пет дини под една мишница

Толкова нервна съм станала от търчане след детето, на работа и по задачки, че въобще не може да се каже че се справям. И съм само на половин работен ден. Представям си като мина на цял - въобще няма да мога да си погледна детето и мъжа:(

И аз съм така .Вечно бързаща,вечно имам работа за довършване.Лично време -никакво .Внимание на съпруг и дете- минимално
      А така ми се иска да отделям повече време на детенце,на съпруг.............явно наистина съществува само в рекламите....
       И дините са повече от пет..

Рекламите на прах за пране май са за домакини, които не работят 
Просто има множество изисквания, на които няма как да отговорим, без да си противоречат взаимно. А и самите реклами наистина са съставени така, че да внушават "несъвършенство" в ред посоки. Колкото повече препарати има, да речем, толкова повече се изменят критериите за "недопустимо мръсно" и "идеално чисто". И за други неща е така, поне според мен.

Ел, аз тази година съвсем се предадох... 

5 дни само разхвърляме, вечеряме и спим в дома си, а в събота го подреждам и почиствам основно. Това е положението, примирих се. Всеки казва - ми с малки деца е така... Явно няма друг начин 
И мен ме е яд  , че имам малко време да си гушкам децата... хайде къщата и подредбата ... на заден план.

Е , не мога да смогна с всичко, но си имам приоритети и включвам таткото да действа, когато може. Значи - детето, таткото, аз и тогава къщата. Старая се вечер да сготвя нещо, дори на бързо, но да има що-годе нормална храна, а не сухоежбини  . Дрехите ми стоят с дни на дъската за гладене, неприбрани, неизгладени ... - вземам, каквото ми трябва за другия ден, гладя и ползвам ... и пак същия цикъл. В събота и неделя, ако не сме някъде пооправям къщата. Чат-пат ми идва музата за основно чистене.
И така ... не се стремя към съвършенство 

Макар че не ходя на работа и аз нещо закъсвам понякога, нооооо майната й на къщата /с извинение/  Последователността при мен е: детето, мъжа ми и аз, и чак тогава къщата, ми така де не й се давам лесно 

OFFTOPIC=Анда, моля те, иzтрий си ЛС, Че вЧера пробвах да ти пиШа ве4ерта.
Ако си ги иzтрила ве4е=иzвинявай.

е сега е моментът да се включи някоя съвършена, която да каже, че с добро планиране всичко е възможно. на мен също неми достигат няколко часа в денонощието. а сега ми е и зле заради втората бременност, та съвсем не се справям. всъщност засега се стремя да избутам периода пък после ще му мисля

и аз се присъединявам към групата на вечно несмогващите. Все се обвинявам, че аз не успявам добре да се организирам и времето вечно не ми стига , но явно така ще е.......

Познато ми е  , но започнах доста по - добре да се справям , когато престанах да се вманиачавам .
Аз също ходя на работа , за щастие на ненормиран работен ден и се старая да отделям време на малкия и на баща му . Къщата ми е що - годе подредена , имам камари за гладене , чистя основно само в събота , готвя само вечер и то не всеки ден ... и най - важното - не се тровя , ако не са ми измити прозорците примерно .
Предпочитам да поръчам храна примерно и да не измия перфектно банята , но  вместо да готвя и мия да сме си тримата .
Не мога да си доспивам и нямам време за себе си , но както е казала Шани - с деца е така .
А и спомняте ли си " Отчаяни съпруги " - мъжът на Бри не можа да понесе точно перфекционизма и и крайната и подреденост .
Така че , карайте по - спокойно 

Не си давам зор... колкото успявам- толкова. Когато мога и с каквото мога компенсирам. Не съм робот!

Ето ме 
С добро планиране наистина всичко е възможно. Мислих, планирах и реших - нямам чак толкова време (за желание хич и да не казвам!), че да го губя за домакинстване. Затова - отгоре-отгоре, най-належащото. Примерно - миене на съдове, че като свършат чистите, зор; но ако търпи къщата да стане още по-мръсна, защо да се претрепвам и да я чистя сега?!

Откак открих прословутите кърпички за улавяне на цвят (човек ще рече, че поне топлата вода съм изобретила), прането също ми е една грижа по-малко - мога да пускам смесени перални, което страшно ме улеснява.

Не гладя. Точка.

Готвя само, ако имам време и желание. Това е положението. Да живеят полуфабрикатите от рода на полуготови спагети Аморе Мио (да не се бъркат с китайските псевдо-храни в найлонови пакетчета!) и полуфабрикат Ризото. Също да живеят готовите храни. Оле!

И т.н.

Приоритет ми е детето; после аз - защото и аз съм хора и не обичам жени тип 'готова съм да легна и да ми ходите отгоре, ако това ще ви направи щастливи', отделно, че пътят към уважението на околните минава през себеуважението; после мъжът ми; родителите ми; работата; накрая на списъка - къщата с всичкото й домакинстване.

Въпреки това също имам угризения, че не прекарвам достатъчно време в игри с детето, особено като прочета поредната брилянтна идея на Анда, се засрамвам страшно.

И аз се присъединявам към не смогващите.
На всичкото отгоре май съм и най-голямата калпазанка в отбора - всеки петък има кой да ми чисти къщата, почти не готвя (пазарим си готова храна за дома), мъжо си е вкъщи само за уикенда, имам си и кой да ми гледа детето, когато се налага да търча по задачи, ама дребния вади зъби   и през последните седмици не ще никого освен мен.
Времето не ми стига само за две неща - да се наспя и да се подготвя за гадните изпити (защото все още съм студентка)!  

--------------------------------------------------------------------------------

Не работя до много късно(18 часа), но имам 2 деца и уча задочно, т.е. времето все не ми стига.Като се прибирам взимам малкия от градинка, а големият вече се е прибрал и се почва- готвене, гладене, домашни, знаете как е. Ако мъжа ми случайно се прибере по-рано от работа готви той, ако не-докато седнем на масата аз съм вече труп. Доволна съм поне, че децата се хранят в своята стая и с баща им можем да обсъдим деня си насаме. Общо -взето, не мисля че им отделям достатъчно време и понякога ми е много мъчно, но какво да се прави-такъв е животът!!! Тази седмица сме в болнични и тримата и ще наваксам, обещавам! Само да не беше тази сесия.....
 

Е, аз май ще съм от тези, които ще кажат, че с добро планиране всичко е възможно, но вероятон бебето ми е още малко и за това засега смогвам, въпреки че не е както преди.
Та какво правя - освен че ходя на работа от 8 до 18ч, чистя изцяло в събота за окола 3часа, пера, готвя и всички дом. работи. През това време таткото е навън и се гледат с малчо. в неделя , ако не съм успяла да сготвя в събота готвя и гладя дрехите и излизаме на дълга разходка съчетана с пазаруването. през седмицата като се прибера 1ч игра с бебо докъм 19-19.30, малко пооправяне и почиставане - прах, прахусмукачка, влажен парцал, къпане на бебо, разговори с татито и спане към 23ч. Много пъти се налага и татито да готви, но така е, за да има време за всичко и всички по малко, но най-важното е всички да сме щастливи и да ни е добре.

А ако на бебока му никнат зъби /кучешки  / и го слагаш да спи в 9,30 и до 12,00 ч. го приспиваш, люлееш, даваш водичка, буташ биба, ама не ще!!!
Смятам, че когато си с дете, не е възможно да планираш всичко! Пример - имаме среща в 11,00 ч. в Морската градина до нас. Готови сме всички, накипрени, детето с обувките, обуваме се и ние и...малката отива зад вратата, вика - "Той там", след което спокойно си се изаква. Върви обяснявай на приятелско семейство без деца, млади и неангажирани с нищо, защо си закъснял 
Аз я карам, така да се каже на парче - един ден правя едно, друг ден друго, не робувам на апартамента, гледам детето и мъжо да не страдат от липса на внимание, защото те за мен са най-важни...

П.С. Бу, какви са тия кърпички, за пръв път чувам 

Бу, душко взе ми буквите от клавиатурата 

Спрях да се връзвам и да се старая всичко да е ОК, преди две седмици имах такива нервни кризи, взех си успокоителни, че като теглих една майна на всичко - прибирам се и се хващам с детето, ако има ядене ядем, ако на милия му се готви - готви, ако не, каквото намерим. Мия чинии и отгоре - отгоре оправям, като приспя детето гледам мен си и мъжа и толкоз. Когато мога повече - мога, когато не - майната му.

И си давам почивки и време само за мен, без да ми е гузно! И аз съм човек, ако пукна от преумора и нерви няма да напправя добро никому, нито някой ще ми каже "евала".

Може, ако имаш домашна помощница

акъл не мога да дам,само да кажа че откакто си наредих нещата по важност ( к става не в движение ,а в седнало положение,с татко им до мен,с лист и химикалка най-добре, и с ревизиране от време на време) сме далеч по-добре.т.е сме  по-спокойни и без чувство за несвършена работа

**аз уча и работя  фул тайм и сме сами и пак става,та може, но пак зависи какво влиза в схемата

здрасти ви. току що пак се разкрещях у дома - аз бързам тичам, все нищо не е свършено а моите двама дзвера само цапат. защо ли изпадам в истерия? може би защото  в понеделник съм на изпит , уча -редовно, работя (излизам от вкъщи в 6.2  ) и вземам детето от ясла в 18.2 (благодаря че те има яслааа). имам си график - пера в вторник и петък, готвя супа и второ сряда и петък , негладя и неполивам цветя ( те карат на влагата в стаята). капнала съм и заспивам докато приспивам детето в 21, а като се събудя км 2 посреднощ се къпя. мечтаяя за деня когато ще успея да отделя някои лев  за жена която поне да разрива буклука от пода:(
дано не ви отчайвам.

Колко ще издържиш на това темпо?!... Много зор си даваш, много блъскаш. Ще те потупа ли някой по рамото? 

Аз съм от смогващите, но... у нас цари вечен творчески безпорядък.
Приоритетите ми са децата, аз и мъжа ми. Останалото - кучетата го яли.
Пера на 2 седмици - да живее сушилнята. Не гладя, сушилнята ги вади огладени.
Чинии не мия - да живее миялната. Остава ми само да сготвя, да разтребя и толкова.
В останалото време - с децата на двора или в тяхната стая. Редим кули,  подкарваме влакчета. Не се сърди човече вече влезе в игра.
А вечерите са мои - къде на тренировка и сауна, къде на репетиция на хора, къде на среща с другарчета по съдба.
Който както иска да го разбира.

Сега съм по майчинство и се справям. Преди това докато работех в държавно учреждение и си тръгвах 17,30 също се справях въпреки, че се уморявах доста. А още по-преди, когато работех в частна фирма, където ако си тръгнеш, като ти свърши работния ден правиш лошо впечатление изобщо не се справях. Изпусках маршрутки и винаги взимах дъщеря си последна от градината. Другите задължения съответно също страшно изоставаха от графика.

Мисля, че това е правилният подход.
Живея сама с детето /правилно четете - аз и Кристиян/ работя от вкъщи... домакинство, работа , дете. Нямам време, но вече започвам да разбирам, че човек трябва да има приоритети. И моят приоритет е детето.
Досега му готвех сама. Е, спрях. Не защото не мога, нито защото ме мързи. Реших времето, което прекарвам в готвене, да му го дам на него.
Въпрос на приоритети е. Нещо трябва да пострада, заради друго нещо. А е важно и да се почива - именно за да можеш през следващия ден да свършиш по-добре работата и удоволствията. Така че при мен всичко става за сметка на къщната работа - или както казва Шани - през седмицата къщата се ползва за спане, хранене и игра.
Не съм изнервена - все още не - и се надявам никога да не стана.

Ама вие сериозно ли поставяте мъжа преди себе си? Това е смешно. Няма сила, която да ме накара да променя реда -детето, Аз, всичко останало и то когато може.

Уф, на работа цял ден, на лекции когато мога (вече рядко), пред печката, пред мивката, пералнята, в магазина, детето, мъжът и т.н.
Понякога вечер нямам сили да се изкъпя и да си легна.
Единственото което ме кара да се чувствам добре е малката. Вечер преди да заспи се мушка между мен и мъжът ми и се гушка толкова сладко, че не ми се иска да свършва този момент.
Когато ми каже: "Мамо, много те обичкам" забравям за всичко.
А иначе момичета, това е съдбата на една жена - да се справя с всичко

И аз се присъединявам към групата на несмогващите 
Имам чувството, че за да успея да свърша всичко денят ми трябва да е 48 часа, а седмицата 10 дни.

Прибирам се около 19 ч вечер от работа. Включвам мъжо в процедурите : Готвене, сервиране, отсервиране, миене на чинии - това няма как да се избегне, прави се всеки ден.
Гледам на бързо да се завъртя, да подредя някоя разпиляна играчка или дреха, да полея цветята или да пусна прахосмукачка.
Прането, гладенето, пазаруването и основното чистене го оставям за събота и неделя   Накрая естествено не ми остава време за детенцето или за мъжа.......пък за мен да не говорим
Все си казвам, "от утре няма да ми пука дали е разхвърляно или мръсно, ще се върна от работа и ще седна с дъщеря ми на килима да си играем" - и все не се получава. "Събота и неделя ще обикаляме цял ден, ще отидем тримата някъде" - и това не се получава, накрая почивните дни пак ми отиват в чистене, готвене, пране, гладене и т.н   

Бу, благодаря! 

Ами какво да кажа...Сутрин ставаме в 6-6.30 най-късно...Мия от вечерта останали чинии, разчиствам малко парцалки, докато детето се разсъни.После-юруш в задръстването-на другият край на града е градината, пътуваме по час, после хвърчим на работа всеки поотделно.Бач, бач и  пак бач цял ден до тъмно/ сега като сменят времето ще си е баш тъмно!/Тичам за детето-влача го по транспорта, влача си и корема вече понаедрял...На пазар, за люлките едва ли ще остане време, ама замазвам положението и лъжа-Утре, маме... Прибираме се и запретвам ръкави-зареди пералнта, измий балкона преди да проснеш/действието се развива най-рано в 7-7-30!Тогава смогваме да се приберем след час и половина път из великата столица/Вечерята...нещо нормално ли казахте?Да не е сухоежбина?Какво да сготвя, че детето да не заспи преди да е готово?Супа полуфабрикат?Оставям я сама да си намери-каквото и хареса от хладилника... Мъж и горд татко пролетарий се прибира към 9-10-11 вечерта.Дете-спи.Обещала съм да я целуне като се прибере и той влиза на пръсти...През това време мажа филия или пържа яйцата.Толкова за вечерята и здравословното.10 часа вечерта мигам на парцали и се чудя-лака ли да си махна, че е ожулен или да се изкъпя, че косата ми на нищо не прилича?Кога чистя?Не чистя-замазвам отгоре-отгоре.По Коледа ще върша чудеса, сега не мога.
Така-всеки Божи ден...Та незнам, не нося кой знае колко дини, но определено 24 часа не стигат.Кой каквото ще да ми разправя, но става все по-трудно "да си разпределиш времето" и да имаш приоритети, защото иначе и мишки се завъждат и хледабрки плъзват А както и да го въртя-детето до люлките стига само в събота или неделя, когато пък всичките и приятелчета са раздадени по живо- по здраво на бабите...
Та си признавам-не смогвам и се надявам един ден да се реванширам поне на детето...

иии, аз не съм била чак толкова зле значи...
сутрин се правя на заспала, докато съпругът измие чиниите от снощи и направи кафе,пием го заедно и после той се барикадира ... аз будя детето и се обличаме паралелно( днес как ме вбеси с настояването да облече пуловер с тигър!!!) ... товарим се в колата и бръм към яслата, работата... имам разбран шеф явно, или е в безисходица- защото съм незаменима и се съгласи да си ходя в 16. 15... тъй че даже имам време за разходка преди да се юрна да готвя и подреждам ( Сизифовска му работа)

Ами докато си бях вкъщи-не беше така-имах си време за всичко, къщата ми къща, сготвено, дете-по цял ден на вън, живоооот Сутрин, докато спи аз си оправях, пусках пералнята.Простирах на обяд, като се приберем от сутрешната разходка, следобед, пак докато сме навън-то изсъхнало...Докато спи детето-сготвя нещичко, пък си оправя ноктите, пък масчица някоя друга мазна...еххх, как ми липсва безгрижието чакам с нетърпение второто си майчинство, да си почина Ама този път едва ли ще си чупя краката от бързане да се връщам на работа...мина тая...

И аз се включвам в групата Винаги детенце е на първо място.По едно време полудявах от мисълта ,че не смогвам да свърша всичко,но няма смисъл.Сега я давам по-полека и нещата са доста по-спокойни-все пак някой работи могат да се свършат и утре............нали?

Аз само да уточня-нито полудявам, нито се дразня на несвършената работа, просто ми е мъчно, че детето няма време и то за игра навън...

Наясно съм, че не мога да нося пет дини под една мишница, затова все оставям по някоя. Подреждам по приоритети. Реших за себе си, че трябва да се съхраня, а не да изкрейзвам.
Старая се да отделям време на сина си и дори ритам топка с него, дрехите за гладене ще ме почакат, пък ако на някой от домашните му трябва, ще си изглади. Ходя с него на танци, правим си малки разходки след училище. Превъзпитавам се още. Има какво да се желае.

И аз съм с пет - 2 момчета, мъж, къща, работа. Помощ от бабите? Помагат ми, не мога да си изкривя душата ... или поне имат желание  - свекървата гледа големия 2 седмици през лятото  , а майка ми ги гледа двамата 2 месеца лятото и понякога събота и неделя. Все пак и двете работят.
Аз работя на смени и с мъжа ми се редуваме с взимането на децата. ХОДЯ НА РАБОТА, ЗА ДА СИ ПОЧИВАМ, честно. Не, че работата ми е лека, но е по-лека от лудницата у дома.
Мъжът ми пуска пералнята, но съм го предупредила "да пе'ре по-бавно, оти я не можем да гладим толкова бърже"  но причитайки тази тема, реших, че сигурно може и да не се глади на този свят  и обещавам да се пробвам. Няма да влизам в подробности на френетичното си ежедневие, а по-скоро бих ви призовала да споделите някоя и друга хитринка за улеснение на ежедневието. Най-големият ми проблем - разхвърляна съм. Някой да има хапче за това?