Домакини 76 / Лятно ни е

Ние днес празнуваме-17 години заедно и 14 от сватбата.Кога се изниза това време...
И също ще се местим от апартамент в къща,която почти няма двор,но пък си е къща-дано ни хареса.

Ели, още дълги радостни години заедно ви пожелавам! Много сте хубави
И нашата сватба беше почти 3 години след началото на връзката.

Това с шумните пилци на село, ако трябва да съм честна не ми е любимо. Братовчед ми, както е ставало дума е луд на тази тема и непрекъснато влачеше на село всякакво пернато, а тук си гледаше щиглеци и канарчета, собственоръчно заловени повечето. Докато бяха по-малки племениците, често оставах у тях, защото той беше на работа по 24 часа, после 3 дни почива, но зора беше докато денонощие е плътно на работа. Значи като се разпееха пусти пилета по нощите, сутринта де, ама за мен много рано, резко ми се дояждаше пилешка супа. Тогава още не можех да готвя, но му бях казала, че ще се науча, специално да сготвя щиглеците, че бяха по-шумни. С петлите на село е същото, на супа най-ги обичам. Като ходех на село само за купона, тъкмо съм легнала, това ми кукурига да ставам. Имаше късмет, че тича по-бързо от мен на 3-4 ракии.
Само 1 петел са имали дето налита. Веднъж от покрива на гаража скочи точно на главата ми и лелинчо веднагички го ликвидира, въпреки протестите ми. С другите се спогаждах. Те и повечето петли бяха джинки де, братовчед ми по красота си ги избираше

Хахахах, МаКо, различни сме хората.И няма лошо!
   Сестра ми живее в София и казва,че не може без това градско ежедневие и ритъм.Когато й писне,идват у дома,но за два дни и вече е скучно.Иска си трафика,тапите,народа,шумът,ако щете и смога.
    ММ пък не ще да стъпи в София - дори ,когато дъщерята и зетя живееха там.Един единствен път е ходил,когато си намериха квартира да я видим.Имало е случаи,когато сестра ми се прибират от Гърция и трва да вземем сина и племенника , ако аз не мога да ида ,ММ казва в колко часа ще е пред блока.Сестра ми сваля децата,едно кафе в пластмасова чаша и нашият поема обратно.Добре,че племенникът прави бал тази година,та преспахме в столицата.Опита се да убеди зет ми да си ни прибере ,ама не му мина номера.
    Аз ходя, и не ми пречи , за повече дни.И трафикът не ми пречи,но си обичам къщичката и селският квартал.
ЕЛИ,още много години заедно и в хармония!Бъдете щастливи!
  Ние направихме 24 г брак тази година,от 27 сме заедно.Интересно,но още имам пеперуди ,като го видя ММ.

Елислава честота годишнина!
ма ко няма да ти хареса да си ми съседка, три петела сутрин от 5 ч пеят, а вечер токачките половин час си "говорят" преди да заспят
Мъжът ми нищо, че е от село целият му съзнателен живот е преминал в апартамент. Мечта му беше къща и двор и всички съпътстващи дейности. Аз обратно в къща съм живяла до 18 г и всяка седмица на село сме ходили там само градината имаше, нямаше условия за оставяне и затова се опъвах, знаех какво ме чака.Сега съм като в историята за бабата и тревата извън двора... Ни се оказа, че там ми е спокойно, днес не стига че съм в апартамента, ами из мол-а обикалях. Мерките там бяха миналата седмица заради камерите, днес охраната със смъкнати маски се разхожда, да не говорим за посетители. Аз съм доволна за по- малко от час младежите си избраха това за което тръгнахме и само за три часа с излизане и прибиране мога да кажа, че съм готова за 15 септември. Благодарение на споделеното от момичетата от наборната купих и раница на дребния.
Сега изпрах всичко и заслужено почивам с кафето.
марулета и ние избягахме от София преди 18 г за ужас на родата на мъжа ми. Сега ходим по повод и повечето случаи тръгване от тук рано сутринта и вечерта се прибираме.

Елислава, честита годишнина! Още много, много години щастие и любов!

Марулета, по онзи край такива растем 😁 Това с миризмата на почвата... все едно мен описваш! Като ми замирише на пръст, на зелено, на пролет... и пощръклявам! Като цъфнат джанките и нИмойш ма прибра! Отоплението ние от миналата година вече го решихме - комбиниран котел с пелетна горелка. На фона на камината преди това - песен! Няма мъкнене на въглища и дърва, няма чистене по няколко пъти дневно... Вечер ММ зарежда две торби в бункера и толкоз. Аз чистя веднъж седмично. Ако не ме мързи може и веднъж дневно да дръпна с прахосмукачката за пепел, но предпочитам да не се праша ежедневно. Работата и разходите по къщата са повече, да. Обаче нали знаеш - всяко нещо струва друго нещо... За мен цената си заслужава и дано не се налага да се връщаме в града! Не знам как да го опиша... Абе тука и хората са други! Някак... Снобизма го няма. Има си МНОГО богати (примерно Растера е известен с печатането на фалшиви пари, собственика на Бор-Чвор също е от тук, заедно с цялата му фамилия и още сто бизнеса... Има и доста други много заможни, но не чак толкова популярни), обаче масовия човек не е такъв. Дори въпросните богаташи са супер земни и готини хора, за разлика например от повечето ми съседи в комплекса. А демонстриране на стандарт, който НЯМАШ е жалка работа (защото ако имаш парите, за които претендираш, не се тъпчеш в 40 кв с две деца)...
Така де - тука си ми е таман 😊 И не, за Бога, никого не убеждавам да напуска големия град! Напротив! Ако се напълни хич няма да ми харесва вече... Но не смятам, че има такава опасност. Нямаме нещата, на които са свикнали градските хора. Едно от малкото удобства, което ми липсва, е доставката на храна... Но пък се компенсира с това, че редовно със съседките си "разменяме" закуски уикендите - все пращат уж за децата (но в солидни количества), аз после им връщам чинийките с каквито лакомства съм приготвила. Като дадат рентата олио им раздавам по някоя бутилка, а те ми берат от техните зеленчуци цяло лято Да не говорим за събиранията "на прасе" зимата 🤤 Абе селянче съм си, няма две мнения!

Ма ко, буди те петела твърде рано, защото си си легнала прекалено късно 😂 Аз затова казах, че селянче се ражда, не се става - от дете ставам по изгрев (което лятото е точно по трети петли, първи са към 3 и нещо) и ми се доспива като мръкне. Да, зимата мога да спя по 12 часа, а лятото по 4-5 без никакви проблеми и с еднаква лекота. Никога не е било моето нещо да будувам нощем, а да спя денем - още повече... Имах преди години едно гадже нощна птица. Засичахме се само на границата на моето вчера и неговото днес... И за него беше точно толкова трудно да бъде буден през деня, колкото на мен нощем. Така че - за такива нощни птици селото не е особено подходящо.

Джейми, и аз съм израстнала в къща. И на село се ходеше всяка свободна минута. Но работата в двора и на полето не ми е била проблем. Гледахме много животни, баба и дядо винаги са имали и прасета, и кози, и биволици, и магаре... А кокошките бяха безброй. Може би защото съм била малка, но колкото и да е била работата, почивката винаги е била достатъчна. За разлика от сега, когато работодателите те изцеждат до момента, в който се сринеш... Или просто вече нямат финансова полза от теб. Дадох си сметка за това още като излязох по майчинство с каката. Работех тогава като управител на магазин към мобилен оператор, франчайз френска фирма. Т.е. баш шефовете половината французи, половината норвежци. Телефона ми звънеше 24/7, водех кореспонденция на няколко езика... Докато не излязох в болничен, защото се наложи да лежа за задържане на бебето и ме оставиха вкъщи. И като млъкна тоя телефон... Трябваха ми месеци да се съвзема и да го приема. От тогава съм си казала, че за чужда фирма (а не за моите си неща) няма да си давам зор и хич няма да се напъвам. Каквото стане - това. И да видиш как хубав можел да бъде живота! Затова - селото, рахата и айляка! Който смята, че с тичане, нерви и работа до припадък ще стане богат - халал да са му и парите, и всичко. Стига ми на мене, че децата имат храна, имат дрехи и най-важното - имат щастливи и спокойни родители! Да, нямат последен модел айфон, но и без техника не са останали. Не ходим по детски клубове (всъщност имаме, но не ги харесвам), обаче се събираме на различни тематични партита по къщите. Изобщо - не виждам страдание, освен когато каката трябва да чете "Пипи дългото чорапче" или да учи таблицата за умножение 🤣

уморение не умножение ако цитираме Пипи

Ангелче, хората са или чучулиги или сови и това е вродено, независимо къде си роден или отрасъл. Аз съм от совите и ми е много трудно сутрин, за сметка на това и да съм каталясала вечерно време преди 1 не мога да си затворя очите. Мъжа ми и шефа без проблем стават рано, на мен ми е смърт. Че аз за работа ставах по-късно, отколкото откак се е родил. На работа имах кафе машина, хладилник, микровълнова, телевизор с кабелна и неограничен интернет. Последните 2 години бях сама в стаята. С работно време от 9, до към 10-10.30 никой не смееше да ми отвори вратата, барабар с шефа, да не говорим за колегите. Трябва да е много на зор да ме тормози преди да съм си изпила кафето, а машината беше полупрофесионална и много бавно загряваше. Иначе бях бяла и добра, даже им вършех работа, която не ми влиза в задълженията и още питат за мен. Стояла съм заради проверки и ревизии на фирмата и до 21ч. и съм била по-работоспособна от сутринта.
Иначе за нощните птици, селския живот не е подходящ.
В този ред на мисли, Джейми, шумните животни вечерно време изобщо не ме притесняват. Пилешка супа не ми се дояжда

Мръднах до пазара за малко, уж за друго, но видях много хубави краставички та си взех да една доза. Даже цъфнал копър си намерих.. Моя от Валето много добре си вървеше в саксийката, но изведнъж изсъхна. Сега си ръснах нов. Ставам да сложа краставичките

Преди 2-3 години кръстницата ни ни заведе на разходка до едно село ,дето даже на картата го няма.Ама в него кипи от живот-пенсионери, предимно от София ,си купуват къщи и си живеят там.Явно в един момент повечето хора им омръзва големия град.На мен София ще ми липсва заради хубавите паркове,Витоша и това,че може да си купя всичко по интернет и да ми го донесат пред вратата.В Севлиево няма такава опция.Там пък е Балкана ,ама въздухът зимата не е много по-хубав от този тук, защото на много места се топлят на твърдо гориво.Ние заложихме на климатици-незнам как ще е,цял живот сме били с парно(даже на село имаше локално).
Много дъжд днес.Детето и кучето пощуряха вътре...

Честита годишнина, Елислава. Да се водите дълги години.
Днес много пишете, а аз много чета, но не се включвам, че няма да е адекватно след снощна почерпка.

Обожавам градския живот! След многомилионните градове, в които живеехме, че дори сега и Киев е колкото цяла Бг, вече и София ми е малка. Не мога да си представя живот в къща и извън града.

Ели, още много, много, много години щастлив семеен живот!

Мария - да поразкажеш за партито снощи? 😉 Брат ти върнаха ли се? Момата как е?

Калинка - пак да кажа, че съм му голям фен на Кратун!

Вале - ще ти потърся хубава порцеланова чашка и в Киев, когато се върна! Колекцията трябва да се попълва!

Ма ко - дано се възстанови бързо твоя колега!

Ще излизаме на вечеря с приятели, а днес цял ден сме се гъзурчили в тоз’ апартамент и сега ни г*з, ни кръст имам… 🤣🤣🤣

Смърфи, момата пристигат утре (живи и здрави) следобяд.
Партито беше градинско в братовчедите на ММ. Много ми е хубаво с тези хора, а и цяла вечер не спрях да гушкам и целувам малкото им кученце. Отидохме с домашен сладкиш със сини сливи(от градината) и сладко от грозде(мое производтсво).

Хайде и аз да се изкажа.
Минусите на къщата са плюсове на апартамента и обратното. Селската ни къща построи баща ми и я " продаде" на дъщеря ни, въпреки, че синът ни носи неговото име, а племеникът ни фамилията му. Слава Богу нямаме никакви проблеми със собствеността поне за сега. Къщата е използваема само през лятото. Не сме направили нищо за зимна експлоатация. Имаме двор около декар. Тъй като аз все още работя, притичваме до село от петък до неделя и през отпуската, но тогава сме с внучетата. Щерката идва за по 3 - 4 дни в годината, синът си купи съседното на нашето място. Само място, без постройка, а племеникът ми си купи къща с 2 декара двор в близко село. Вече почти 20 години, откакто ние стопанисваме къщата. Гаджето е изключително трудолюбиво и направи много неща - завърши таванския етаж и увеличи легловата база с 4 места. На всеки етаж има тоалетна, имаме баня, топла вода, миялна, перална. Удобства имам. Построи барбекю и площадка пред барбекюто, на която за сега "инсталираме" басейна, който е с диаметър почти 4 метра. Обиколихме къщата с плочки. Имаме зеленчукова градина 10 квадрата и цветна - 20 квадрата. Докато нямахме внучета и бяхме млади много ходехме с приятели там. Сега поостаряхме, поизморихме се и много рядко се събираме с приятели. Харесвам селската тишина, спокойствието, песните на щурците, светлинките на светулките, танците на пеперудите, сутрин кафето на люлката, вечер едрите звезди като над Фамагуста. Това в града липсва. От зеленчуковата градина нищо не произвеждаме, защото първо местото не е плодородно и второ градината си иска работа и грижа, а не от неделя до петък на самотек. С удоволствие се занимавам с цветята. Отговорно казвам, че земята ме зарежда. Обаче, все повече ми дотежава. Цяла седмица на работа, през почивните - отново. На практика се получава, че нито градската ми къща е подредена, нито селската. Мисля си, че ако цяло лято сме на село и през зимата в града, така ще е по-лесно. Да сме здрави, като спра да работя може би ще станем сезонни селяни. Важното е кой как го чувства. Едни могат да се климатизират за живот на село, други - не.

При леля и лелинчо беше същото. Малко преди да се пенсионират продадоха на лелинчо наследствената къща, която се ползваше за вила и взеха място през 1 къща от баба (която сега е за правене и почти изцяло моя), но от другата страна на улицата. Идвайки събота и неделя построиха новата вила, което стана супер бързо, защото е с панели. После първо лелинчо се пенсионира и докато се пенсионира и леля идваха пак уикендите. А те са пенсионери по най-старите правила, та сравнително млади спрямо сега. Започнаха да ходят за лятото, после няколко години си стояха само там, после пак само за лятото, че ги натиснаха здравословни проблеми, а там в това отношение е рисковано. Леля вече е само тук, ходи уикендите като ходи братовчед ми или племениците, че вече е сама. Остава най-много за по седмица - две

Сдобих се с готова първа доза краставички. Много са хубави, тънки и здрави и утре ще си взема пак

Ели, дълги години щастие! ❤️

Аз на този етап съм доволна от начина, по който живеем ние. Пасва ни.
Лятото аз съм с децата на село. Мими не стои постоянно, пътува, си през седмицата с влака до София, спи си там. Нормално за годините и.
Мъжът ми си идва в петък вечер и се прибира в понеделник сутрин в София.
Есенно зимния сезон си живеем в София, но пак си идваме почти всяка седмица почивните дни. Мими не винаги😁.
Проблемът с отоплението е решен-пускаме климатиците по нета. Също и бойлера.
Но зимата си обичам в апартамента, само съботите и неделите на село.
Та така. 😁

Добра вечер!
Ели да хилядите
Аз пък в София съм ходила веднъж да водя майка ми до Дървеница на преглед и многократно до летището Изобщо ми е тъмна Индия!
Днес се развихрих - окосих тревата, направих козунак, мариновах патладжан и пипер, овкусих мръвките за скарата.... и Дългун се прибра от работа и беше паркиран да пече вечерята, а аз се опънах на шезлонга да пия едно мартини
Една негова другарка имала скоро рожден ден и иска да ѝ приготвя подарък
Имам занимавка за утре....