Здравейте! Предстои ни избор на училище след 7-ми клас. Синът ми може би има шанс да влезе в МГ-Русе и ме интересува информация извън написаната на сайта. Там всичко изглежда прекрасно, зная, че това е най-сериозното училище в града и изискванията са най-високи, съответно и знанията.Но все пак някои деца започват там и после съжаляват, даже се местят, но вече нямат много възможности за избор, местата в по-неелитните училища са заети.Какво следва след възторга, че вече сме там?На моят син не му липсва желание за работа, показа голямо усърдие тази година, казва, че иска да е в МГ, за да научи математика. Но ако натиска върху учениците е смазващ, не съм сигурна дали ще издържи, няма ли да се невротизира и разочарова, че дава всичко от себе си и все не е достатъчно.
Как се гледа не децата, които не са шампиони?И може ли един не-шампион да се чувства добре, да вижда смисъл да продължава да е там, въпреки че е към средата или края в класацията по успех?Ако за учителите са важни само първенците, но няма как всички да са такива, какво е отношението към другите?Без да искам правя аналогия с един треньор - занимаваше се и говореше само с най-добрите състезатели, а другите просто пребиваваха покрай него и не му се занимаваше с тях.
Има ли стремеж всички да се приобщят към класа, за да работят и си сътрудничат заедно, или всеки драпа сам за себе си-като конкуренти и потенциални врагове. То е ясно, че не всеки ще има еднакъв принос и възможности. Ценни ли са за тази общност и тези деца, които са всеотдайни, но нямат чак толкова блестящ талант.
Ако ученикът Х се държи сякаш света е негов(понеже има баща банкер/съдия/прокурор), показват ли му, че това е неприемливо, има ли стремеж към корекция?
Как персонала гледа на ученици без висок морал и правилна ценостна система. Човек може да е възпитан да поздравява, но само с това да се изчерпва възпитанието му. Контролират ли се прояви на арогантност, вербална агресия, пренебрежително и унижаващо отношение към съученици?Зная, че там са по-подбрани деца, но те са подбирани по интелект, а не пречи в морално-етично отношение да са на бебешка възраст.Има ли стремеж към изграждане на общност, всички да се чувстват като голямо семейство(тука вече прекалих) и който не е най-най, все пак да е щастлив, че е сред тези ХОРА.
Ако всичко е със състезателен характер, ще има само един победител, а всички други остават губещи. Казва ли им се браво и на тях, че се опитаха или ...като треньора, за който по-горе писах?
Интересува ме какъв е психоклимата там- мнения на родители, чиито деца сега са в МГ или наскоро са били.Моля, пишете скоро, че не остана време да мислим. Детето ми е умно, но не е нахално и отракано, искам все пак да е доволен от направения избор.
Как се гледа не децата, които не са шампиони?И може ли един не-шампион да се чувства добре, да вижда смисъл да продължава да е там, въпреки че е към средата или края в класацията по успех?Ако за учителите са важни само първенците, но няма как всички да са такива, какво е отношението към другите?Без да искам правя аналогия с един треньор - занимаваше се и говореше само с най-добрите състезатели, а другите просто пребиваваха покрай него и не му се занимаваше с тях.
Има ли стремеж всички да се приобщят към класа, за да работят и си сътрудничат заедно, или всеки драпа сам за себе си-като конкуренти и потенциални врагове. То е ясно, че не всеки ще има еднакъв принос и възможности. Ценни ли са за тази общност и тези деца, които са всеотдайни, но нямат чак толкова блестящ талант.
Ако ученикът Х се държи сякаш света е негов(понеже има баща банкер/съдия/прокурор), показват ли му, че това е неприемливо, има ли стремеж към корекция?
Как персонала гледа на ученици без висок морал и правилна ценостна система. Човек може да е възпитан да поздравява, но само с това да се изчерпва възпитанието му. Контролират ли се прояви на арогантност, вербална агресия, пренебрежително и унижаващо отношение към съученици?Зная, че там са по-подбрани деца, но те са подбирани по интелект, а не пречи в морално-етично отношение да са на бебешка възраст.Има ли стремеж към изграждане на общност, всички да се чувстват като голямо семейство(тука вече прекалих) и който не е най-най, все пак да е щастлив, че е сред тези ХОРА.
Ако всичко е със състезателен характер, ще има само един победител, а всички други остават губещи. Казва ли им се браво и на тях, че се опитаха или ...като треньора, за който по-горе писах?
Интересува ме какъв е психоклимата там- мнения на родители, чиито деца сега са в МГ или наскоро са били.Моля, пишете скоро, че не остана време да мислим. Детето ми е умно, но не е нахално и отракано, искам все пак да е доволен от направения избор.
