Към "привързаните" родители - наказвате ли ги?

Бу, напротив, ако си е променила държанието и е послушна, можеш да "купиш" същия. Така ще види, че доброто поведение си заслужава усилията

Аз съвсем не съм привързан родител, де, ама и да си кажа.
Наказвам с "полезни" наказания - без сладко, без детско, без видео игра. И без това тези трите са ограничени и той бди като орел. 
Много важно за мен е всеки път да разбере защо е бил наказан, говорим за това, обяснявам му защо не е хубаво да се прави така и пр.
Никога не го наказвам с мълчание, със сърдене. За моето дете това би било много тежко наказание, а той никога не е имал кой знае какви "провинения".

Не знам, сигурно е индивидуално като всичко, свързано с децата. На Мая няколко минути целенасочено мълчание (няма как да са повече от 2-3) й правят впечатление.

Дъщеря ми е същата като Ирина. Имам чувството, че нищо не я впечатлява. Единственото което успявам да направя е да наложа нещо като я оставя да се тръшка. Но това не винаги е решение. Например не искаше да й слагам лигавник като се храни и започваше да се тръшка всеки път. Обаче аз й го слагах, връзвах го така че да не може да го махне и тя ревеше, ревеше и накрая се примиряваше. Няколко пъти така и сега си слага лигавника без разправии. Но ако искам например да я накарам да си прибере играчките? Какво да  направя? Показвам й как се прибират, казвам й 100 пъти да започва да ги прибира, обаче тя не помръдва. Опитвала съм се да я наказвам в ъгъла да стои права. Обаче въпросният ъгъл е зад вратата и има една ниша и на нея й се стори много забавен - постепенно си направи колибка и й е супер забавно да ходи там. И така ъгълът си го превърна сама от наказание в удоволствие. Даже по едно време като направи някоя беля и сама си отиваше ухилена в ъгъла!!!! Случвало ми се е да загубя съвсем търпение и да я плесна по дупето. Тя и от това не се впечатлява. Тъкмо съм се почувствала виновна, че съм си изпуснала нервите и я гледам тя ми се хили зад гърба. Въобще не знам какво да правя. Да отбележа, че дъщеря ми почти не говори или по-точно бърбори на някакъв си неин език и даже не мога да разбера въобще нещо разбира ли от това, което й казвам. И аз исках да пусна тема, но не знаех как да формулирам проблема. Ще следя темата с интерес, защото и аз не намирам решение.  

Ох, писах, писах и ми го затри Нета

С две думи - аз нито удрям, нито наказвам, рядко и говоря.

Усети ли, че й се заповядва Дариа също отказва категорично да изпълни каквото й казвам или се прави на тотално расеяна. Мога да дам пример от тази вечер: Прибираме се, казвам й поне 5 пъти да дойде да си измием ръцете тя се прави, че не ме чува, а един път отговори, че нямало. Аз се измих без изобщо да коментирам нейния отказ, сложих масата й я попитах ще яде ли. Тя каза 'да' й аз й отвърнах да отиде да си измие ръцете тогава. Ами беше пред вратата на банята и се изми без никакви протести. 1 на 0 за мен, защото е важно, че си е измила ръцете, а не кой си е наложил волята нали?

Идеята ми е, че не следва да се противопоставям на нейната воля, освен ако не се налага. За важни неща съм безкомпромисна и става на моето ако ще да реве, а аз да я влача. Иначе я оставям уж тя да командва парада   Все пак децата също имат чувство на собствено достойнство, а при някой е много силно. По-добре е да израстне една идея по-самоуверена, отколкото една идея по-смачкана.

Приемам ината й като стена. Вместо да го разбивам с глава, се опитвам да го изтънявам. Малко е трудно в началото, защото ти се ще да кажеш - Аз командвам-ще правиш каквото ти кажа. Но после свикваш, а и това да надхитриш малката гадина също е приятно

Аз не говоря от личен опит, но съм чела книги по въпроса за наказанията. И там се препоръчва лишаване от внимание и изолиране в стаята си, времето е в зависимост от възрастта. Ако е на 2г.- съответно 2мин. За сега се разбирам с моя син без наказания все още се разбираме с приказки и отклоняване на вниманието, но все още е в тази възраст. Но не знам до кога ще е така. И аз съм твърдо против боя. Имай в предвид, че вие сте в труден период и не можеш да очакваш послушание. Но не се отчайвай детския пубертет приключва след 3г. Успех!  
Мога да ти препоръчам книгата на Фицхю Додсън "изкуството да бъдеш родител" там има глава свързана с детския пубертет и съвети как трябва да постъпим. Ако искаш да си я дръпнеш, можеш да го направиш TУК

Тинка, мерси много за предложението. Но не ми допада този автор. По - скоро имам нужда от споделен опит, а не от разсъждения как да "отразявам" чуствата на малката палавница. Но ти благодаря за загрижеността и оптимистичната прогноза. 

Лала, положението определено у нас е идентично с вашето. Това звучи, като аз да съмч го писала.

С този темперамент на Ирина само мога да ти стискам палци.  Нямам достатъчно опит, както и успехи в подобна ситуация.
 Питам се как бих постъпила - първо ще сменя гащите за да не се притеснявам колко време ще продължи "битката" и да елиминирам чувството на вина, което може да се появи. След това - смело в боя 
И после непременно пиши как се разбрахте! Ще ни е полезно!

Споделям поведението на Isa.

Усетя ли, че изтървам положението, започвам да мисля някакъв нестандартен (за Кирчо) ход. И най-често става така, че все едно той е поискал да стане на моето.

В твоята ситуация с нарочното напикаване предполагам, че бих се направила на учудена: "Я, май си се напишкала. Брей, как ли е станало това? Нищо, отиди да се преобуеш." И това с равен, почти незаинтересован тон. След което ще подмина и ще отида да си свърша нещо без да проверя дали отива да се преобуе. И като се върне с мокри гащи: "Не са ли ти мокри гащите? Дай да проверя. Ами да, трябва да ги смениш" и то с интонация все едно казвам: "Вдигни лъжицата, баща ти я изтърва преди малко." Нищо, че тя знае, че се правя на ударена.

Една наша случка:
Например в класическата ситуация на разходка без количка/колело, когато казва "гуш". До вчера нямаше изход. Не го ли гушна реве яко. Но вчера му казах "сам" и той отказа да го гушкам, продължихме разходката. Просто в момента е в период, в който е горд с всичко, което направи САМ Сега сме на диалога "гуш" - "сам" и продължаваме разходката. Дано това се запази 

Три дни без това, за което се е тръшкала; последният път беше много виновна и баща й я наказа без филмчета до края на седмицата. От моя страна беше три дни без сокче (за сок беше тръшканицата). Ама вечерта с толкова прочувствен глас ме попита: "Мамо, а храна имам ли право да ям?" 
Джуджето, дето й носи подаръците в детската градина, също й се разсърдва в такива моменти и шкафчето й е празно следобед.
Хапчице, колко ти е голяма момата?
Като беше по-малка, само стигаше да я уплаша, че ще й се разсърдя. Ако ревеше, я пращах в другата стая да се нареве и после да дойде при мен, като й мине. Ама може би си е до дете.

Анде, на 2 и половина е. Но при нея не е от възрастта, тя си е такава от малка.

...пробвай татко й да я наказва. Забелязвам, че напоследък се държи по-разпасано с мен, тъй като знае, че лесно й прощавам, че дори да се сърдя, вече съм й простила. Ако таткото още не се е "компрометирал" по този начин, пробвай с него.

Хапке, аз не съм привързан родител, но отглеждам същия малък "звяр"  . И също като теб имам много по-послушен и разбран батко (не предпубер), но също склонен да се сърди, че подходите са различни  .
При Дани с "лошо" нищо не се постига! Аз съм прилагала и по-радикални мерки, а и съм плескала, но той е толкова упорит, че ако се запънем един срещу друг накрая побеждава  , защото просто ме довежда до състояние в което ако не отстъпя трябва да го метна през балкона  .
По един час може да си стои в стаята, но не си прибира играчките, а когато мина да го видя ми прави впечатление, че изобщо не се трогва играе си човека. И на стол е стоял наказан, но и това не го кара да слуша повече. Не се разсейва с нищо, не е склонен на замяна или пазарлък, а когато реша да го накажа без бонбони или сладко, най-нагло ме пита за колко време е наказанието и точно какво включва ( пита "Без бонбони, но нали може да си взема дъвка?  ), приема си наказанията леко и продължава да си прави каквото си е наумил. Вече съм склонна да приема характера му и да не се впрягам, явно е такъв и така ще бъде. И учителки в градина са на мнение, че е много целенасочен, склонен да следва желанията си до дупка.
Единственото нещо което при него върши работа е "с добро". Не казвам "прибери си играчките!", а "Много ще ме зарадваш, ако преди обяд си прибереш играчките!", не казвам "Измий си ръцете!", а "Ти докато си измиеш ръцете, аз ще избера книжка и после ще ти я прочета.", не казвам "Време е да започнеш да ме слушаш!", а "Много ще ми е приятно да ми подариш един послушен ден!". Лошото е че не винаги съм в сговорчиво и дипломатично настроение  и тогава става страшно  .

Наказвам, и още как Никола е дивак, знаеш го, Хапчо Такъв инат няма просто. Може да седи гладен, жаден, да не спи, но трябва да е на неговото В началото много откачах, чувствах се безпомощна, обвинявах се за тия изпълнения негови...Сега установих, че нищо не мога да направя по въпроса - просто го оставям да си се тръшка, когато е ей така, за нищо, а когато е направил беля нарочно - го наказвам за 2 минутки с лице към стената То й пореве, пореве, пък дойде да се извини, гушваме се и си прощаваме
Няма да крия, че понякога го плясвам или крясвам. Не е добре, но...старая се да свеждам тези моменти до минимум

1. да си отива в стаята;
2. 7 дни, до 1м. без детски по ТВ-то;
3. накрая не й говорих 2дни и половина.

Всяко едно наказание е дало кратковременен резултат.