Блейз - не съм експерт, но по наблюдения в-у приятели съм видяла, че израстналите сами деца, понеже не са имали конкуренция някак си очакват да им се дава безкористно и все едно всичко им се полага.

Да, не съм имала конкуренция за вниманието на родителите ми, но със сигурност не ме възпитаваха, че ми се полага, дори напротив. Че нещата в живота трябва да се извуюват, да заслужиш доброто отношение с твое добро отношение и че просто понякога не ти се полага. Случвало ми се е при подаръци да ми казват, че не заслужавам много, ама айде- нещо като не съм се държала добре, но ще ми подарят за Коледа примерно, защото се подарява или защото са ми родители. Смея да твърдя, че не съм израснала със златната лъжица в устата да очаквам да ми се кланят всички. Благодаря ти за включването, звучи толкова просто като ти идва отвътре.
...
В случая, може би точно възпитанието на авторката, че вниманието и одобрението трябва да се извоюват, сега я принуждават да се труди за внимание, да се старае и престарава. Аз съм си мислела, че хората ме харесват, просто защото съм аз. В случая разсъждението на родителите май е - "а ти какво направи, за да те харесат?"
Може би точбо това трябва да се преодолее. Старание не е необходимо. На когото допадаш - допадаш, на когото не - прав му път.
Предполагам, че е трудно да изкорениш в себе си такъв модел на мислене и поведение.