Страхотно!
Всяка буквичка сякаш ни почуква...
Всяка буквичка сякаш ни почуква...
- Публикувана: 28 юни 2021, 21:12 ч.
- Последно мнение: 6 юли 2021, 20:37 ч.
Керем Бюрсин в "Почукай на вратата ми" (тема 94)🍒
Кажи, че си влюбен, без да казваш, че си влюбен. 
Любовчета прекрасни
Любовчета прекрасни
Записвам се, благодаря за темата! Изпипана и до най-малкия детайл. 💜
И аз в новата тема! 😁Страхотна е! Благодаря Марги и обичайните заподозрени! Големият чаровник! ❤️
https://twitter.com/i/status/1409595517571682310
https://twitter.com/i/status/1409595517571682310
благодаря за новата темичка и аз да се включа
единия с фенове а другия на почивка
далиса го на релакс
единия с фенове а другия на почивка
далиса го на релакс
Много хубава 🏡 , Марго и помагачки
Ще я изпишем с голямо удоволствие
Хайде ,че в момента " готвя '' виртуално с едни други двама красавци , но те са прекрасно чифте само на екрана
Ще я изпишем с голямо удоволствие
Хайде ,че в момента " готвя '' виртуално с едни други двама красавци , но те са прекрасно чифте само на екрана
Привет по късни доби!
Благодаря за новата тема, страхотна както винаги! 🌹
Керем сияе направо!
Благодаря за новата тема, страхотна както винаги! 🌹
Керем сияе направо!
Оригинална и красива! Поздравления! Марги, Бро, Налбантова, благодаря!
Здравейте, момичета прекрасни! ❤
За разхлаждане...
преди обещаната защита на Серкан.
Възможен, но доста нереален за мен е начина по който Серкан минава през изпитанието на живота си. В последните епизоди от 1-ви сезон някак бързо стигна до осъзнаването, че живеем сега и че няма друго време за приключения и неосъществени желания. Обикновено до такъв извод стигаш след много други, разтърсващи усещания. Не че има правила и последователност по които минаваш през различните етапи, емоции, преживявания. Няма да се спирам на тях, но познавам обсебващото чувство за безкрайно потъване...с дни, с месеци... изгубен, сам... не усещаш дъно, само тъмнина...извън света, сляп и глух. Мога да предположа колко парализиращо е осъзнаването, че със себе си теглиш и човека, който ти е всичко.
Само след като освободиш съзнанието си от шока и се избавиш от болката можеш да видиш неговата отдаденост. Да осъзнаеш, че в битката си не си бил сам. Да проследиш пътя на болка му и видиш неговите страхове... Тогава задълго се настанява вината. И започва вътрешна борба: Какво и' причинявам? Може ли да е щастлива с мен? На какво я обричам...? Собствената ти обреченост задълбочава самотата и те кара да разделяш "аз" от "тя". Слагаш на кантар - себе си срещу мечтите и', твоето срещу нейното щастие.
Не ви ли е познато? Не постъпи ли по същия начин кокато разбра за вината на Алптекин? Повтарящ се модел на поведение. Ние сме това което сме видели, изпитали и научили за живота.
Серкан цял живот чувства себе си необичан, ненужен, излишен. Проектира в живота си истории, които потвърждават неговите изживявания и страхове. Истории за невъзможна любов. С времето е развил увереност, че е безгрешен, но сблъсъкът с Еда разклаща неговата праволинейност. Руши стереотипи и модели на поведение, и поражда дълбока несигурност. Несигурност, че Еда ще го харесва и търпи дълго. Страх, че ще я разочарова и ще бъде изоставен. (Това е и причината да не се чувства готов за родител. Още по-остро дълбаещи го чувства, когато се отнася за едно малко, чисто, беззащитно същество, за което трябва да носи отговорност.)
Животът не е сграда с ясни и точни норми, закони, предписания за строителство. И няма учебник, който дава верните отговори.
Решил, че вреди на Еда, Серкан методично, целенасочено се държи непростимо унизително. Цел - да я накара да си тръгне. Любовта, вината и стрaхът са най-мощните двигатели за решенията и постъпките ни.
Това е Серкан, когото познаваме, развил в добавка изключително неприятен и груб цинизъм. Резултат от ново чувство за вина. Вина, която те кара да се изолираш и затвориш в себе си. Която те кара да се гърчиш и виеш от болка. Да се самоизяждаш и нараняваш, докато се разрушиш до основи. За да издигнеш още по-непристъпни стени от непукизъм. И приемеш, че ще се търкаляш в живота като празна орехова черупка. Заслужено.
*******
Скокът от 5 години е най-логичния начин Айше да излезе от кашата на предишните сценаристи и разкаже приказката си.
Лесно е да кажеш: -"бих останала с теб и нещастна". Представете си: Еда и Серкан са заедно. Еда е непрекъснато до него, разбираща, обгрижваща го, болезнено преглъщаща всички унижения. Забравила мечтите си. Живот в страх от рецидив и в угода на Серкан. Хранеща се от илюзията за щастлив живот с любовта на живота си. И ако успее да погледне през протритото синьо на надеждите си, ще види една сломена и смазана от грижи и страх жена. Нереализирала се, напълно обезличена и неудовлетворена от себе си. Нито тя, нито Серкан са същите хора.
Раздялата и бременността бързо връщат Еда в реалния живот. Време е и Серкан да излезе от психо - депресивното си състояние, скрито зад хиляди брони. Да извърви пътя на приемане и осъзнаване на случилото се. Да срине стените си. А ние да получим нашата вълнуваща приказка -
поставяща реални житейски проблеми, омагьосваща, караща ни да тръпнем в очакване.
*******
Много харизма и светлина носят Ханде и Керем. Нека любовта им винаги ги озарява!
Лека и прохладна нощ!
Здравейте, момичета прекрасни! ❤
За разхлаждане...
преди обещаната защита на Серкан.
Възможен, но доста нереален за мен е начина по който Серкан минава през изпитанието на живота си. В последните епизоди от 1-ви сезон някак бързо стигна до осъзнаването, че живеем сега и че няма друго време за приключения и неосъществени желания. Обикновено до такъв извод стигаш след много други, разтърсващи усещания. Не че има правила и последователност по които минаваш през различните етапи, емоции, преживявания. Няма да се спирам на тях, но познавам обсебващото чувство за безкрайно потъване...с дни, с месеци... изгубен, сам... не усещаш дъно, само тъмнина...извън света, сляп и глух. Мога да предположа колко парализиращо е осъзнаването, че със себе си теглиш и човека, който ти е всичко.
Само след като освободиш съзнанието си от шока и се избавиш от болката можеш да видиш неговата отдаденост. Да осъзнаеш, че в битката си не си бил сам. Да проследиш пътя на болка му и видиш неговите страхове... Тогава задълго се настанява вината. И започва вътрешна борба: Какво и' причинявам? Може ли да е щастлива с мен? На какво я обричам...? Собствената ти обреченост задълбочава самотата и те кара да разделяш "аз" от "тя". Слагаш на кантар - себе си срещу мечтите и', твоето срещу нейното щастие.
Не ви ли е познато? Не постъпи ли по същия начин кокато разбра за вината на Алптекин? Повтарящ се модел на поведение. Ние сме това което сме видели, изпитали и научили за живота.
Серкан цял живот чувства себе си необичан, ненужен, излишен. Проектира в живота си истории, които потвърждават неговите изживявания и страхове. Истории за невъзможна любов. С времето е развил увереност, че е безгрешен, но сблъсъкът с Еда разклаща неговата праволинейност. Руши стереотипи и модели на поведение, и поражда дълбока несигурност. Несигурност, че Еда ще го харесва и търпи дълго. Страх, че ще я разочарова и ще бъде изоставен. (Това е и причината да не се чувства готов за родител. Още по-остро дълбаещи го чувства, когато се отнася за едно малко, чисто, беззащитно същество, за което трябва да носи отговорност.)
Животът не е сграда с ясни и точни норми, закони, предписания за строителство. И няма учебник, който дава верните отговори.
Решил, че вреди на Еда, Серкан методично, целенасочено се държи непростимо унизително. Цел - да я накара да си тръгне. Любовта, вината и стрaхът са най-мощните двигатели за решенията и постъпките ни.
Това е Серкан, когото познаваме, развил в добавка изключително неприятен и груб цинизъм. Резултат от ново чувство за вина. Вина, която те кара да се изолираш и затвориш в себе си. Която те кара да се гърчиш и виеш от болка. Да се самоизяждаш и нараняваш, докато се разрушиш до основи. За да издигнеш още по-непристъпни стени от непукизъм. И приемеш, че ще се търкаляш в живота като празна орехова черупка. Заслужено.
*******
Скокът от 5 години е най-логичния начин Айше да излезе от кашата на предишните сценаристи и разкаже приказката си.
Лесно е да кажеш: -"бих останала с теб и нещастна". Представете си: Еда и Серкан са заедно. Еда е непрекъснато до него, разбираща, обгрижваща го, болезнено преглъщаща всички унижения. Забравила мечтите си. Живот в страх от рецидив и в угода на Серкан. Хранеща се от илюзията за щастлив живот с любовта на живота си. И ако успее да погледне през протритото синьо на надеждите си, ще види една сломена и смазана от грижи и страх жена. Нереализирала се, напълно обезличена и неудовлетворена от себе си. Нито тя, нито Серкан са същите хора.
Раздялата и бременността бързо връщат Еда в реалния живот. Време е и Серкан да излезе от психо - депресивното си състояние, скрито зад хиляди брони. Да извърви пътя на приемане и осъзнаване на случилото се. Да срине стените си. А ние да получим нашата вълнуваща приказка -
поставяща реални житейски проблеми, омагьосваща, караща ни да тръпнем в очакване.
*******
Много харизма и светлина носят Ханде и Керем. Нека любовта им винаги ги озарява!
Лека и прохладна нощ!
Момичета, привет от морето на Мармарис. Успях за малко да се включа в интернета. Когато се прибера ще ви чета. Сега само се маркирам, за да не ви изпусна от поглед. Целувки и много благодарности на обичайните заподозряни в изготвянето на нашата къщичка, начело с нейният основен домакин, Марги.
Я да слезна от балкона и да се запиша!
Темата е чудничка! Благодарности на момичетата!
Темата е чудничка! Благодарности на момичетата!
Страхотни сте ! С всяка следваща тема все по - красиви детайли ! 🌸
Изключително интересна за мен беше гледната точка на s...v. Много от разсъжденията са логични и житейски оправдани. Но животът е такова неоразмеримо чудо! Той може да ни приласкае, да ни изненада, да ни разбие, отново да ни вдигне. А когато нещастието дойде никога не знаеш кой как ще реагира. Дори най-близките ти, които си мислиш, че познаваш. В този смисъл, разбира се, че имаше известна разнопосочност и хаотичност в поведението на нашите герои, особено Серкан, но тук имаше и други обстоятелства като различни екипи от сценаристи и най-вече "разтягането" за повече серии. Но без шокови ситуации в сценария това "удължаване" нямаше как да се получи. Ние сме едно от доказателствата за успеха на сериала. Факт е, че още сме тук. Огромна е заслугата на Ханде и Керем, които успяха да "прекарат" героите си през уникални житейски превратности, благодарение на невероятното си партньорство, което роди и тяхната любов. Имам подозрение, че в оставащите серии няма да успеем да научим какъв е бил катарзиса, през който е преминал Серкан без Еда. Виждаме ги отново заедно след 5 години. И отново всичко е същото, като потвърждение на думите на Халил Джубран: Любовта не дава нищо, освен любов и не приема нищо, освен любов...
Прекрасни са просто. Невероятна двойка.
Колко ли снимки имат, които ние няма да видим? Обичам ги и много им се радвам.