Общ имот между двама братя ,единият иска да се разделят,на другият не му е изгодно

Ама големият не е наемател, а ползващ съсобственик, който плаща наем на неползващ съсобственик. Няма да се обяви за продажба толкова лесно.

Обаче сте ми интересни. Значи малкият да не харизва на брат си къщата, видиш ли, обаче големият да я хариже, продавайки я. Много широк аршин.

Не е широк аршин. По-скоро големият се шири в нещо, което не му е по джоба. Ако не може да плати и втората част на къщата, значи не може да си позволи да живее е нея. Следователно с частта си да си купи апартамент и да живее в това, което може да си позволи.
То не става хем данъци и осугуровки да не плащаме, хем пари за половин къща да нямаме, хем да искаме да живеем в нея.

Големият живее в къщата и плаща ипотека. И наем. Малкият решил - излязъл, решил - купил друга къща, сега решил да му изплащат не малка сума, утре не се знае какво още ще му скимне. Ипотеката си е сериозно нещо, като са взели решение да купуват по тоя начин къща и да изплащат заедно, не би трябвало да излиза с разни "решения", а големият да е длъжен дао се съобразява с него. Още повече има семейство преди малкия и сега какво, да върви под наем, щото малкият така решил? Нещо не така има в тия отношения.

Малкият брат променя условията. Първоначално плаща ипотека за дома, в който живее. После се изнася. Не е в позицията да изисква.

Това с данъците и осигуровките явно също съм го пропуснала.
За другото съм съгласна, но то важи и за малкия брат също. Щото и той има къща. Ама че къщата е обща с батко и кака, понеже малкият няма пари, не се споменава.
По принцип тука в СО знаем, че такива орташки истории свършват зле, ама извън СО не го знаят.

Хипотетично, малкия брат може да се раздели с жена си. Ще напусне дома и ще поиска дела си или продажба. Доста безотговорно взима ипотеки.

Мда, и на мен ми направи впечатление. Нов етап от живота - нова ипотека. То да не знаеш дай Боже всекиму ли да пожелаеш, или да го хокаш. Като с прекрасния ден, чая и бесилката.

Да не питаме “ не е важно дали сме женени” кой е титуляр на новата ипотека

Той.

Ако имат брак, но тази прословута къща се изплаща с ипотека...изплатена по време на техния брак, реално в един момент жената не става ли и тя съсобственик/придобито по време на брака, нали парите излизат от общия бюджет/?
  Аз не разбрах много -малкия си плаща вноската, големия си плаща вноската + наем на брат си...излиза че въртят едни и същи пари...например вноската е 500 лв, наема е 500 лв...вместо да въртят едни и същи пари малкия да си трае, брат му да плаща всичко, реално малкия накрая пак има половин къща по договор. Като я изплатят да му мислят какво да я правят тая къща.
 Този голям брат е нормално да не иска да се изнесе, предполагам живее там вече 10г, направил си е уютен дом..
Друг вариант е, да си се събере на неговия етаж, да си плаща само неговото, другия брат неговия дял...накрая пак да делят.
По тази логика малкия брат да плати 100 хилияди на големия и да си вземе цялата къща, но не те искат пари не къща...може би трябва консултация с адвокат, малкия да спре да си плаща дяла и като го погне банката ще поканят първо съдлъжника големия да плаща, като не може ще я изкарат на публична продан, така малкия ще си получи парите, пък големия да с е оправя....според мен си трябва адвокат.

аз оставам с впечатлението, че автоката НЯМА брак с малкия брат.

Малкият брат, ако спре да плаща ипотеката, банката ще му заведе дело, ще обявят неговата час на публична продан и накрая толкова много пари ще дължи на банката + разходи за съдия изпълнител,че свят ще му се завие. Ще остане хем без къща, хем без пари.

Преди да обявят за публична продан се предлага на другия съдлъжник да го изкупи, след това цялата дандания.

Авторке, морално е големият брат да откаже да продаде къщата. След като е собственост на двама, колкото единият има право да продава, толкова другия има право да не продава. Тъй като за продажбата е нужно съгласието и на двамата, това не може да се случи. Собствеността на мъжа ти не се губи. Дали ще я дава под наем на непознати или на брат си, не мисля че има значение. Просто ти си се полакомила, искаш да продава. Но това щеше да бъде възможно само ако мъжът ти си беше купувал самостоятелен имот. В момента имате вариант или да се нанесете в своята част, или да използвате наема от тази част, да си покривате новата ипотека.

Те няма как реално да се нанесът в този имот, който се намира в БГ, а авторката и малкия брат живеят в чужбина.
Доколкото разбирам имат и новородено бебе, може би хоромите и правят шега и гледа малко по-странно на нещата, който са си били с години така и изведнъж е решила да преправи нещата.

Айде стига с това харизване. Никой на никого не харизва нищо. Да харижеш означава да подариш, без компенсация насреща. Тук компенсации има. Ако продадат, ще вземат пари, това не е подарък.

Няма никакво значение дали малкия брат е под чехъла на жена си и тя го кара да върши еди какво си. По същата логика можеше да му затрябват пари за нещо и да пожелае да продаде дела си. Ако нямаше жена в картинката, кого щяхте да обвинявате, че влошава отношенията между братята? Човекът е половин собственик, досега е бил редовен платец, сега иска да се отърве от собствеността си и търси варианти. Има право да го иска, има право да го направи. Другия или търси начин да изкупува или сядат на масата и търсят друго решение. Не да се опъва и да вика ама аз не ща да променям нищо щото ми е много добре да бачкам в сивия сектор и да скатавам доходи, поради което банката няма да ми отпусне заем. Единия може и да шета на жена си ама и другия не е по стока. Бил си свил уютен дом. И какво? Тоя дом като не е изцяло негов, търси варианти. Щото малкия ако е толкова навит, начин ще намери. Дали ще изчака края на ипотеката или ще направи нещо друго, варианти все има, колкото и да са ограничени. След две години оня пак ли ще хленчи, че банката не му отпуска заем щото доходите му не са на светло? И да хленчи, и да не хленчи, тогава ипотеката като е свършила имота няма да има тежести и ще може да се продаде дори и ако не се разберат двамата. Така че е хубаво отсега да си отвори ушите и да започва да мисли. Две години не са чак толкова много време.