази връзка. Аз лично не бих могла да поддържам връзка в която не се чувствам желана и не съм уважавана.
Освен това, тази разлика в годините ... както по-горе са споменали е съмнителна.
Ще страдаш известно време, но ще мине. Повярвай ми, това не е голямата любов. Това е просто поредния токсичен човек. Такива могат да са партньори, приятели, колеги, дори и членове на семейството ти. Далеч от такива хора, ако искаш да си щастлива.
Човека си скитал между две държави, обаждал й се когато му е кеф, флиртувал с други мадами, тя обаче го обича и си мисли, че това е сериозна връзка. И веднага се лови на евтините манипулацийки как не можел да я забрави. Ама докато си пишеше с приятелката ти, не се сети за теб, нали? Айде у лево.
Стигнах до приятелката, дето ви запознала, и, честно казано, не ми се четат повече глупости. Мъжът се държи лошо с теб, игнорирай го, блокирай го. На 25 си с терзания на 13годишна, май си поредната, гледана под похлупак, и сега се запознаваш с големия живот - ами голяма част от хората са гадни и гледат са се възползват от теб - за секс или за пари, или да си помпат егото, или друго. За твое добро ще е да го проумееш по-бързо, вместо да се обясняваш за ах, любовта, ама той що така. Щото не те обича. Млада...девойка (айде няма да съм вулгарна), само за забивка си.
Той вероятно има някакви чувства, едва ли ще се занимава толкова време с нея.
Подозирам, че е бачкатор, а ти учиш я медицина, я право, я архитектура. Ако е така, бездната между вас ще стане още по-голяма.
Написала си ега ти фермана, като го чете страничен човек, придобива усещане за розово любовно романче. На теб читателят е някак склонен да ти прости, понеже си млада и неопитна (и явно с ниска самооценка), но за него си изгражда лошо мнение и му се иска този герой да не чете повече за него.
Подозирам, че е бачкатор, а ти учиш я медицина, я право, я архитектура. Ако е така, бездната между вас ще стане още по-голяма.
Написала си ега ти фермана, като го чете страничен човек, придобива усещане за розово любовно романче. На теб читателят е някак склонен да ти прости, понеже си млада и неопитна (и явно с ниска самооценка), но за него си изгражда лошо мнение и му се иска този герой да не чете повече за него.
