Избор на образование

Мен първо ме приеха в Свищов, Търново и Варна. Баща ми не се е намесвал със съвети, но майка ми предпочиташе Свищов, тъй като го виждаше като по-спокоен и безопасен град. За мен обаче беше много краен вариант, ако не ме приемат на друго място, защото възможностите за работа и едновременно учене там са много по-малки, в сравнение с другите ми варианти.
Записах се във Варна, майка ми прие решението ми.
Търново също отпадна от избора ми, защото мразя хълмисти местности, а там всичко е на отсрещния хълм университетът наистина е на отдалечено, изолирано място, което не ми хареса. След години мъжът ми попадна там в казармата и като ходех на свиждане спях при приятелка, която учеше в Търното и живееше в общежитията. Никога няма да забравя как в една дива зима си взех такси и си мислех, че ще ме закара пред тях. Изсипа ме преди отбивката и каза, че нагоре пътят е такъв, че не може да се качи. Въпреки че беше около 19 ч. нямаше жив човек. Само една гора, тъмница и тишина. Такъв страх не съм брала никога през живота си.
Този район имам предвид. Сега може да е облагородено, дано.

В крайна сметка на последното класиране ме приеха и в София и се преместих. Отговаряше на изискванията ми за специалност и голям град, заради работата, а пред Варна имаше 2 преимущества: по-човешка влажност и е на по-малко от 100 км от родния ми град.
Това го написах само за пример как личните усещания влияят на избора. При друг подреждането би било съвсем различни. Но се води по собствените си предпочитания, не по тези на майка ти, освен ако не си финансово зависима от нея и тя не може да си позволи избора ти. Тогава или приемаш възможното, или работиш, събираш пари и следваш мечтите си.