Чувствам се самотна и нещастна, животът ми тотално се промени

  • 4 772
  • 42
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
  • Мнения: 1
Здравейте! Животът ми през последната година тотално се промени. Ще започна с това, че всичките ми приятелки си хванаха гаджета, интересите им се промениха много (предполагам, че това е нормално), вече почти не излизаме, рядко комуникираме и дори и да го правим, е предимно за общи теми. Преди време бяхме много близки, всичко си споделяхме, излизахме често. Поради ситуацията в момента, работя от вкъщи и това допълнително ме потиска, тъй като почти не се срещам с хора (което трае вече повече от година). Чувствам се доста самотна и нещастна. Опитвам се да си намеря някакво ново хоби, но без успех. Наскоро всички завършихме висшето си образование и свободното ни време значително се повиши. Уж го чакахме с нетърпение този момент, казвахме си, че тогава ще имаме повече време за излизания, пътувания и купони, но уви  ... това не се случва. Имам чувството, че никой не ме разбира, няма с кого да поговоря. Опитвала съм се да говоря с тях за това, но ако намеся това, че са във връзки, ще си помислят, че ги "ревнувам" от гаджетата им, което не е така, дори съм доста щастлива за тях. Търся съвет как да подходя към ситуацията?
П.С. Моля, без хейт и без съвети от рода на "Хвани си гадже и ти!", тъй като знаем, че това не става ей така. Благодаря! Simple Smile

# 1
  • Мнения: 1 355
Аз все пак да кажа да си изтеглиш Тиндър

# 2
  • Paris, France
  • Мнения: 14 028
Чувствам се още по-зле от тебе, защото не стига, че не мога да изляза, в къщи сме четирима и всеки е изнервен и недоволен, като никой не излиза, освен по работа и за кратко.

Стискам зъби. Гадно е. Днес отидохме с мъжа ми до мола. Купихме това, за което бяхме отишли и нямах желание да ходя по магазини. Едвам дишах с маската.

Съвет не мога да ти дам, но знай, че лятото нещата ще се (почти) нормализират!

Не зная къде си, но ако можеш да ходиш на открито без маска те съветвам да започнеш да тичаш или да ходиш бързо навън. Изморява и помага да спим по-добре.

Можеш да започнеш да каниш приятелките у вас, с гаджетата, а може и приятел да доведе гаджето, та и ти да се уредиш. 🥳

# 3
  • Мнения: X
Тривиалния съвет, намери си хоби. Така ще се запознаеш с нови хора и ще имаш шанс да си създадеш нов кръг познати.

# 4
  • София
  • Мнения: 35 104
Какво значи, че не намираш хоби и нямаш  успех?
Имаш ли интерес от нещо, какво ти харесва?

Искам да ти кажа, че по- зле ще става. Ще се пръснете съвсем, всеки ще си хване пътя и живота, минавате на следващ етап.
Нова среда търси, нови хора.

# 5
  • Мнения: 10 993
Ние дъртите пък чакаме с нетърпение да се видим с приятелките...
Съвети не давам. Аз съм темерут, самодостатъчна, и особена. Преди да имам дете бях като теб, когато се роди детето ми постоянно търсех приятелки по градинките, но после то се оказа хиперактивно, проблемно и за съжаление спрях да общувам с когото и да било, защото съм много чувствителна и тежко приемах упреците, че не си възпитавам детето. Прекарахме си около десет години сами с детето, докато то влезе в норма...но тия десет години така ме тренираха да не искам никаква компания...едва от две, три години общувам повече с приятелки, почнахме да излизаме.
Разбира се моят опит е безполезен за теб, защото ти просто не си минала през такива изпитания и няма как да ме разбереш. Но в момента в който собствената ти компания, ти е най-приятна, си постигнал съвършенството..

# 6
  • Мнения: 25 617
Сподели с приятелките си. Нищо не им пречи да те взимат със себе си понякога, когато излизат с компания. А и гаджетата им все имат някакви приятели, които в момента са свободни...
Ако те е страх, че ще ти се присмеят, значи не са ти никакви приятелки. Ако ти им завиждаш и затова не искаш да споделиш проблема си, значи ти не си им никаква приятелка.

# 7
  • Варна
  • Мнения: 36 605
Навремето така едва не загубих най-добрата си приятелка, когато тя се хвана със сегашния си мъж и започнаха да ходят навсякъде като скачени съдове. Направо полудявах, не защото завиждах, а защото не можехме една дума да си кажем насаме двете без той да ни свети. Постепенно нещата влязоха в релси, но те разбирам. Съветът ми е да не го преживяваш толкова. Махни малко капаците от очите и проумей, че светът не свършва само с тези приятелки, има още много хора в него.

# 8
  • Мнения: 12 473
Сега е лято и можеш постоянно да си навън.
Включи се в групи по интереси и ще се запознаеш с нови хора.

# 9
  • Мнения: 18 552
Ако си ланинар, има група да ходи по исторически места ,записват се и плащат, водач има, завират се пеш по разни руини, снимки слагат,  почти всяка седмица има.

# 10
  • Мнения: 5 300
Моят съвет е малко по-различен, но това ми помогна на мен. Научи се да обичаш себе си и собствената ти компания, нормално е, когато приятелките ти са във връзка да не могат да ти отделят толкова време. Аз живея сама и то винаги има какво да се прави след работа, я да сготвя, я да чистя, я да се занимавам с цветята, дори на самата мен понякога не ми се излиза и да ме карат, ама аз съм си саможивник.

# 11
  • София
  • Мнения: 38 506
Участвай в различни интернет групи
1. Чатовете са ясни
2. Групата от университета
3. Други групи по интереси
И разбира се,излизай при всяка възможност.

# 12
  • Cobrs
  • Мнения: 791
Това е положението. Било каквото било. Много е тежко, ако си човек, който вярва в любовта и приятелството и ги определя като ценност, която е пред всичко друго. Но ценностите също трябва да бъдат подложени на съмнение, за да израстнем като човеци. Всичко ще бъде наред.

# 13
  • Мнения: 5 832
И по-зле ще става ако се вкопчиш в дружките от университета. Двете ми приятелки от студентството не съм ги чувала от година вече. Не сме скарани, не сне си сърдити, просто всеки си пое пътя, те се омъжиха, имат деца, в един момент усетихме, че комуникацията просто не върви, понеже ввче нямахме никакви общи теми. И започнахме да се чуваме, или да си пишем само по празници. След това спряхме и за празници. За мен тези момичета вече са хора, които не познавам, както и аз за тях, защото просто не сме вече онези 18 годишни, които ревяха една на друга като ги зареже гаджето, обикаляха дискотеките и правеха пищови за изпитите до малките часове, отворили бутилка водка. Същото е и с приятелите от училище, но преходът училище - университет не се усеща толкова, защото от една среда, пълна с млади хора се гмуркаш в друга, пълна с още повече хора на твоята възраст и не се чувстваш самотен. После животът те грабва, а той е забързан и изнервен, не живеем в Секса и града.

# 14
  • Мнения: 14 855
Всичко разбрах и съчувствам, само не разбрах защо трябва да намесваш в разговора гаджетата им.

# 15
  • Варна
  • Мнения: 36 605
Щото промяната е настъпила като са се появили гаджетата. Което е съвсем нормално всъщност.

# 16
  • Мнения: 14 855
Това не е отговор. Какво, сядат да говорят и Миме, откак си хвана гадже, не си контактуваме толкова често?

# 17
  • Мнения: 46 518
Намери си смесена компания, дали покрай хоби, дали колеги, от квартала, няма значение, важното е да сте на една вълна. Никога не съм харесвала еднополовите. И в ученическите, и в студентските години си имах голяма компания и винаги имаше някой, на който му се излиза. Всички бяха добре дошли, момчета, момичета, гаджета, приятели от други места, винаги сме си изкарвали супер.

Ние излизахме или се събирахме всяка вечер, после се поуморихме и се виждаме рядко, по празник, някой уикенд...
Обичам тишината и ми е добре вечер вкъщи със семейството. Но ако бях сама едва ли щях да издържа. Бих си намерила съквартирантка. Тя също ще има приятели и ще имаш повече контакти.

# 18
  • София
  • Мнения: 62 595
Нормално е да се отдалечите със завършването. Същото се случва и след гимназията. Налага се да го преживееш - с някои ще поддържате връзка, а с други никак, но ще си намериш нови приятелки.

# 19
  • Мнения: 7 411
Нормално е живота да те раздели с хората от университета, всеки поема по различни пътища.
Но попадайки в нова среда, градиш нови познанства и приятели. Било на нова работа, било на места по интереси. Просто не се затваряй в себе си, дори в чата можеш да срещнеш интересни хора.

# 20
  • Мнения: 7 271
Това са нормални неща. Излизай, търси приятели, намери си хоби, спортувай.

# 21
  • Мнения: 11 348
Излязла си от този етап без сериозна връзка, около която да гравитираш. Най-близките ти хора са тези момичета, а сега за тях си на заден план и е болезнено. Като родят пък въобще няма да си им никъде с години Simple Smile
Не се сърди - ако имаше гадже щеше да ти е по-лесно и по-малко самотно. За това първо приеми, че започва нов етап. Засмя ме с приказките за купони и живот дето ви чакали след университета Simple Smile Де да беше така!
Значи трябва ти нова среда, нови приятели и познати. В този етап от живота ти на зрял човек "най-добрия приятел" не е някой, който виждаш всеки ден. Късметлия си ако въобще имаш такъв!  Сега се преосмисля ролята на семейството /мама и тати/, на братя, сестри и братовчеди - ще ги видиш с други очи. Хубаво би било ако в седмицата веднъж се видиш и имате малко време с приятелките.
За това не тъжи, а се захвани да градиш новия живот - трбват ти повече познати, някой от тях ще станат приятели, бих ти препоръчала мъже приятели - за мен са по-забавни от жените и не те занимават с лични драми и любови, потърси си и малко по настойчиво гадже, че чакай да падне свише тоя дето ти бил писан.

# 22
  • София
  • Мнения: 62 595
Защо постоянно се дават съвети от типа "спортувай, намери си ново хоби"? Нещата се случват естествено, появяват се някакви хора по всякакви случайни пътища, човек се сеща за стари познати или приятели, общува с колеги на работа. Все едно отдалечаването на приятелите или намаляването на контактите с тях непременно веднага трябва да бъдат заместени по някакви панически търсения на нови. Всяко нещо с времето си. Авторката представя нещата трагично, защото си е представяла, че ще са постоянно заедно, но не отчита, че именно завършването  и появата на нови хора в живота ще ги отдалечи. В началото помислих, че пише момиче на 18, а не млада жена, завършила висше образование.

# 23
  • София
  • Мнения: 35 104
Защото със седене вкъщи не става. Със седене вкъщи става крайно отчуждение от хората и средата, после е трудно.

Спортът и хобитата са начин да си продухаш главата и да заредиш. Да понаместиш някои неща, да си донесеш радост, пък новите познанства са бонус.

# 24
  • София
  • Мнения: 62 595
Спортът и хобитата са дежурните клишета. Човек минава през период на осмисляне на нещата и тогава всичко става съвсем естествено. Втурването в спорт, нови хобита, танци-манци и всякакви женски съвети рядко работят, ако човек не е готов. Най-досадното нещо на света е някой да каже "запиши се на спорт, намири си хоби, запиши се на танци". Хората го казват ей така, колкото да кажат нещо. Ще й мине сръднята и разочарованието, то е като свършване на любовна връзка - очакванията и мечтите отиват на кино. Паническото търсене на заместител само влошава нещата, защото като не се получи, човек съвсем се сдухва, че нещо не му е наред или на другите не им е наред и изобщо нищо не е наред.

# 25
  • София
  • Мнения: 35 104
Година време е повече от достатъчна.
Не се ли втурнеш сега, макар и леко насила, после става удобно в извиненията.

# 26
  • Мнения: 18 530
Какво пък толкова има да се осмисля от млад здрав човек, завършил висше? Освен какво и къде да работи. Аз бих мислила за работата и какви пари ще изкарвам, а мъжете сами ще дойдат.

# 27
  • Мнения: 5 832
Анди, никой няма да иде у тях и да ѝ каже " Абе разбрах, че си сдухана и разочарована, та дойдох да ти разнообразя живота". Между паническото втурване да намериш заместител и стоенето вкъщи като кукувица има и едно нормално поведение, при което чивек просто гледа животът му да бъде разнообразен с нещо извън работа. И тогава нещата се случват по естествен път. Никога не съм си търсила гадже като съм била сама, но и не съм се заключвала вкъщи в чакане някой да се сети, че съществувам.

# 28
  • Мнения: 10 993
Аз сигурно съм досадна вече, но миналата година като ми казаха, че си оставяме вкъщи и много се подтиснах. Обичам си работата, бях преживяла и операция, разни други травми имах, исках си да съм си на работа, да се отвличам от душевните ми разстроиства. Обаче нямаше как. Тогава започнах да карам колело. То по принцип имаше кпп-та и не можеше много да се кара колело, но все пак и тотално се пристрастих. Съвсем сама докато карах си осмислях живота. Сега аз съм на съвсем различен етап в живота от авторката, но това каране на колело така ме зареди, буквално не съм я усетила тая пандемия, нито ми е било скучно. Аз контакти с реални хора не търся де. Та може би не ми е адекватен съветът.
Иначе имам доста неомъжени приятелки и те все искат да ходим по барове да търсят мъже и аз да им правя компания.

# 29
  • Мнения: 12 790
Била съм в изолация и е гадно. Бях попаднала в съвсем нова среда, и всеки там си имаше своята компания, аз не. Но така стана, че в тази нова среда постепенно се сближих с някои хора и стана забавно.

Та, от къщи няма да се получи. Тревиално или не - ако се срещаш с хора, все с някого ще се сближиш. У дома най-много да се сближиш с хладилника, а това не е добре за фигурата.

# 30
  • Мнения: 18 504
Възползвай от хубавото време докато е лято и хората не са сдухани както бяха през есента и зимата. Помисли от какво се интересуваш, какво ти е приятно, но също и какво можеш да предложиш на света\хората около себе си. Хоби, спорт, социализация. Никой няма да дойде на крака на вратата да те кани в нова компания, нито да те вади от сдуханото настроение, ще трябва ти да се активизираш.

# 31
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 281
Хич не се учудвам,че приятелките ти нямат време да се виждат с теб.
Много жени правят тази грешка-да си зарежат приятелките,когато си намерят гадже.А после ,когато скъсат с гаджето се оказват сами...
Ти обаче можеш да се запознаеш с нови хора и да не си сама.
Например може да се запишеш на някакъв курс или  на танци...
Да се обадиш на някоя близка,която не си виждала отдавна.
Да си намериш някакво хоби...

# 32
  • София
  • Мнения: 3 415
А защо не си вземеш куче, ако обичаш животни? Гарантирано излизане 2 пъти дневно, много хора по кучешките градинки. Може там да намериш компания.

На мен студентските години наистина ми бяха най-безгрижните. Въпреки че работих и на 6ч всеки ден. Повече пътувахме компанията ни, повече дивотии имаше. Сега успяваме на няколко месеца да се видим. Някои сме с деца, други с гаджета, трети свободни. Не е казано 24/7 да си говорим. С едни от най-близките ми приятелки сме в различни градове и се виждаме през 2-3 месеца по 1-2 пъти. Аз съм човек домошар. Обожавам да прекарвам времето си вкъщи със семейството. Добре, че е детето да ми разнообразява деня. В 90% от времето сме си с мъжа ми и честно да си кажа, топ ни е. Останалите 10% като се уговорим с някой да се видим (общо или отделно).
Нормално е като започнете всички да работите да се разредят контактите ви. Всеки си има нещо, но трябва да се прави усилие и от двете страни. Потърси ти тези приятелки, да се видите за кафе/обяд/вечеря. Ако искаш пък намери някакво хоби все пак и се запознай там с нови хора. Много така стават приятели, защото се отнася за общи интереси. Но всичко иска време и усилия. Няма как да се стои вкъщи и да дойде наготово всичко. Лято е, излизай повече, може някъде и концерти/събития да посетиш.

# 33
  • Мнения: 3 010
Приятелките ти, ако отскоро са с гаджетата, може би още са в меден месец, както се казва. Вероятно с времето ще си намерят някаква по-спокойна среда и ще си възобноявят отношенията с дружките. По принцип това е много тъпо и основно вредят на себе си, но не това е темата.

Пробвай да поканиш на питие някоя колежка и се включи, ако от фирмата излизате някъде навън. Не може да няма поне 1-2 симпатични колеги. В България ако си, всичко си бачка и не виждам причини след работа да не можеш да излезеш. Пробвай някакви други приятели, с които може да сте се позагубили през годините.

И аз бих си свалила Тиндър и бих се виждала с някакви момчета. В най-лошия случай ще загубиш един час от живота си с питие. В най-хубавия, ясно.

# 34
  • Мнения: 6 143
Нормално е, живота се променя и нищо не стои на едно място. След като започнеш работа и приключиш с ученето следва промяна, след като създадеш семейство следва нова, това си е естествения ход на нещата. Нормално е приятелките ти да искат да са повече време с гаджетата си, особено ако са прясно гаджосани. Срещите ще намалеят, с някои ще се отдалечиш, с други ще си останете приятелки въпреки промените. Още по-голяма промяна е като се заженят и си направят деца, тогава вече следва коренно различен начин на живот, вече семейните двойки започват да се събират с такива, постепенно се губят допирни точки с все още необвързаните такива. Пак не е задължително непременно да се случи, но има такова нещо.
Недей да жалиш за миналото, търси начин да се адаптираш към новата реалност, търси си хобита, приятни занимания, излизай с такива необвързани като тебе приятелки, но най-вече си търси гадже. Както ти казаха, бъди активна и недей да стоиш и да чакаш всичко да се случи от самосебе си, щото рядко става така. Излизай на срещи, запознавай се с нови хора и всичко ще се подреди.

# 35
  • Мнения: 1 242
Да добавя и аз, преминахме и през тези неща след студентството. Сгаджосаните, семейните  и подобни , обичайно се откъсват от предишните приятелства, особено ако не си на тяхната вълна. Същото се вижда и след появата на бебетата. Има ревности, има разочарования.
За много хора е рязко това откъсване, едва ли не чакат този момент, да се отърват от компаниите. За други ( по-малко по принцип ) нещата си остават без промяна (или почти ), така че първоначално се ориентирай към тези, които засега са в твоето положение, даже и да не са от близкото ти бивше обкръжение на колеги.

# 36
  • София
  • Мнения: 62 595
Анди, никой няма да иде у тях и да ѝ каже " Абе разбрах, че си сдухана и разочарована, та дойдох да ти разнообразя живота". Между паническото втурване да намериш заместител и стоенето вкъщи като кукувица има и едно нормално поведение, при което чивек просто гледа животът му да бъде разнообразен с нещо извън работа. И тогава нещата се случват по естествен път. Никога не съм си търсила гадже като съм била сама, но и не съм се заключвала вкъщи в чакане някой да се сети, че съществувам.

Всичките приказки тип клишета, ако на мен започнат да ми ги казват хората, хич няма да предизвикат положителна реакция, а ще си изпросят някои неособено положителни послания. Все едно майка ти да започне да ти казва "хайде, няма ли да се задомиш, ходи на това, ходи на онова, виж си приятелките". Няма нужда някой да ходи у тях да я хваща за ръката, на нея като й дойде отвътре няма да се жалва тук, нито зорлем ще се записва на това или онова. В момента тя иска да се жалва, а не да прави някакви неща. Ще й мине.

# 37
  • Мнения: 673
Имам чувството, че никой не ме разбира, няма с кого да поговоря.
А ти тях разбираш ли ги (тези, дето искаш тебе да разбират). И ако - не, защо смяташ, че теб точно трябва да разбират, а ти тях - не. Ако - да, защо не тръгнеш от там и да поддържаш контакти, ще видиш, че и те теб ще разберат.
А и не разбрах какво точно значат общи теми - именно на общи теми човек може да намери разбиране и да говори

# 38
  • Мнения: 12 790
...Поради ситуацията в момента, работя от вкъщи и това допълнително ме потиска, тъй като почти не се срещам с хора (което трае вече повече от година). Чувствам се доста самотна и нещастна. Опитвам се да си намеря някакво ново хоби, но без успех.
...Имам чувството, че никой не ме разбира, няма с кого да поговоря. Опитвала съм се да говоря с тях за това, но ако намеся това, че са във връзки, ще си помислят, че ги "ревнувам" от гаджетата им, което не е така, дори съм доста щастлива за тях. ...
Нищо чудно приятелките ти да не те разберат, защото не са били в същото положение.
Струва ми се, че нещата ще се наместят по естествен начин, защото вече я няма тази драстична изолация заради ковид.
Няма ли скоро да ви отменят хоум офиса?

# 39
  • Мнения: 1 698
Поговори с приятелките си дали техните гаджета нямат някой свободен и свестен приятел да те запознаят.

# 40
  • Мнения: 10 993
Да и аз мисля, че ако искаш гадже, не е лошо да попиташ някой да те запознае. Нито е срамно, нито нищо. Това са естествени неща.

# 41
  • Мнения: X
Аз също от година работя само то вкъщи, научих се да се наслаждавам на собствената си компания и да си ангажирам времето, след работа ходя на фитнес но все пак понякога е самотно от вкъщи тихо е някак нямаш с кой да си кажеш две думи, въпреки че се чувам с шефа или колегите по 10 пъти на ден, приятелят ми си идва за обяд и пак минава време докато приготвя нещо.. но .. живият контакт си е друго нещо .. преди си мечтаех да работя от дивана но сега ми липсва социалния контакт през деня и самия работен процес.. шегите между колегите и висчко останало.. ако си от Пловдив може да се запознаем, въпреки че си имам приятел се радвам на нови запознанства и не съм като споена за него, тъй като моите приятели заминаха за други градове и от тази гледна точка ми е една идея по-самотно ..

# 42
  • Sofia
  • Мнения: 3 033
Заключвам.

Общи условия

Активация на акаунт