Не знам точно кое е. Тиндър работи ли в България? Представа си нямам.
- Публикувана: 26 юни 2021, 17:43 ч.
- Последно мнение: 21 юли 2021, 13:09 ч.
Как да спра това поведение?!
Blaze17, имам чувството, че си израснала като едно дете в семейството, вероятно с родители, които са давали и правили всичко за теб. Възложили са големи очаквания, и ти винаги си ги оправдавала. Винаги са те подкрепяли, давали са ти много внимание, и ти си свикнала с това отношение. За съжаление, хората в днешно време са такива, каквито ги описваш-всеки гледа първо себе си, какво ще му е удобно, къде ще му е забавно, не се замислят за чувстата на другите. Вероятно в стремежа си да не ги натоварваш не споделяш много за себе си, което ги навежда на мисълта, че не сте толкова близки. Търсят те когато имат проблем, защото вероятно знаят, че ще бъдеш обективна и дискретна. Опитай да споделяш някакви неща с тях, дори и несъществени, защото вероятно те възприемат като леко "дръпната". Вероятно те търсят като резервен вариант защото винаги си "на линия". От описанието, което си дала за себе си разбирам, че си образована, възпитана, вероятно и обкръжението ти е такова. Хората не са лоши, дай им шанс.
Не знам дали си запозната с психоаналитичната теория. Според нея симптомът, какъвто се явява твоето повтарящо се поведение, провокиращо една и съща реакция у околните, макар и мъчителен, служи за задоволяване на неосъзнати потребности на субекта (на теб). Затова и е толкова устойчив, въпреки неудоволствието, което носи. Можеш да помислиш в тази посока. Какво ценно нещо ти носи пренебрегването ти от другите?Може би имаш потребност да се чувстваш по-добра, по-жертваща се от тях? Това трябва да откриеш сама. За решаването на подобни проблеми помагат психолози.
Успех!
Много симпатична ми стана, докато четях постовете ти. 😊
Успех!
Много симпатична ми стана, докато четях постовете ти. 😊
Здравейте мами, прочетох една тема и сякаш се разпознах частично. Реших и аз да поискам съвет по моя проблем как да се избавя от това, защото вече ми тежи ужасно. Някоя била ли е в такава ситуация или период и да е успяла да обърне нещата така че да се чувства добре? Чувствали ли сте се изобщо подобно или аз не съм наред. Най- вероятно е второто щом се повтаря. Няма как всички да са някакви спрямо теб, а ти да нямаш вина 
Ще дам малко информация, тъй като ще ме питате. На 27 съм, приятно изглеждаща и с хубава работа по специалността. Нямам тикове или странни поведения, водя нормално разговори и съм забавна според повечето хора. Отстрани нещата не изглеждат зле- ходя си на работа като нормален човек, позволявам си някое пътуване, общувам и завързвам запознанства. Не съм силен екстроверт, не се заппознавам на плажа, но от курсове, семинари, работа, съседи винаги ми остава поне по един човек, с който да поддържам връзка. Имала съм връзки. Имам си хобита, обичам да пиша и рисувам тоест не държа да съм постоянно с хора. И все пак.
И до тук с нормалната част. Вътрешно се разкъсвам от самота и сякаш винаги в сянка и нещо не достига да се сближа. Хората около мен никога не ме слагат за приоритет. Винаги съм втори избор или опция. Не само на мъже и не само спрямо други жени, а и на приятели и приятелки. Сякаш никой не държи да е с мен. Никога не съм имала мъж, който да си счупи краката да ме види в обедната почивка, както много хора се хвалят и никога не ми се е случвало някой да зареже ангажимент, ако аз съм в лоша ситуация. Не някакви крайни, но не и крайни ангажименти. Слушам приятелки как се хвалят с разни неща и вътрешно ми става болно, че с мен никога не се случва. Радвам се за тях, че са намерили добри партньори, просто ми се иска и спрямомен някой да е така. Единственият човек, който настоятелно е искал да ме вижда в началото и звучеше много развълнуван се оказа патологичен ревнивец с доста гадно в последствие пповедение. Нормалните мъже не се вълнуват, не правят неща за мен, които за други са го правили, не говорим за тотални еголисти. Приятелите, когато инициират след 2-3 седмици несериозни уговори ще се чуем и ще се разберем обикновено е за нещо, на която така или иначе им се ходи и ме викат за компания, не да се видим, да си поговорим или правим нещо заедно, то се усеща. Знам, че ще ме питате- не чакам само да ме канят, предлагам и аз, когато някой се прави на ударен или много зает, спирам и не досаждам, чакам той да инициира. Само че моите покани са точни и ясни, не звучат постоянно като междудругото, когато някой е останал без какво да прави. Не ме разбирайте погрешно, аз не искам хората и то всички да ме преследват или да ми се молят, че да се чувствам важна, просто усещам, че само родителите ми реално ме обичат и биха направили нещо извън комфорта си за мен. А то май не е много трудно да обичаш детето си, вордено ти е. Знам, че човек трябва да бъде самостоятелен и да не позволява на околните и отношението им да формират самооценката му, но когато се натрупат години започва да ми влияе. Не може все да ходиш на курсове, да пътъуваш и да четеш книги. Имаш нужда и от чужда топлинка. Надали някога ще имам семейство, така си мисля.
Последното, което леко ме жегна беше, че с една компания от еидн семинар поддържаме виртуална връзка. Паралелно аз се забърках с един мъж от там и се виждаме. Има флирт и срещи от 2те страни. Доста се сближихме, а той с другите от компанията почтри не общува, рядко се включва, аз съм по- близка с тях като цяло. Чуваме се и никога не е казал „искам да те видя, кога, уртре днес, петък?“. Стават уговорките, каним се и не е без хич, ама не е въодушевено от негова страна. Освен когато не ми се говори и общува. Миналата седмица се включи и каза, че с падането на мерките трябва непременно да се видим (всички) и ако трябва ще праща индивидуални покани по zoom на всеки. Беше толкова нахъсан и с желание и на мен ми стана криво. Знам, че нищо не ми дължи, знам, че е дреболия, но сценарият пак се повтаря. Аз съм момичето, с което хората могат да общуват и им е приятно, убиват си добре времето, но не им е спешно и жизнено важно. Поне един двама човека да имаше, а то...
Аз изглеждам нормално, не ги казвам и показвам тези неща на хората, защото не мисля, че имам как без да изглеждам лепка или искаща прекомерно в тяхните очи внимание. То ще стане жалко чак. Може да ви се струват бели кахъри, но аз сякаш съм натрупала много от това чувство и не ми е леко. По принцип не съм лигава, не съм визпитана да искам животът ми да е безпроблемен и той не е, но това много ми тежи и обмислям да прекъсна всякаква комуникация с повечето хора. Поне да знам, че има за какво. Мисля, че ще се чувствам по- спокойна и уравновесена. Не мисля, че съм надута, откликваща съм и общувам съвсем нормално, не напрягам хората с проблеми и не мрънкам, рядко влизам в конфликти, това не е ли един приятен човек, с който повечето хора биха искали да прекарат време? Една жена веднъж ми каза, че хората се привързват, когато инвестират в някого и май е така. Тя с това оплитала хората (така се изрази) Само че аз няма как да задължа хората да инвестират време, усилия или пари в мен. То се вижда, че не искат.
Благодаря на всеки,. който е изчел всичкото това и би отговорил!
Ще дам малко информация, тъй като ще ме питате. На 27 съм, приятно изглеждаща и с хубава работа по специалността. Нямам тикове или странни поведения, водя нормално разговори и съм забавна според повечето хора. Отстрани нещата не изглеждат зле- ходя си на работа като нормален човек, позволявам си някое пътуване, общувам и завързвам запознанства. Не съм силен екстроверт, не се заппознавам на плажа, но от курсове, семинари, работа, съседи винаги ми остава поне по един човек, с който да поддържам връзка. Имала съм връзки. Имам си хобита, обичам да пиша и рисувам тоест не държа да съм постоянно с хора. И все пак.
И до тук с нормалната част. Вътрешно се разкъсвам от самота и сякаш винаги в сянка и нещо не достига да се сближа. Хората около мен никога не ме слагат за приоритет. Винаги съм втори избор или опция. Не само на мъже и не само спрямо други жени, а и на приятели и приятелки. Сякаш никой не държи да е с мен. Никога не съм имала мъж, който да си счупи краката да ме види в обедната почивка, както много хора се хвалят и никога не ми се е случвало някой да зареже ангажимент, ако аз съм в лоша ситуация. Не някакви крайни, но не и крайни ангажименти. Слушам приятелки как се хвалят с разни неща и вътрешно ми става болно, че с мен никога не се случва. Радвам се за тях, че са намерили добри партньори, просто ми се иска и спрямомен някой да е така. Единственият човек, който настоятелно е искал да ме вижда в началото и звучеше много развълнуван се оказа патологичен ревнивец с доста гадно в последствие пповедение. Нормалните мъже не се вълнуват, не правят неща за мен, които за други са го правили, не говорим за тотални еголисти. Приятелите, когато инициират след 2-3 седмици несериозни уговори ще се чуем и ще се разберем обикновено е за нещо, на която така или иначе им се ходи и ме викат за компания, не да се видим, да си поговорим или правим нещо заедно, то се усеща. Знам, че ще ме питате- не чакам само да ме канят, предлагам и аз, когато някой се прави на ударен или много зает, спирам и не досаждам, чакам той да инициира. Само че моите покани са точни и ясни, не звучат постоянно като междудругото, когато някой е останал без какво да прави. Не ме разбирайте погрешно, аз не искам хората и то всички да ме преследват или да ми се молят, че да се чувствам важна, просто усещам, че само родителите ми реално ме обичат и биха направили нещо извън комфорта си за мен. А то май не е много трудно да обичаш детето си, вордено ти е. Знам, че човек трябва да бъде самостоятелен и да не позволява на околните и отношението им да формират самооценката му, но когато се натрупат години започва да ми влияе. Не може все да ходиш на курсове, да пътъуваш и да четеш книги. Имаш нужда и от чужда топлинка. Надали някога ще имам семейство, така си мисля.
Последното, което леко ме жегна беше, че с една компания от еидн семинар поддържаме виртуална връзка. Паралелно аз се забърках с един мъж от там и се виждаме. Има флирт и срещи от 2те страни. Доста се сближихме, а той с другите от компанията почтри не общува, рядко се включва, аз съм по- близка с тях като цяло. Чуваме се и никога не е казал „искам да те видя, кога, уртре днес, петък?“. Стават уговорките, каним се и не е без хич, ама не е въодушевено от негова страна. Освен когато не ми се говори и общува. Миналата седмица се включи и каза, че с падането на мерките трябва непременно да се видим (всички) и ако трябва ще праща индивидуални покани по zoom на всеки. Беше толкова нахъсан и с желание и на мен ми стана криво. Знам, че нищо не ми дължи, знам, че е дреболия, но сценарият пак се повтаря. Аз съм момичето, с което хората могат да общуват и им е приятно, убиват си добре времето, но не им е спешно и жизнено важно. Поне един двама човека да имаше, а то...
Аз изглеждам нормално, не ги казвам и показвам тези неща на хората, защото не мисля, че имам как без да изглеждам лепка или искаща прекомерно в тяхните очи внимание. То ще стане жалко чак. Може да ви се струват бели кахъри, но аз сякаш съм натрупала много от това чувство и не ми е леко. По принцип не съм лигава, не съм визпитана да искам животът ми да е безпроблемен и той не е, но това много ми тежи и обмислям да прекъсна всякаква комуникация с повечето хора. Поне да знам, че има за какво. Мисля, че ще се чувствам по- спокойна и уравновесена. Не мисля, че съм надута, откликваща съм и общувам съвсем нормално, не напрягам хората с проблеми и не мрънкам, рядко влизам в конфликти, това не е ли един приятен човек, с който повечето хора биха искали да прекарат време? Една жена веднъж ми каза, че хората се привързват, когато инвестират в някого и май е така. Тя с това оплитала хората (така се изрази) Само че аз няма как да задължа хората да инвестират време, усилия или пари в мен. То се вижда, че не искат.
Благодаря на всеки,. който е изчел всичкото това и би отговорил!
Здравейте пак,
@123, ако си от София, може ли да ми препоръчаш специалиста, с който си работила. Разгледах тукашната тема и видях, че повечето препоръки са за психолози, които работят с дечица и отношенията дете/родител и дете/околна среда. Явно всеки си има сфера.
@kakx, много правилно си го формулирала, реално на мен не ми харесва определено отношение, не го смятам за нормално или че го заслужавам, но сякаш ме е страх да го изкажа и не мога с равен тон, дори ще разкажа какво стана в резултат на вашето окуражаване
@Lorellada, постът Ви ми изглежда по- скоро като сравнение колко сте лежерна и страхотна вие и колко съм песимистична аз. Аз няма да стана Вас, но поне за моята личност и начин на мислене търся вариант за по- адекватно поведение. Не да се превърна в коренно друг човек.
@TeoYo, звучи ужасно, и аз съм чувала за такива случаи,но пък аз не искам фойерверки. Това, което описваш някой да те чака всеки ден с цветя пред работата е задушаващо.
@Нина, такъв извод си направих и аз, макар да сме излизали много пъти само двамата на срещи. Или поне според него са срещи, не съм се натискала аз да ги окачествявам като такива.
Има и нещо като развръзка, макар и не много хубава, но поне е начална стъпка. Четейки ви коментарите как просто ще станете и ще си тръгнете или ще се правите на заети, изсипах всичко каквото мисля. Не успях с равен тон и усмивка, разбира се. А просто, че аз влагам повече и искам и в мен да влагат, след като не влага, не ща и че не си е мръднал пръста за мен, значи аз няма да се вдигна пак на разходки (пак общи). И той просто каза добре с почти доволен тон. Звучеше агресивно, но поне си казах макар и изискващо внимание. Просто явно не съм готова да го заявя с действия, да съм заета и да се усмихвам, казах го с думи.
С приятелката, която ми скрои номер според мен ще подходя по- неагресивно. Просто няма да изляза повече с нея.
@123, ако си от София, може ли да ми препоръчаш специалиста, с който си работила. Разгледах тукашната тема и видях, че повечето препоръки са за психолози, които работят с дечица и отношенията дете/родител и дете/околна среда. Явно всеки си има сфера.
@kakx, много правилно си го формулирала, реално на мен не ми харесва определено отношение, не го смятам за нормално или че го заслужавам, но сякаш ме е страх да го изкажа и не мога с равен тон, дори ще разкажа какво стана в резултат на вашето окуражаване
@Lorellada, постът Ви ми изглежда по- скоро като сравнение колко сте лежерна и страхотна вие и колко съм песимистична аз. Аз няма да стана Вас, но поне за моята личност и начин на мислене търся вариант за по- адекватно поведение. Не да се превърна в коренно друг човек.
@TeoYo, звучи ужасно, и аз съм чувала за такива случаи,но пък аз не искам фойерверки. Това, което описваш някой да те чака всеки ден с цветя пред работата е задушаващо.
@Нина, такъв извод си направих и аз, макар да сме излизали много пъти само двамата на срещи. Или поне според него са срещи, не съм се натискала аз да ги окачествявам като такива.
Има и нещо като развръзка, макар и не много хубава, но поне е начална стъпка. Четейки ви коментарите как просто ще станете и ще си тръгнете или ще се правите на заети, изсипах всичко каквото мисля. Не успях с равен тон и усмивка, разбира се. А просто, че аз влагам повече и искам и в мен да влагат, след като не влага, не ща и че не си е мръднал пръста за мен, значи аз няма да се вдигна пак на разходки (пак общи). И той просто каза добре с почти доволен тон. Звучеше агресивно, но поне си казах макар и изискващо внимание. Просто явно не съм готова да го заявя с действия, да съм заета и да се усмихвам, казах го с думи.
С приятелката, която ми скрои номер според мен ще подходя по- неагресивно. Просто няма да изляза повече с нея.
Blaze17 нека те попитам следното - ти имаш ли братя и/ или сестри? Звучиш ми като само дете, което никога не се е състезавало с други.
Казваш, че си самостоятелна - говориш ли по този въпрос на мъжете? Обявяваш ли се "аз съм самостоятелна" - ако да, престани. Бъди си, но не го обявявай.
Казваш, че ти като каниш го правиш “не помежду другото” - може би това е проблема. А защо правиш от срещата ви - събитие? Като че ли той е някакъв велик Мъж!
Мъжете усещат, когато ги гледаш с благоговение. И не обичат ти да ги преследваш, искат те да те преследват.
Чупят си краката точно когато не можеш да се занимаваш с тях. Колкото по несигурна си какво искаш и какво ще правиш, толкова повече идват да се доказват какви супер герои са.
Странно е но факт.
Ако си им ясна, като на длан показана и изяснена - не им е интересно. Ако си самостоятелна - не виждат за какво са ти. Препоръчвам ти, да си измислиш един куп лигави извинения, защо ти трябва мъж.
Когато мъжа знае че може да ти е полезен и ти е помогнал - той грее и пак ще иска да идва. Може една чанта да поноси 2-3 крачки, но така се чувства като супермен. Помоли го да ти почеше гърба ако щеш, да ти вдигне червилото от земята - да види, че ти е НУЖЕН за нещо.
Колкото повече козове имаш в ръкавите толкова повече им вдигаш адреналина и те искат още и още като джънкита. КАкво имам предвид: Обясняваш им какво правиш на семинарите ти, на хобитата ти, с приятелите ти, на екскурзиийките ти - НО не ги каниш. Ти просто си дърдориш и им обраборваш мозъка да те опознаят. Ако искат да се видят с теб, сами ще предложат да се присъединят. А ако искаш да идете заедно примерно на ски - казваш го все едно искаш услуга: " Би ли ми показал еди коя си писта/еко пътека, нямам с кого да отида и ме е страх от мечки" Ако е мъж на място моментално ще те заведе, ако е неориентиран (в сексуално отношение) ще се разкара.
Не зная дали си с ниско самочувствие както казаха другите, просто мисля, че няма фабула в теб, прекалено си открита.
Взаимоотношенията между мъжете и жените на мен ми изглеждат като масажиране с цел всеки да изкопчи максималното от другия. Може да получиш много, малко или нищо в зависимост колко умееш да "масажираш" другия. Масажираш му егото, фантазията, мечтите, усещанията - не е казано че всичко е приятно, има и малко болка и драма и несигурност за да може да продължава движението.
Това което мисля че става при теб, е че ти очакваш интерес без да масажираш. Искаш направо да се премине към сбижаване. Но в това няма химия. Мъжът и приятелките ти не са ти родители. Те не са те направили по тяхно желание, за де обичат такава каквато си. Те са хора, които за да се интересуват от теб трябва да бъдат "масажирани".
Казваш, че си самостоятелна - говориш ли по този въпрос на мъжете? Обявяваш ли се "аз съм самостоятелна" - ако да, престани. Бъди си, но не го обявявай.
Казваш, че ти като каниш го правиш “не помежду другото” - може би това е проблема. А защо правиш от срещата ви - събитие? Като че ли той е някакъв велик Мъж!
Мъжете усещат, когато ги гледаш с благоговение. И не обичат ти да ги преследваш, искат те да те преследват.
Чупят си краката точно когато не можеш да се занимаваш с тях. Колкото по несигурна си какво искаш и какво ще правиш, толкова повече идват да се доказват какви супер герои са.
Странно е но факт.
Ако си им ясна, като на длан показана и изяснена - не им е интересно. Ако си самостоятелна - не виждат за какво са ти. Препоръчвам ти, да си измислиш един куп лигави извинения, защо ти трябва мъж.
Когато мъжа знае че може да ти е полезен и ти е помогнал - той грее и пак ще иска да идва. Може една чанта да поноси 2-3 крачки, но така се чувства като супермен. Помоли го да ти почеше гърба ако щеш, да ти вдигне червилото от земята - да види, че ти е НУЖЕН за нещо.
Колкото повече козове имаш в ръкавите толкова повече им вдигаш адреналина и те искат още и още като джънкита. КАкво имам предвид: Обясняваш им какво правиш на семинарите ти, на хобитата ти, с приятелите ти, на екскурзиийките ти - НО не ги каниш. Ти просто си дърдориш и им обраборваш мозъка да те опознаят. Ако искат да се видят с теб, сами ще предложат да се присъединят. А ако искаш да идете заедно примерно на ски - казваш го все едно искаш услуга: " Би ли ми показал еди коя си писта/еко пътека, нямам с кого да отида и ме е страх от мечки" Ако е мъж на място моментално ще те заведе, ако е неориентиран (в сексуално отношение) ще се разкара.
Не зная дали си с ниско самочувствие както казаха другите, просто мисля, че няма фабула в теб, прекалено си открита.
Взаимоотношенията между мъжете и жените на мен ми изглеждат като масажиране с цел всеки да изкопчи максималното от другия. Може да получиш много, малко или нищо в зависимост колко умееш да "масажираш" другия. Масажираш му егото, фантазията, мечтите, усещанията - не е казано че всичко е приятно, има и малко болка и драма и несигурност за да може да продължава движението.
Това което мисля че става при теб, е че ти очакваш интерес без да масажираш. Искаш направо да се премине към сбижаване. Но в това няма химия. Мъжът и приятелките ти не са ти родители. Те не са те направили по тяхно желание, за де обичат такава каквато си. Те са хора, които за да се интересуват от теб трябва да бъдат "масажирани".
С приятелката, която ми скрои номер според мен ще подходя по- неагресивно. Просто няма да изляза повече с нея.
Има един прийом в психологията (много малко съм учила психология, не съм специалист), който в такива ситуации работи доста добре, нарича се "ролева игра". Накратко, представяш си ситуацията-ти какво ще кажеш, тя какво би могла да ти отговори, по какъв начин...-тук има варианти, обмисли ги предварително. Според тях си се подготвяш ти как да продължиш, ако можеш няколко ходаа напред-чудесно. Ще ти помогне да се владееш и да не изпадаш в нервни състояния при спор, особено ако си го планирала, както е в случая.
Имаше един виц:
- Докторе, наборите се хвалят, че правят секс 3 пъти на нощ, а аз и веднъж не го вдигам.
- Ами хвали се и ти
Не вярвай на всичко прочетено тук. И не си слагай толкова на сърце, защото някой да ти се лепне и да няма отърване - също не е оферта.
Що се отнася до гаджетата на приятелките - погледни ги хубаво и се запитай: "Аз със този бих ли ходила?"
- Докторе, наборите се хвалят, че правят секс 3 пъти на нощ, а аз и веднъж не го вдигам.
- Ами хвали се и ти
Не вярвай на всичко прочетено тук. И не си слагай толкова на сърце, защото някой да ти се лепне и да няма отърване - също не е оферта.
Що се отнася до гаджетата на приятелките - погледни ги хубаво и се запитай: "Аз със този бих ли ходила?"
С приятелката, която ми скрои номер според мен ще подходя по- неагресивно. Просто няма да изляза повече с нея.
Това е по-скоро "позната", която спокойно можеш да "отлюспиш" и да не ти пука.
Приятелствата се създават от общи емоции, а не само от общи интереси.
Пък и не забравяй, че много млади хора се "капсулираха" покрай това ИП и загубиха навиците си да комуникират с хората.
И това ще мине.
Твоя "човек" е някъде по трасето. Ще го срещнеш рано или късно и ще си с него за дълго или пък късо време. Вечните връзки и неземната любов останаха в миналото. Но уважението и доверието са нещо много вечно.
Гледай си живота и се радвай на хубавите случки. Ама този момък те има за "резервно колело"? Ми пускай му "зелен светофар". Живота продължава и не си заслужава да се вторачваш в дребни неудобства. Всеки си има своята драма и своите битовизми. Повярвай ми - нямаш нужда да се нагърбваш и с това.
Така,като те чета,виждам много от себе си, вечно пренебрегвана,имах приятелки,но някоя от тях ме е търсела само ако другите са заети,колежките и те така,ще си поприказваме в почивката,но до там,никакви покани за съвместни гостувания или кафе след работа,става така,че всички са любезни с мен,държат се приятелски,а се оказва,че просто както казваш да си запълват времето.Аз,го отдавах на това,че ме делят, защото съм много пълна и по притеснителна и сега ми е криво,като отида с детето на детската площадка и има сама майка започваме разговор,но щом дойде друга по близка жена,с която по често си говори другата и ме отрязва от раз,започва въодушевено да говори и споделя с новодошлата и мен ме загърбва,разбирам,че си имат общи неща аз съм приходяща,но нямам нищо общо да се приобщя,а те ме игнорират.Уморих се от всичко това,като досадница и се чудя толкова ли съм смотана и отблъскваща!?Ще следя темата ти,може пък и на мен да помогне с нещо!
Ако бях на твое място, hindi76, с тези майки, които ме задгърбват като дойде друга, нямаше да комуникирам повече. Или ще се занимавам с детето си или ще си чета книга и ще се наслаждавам на деня, зависи колко е голямо детето, будно ли е, заспало ли е и т.н.
....
"За теб имам усещането, че имаш проблем да си поискаш, а очакваш другите да се сетят."- това определено го има така написано като го виждам. Но ще разкажа една история, за да се види, че не съм съвсем незаявявааща предпочитанията си и пак не се уважават почти никога. По- скоро май не знам как да си поискам.
......
Родителите ми не ми помогнаха особено, само пред тях освен тук съм го казвала толкова красноречиво. Казаха ми,. че хората са се овълчили и всеки гледа себе си, че съм чувствителна и не мога да очаквам чудеса, че едно време прителствата са били по- здрави, но нашето поколение е друго и всеки гледа материята и интереса дори в познанствата си. Че и аз трябва да си нагодя очакванията. Само че при мен не са инцидентни случки- единият така, пък другият не. А е тенденция и затова стигнах до извода, че нещо ми куца и предизвиквам такова никакво поведение от там и заглавието. Как да спра своето.
Ето една случка, ще пиша в скоби намесвайки част от коментарите ви.
Излизам с мъжа от първия пост. Уговорили сме се от предния ден да се видим само 2мата, той все иска от същия ден иначе. Нямахме резервация и просто щяхме да седнем някъде по нашите си места, имаме горе- долу сходни предпочитания. Той явно се е чул с негови приятели същия ден и пътьом ми казва, че ' те искали еди- къде си'. Аз друг път съм се съобразявала и сме излизали заедно няколко пъти, но този път не исках и казах (Заявих се според мен) Явно дори няма сценарий да им каже- имам уговорка, няма да мога да дойда. Е не, те казаха, че вече са готови и са излязли, еди- къде си и им се обажда , че с Блейз вече са тръгнали. ( не ми зачете мнението и като робот- ама те казаха..) В техния квартал няма много неща за правенеи къде да се седне, но те или се канят, или обикалят там. Казвам хубаво дай ние да седнем някъде в центъра в една от летните градини и те ще дойдат (Т.е. настоявам все пак някаква част от това, което искам да се случи), но той каза "ама те там обичат да си ходят" и вече го гледам, че завива в друга част.
Така прекарах един ден гладна (защото на тях не им се ядяло), не се видяхме 2мата както исках.
Имам куп такива случки с много хора. Не си мислете, че винагти съм на контра или се цупя, просто понякога искам друго и никога ен го казвам грубо. Но сякаш глас в пустиня. Какво трябваше да направя- да сляза? да мълча пасивно, за да се види колко ми е неприятно? да кажа ти мен не ме зачиташ? Все жалки и троснати неща. Не знам, наистина. Да не се виждам повече? Тогава с никого няма да се виждам, защото както казах само майка ми и баща ми биха си нарушили комфорта за мен.
Не знам, това изисквания от филмите ли са? Да беше една случка, хубаво, но като постоянно някой така ти прави и ти се чувстваш невзрачна става товарещо и за мен. Много често някой ми обяснява колко са заети всички, но изниква нещо друго и хукват. Аз не съм от хората които се връзват на това и знам че ако някой е много зает то той обикновено е зает за теб, а не принципно.
"За теб имам усещането, че имаш проблем да си поискаш, а очакваш другите да се сетят."- това определено го има така написано като го виждам. Но ще разкажа една история, за да се види, че не съм съвсем незаявявааща предпочитанията си и пак не се уважават почти никога. По- скоро май не знам как да си поискам.
......
Родителите ми не ми помогнаха особено, само пред тях освен тук съм го казвала толкова красноречиво. Казаха ми,. че хората са се овълчили и всеки гледа себе си, че съм чувствителна и не мога да очаквам чудеса, че едно време прителствата са били по- здрави, но нашето поколение е друго и всеки гледа материята и интереса дори в познанствата си. Че и аз трябва да си нагодя очакванията. Само че при мен не са инцидентни случки- единият така, пък другият не. А е тенденция и затова стигнах до извода, че нещо ми куца и предизвиквам такова никакво поведение от там и заглавието. Как да спра своето.
Ето една случка, ще пиша в скоби намесвайки част от коментарите ви.
Излизам с мъжа от първия пост. Уговорили сме се от предния ден да се видим само 2мата, той все иска от същия ден иначе. Нямахме резервация и просто щяхме да седнем някъде по нашите си места, имаме горе- долу сходни предпочитания. Той явно се е чул с негови приятели същия ден и пътьом ми казва, че ' те искали еди- къде си'. Аз друг път съм се съобразявала и сме излизали заедно няколко пъти, но този път не исках и казах (Заявих се според мен) Явно дори няма сценарий да им каже- имам уговорка, няма да мога да дойда. Е не, те казаха, че вече са готови и са излязли, еди- къде си и им се обажда , че с Блейз вече са тръгнали. ( не ми зачете мнението и като робот- ама те казаха..) В техния квартал няма много неща за правенеи къде да се седне, но те или се канят, или обикалят там. Казвам хубаво дай ние да седнем някъде в центъра в една от летните градини и те ще дойдат (Т.е. настоявам все пак някаква част от това, което искам да се случи), но той каза "ама те там обичат да си ходят" и вече го гледам, че завива в друга част.
Така прекарах един ден гладна (защото на тях не им се ядяло), не се видяхме 2мата както исках.
Имам куп такива случки с много хора. Не си мислете, че винагти съм на контра или се цупя, просто понякога искам друго и никога ен го казвам грубо. Но сякаш глас в пустиня. Какво трябваше да направя- да сляза? да мълча пасивно, за да се види колко ми е неприятно? да кажа ти мен не ме зачиташ? Все жалки и троснати неща. Не знам, наистина. Да не се виждам повече? Тогава с никого няма да се виждам, защото както казах само майка ми и баща ми биха си нарушили комфорта за мен.
Не знам, това изисквания от филмите ли са? Да беше една случка, хубаво, но като постоянно някой така ти прави и ти се чувстваш невзрачна става товарещо и за мен. Много често някой ми обяснява колко са заети всички, но изниква нещо друго и хукват. Аз не съм от хората които се връзват на това и знам че ако някой е много зает то той обикновено е зает за теб, а не принципно.
Първо, че този приятел изведнъж превръща вашата среща в среща с негови приятели, които явно са приоритет. Извод: той грам не държи на теб.
Но по-стряскащото е как ти си останала гладна, защото приятелят и компания не били гладни. Моля? Та ти си дама! Ако сте отишли в заведение, където няма храна, как така ще седиш гладна заради тях!
Струва ми се, че наистина се изживяваш като човек, който трябва да се държи незабележимо, за да не го "отсвирят".
Това ми напомня за дъщеря ми, беше на пет години, когато тръгна на детска градина. И забелязах, че носи играчки от вкъщи и не ги връща. Питах я, а тя ми обясни, че ги давала на децата, защото иначе защо биха си играли с нея! Ами същото е.
Ей, разбери, ти си стойностен човек. Не става дума да мрънкаш и да натоварваш другите като енергиен вампир. Но ти си личност, не трябва да си невидима и за всичко да угаждаш на всеки, само и само за да не си сама. Не трябва да се откажеш от себе си, за да бъдеш с някого!
Явно ще трябва да го осмислиш и ще започне да ти се получава.