Публикувана: 17 окт. 2006, 23:45 ч.
Последно мнение: 20 май 2007, 15:43 ч.

Изнедадващите трудни въпроси и изненадващо тъпите им отговори

7 246
57
1

# 15 8 май 2007, 13:25 ч.

Мнения: 1 652

Мама Галя, когато казах на сина ми, преди година, че не е бил в коремчето ми, а съм го носила в сърцето си, той ме попита- "Ами как съм излязъл оттам?" Естествено отговорих, че винаги е бил и ще бъде там и че до носиш накого в сърцетоси означава да го обичаш и искаш много. сега вече знае , какво е да носиш в сърцето си.

Цитат на: korni6onko в пн, 07 май 2007, 16:29

"Защо точно мен сте избрали като аз не съм искал вие да сте ми родители?", "Откъде сте били сигурни че няма да се върне да ме вземе ?" Въпроси, на които се чудиш как да отговориш без да го нараниш, но трябва да се отговори, защото иначе започват упреците.

Корни, не искам да се драскам за всезнайка, ама се сещам за някои отговори.

..аз не съм искал вие да сте ми родители?- Искаше, и аз го помня много добре. Смееше ни се, искаше ни, гушкаше ни, плачеше, когато отивахме в другата стая или те оставяхме на някого да те гледа. А ти просто няма как да си спомняш, че не си ни искал, защото беше много малък.
Откъде сте били сигурни, че няма да се върне и да ме вземе? - Ами ако не се върне- какво щеше стане с теб - щеше да си без родители, без подкрепа, сам....
Естествено съм сигурна- децата са толкова умни и изобретателни, че ще измислят друго. Но според мен най-важното е, че след това идва и казва , че съжалява.

# 16 8 май 2007, 15:16 ч.

Мнения: 2 123

Цитат на: Mama_Galia_66 в вт, 08 май 2007, 12:51

Fussii , искрено се надявам ти да не им оставаш длъжна. Бази боже от приятели Confused

Ами да ви кажа, аз не мога да се ядосам на такава искрена, чистосърдечна глупост. Реакцията ми и трите пъти, в които ми се случи е да се смея с глас, което също явно доста дразни ... В интерес на истината и рите пъти го чух от не - близки познати.

Близките ми приятели умират за Никола. Даже днес си определих среща с моя мнооого любима приятелка и й казах, че ще съм без него, а тя съвсем искрено изтърси "Е, тогава за какво ще се виждаме " Joy

# 17 8 май 2007, 15:27 ч.

София
Мнения: 1 324

Абе то отговори много, ама като те застрелят неочаквано изтъпяваш.

# 18 10 май 2007, 13:57 ч.

Мнения: 2 123

Моля приемете го от смешната страна:
Разговор в кю-то с една от тукашните мами:

Фуси:
6 години доктори, 6 инсета, едно икси, накрая осиновихме Никола

Мамата:
Аууу много неприятно

Фуси
Напротив, прекрасно е

Мамата:
аз нали чакам близнаци, и в болницата ни правят групички, на бременни чакащи близнаци по горе долу ендо и също време. 4 сме в групата - само аз съм заченала нормално. Другите 3 са заченали инвитро. А познавам и една българка, която не произвежда изпбщо яйцелкетки и пак роди дете с инвитро - чужда яйцелклетка и сперма от мъжа и сега детето и не прилича изобщо на нея разбира се. Ама тя си го е родила и си е нейно и определено на мъжът и.

А осиновяването също е вариант, аз нямам нищо против него, въпреки че може да възникнат проблеми, ако детето има лоши гени и да съжалиш в един момент

Фуси
ами като гледам и със собстеввени гени възникват проблеми ... (тук имам предвид нея и сина и, но мамата въобще не зацепва Laughing

)

Мамата
ако осиновявам ще искам да разуча назад родословното дърво на детето,
да не е обременено генетично
---------------------

Яко а? Joy

# 19 10 май 2007, 14:32 ч.

Мнения: 677

Нали се сещате,че Бог просто няма да допусне осиновяване от такива мами или достатъчно ще им покаже уроци за да си променят мисленето по въпроса.
за да осиновиш трябва да осъзнаваш,че не ходиш на пазара за домати и да питаш кой и как ги е произвел...
бъдете здрави.

# 20 10 май 2007, 14:39 ч.

Мнения: 1 843

Яко, да.
Ама не бива и да се сърдим.

Защото аз лично тълкувам готовността на хората да осиновят, именно по тези показатели. Докато в главата ти се въртят мисли като тези, че от теб може да излезе само нещо добро, просто по презумпция, пък от другите кой знае какво...то означава, че наистина по-добре да опиташ всички възможни начини да се възпроизведеш. Акта на осиновяването, според мои лични убеждения, не е свързан само със задоволяване на тази най-естествена женска (предимно) потребност да стане майка. Трябва нещо повече.

И на мен са ми предавали индиректно мнения, които на първо четене са били неприятни, но всъщност хората непреживяли подобни емоции, често проявяват криворазбрана загриженост. По-скоро към мен и не толкова към детето...
Близките ми отдавна не се вълнуват от мен, а питат само за Ирина! Laughing

Съжалявам, но по темата се сещам само за един въпрос, който наистина ме затруднява и той не е свързан с осиновяването. "Защо тати е мъж, а ние сме жени?" Mr. Green

# 21 10 май 2007, 15:08 ч.

София
Мнения: 1 324

Да, яко е.
Спомням си една случка от преди четири години:
Докато чакахме датата на делото, бебето се разболя от остър бронхиолит и го закарали в болница. Аз естествено полудявам и започвам да търся връзки да вляза в болницата да видя за какво става въпрос и от какво има нужда. Нямам, обаче това право, защото делото не е минало и аз не съм никаква на бебето. С триста зора издействах да вляза "нелегално" в 23:30 ч. Посреща ме някакъв нервно-болен доктор, който на въпросите ми "какво е състоянието на детето и какво трябва да занеса" започна да ми крещи "вие знаете ли какво правите, нищо не знаете за това дете, можете ли да мислите въобще, не познавате майката и бащата" и т.н. На мене ми увисна ченето и простичко казах "олекна ми, защото вече познавам вас и съм сигурна, че слава Богу не е ваше дете". Та такива работи - хора всякакви.

# 22 10 май 2007, 15:13 ч.

Мнения: 2 722

Да ви задам аз един труден въпрос предполагащ тъп отговор, та да размием темата като хората. Правя сумарно обобщение на дразгите от другите подфоруми.
Кои са по-майки - родилите по естествен път без упойка, със упойка или родилите със секцио?????
Е, докато има хора които се дразгат за такива неща и си мерят броя на контракциите като определящи стойността им като майки, ще има и "трудни" въпроси. Peace

На фона на техните питания аз пък се определям като най-майка!

# 23 10 май 2007, 15:18 ч.

София
Мнения: 1 324

Ти к'во праиш по другите форуми, а?

# 24 10 май 2007, 15:26 ч.

Мнения: 2 123

Това за гените не ме впечатли особено, но любимото ми е:
Фуси:
............, накрая осиновихме Никола
Мамата:
Аууу много неприятно

Това е за виц! Иначе за гените... знам, че е нормално хората да мислят по този въпрос. Аз също съм мислила, но в семейството ми има и хора с които не се гордея особено Embarassed

, така че ако детето ми би наследило техните гени ..... мммм ....

# 25 10 май 2007, 15:30 ч.

Мнения: 2 722

Цитат на: кльомба в чт, 10 май 2007, 15:18

Ти к'во праиш по другите форуми, а?

Черпя опит в отглеждането на деца Simple Smile

Тъп въпрос на съседка дошла да живее във входа месец преди да осиновим Милен - ау, това хубаво дете на кой е?
Казвам - мое.
Тя - Ами аз не съм те виждала бременна newsm78

, ти да не си го купила?
Аз - ами да, естествено, кой е луд да си разваля хубавата фигура с рашдане и кърмене, като може да го вземе на готово!

После казват че съм била устата - к'ви са тия персони Wink

# 26 10 май 2007, 16:16 ч.

Мнения: 583

Галче моите "напъни" и "контракции" бяха в продължение на 6 години и половина докато го "родя" моя син, така че другите са "слаба ракия" в сравнене с нашите родилни мъки.

# 27 10 май 2007, 17:16 ч.

Мнения: 11 607

Цитат на: korni6onko в чт, 10 май 2007, 16:16

Това ми хареса много.....Поздравления! Дали някой осъзнава какво означава да станеш мама?

Мами, четох, четох и стигнах до следното....Възрастните сме най-големите животни....И точно от въпросите на големите боли, особено на близките...От децата ни - не! Защото те те гледат с големи очи и с една топлота в тях...Докато възрастните - аууу с поглед да те изядат.......

Накефих се максимално и на отговора - От Метро на промоция.......

Поздравления за всички вас! Редовно чета този подфорум и ви се възхищавам.....

# 28 10 май 2007, 18:21 ч.

Мнения: 2 722

Корни, твоите 6 години не важат пред моите 17 - да си имаме уважението Joy

За щастие лошите приказки и въпроси са процентно по-малко от положителните реакции. Днес вече се е разчуло и при родителите на всички деца от градината - Милен е като информационна агенция и понеже за него всички знаят че е осиновен, като заговорил за бебе Митко и като ме познават добре, събрали хората 2+2. И понеже аз директно в прав текст си говоря по въпроса днес вместо тъпи въпроси и подпитвания получих само положителни отзиви.
Всъщност установила съм че някои хора се чувстват длъжни да ти тестват реакциите - като видят че не могат да те захапат, дори спират да лаят.

# 29 14 май 2007, 22:29 ч.

Мнения: 2 084

Мен една бабка ме пита в парка как като съм толкова малка съм родила две деца. "С мерак" и отговорих.
Когато правиха на Преси операция ме помолиха да дам кръв за изследване причините за малформацията. Бяха минали точно два месеца, откакто бяхме заедно и за първи път се сблъсках с необходимостта да кажа ИСТИНАТА. Гледах тъпо и слушах обясненията за генетични връзки и накрая изрърсих, че ние детето ми нямаме общи генетични корени. Дамата с генетичните обяснения ми орговори, че това е невъзможно, но явно се сети нещо и каза "а, да".
Пак в същата болница по същото време на прегледа преди операцията друг специалист ми каза, че изглеждам интелигентна жена, а как можело детето ми да е толкова занемарено, що не съм била чела книги как се гледат деца.
Много ме вбеси въпроса на една позната как са ми "пробутали" дефектно дете. С "ти си дефектна в душата" приключих познанството си с нея.
Друг гениален въпрос беше "Защо не ходихте по лекари, да си родите дете?"
- "Като има готови родени деца защо да се напъвам"
Последния бисер беше на полупияния ми шеф дали не съм забременявала след децата - "Каня се да ходя скоро на лекар да проверявам"
Богата ми е колекцията. Сякаш започнах да свиквам с простотията на дребните душици и толкова много както в началото не се засягам.

Препоръчани теми

Шеста тема на чакащите

5 032
Осиновители

Статистика

225
Осиновители

ОСИНОВЕНИ, време е да кажем нещата такива, каквито са/2/

271
Осиновени

Разсиновяване

42
Осиновени

Причина:

Причина: