Нормално е, да като влезнеш в компанията и знаят, че си гадже на приятел, започват да си те пазят.
Но това не става от първия ден.
Но това не става от първия ден.
- Публикувана: 26 юни 2021, 17:43 ч.
- Последно мнение: 21 юли 2021, 13:09 ч.
Как да спра това поведение?!
Ще отговоря на въпросите и ще доуточня някои неща. Да, само дете съм и са ми обръщали внимание. Не обяснявам, че съм самостоятелна, макар че за такава ме имат. Моля да ми носят покупки, ако сами не се сетят, примерно. Т.е. опитвам се да не бъда всичко можеща. Интересен пост, PrimaDonna. Предизвика ми желание да се обяснявам, което значи, че има вярно в него макар да не ми харесва много.
„Те не са те направили по тяхно желание, за де обичат такава каквато си.“- А не е ли това целта, да ме харесват хората заради мен самата, не да извличам отношението им чрез тактики.
„Масажираш му егото, фантазията, мечтите, усещанията - не е казано че всичко е приятно, има и малко болка и драма и несигурност за да може да продължава движението.“- Това как се прави? Като го чета, имам чувството, че по- скоро те на мен го правят. Примерно казвали са ми точно подобно за ските само че за кънки „ще те заведа на кънки“ и аз казвам „супер, звучи забавно“ или нещо от сорта и после няма никой. Ако кжа ама хайде нали щеше да ме водиш на ски/кънки/боулинг, не звучи ли тъпичко? Наистина не знам какво да правя, когато ме изпреварват очевидно с всички тези "масажирания" под формата на отдръпвания, обещания и т.н. Някой отбеляза, че средата ми е подобна на мен и това е така. Не са някакви глупаци. Има ли вариант по- скоро мен да се опитвата да ме работят. Пиша го, защото знаете ли ... моите очаквания не са просто ей така във въздуха и към всеки а към хора които уж са показали или заявили че сме си близки. Примерно тази ми е звъняла в късно за мен време за да поговорим за гаджето, което беше ѝ се заканило, че ще ѝ посегне. Не знам дали й е посягал. Друга ми е казвала, че съм много добра приятелка и държи на мен. Въпросният господин окачествява вижданията като срещи, говори за свещи и т.н., друг искаше УЖ да се женим. Но като го викнех да ми помогне и изхвърчаше, ако някой му се обади на секундата. Никога не каза- имам да помагам на приятелката ми. И т.н.
Затова не отговорих на въпроса за външния вид. Според мен съм секси, не се нося като библиотекарка и си имам тяло, като цялоо не ми е трудно да намеря мъж, привличам визуално, трудно ми е да задържа мъж в състояние на старание. Не си представяйте постоянно чеупене на краката. Но като ме опознаят малко и престават да се стараят. Като съм била във връзка, съм имала желаещи, но никой от мъжете сякаш не се е притеснявал да не ме „откраднат.“ Аз и не искам постоянно да са на нокти, но мисля, че се сещате за каква динамика става дума- като удобна мебел, която знаеш, че си е там. А не съм се занемарявала, просто както ПримаДонна казва, явно проблемът е другаде.
@123, към теб беше, благодаря ти!
@Uncommon, благодаря, може би там е разковничето. Наистина случката е същата като с дъщеричката ти и често се чувствам така- че ако не съм еди каква си, то за какво биха били с мен и се опасявам от това, което Нина е казала- че ако режа всичко що не ми изнася, просто ще си кукувам сама завинаги.
И после като се появи льольо с предложение за кафенце - питаш го къде ще те заведе? – На мен ми е неудобно да посочвам с пръст заведи ме там или там. Ако питам къде ще ме заведеш, много от тези хора биха казали- да се видим и ще решим.
Ще уточня за случката- бяхме в бар, дори по- хубав от това, на което по принцип ходим с него и не бяха само братлетата, имаше и друго момиче. Затова останах гладна и ме ядоса и това, че като е за пред другите, отидохме в доста лъскаво заведение, а като сме двамата- все тегли към много обикновени. Под обикновени имам предвид точно кварталната кръчма с пейките и бирата. Аз не държа да ме развеждат по хубави заведения, искам просто да е приятно и посетителите да не са само дядо Косе от 8я етаж, който си мисли, че ръцете му треперят от паркинсон,а не от 8те чаши водка.
ПримаДонна, много готини съвети си дала. Аз някои от тях ги изпълнявам- имам хубави дрехи, купувам си добра козметика, грижа се горе- долу за себе си откъм глезотии без да прекалявам и според финансите, разбира се. Затова и казах съвсем в началото на темата, че хората не предполагат за проблема ми, не давам на първи прочит вид на смотанячка, но вътрешно явно съм. Защото в началото и приятелките и мъжете се отнасят по- коректно с мен, не си позволяват такива номера примерно. За конкретния случай- въпросният в началото ме покани на приятно място, обади се притеснен, че ще закъснее 5 минути, после стана "мързелив". 'Приятелките' също в началото ме питаха пове4че за мнението и предпочитанията ми. После започнаха с тези номера.
Дописвам , но все се сещам за още неща. Много често се случва разговорът толкова да тръгне към някакви случки и хора, че мен никога да не ме попитат как съм, нещо за мен, къде ще ходя. Аз сама трябва да си говоря, без да ме питат и то изглежда, че се опитвам да превзема разговора. Ако дойда татуирана с начупения кръст на челото си, пак може да не ме питат, а да си подхванат техните си истории. И на мен ми е неудобно да кажа- искам да говорим за теб, мен, пътувания, планове (не общи, а по принцип), за идеи. Примерно, някакви протяжни обяснения за чичото и дъщеря им, демек братовчедката. Как отишъл, пък с какви дрехи бил се облякъл, а пък тя как реагирала и ей такива неща. Така написано звучи като да съм центрирана само в себе си, но понеже е системно, ми идва в повече. Точно като невидимка. Дай да говорим за цвета на връзките на свекъра на чинката, пък ти си стой там.
Не вдигам скандали, да. Като малка ми казваха да не избухвам, да не съм агресивна към другите, защото агресията е вредна, да се решават мирно проблемите и сякаш в лошите за мен ситуации сякаш започнах да тъжа отколкото да се гневя.
„Те не са те направили по тяхно желание, за де обичат такава каквато си.“- А не е ли това целта, да ме харесват хората заради мен самата, не да извличам отношението им чрез тактики.
„Масажираш му егото, фантазията, мечтите, усещанията - не е казано че всичко е приятно, има и малко болка и драма и несигурност за да може да продължава движението.“- Това как се прави? Като го чета, имам чувството, че по- скоро те на мен го правят. Примерно казвали са ми точно подобно за ските само че за кънки „ще те заведа на кънки“ и аз казвам „супер, звучи забавно“ или нещо от сорта и после няма никой. Ако кжа ама хайде нали щеше да ме водиш на ски/кънки/боулинг, не звучи ли тъпичко? Наистина не знам какво да правя, когато ме изпреварват очевидно с всички тези "масажирания" под формата на отдръпвания, обещания и т.н. Някой отбеляза, че средата ми е подобна на мен и това е така. Не са някакви глупаци. Има ли вариант по- скоро мен да се опитвата да ме работят. Пиша го, защото знаете ли ... моите очаквания не са просто ей така във въздуха и към всеки а към хора които уж са показали или заявили че сме си близки. Примерно тази ми е звъняла в късно за мен време за да поговорим за гаджето, което беше ѝ се заканило, че ще ѝ посегне. Не знам дали й е посягал. Друга ми е казвала, че съм много добра приятелка и държи на мен. Въпросният господин окачествява вижданията като срещи, говори за свещи и т.н., друг искаше УЖ да се женим. Но като го викнех да ми помогне и изхвърчаше, ако някой му се обади на секундата. Никога не каза- имам да помагам на приятелката ми. И т.н.
Затова не отговорих на въпроса за външния вид. Според мен съм секси, не се нося като библиотекарка и си имам тяло, като цялоо не ми е трудно да намеря мъж, привличам визуално, трудно ми е да задържа мъж в състояние на старание. Не си представяйте постоянно чеупене на краката. Но като ме опознаят малко и престават да се стараят. Като съм била във връзка, съм имала желаещи, но никой от мъжете сякаш не се е притеснявал да не ме „откраднат.“ Аз и не искам постоянно да са на нокти, но мисля, че се сещате за каква динамика става дума- като удобна мебел, която знаеш, че си е там. А не съм се занемарявала, просто както ПримаДонна казва, явно проблемът е другаде.
@123, към теб беше, благодаря ти!
@Uncommon, благодаря, може би там е разковничето. Наистина случката е същата като с дъщеричката ти и често се чувствам така- че ако не съм еди каква си, то за какво биха били с мен и се опасявам от това, което Нина е казала- че ако режа всичко що не ми изнася, просто ще си кукувам сама завинаги.
И после като се появи льольо с предложение за кафенце - питаш го къде ще те заведе? – На мен ми е неудобно да посочвам с пръст заведи ме там или там. Ако питам къде ще ме заведеш, много от тези хора биха казали- да се видим и ще решим.
Ще уточня за случката- бяхме в бар, дори по- хубав от това, на което по принцип ходим с него и не бяха само братлетата, имаше и друго момиче. Затова останах гладна и ме ядоса и това, че като е за пред другите, отидохме в доста лъскаво заведение, а като сме двамата- все тегли към много обикновени. Под обикновени имам предвид точно кварталната кръчма с пейките и бирата. Аз не държа да ме развеждат по хубави заведения, искам просто да е приятно и посетителите да не са само дядо Косе от 8я етаж, който си мисли, че ръцете му треперят от паркинсон,а не от 8те чаши водка.
ПримаДонна, много готини съвети си дала. Аз някои от тях ги изпълнявам- имам хубави дрехи, купувам си добра козметика, грижа се горе- долу за себе си откъм глезотии без да прекалявам и според финансите, разбира се. Затова и казах съвсем в началото на темата, че хората не предполагат за проблема ми, не давам на първи прочит вид на смотанячка, но вътрешно явно съм. Защото в началото и приятелките и мъжете се отнасят по- коректно с мен, не си позволяват такива номера примерно. За конкретния случай- въпросният в началото ме покани на приятно място, обади се притеснен, че ще закъснее 5 минути, после стана "мързелив". 'Приятелките' също в началото ме питаха пове4че за мнението и предпочитанията ми. После започнаха с тези номера.
Дописвам , но все се сещам за още неща. Много често се случва разговорът толкова да тръгне към някакви случки и хора, че мен никога да не ме попитат как съм, нещо за мен, къде ще ходя. Аз сама трябва да си говоря, без да ме питат и то изглежда, че се опитвам да превзема разговора. Ако дойда татуирана с начупения кръст на челото си, пак може да не ме питат, а да си подхванат техните си истории. И на мен ми е неудобно да кажа- искам да говорим за теб, мен, пътувания, планове (не общи, а по принцип), за идеи. Примерно, някакви протяжни обяснения за чичото и дъщеря им, демек братовчедката. Как отишъл, пък с какви дрехи бил се облякъл, а пък тя как реагирала и ей такива неща. Така написано звучи като да съм центрирана само в себе си, но понеже е системно, ми идва в повече. Точно като невидимка. Дай да говорим за цвета на връзките на свекъра на чинката, пък ти си стой там.
Не вдигам скандали, да. Като малка ми казваха да не избухвам, да не съм агресивна към другите, защото агресията е вредна, да се решават мирно проблемите и сякаш в лошите за мен ситуации сякаш започнах да тъжа отколкото да се гневя.
Замисляла ли си се, че и приятелките ти може да имат подобни мисли в главата и играят номера. Доста хора са минавали през подобни мисли и периоди. Нормално е.
За приятеля, който е станал мързелив е възможно да си е такъв по принцип. В началото се опитват да впечатлят, после го карат по-полека. Не казвам, че трябва да се примиряваш. Ако не ти харесва, се заявяваш. Ако няма промяна, си тръгваш. Хората трудно се променят, да не кажа, че е почти невъзможно.
За приятеля, който е станал мързелив е възможно да си е такъв по принцип. В началото се опитват да впечатлят, после го карат по-полека. Не казвам, че трябва да се примиряваш. Ако не ти харесва, се заявяваш. Ако няма промяна, си тръгваш. Хората трудно се променят, да не кажа, че е почти невъзможно.
Ако си отговаряла по определен начин, внушавайки липса на предпочитания и/ли лежерност, докато си имала намерение да направиш специфично впечатление на възпитана и уважителна например (така го усещам), нищо чудно, че са спрели да те питат. Уклончивостта всъщност дразни, защото затруднява взимането на решения, и особено за нещица като избор на заведение, още повече.
Аз все още мисля, че ти не си искрена и не комуникираш с хората прозаични и банални неща по някаква причина, все мислиш как щяло да прозвучи - смешно, глупаво и прочие. Освободи се.
Аз все още мисля, че ти не си искрена и не комуникираш с хората прозаични и банални неща по някаква причина, все мислиш как щяло да прозвучи - смешно, глупаво и прочие. Освободи се.
kakx, аз имам предпочитания и съм ги казвала, но явно не достатъчно категорично, защото ако кажа- не, се настоява, както с тази случка с разходката.
Ако кажа- хайде другаде- е, не искаш ли еди- какво си.
Жената, която разказа историята, че приятелката повече никога не ѝ се обадила, от този сценарий явно се страхувам.
Прочетох си поста и на моменти е пасивно- агресивен. Дано някой ден стигна до това хем да ми е усмихнато и леко, хем да си защитавам предпочитанията, както вас.
Ако кажа- хайде другаде- е, не искаш ли еди- какво си.
Жената, която разказа историята, че приятелката повече никога не ѝ се обадила, от този сценарий явно се страхувам.
Прочетох си поста и на моменти е пасивно- агресивен. Дано някой ден стигна до това хем да ми е усмихнато и леко, хем да си защитавам предпочитанията, както вас.
Агресивност понякога е нужна, не може без нея, затова настоявай и ти, когато ти е важно. Естествено е всеки да дърпа към себе си, включително и ти, така ще има баланс, иначе се нарушава както в случая.
А отстояването не винаги е красиво и елегантно, надали може да се подходи с финес и усмивка в 100% от случаите, но по-неутрален изказ не пречи, ако ти се удава.
А отстояването не винаги е красиво и елегантно, надали може да се подходи с финес и усмивка в 100% от случаите, но по-неутрален изказ не пречи, ако ти се удава.
Проблемът не е в рецептата, а в продуктите. "Това поведение" си е вродено у някои хора. Ако спреш едно ще текне друго. Номерът е да намериш някой който не го тегли да шикалкави, да се измъква и да не скътава. Агресивност, игрички, тактики привличат хора които също ще са агресивни, ще играят игрички и ще си измислят тактики, но ми се вижда че не търсиш такова насреща. Ако не попаднеш веднага на точния човек проблемът не е в теб, нито в това което правиш, просто не е точния човек насреща ¯\_(ツ)_/¯ Свестните са малко, повечето жени правят компромиси. Като искаш такъв дето ще ти създава по-малко негативни емоции и ще ти пасва на представите, продължаваш да търсиш. Няма такова нещо като спиране на поведение, то и филми вече спряха да правят на тая тема, защото идеята е съвсем научна фантастика.
Мини или си отдавна женена и вече си забравила как стоят нещата с гаджетата или ти е трудно да "завъдиш" гадже.
Блейз - не съм експерт, но по наблюдения в-у приятели съм видяла, че израстналите сами деца, понеже не са имали конкуренция някак си очакват да им се дава безкористно и все едно всичко им се полага. И добри хора са, супер приятели са, чак предразполагат хората да се възползват от тях - пак защото не са били изигравани или разочаровани, толкова колкото тези със братя и сестри.
Не се притеснявай да си заявяваш точно какво искаш, това ще го научиш много добре, като станеш омъжена жена с деца, и постоянно трябва да се бориш за уважение и да те третират като човек. Защото и това го има по нататък. Сега кахърите ти звучат повърхностно, но ако не ги оправиш, после ще е много по гадно.
Изобщо не се притеснявай да му кажеш на льольо - искам днес да ме водиш на много готино заведение, да ме глезиш еди как си, тези кръчми в които ме водиш не мой тип и ако ще сме там, без мен.
Това е - така се общува с мъжете- те не са особено комплицирани събеседници. Ясно му казваш какво харесваш и какво искаш и ако не ти е комфортно, режеш директно.
Не искам да приема тъпото поведение.
Не зная какъв е проблемът на авторката на темата, но и у мен предизвиква същите чувства. Злобното желание да я задгърбя.
А аз съм най- милозливия човек на света и никога не правя така.
Има нещо, но просто трябва да идеш на консултация с психолог. Тук не може да се реши проблем, за който, причината е скрита в личността. Ако виждаш, че нещо от поведението ти пречи на живота ти и не можеш да разбереш какво, защо и как, просто отиваш на психолог. Много ще ти помогне, ако попаднеш на точния човек
Не зная какъв е проблемът на авторката на темата, но и у мен предизвиква същите чувства. Злобното желание да я задгърбя.
А аз съм най- милозливия човек на света и никога не правя така.
Има нещо, но просто трябва да идеш на консултация с психолог. Тук не може да се реши проблем, за който, причината е скрита в личността. Ако виждаш, че нещо от поведението ти пречи на живота ти и не можеш да разбереш какво, защо и как, просто отиваш на психолог. Много ще ти помогне, ако попаднеш на точния човек
Авторке, изгуби ме някъде в началото, където прочетох, че си с нормално поведение, нямаш тикове и т.н. Ти не си добър човек и хората го усещат инстинктивно. Държиш се добре и затова не са те изолирали напълно, но вътрешно не струваш и това се усеща.
Как може да се изразяваш по този начин? Нямала тикове.....Ай, ай, каква вървежна мадама! Ама си сама..., що ли?
Преди година-две Гласът на България спечели мъж с ужасни тикове, направо беше трудно за гледане. Този мъж обаче си имаше и жена, и дете. И представи си, " нормална" жена, ако използвам твоя речник, сякаш той не е нормален, ама да не задълбаваме.
Всичко идва от теб, от вътрешната ти същност. Като отвътре си кух, няма как да привлечеш някого. И ще има да се чудиш защо тия с тиковете, които изглежда ти бодат очите, имат половинки, а ти нямаш.
Не те познавам и не знам дали съм права, но от прочетеното ми направо ужасно впечатление. Аз лично не бих била близка приятелка с теб. Щом се държиш добре, ок, ще се виждам с теб в компания, а понякога и самостоятелно, но за споделяне и близки приятелски отношения, не, мерси!
ПП За да не помислиш, че си ме засегнала лично - не, нямам тикове.Макар че тези неща за мен не са определящи.
Какви други физически недостатъци те отблъскват?А празнотата отвътре как я приемаш?
Как може да се изразяваш по този начин? Нямала тикове.....Ай, ай, каква вървежна мадама! Ама си сама..., що ли?
Преди година-две Гласът на България спечели мъж с ужасни тикове, направо беше трудно за гледане. Този мъж обаче си имаше и жена, и дете. И представи си, " нормална" жена, ако използвам твоя речник, сякаш той не е нормален, ама да не задълбаваме.
Всичко идва от теб, от вътрешната ти същност. Като отвътре си кух, няма как да привлечеш някого. И ще има да се чудиш защо тия с тиковете, които изглежда ти бодат очите, имат половинки, а ти нямаш.
Не те познавам и не знам дали съм права, но от прочетеното ми направо ужасно впечатление. Аз лично не бих била близка приятелка с теб. Щом се държиш добре, ок, ще се виждам с теб в компания, а понякога и самостоятелно, но за споделяне и близки приятелски отношения, не, мерси!
ПП За да не помислиш, че си ме засегнала лично - не, нямам тикове.Макар че тези неща за мен не са определящи.
Какви други физически недостатъци те отблъскват?А празнотата отвътре как я приемаш?
Авторке, изгуби ме някъде в началото, където прочетох, че си с нормално поведение, нямаш тикове и т.н. Ти не си добър човек и хората го усещат инстинктивно. Държиш се добре и затова не са те изолирали напълно, но вътрешно не струваш и това се усеща.
Как може да се изразяваш по този начин? Нямала тикове.....Ай, ай, каква вървежна мадама! Ама си сама..., що ли?
Преди година-две Гласът на България спечели мъж с ужасни тикове, направо беше трудно за гледане. Този мъж обаче си имаше и жена, и дете. И представи си, " нормална" жена, ако използвам твоя речник, сякаш той не е нормален, ама да не задълбаваме.
Всичко идва от теб, от вътрешната ти същност. Като отвътре си кух, няма как да привлечеш някого. И ще има да се чудиш защо тия с тиковете, които изглежда ти бодат очите, имат половинки, а ти нямаш.
Не те познавам и не знам дали съм права, но от прочетеното ми направо ужасно впечатление. Аз лично не бих била близка приятелка с теб. Щом се държиш добре, ок, ще се виждам с теб в компания, а понякога и самостоятелно, но за споделяне и близки приятелски отношения, не, мерси!
ПП За да не помислиш, че си ме засегнала лично - не, нямам тикове.Макар че тези неща за мен не са определящи.
Какви други физически недостатъци те отблъскват?А празнотата отвътре как я приемаш?
Как може да се изразяваш по този начин? Нямала тикове.....Ай, ай, каква вървежна мадама! Ама си сама..., що ли?
Преди година-две Гласът на България спечели мъж с ужасни тикове, направо беше трудно за гледане. Този мъж обаче си имаше и жена, и дете. И представи си, " нормална" жена, ако използвам твоя речник, сякаш той не е нормален, ама да не задълбаваме.
Всичко идва от теб, от вътрешната ти същност. Като отвътре си кух, няма как да привлечеш някого. И ще има да се чудиш защо тия с тиковете, които изглежда ти бодат очите, имат половинки, а ти нямаш.
Не те познавам и не знам дали съм права, но от прочетеното ми направо ужасно впечатление. Аз лично не бих била близка приятелка с теб. Щом се държиш добре, ок, ще се виждам с теб в компания, а понякога и самостоятелно, но за споделяне и близки приятелски отношения, не, мерси!
ПП За да не помислиш, че си ме засегнала лично - не, нямам тикове.Макар че тези неща за мен не са определящи.
Какви други физически недостатъци те отблъскват?А празнотата отвътре как я приемаш?
Честно казано, човек който очаква твърде много от мен, би ме напрегнал и по-скоро ще избягвам общуването с него. Гладна била, Ами вземи си нещо или се извини, ако няма къде да се яде и се прибери за да се наядеш. Аз също когато съм гладна съм кисела, не обичам боклуци и си ям определени неща, за това ако сме се разбрали да излизаме да ядем, а в крайна сметка няма да се яде, ще се подразня, ама пък чак така драматично няма да го приема. Като не ти харесва някой, просто не общуваш с него, а не си прехвърляш душевните драми в очаквания спрямо другия. Де да знам, животът е твърде кратък да го живеем мислейки, че хората ни дължат определено поведение.
Аз вчера си излизах сама и си ми беше супер. Обикалях си мола, ядох си вегетариански гирос, ходих си на театър. Ако бях взела мъжът ми или някоя приятелка ,трябваше да се съобразявам с тях. Мъжът ми мрази да обикаля по магазините за женски дрехи, приятелката може да иска по-луксозен ресторант, а не гирос на пейката и реално трябваше да се съобразя аз. Пък така си организирах денят точно както ми е кеф.
Аз вчера си излизах сама и си ми беше супер. Обикалях си мола, ядох си вегетариански гирос, ходих си на театър. Ако бях взела мъжът ми или някоя приятелка ,трябваше да се съобразявам с тях. Мъжът ми мрази да обикаля по магазините за женски дрехи, приятелката може да иска по-луксозен ресторант, а не гирос на пейката и реално трябваше да се съобразя аз. Пък така си организирах денят точно както ми е кеф.
Честно казано, човек който очаква твърде много от мен, би ме напрегнал и по-скоро ще избягвам общуването с него. Гладна била, Ами вземи си нещо или се извини, ако няма къде да се яде и се прибери за да се наядеш. Аз също когато съм гладна съм кисела, не обичам боклуци и си ям определени неща, за това ако сме се разбрали да излизаме да ядем, а в крайна сметка няма да се яде, ще се подразня, ама пък чак така драматично няма да го приема. Като не ти харесва някой, просто не общуваш с него, а не си прехвърляш душевните драми в очаквания спрямо другия. Де да знам, животът е твърде кратък да го живеем мислейки, че хората ни дължат определено поведение.
Аз вчера си излизах сама и си ми беше супер. Обикалях си мола, ядох си вегетариански гирос, ходих си на театър. Ако бях взела мъжът ми или някоя приятелка ,трябваше да се съобразявам с тях. Мъжът ми мрази да обикаля по магазините за женски дрехи, приятелката може да иска по-луксозен ресторант, а не гирос на пейката и реално трябваше да се съобразя аз. Пък така си организирах денят точно както ми е кеф.
Аз вчера си излизах сама и си ми беше супер. Обикалях си мола, ядох си вегетариански гирос, ходих си на театър. Ако бях взела мъжът ми или някоя приятелка ,трябваше да се съобразявам с тях. Мъжът ми мрази да обикаля по магазините за женски дрехи, приятелката може да иска по-луксозен ресторант, а не гирос на пейката и реално трябваше да се съобразя аз. Пък така си организирах денят точно както ми е кеф.
Блейз - не съм експерт, но по наблюдения в-у приятели съм видяла, че израстналите сами деца, понеже не са имали конкуренция някак си очакват да им се дава безкористно и все едно всичко им се полага.
Да, не съм имала конкуренция за вниманието на родителите ми, но със сигурност не ме възпитаваха, че ми се полага, дори напротив. Че нещата в живота трябва да се извуюват, да заслужиш доброто отношение с твое добро отношение и че просто понякога не ти се полага. Случвало ми се е при подаръци да ми казват, че не заслужавам много, ама айде- нещо като не съм се държала добре, но ще ми подарят за Коледа примерно, защото се подарява или защото са ми родители. Смея да твърдя, че не съм израснала със златната лъжица в устата да очаквам да ми се кланят всички. Благодаря ти за включването, звучи толкова просто като ти идва отвътре.
@christina1980, звучи логично хората да се натоварват от очаквания, ще го имам предвид. От това, което пишеш и което PrimaDonna пише май че имам прекалено много очаквания, а малко стандарти и ги омесвам. Може би наистина трябва да обърна повече внимание на първичните си нужди, без да се замислям. Яде ми се- ям. Със или без този или тази. Просто в случая, ако някой те покани на среща не би ли следвало да се съобрази поне частично.
@Роузи, аз също не знам какво предизвиква това 'злобно желание да ме загърбите'. Ще отида на специалист, но това не пречи да поискам съвет тук.
вътрешно не струваш и това се усеща.
Как може да се изразяваш по този начин? Нямала тикове.....Ай, ай, каква вървежна мадама! Ама си сама..., що ли?
Как може да се изразяваш по този начин? Нямала тикове.....Ай, ай, каква вървежна мадама! Ама си сама..., що ли?
Споделеното за приятелките просто е моето желание и аз да получавам мило отношение. Когато приятел си би шута на секундата при позвъняване от приятелите, а беше поел ангажимент да ми помогне за внасянето на голям уред (сам настоя, аз можех и да си платя да ми го внесат и инсталират), който щяха да ми доставят и ме остави пред свършен факт, едно момиче ми каза "добре, че моят Пешо не е така, цял ден ми помага". Нещо от сорта. Стана ми криво, че моят приятел не ме приоритизираше никога, а не че тя имала тикове примерно, пък нейният нея я.
Не мисля, че съм куха и уточненията ми нямат нищо общо с моето отношение към хората с тикове.
А вие как можете да кажете на някой, че не струва, без да го познавате?